🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Студентските кредити: къде, как и защо

Възможностите за студентско кредитиране в чужбина и в България са много и понякога доста изгодни

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен - в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka - централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Студентските години са вълнуващ период, но могат да създадат някои тревоги във финансов аспект. Таксите в българските университети не са особено високи, но допълнителните разходи около висшето образование - учебници, техника, евентуално местене в друг град и наем - са потенциални трудности. Образованието в чужбина пък, което е привлекателно за много български кандидат-студенти, изисква сериозна инвестиция, поне докато студентът не си намери почасова работа. Така студентските кредити остават примамлив вариант за абитуриентите и техните родители. На пазара има различни възможности за кредитиране - както държавни, така и от частни банки.

В България

Студентските кредити, предлагани в България, могат да се разделят на две групи - от банки, които са подписали типов договор с Министерството на образованието и науката (МОН), и от такива, които предлагат независими продукти. В първата група кредитите са държавно гарантирани и регламентирани от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Общото изискване и за двата типа кредити е кандидатите да са записани в бакалавърска, магистърска или докторска степен на образование.

Банките, които отпускат кредити по ЗКСД, са пет - Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), Пощенска банка и Алианц банк България. Кредитополучателите могат да са български граждани или граждани на друга страна - членка на Европейския съюз, до 35 години, които са в редовна форма на обучение в университети в България, като не трябва да са придобивали такава образователна степен досега. Кредитът, регламентиран от ЗКСД, е целеви и може да се използва само за университетски такси, но в случай на раждане или пълно осиновяване на дете по време на обучението може да се отпуснат и пари за издръжка. Кредитът за образование се изплаща чрез преводи по банкова сметка към образователната институция, а кредитът за издръжка за семестър е равен на минималната работна заплата, умножена по броя месеци от семестъра.

Максималната лихва според ЗКСД е 7%. Освен това кредитополучателите могат да се възползват от до една година гратисен период след завършването си, в който да не правят никакви погашения по дължимите суми. След това могат да ги изплатят в срок до 10 години. В типовия договор е уредено още, че кредитополучателите не дължат заплащането на такси, комисиони или други разходи, които са непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредитите, обясняват от Министерството на образованието и науката. Именно лимитираната лихва и предпазването от допълнителни разходи са основната привлекателна черта на този вид студентски кредити. По информация на МОН за периода от 2010 г. до 2015 г. средният размер на получените кредити е 6393.96 лв. Най-голям брой кредити са отпуснати в професионални направления "Икономика", "Администрация и управление" и "Медицина".

Втората група банки в България са тези, които нямат типов договор с МОН и предлагат нецелеви студентски кредити със собствени условия. Сред тези банки са Централна кооперативна банка, Уникредит Булбанк и Сосиете женерал Експресбанк. Предимствата на нецелевите кредити са, че могат да се използват за каквото студентът прецени - както за такси за обучение, така и за други разходи за издръжка, участие в студентски бригади в чужбина и др. Кандидатите могат да се обучават както в България, така и в чужбина, а и няма значение в каква форма на обучение са, за разлика от кредитите по ЗКСД, които са по-стриктни в изискванията към кредитополучателите. Все пак нецелевите кредити имат и своя минус - лихвите са малко по-високи и няма освобождаване от такси.

В Уникредит Булбанк лихвата е плаваща и е 6.99% за всички студентски кредити. До 30 декември 2016 г. Сосиете женерал Експресбанк предлагат промоционална лихва с превод на работна заплата на поръчителя или студента от 7.99%, независимо дали кредитът е в левове или в евро. Все още не е ясно каква ще е тя след края на промоцията - до средата на 2016 г. лихвата е била по-ниска - 7%. В Централна кооперативна банка стандартният лихвен процент е 9.9% независимо от валутата на кредита. Ако поръчителят получава заплатата си в банката, се ползва преференциална лихва в размер 8.1%.

Важно е да се отбележи, че таксите са различни във всяка банка и условията трябва внимателно да се преглеждат. В Сосиете женерал Експресбