Захранването – кога, как, с какво и колко

Disclaimer: Не съм специалист по хранене, а само консултант по кърмене. Настоящата статия е плод на моето разбиране и обобщение на различните материали за захранване на бебето. За захранване на бебета със специфични проблеми (алергии и други състояния, които са свързани по някакъв начин с храненето) се консултирайте подробно със специалиста, който следи състоянието на вашето бебе.

Захранването на бебето е голяма стъпка напред и за майката, и за детето – и като всяка важна крачка е съпроводена с много въпроси. Информация по въпроса има в изобилие – толкова много и толкова противоречива, че е трудно човек да се ориентира как да започне.

В тази статия съм се опитала както да синтезирам най-важната и най-необходима на първо време информация, така и да покажа, че всъщност няма един-единствен правилен начин да подходите към захранването.

Вие вече знаете как – свикнали сте да се ръководите от нуждите на вашето бебе  и по съвсем същия начин, с малко основни правила, много здрав разум и все така разчитайки на детето да задава темпото – ще продължите напред.

Кога да започне захранването?

Известни са изследванията, които доказват, че кърмата е напълно достатъчна да покрие всички нужди на децата за първите 180 дни от живота им и обичайно препоръките на всички авторитетни организации по света (Световната здравна организация, УНИЦЕФ, Европейския блупринт за храненето и педиатричните асоциации в различните страни) се ръководят именно от тези данни.

За практиката обаче по-добрата формулировка е включването на допълващи храни да започва „около средата на първата година“ – всяко дете се развива по различен начин и по различно време е готово да опита първата хапка различна от мляко, така че няма как да се даде абсолютно точна възраст, която да е подходяща за всяко дете. Затова в допълнение към тази препоръка се следят признаците за готовност у детето.

Как да разбера дали детето ми е готово за захранване?

Кога е настъпил моментът да предложите на бебето първата лъжичка, могат да ви подскажат някои основни умения на бебето. Наблюдавайте за:

• Умение да седи самостоятелно, подпряно на облегалка, поне за няколко минути (храненето в легнало положение е опасно) – обикновено около 5-6-месечна възраст
• Изчезване на рефлекса за избутване с езиче на всичко, което се сложи в устата му (някъде между 4 и 6-тия месец)
• Умение да поднася и задържа целенасочено играчка към устата си (между 4 и 6. месец)
• Засилено сукане, което не се оправя за повече от 2 седмици често предлагане (между 5 и 6. месец)
• Ясен, неподправен интерес към вашето хранене – бебето буквално изяжда с очи всяка хапка, която поднасяте към устата си, усилено имитира как дъвчете и опитва да посяга към чиниите, като дори може самичко да се захрани с нещо, което успее да докопа от масата.

Отделни умения и признаци може да се появят много рано при различните деца – затова е най-разумно да следите кога е налице съвкупност от повечето признаци, за да сте сигурни, че вашето дете наистина с удоволствие и интерес ще приеме захранването.

С какво да започна?

Има различни основания за избор на една или друга първа храна и е добре да се вгледате в индивидуалните нужди на вашето дете, за да прецените кое ще е подходящо. Отговорите на следните въпроси може да ви помогнат за това:

• Има ли вашето бебе проблем с изхожданията?
• Има ли алергии, колики, реагира ли лесно на храни, които вие сте яла?
• Има ли специфични виждания или традиции за храните във вашето семейство?
• Подходящ ли е начинът, по който приготвяте обичайно храната на семейството, за нуждите на едно бебе?

Някои майки избират оризовата каша, защото е неутрална на вкус и лесно може да се смеси с кърма, а и действа затягащо на стомахчето. При бебета, които са алергични или в семейства, където има тежки алергии, обикновено това е препоръчваната първа храна.

Други предлагат първо плод, защото е сладък на вкус и много бебета го предпочитат, а и помага да се регулират нередовните изхождания.

Трети предпочитат зеленчуци, за да може бебето да свикне с вкуса им, преди да е опитало сладки плодове и да не се мръщи на зеленчуците нататък.

Основанията за избор на първа храна са много различни, но за бебето новата храна си е нова храна и независимо какво е избрано, за него изживяването е уникално и непознато.

Готови или домашни храни?

Някои майки избират в началото на захранването да предлагат готови храни, тъй като бебето изяжда само по лъжичка-две и е досадно да се прави цяла порция каша, която после да трябва да отиде на боклука (или да я дояждате, което се отразява на килограмите ;)). Други избират готовите храни, защото се чувстват по-сигурни, че са подбрани екологично чисти продукти. За трети важно е удобството на бурканчетата.

Недостатъците на готовите храни са както цената (която е значителна!), така и вкуса, който е винаги един и същи и никак не прилича на вкуса на пресните плодове и зеленчуци. Сериозен довод срещу употребата на готови детски храни е и съдържанието им – ако разгледате етикетите на много от тях ще установите, че една от основните съставки е оризовото брашно или нишесте. Това означава, че съдържанието на плод или зеленчук в тях е ниско, а консистенцията им е постигната чрез сгъстяване с нишесте или оризово брашно, които не носят витамини и полезни хранителни вещества, а само калории… 

В действителност няма никаква причина да не можете да предлагате домашно приготвена храна от самото начало, особено ако имате достъп до сравнително чиста продукция или избирате еко-храни. Домашно приготвените храни имат по-богат вкус, който се мени всеки път и консистенцията им също е различна, което дава възможност на бебето да опознава не само различни вкусове, но и различните и специфични за всяка храна текстури.

Ако решите да приготвяте сама храната на вашето бебе, вероятно ще ви е полезна следната информация:

В самото началото на захранването (първите дни)  плодовете се предлагат термично обработени, за да може да се неутрализират донякъде съдържащите се в тях плодови киселини и да стане по-лесно усвоима целулозата. Можете да ги приготвяте задушени в много малко водичка (или можете да сварите на пара по-голямо количество плод, което после да пасирате и замразите за по-нататъшна употреба).  Не се увличайте да приготвяте голямо количество пюрета – само 2-3 седмици след захранването спокойно можете да предлагате на бебето намачкан суров мек плод, а малко по-късно – и настъргани плодове.

Бананът няма нужда от термична обработка и се предлага винаги суров, без да се вари, дори ако го изберете за първа храна.

По същия начин се приготвят и зеленчуците. Много майки избират да сварят малко по-голямо количество от даден зеленчук, да пасират и да замразят във формички за лед. Когато полученото пюре замръзне, кубчетата се прехвърлят в пликчета. Много са удобни за приготвяне на малки количества пюре, както е в началото на захранването и е лесно да ги смесвате в разнообразни комбинации. Едно кубче от стандартна формичка е около 30 гр.

Ако приготвяте по този начин картофено пюре, е необходимо при размразяването да го загреете почти до завиране, за да възстанови консистенцията и вкуса си – иначе е тричаво и неприятно на вкус.

Реално дори не е необходимо да приготвяте храна специално за бебето, ако в семейството често приготвяте варени зеленчуци – тогава просто може да отделяте порция за бебето, преди да сте добавили сол и мазнина.

Сол и захар в бебешките пюрета не се добавят. Зелените подправки (магданоз, копър, целина) обикновено не представляват проблем след първите седмици от захранването.

Ако се прибавя малко кърма към полученото плодово или зеленчуково пюре, вкусът ще е по-познат за бебето и може да е удачно в началото на захранването да прибавяте малко кърма с тази цел. Когато бебето посвикне с новите вкусове, това вече не е необходимо и е достатъчно само да му предлагате да посуче след храненето.

Как да започнем?

Има само няколко прости основни правила:

• Само една съставка (не комбинирано пюре или каша!)
• Изчаквайте поне 3 дена, преди да предложите нова храна (все едно дали ще е друг вид или нов плод, зеленчук или каша).
• Подбирайте храни, подходящи за начало на захранването.

Основанията за тези правила са едни и същи. Важно е в първите дни от захранването всяка нова храна да се предлага отделно, за да се следи за алергични реакции и да знаете коя храна е предизвикала реакцията.

След като вече сте предложили 2-3 основни храни поотделно и бебето е свикнало да приема по-голямо количество храна, можете да опитате да прибавяте новия вид храна към някоя вече позната. Например ако бебето вече е захранено с картофено пюре, може към обичайното му количество да прибавите 1лъжичка пюре от тиква, като по този начин въведете тиквата като нова храна.

Изчакването по няколко дена, преди да въведете друга храна, ще ви помогне да видите как реагира организма на бебето от една страна – а от друга, да увеличите количеството, което бебето приема от дадената храна.

Храните се подбират според това доколко са подходящи като първи храни. В различните страни се предлагат много различни първи храни, така че това може да е доста объркващо. Един разумен подход е да се подберат храни, които са местни и типични за страната, в която живеете и обичайно се използват като първа храна за бебета. За България такива са картофеното пюре (без мляко, масло и сол!), ябълката, моркова (морковите може да не са подходящи за всяко дете, тъй като имат запичащ ефект), а в последните години се налага и тиквата, заради сладкия й вкус и заради това, че децата обикновено я приемат с охота.

Храни, които се считат за подходящи за начало на захранването по света:

ориз (каша), банан, авокадо (богато на полезни мазнини!), круша, сладък картоф, тиквички, зелен фасул, манго, пащърнак…

По кое време на деня и какво количество?

Изберете време, в което вие и вашето дете сте спокойни и в добро настроение. Разумно е все пак да избягвате вечерните часове за начало на захранването – ако за лош късмет бебето има проблеми след първите хапки нова храна, по-добре това да не е посред нощ.

Бебетата най-често са любопитни и склонни да опитват нови храни, когато не са много гладни. Затова обичайно майките избират време между храненията, за да предложат първото опитване на друга храна – около час-час и половина след последното кърмене позволява бебето да не е прегладняло, но и да прояви интерес към новия вкус.

Не очаквайте много – обичайно първата лъжичка си е просто това, първа лъжичка и бебето може твърдо да откаже да изяде повече. Макар и по-рядко, се срещат обаче и любители на похапването, които трудно се спират след първите няколко лъжички и може даже да ревнат, когато приготвеното количество свърши.

В следващите няколко дни количеството обикновено се увеличава постепенно, като достига до около четвърт до половин чаена чаша (50-100 гр). Ако вашето бебе иска повече, няма нужда да го спирате – оставете го да определи само колко твърда храна желае.

Колко твърда храна ще поема вашето бебе за денонощие зависи от твърде много неща – от значение е например какво количество кърма за денонощието приема детето (при майки с обилно мляко и хранене на поискване често децата дълго време не показват желание за по-голямо количество други храни). Значение имат също и неща като алергии, индивидуални предпочитания, медицински проблеми (рефлукс например), които може да карат детето да предпочита или да отказва твърдите храни.

Според ръководството на Световната здравна организация за захранване на кърменото бебе при прием на кърма около 500 мл за 24 ч без заместване на кърмене нуждите на децата от допълнителни храни изглеждат по този начин:

• 6-8 месеца – 137-187 гр (общо за деня)

• 9-11 месеца – 206-281 гр

• между 1 и 2 г.  – 378-515 гр

Вашето дете може да приема по-голямо количество кърма и затова да хапва по-малко твърда храна или обратното – ако се стремите да измествате кърмения, вероятно детето ще се нуждае от по-големи количества твърди храни от посочените.

Колко пъти дневно да предлагам храни, различни от млякото?

В първите няколко дни от захранването е достатъчно да предлагате веднъж дневно друга храна. Когато въведете няколко храни (това обикновено става в първите 2-3 седмици), може да започнете да предлагате 2 пъти дневно други храни. Един примерен вариант, който много майки намират за удобен, е да предлагат зеленчуково пюре на обедното хранене и плодово пюре между храненията сутрин (или комбинирано с каша в следобедните часове).

Ако вашето бебе не увеличава количеството твърди храни, които поема и месец-два след захранването продължава да хапва само по 2-3 лъжички, както и ако се налага детето да приема по-значителни количества твърди храни заради анемия, може да е разумно да опитате да предлагате твърди храни няколко пъти дневно – например 3-4 пъти (сутрин за закуска, междинна закуска към 11 ч, обяд и следобедна закуска). Така дори детето да хапва много малко на всяко отделно хранене, сумарно за деня ще поеме по-близко до препоръчваното количество. Една и съща храна може да се предлага на няколко от тези хранения или може да редувате различни неща в различните часове (с които детето е било захранено вече).

Да замествам ли кърменето (млякото)?

Можете да подходите по два начина в зависимост от конкретната ви ситуация (и от мнението на вашето бебе по въпроса!).

Единият начин, който често се препоръчва от педиатрите, е да се стремите да замествате напълно кърмения (но не с плодово пюре, защото то не може да осигури достатъчно калории за замяна на пълноценно хранене). Започва се с 2-3 ч.л. и постепенно, за около 2 седмици, се цели бебето да изяжда приблизително 130-150 гр (някои деца хапват и повече, но повечето ядат все още малки количества). Това дава известна свобода на майката и доста майки предпочитат да заместят едно хранене, за да могат без притеснения да оставят бебето на някого за няколко часа.

Понякога обаче, ако по този начин в бърза последователност се заместят 2-3 кърмения, при повечето майки се наблюдава рязък спад в количеството кърма заради намалялата стимулация и това трудно се оправя.

Другият подход е до около годинката на бебето кърмения да не се изместват, а да се допълват. Т.е. на всяко хранене да продължавате да предлагате и сукане (мляко). По този начин не се налага да добавят допълнително мляко в пюретата. Ензимите в кърмата пък подпомагат усвояването на твърдите храни и преходът на бебето към по-големите количества твърда храна става по-плавно.

Предимствата на този подход са, че бебето само определя увеличаването на количеството твърда храна (доста кърмачета може първите няколко седмици да изяждат само символични количества – 2-3-4 ч.л. твърда храна) според собственото си темпо, а за майката няма притеснения дали не е останало гладно, защото му предлага да си дояде на гърдата. По този начин почти никога не възникват колебания в количеството кърма.

Недостатъците на подхода са в това, че доста майки се притесняват защо детето толкова дълго яде по много малко твърда храна (макар в действителност препоръките са до годинката все още повече от половината калории да се доставят от кърмата), както и това, че майката продължава да бъде основен източник на храна. За някои майки такъв вариант е неприложим или труден за осъществяване, защото се връщат на работа или защото желаят да отбият напълно до годинката на бебето.

А да прибавям ли мляко в пюрето?

Готовите детски пюрета обикновено съдържат мляко под някаква форма, освен ако на етикета изрично е упоменато, че пюрето е безмлечно. Дали да добавяте допълнително АМ (адаптирано мляко) в пюретата зависи от това дали ще предложите на бебето да суче:

При пълно заместване на повече от едно кърмене е добре да добавяте АМ към безмлечните купени или домашно приготвените пюрета, като преценявате според консистенцията на пюрето под каква форма да го прибавите. Няма проблем да го прибавите направо на прах, ако пюрето е рядко (както често са плодовите пюрета), или да разредите гъстото зеленчуково пюре с приготвено с вода АМ. Обикновено 2 мерителни лъжички са достатъчни за една доза пюре, а предвид че бебетата в началото рядко изяждат цяла доза, вероятно ще е необходимо и по-малко.

Ако на това хранене ще предлагате на бебето да си досуче или ще му дадете шишето, тогава няма нужда да прибавяте АМ в пюрето – бебето ще си приеме млякото като десерт.

Какво да правя с водата?

С началото на захранването е необходимо да започне предлагането на обикновена преварена НЕподсладена вода на бебето. Това е нужно, за да се подпомогне възстановяването на баланса на солите в организма. В твърдите храни има повече соли и по-малко вода, отколкото в кърмата, което създава необходимост от допълнителен прием на вода.

В действителност повечето бебета не пият вода още дълго след захранването, тъй като все още поемат голямо количество кърма и това им е достатъчно. Важно е просто да си изградите навика да предлагате – създайте си рутина да слагате на столчето и чашка с вода заедно с купичката с храна, това е всичко. Вие предлагате, а бебето избира дали да пие или не.

Няколко глътки вода, предложени когато бебето откаже да яде повече с лъжичката, може да му помогнат отново да прояви интерес към храната и да хапне още няколко лъжички с охота. Често бебетата спират да ядат не защото не искат повече, а защото все още необичайната консистенция ги затруднява и имат нужда да пийнат малко, за да продължат (също като нас!).

Ами запека?

При много деца в началото на захранването може да се получи преходен запек, докато храносмилателната система се нагоди към новите храни – тогава обикновено помага да включвате рутинно по 1 ден само на кърма след всеки 3-4 дни, в които сте предлагали други храни. Ако детето няма такъв проблем, не е нужно да се включват дни само на кърма.

Разхлабващи храни:

 сливи,  круши, праскови, кайсии, грах, спанак, пащърнак, тиква, тиквички, овесена каша

Запичащи храни:

оризова каша, моркови, банани, ябълково пюре, млечни продукти!, тестени храни от бяло брашно, нишестета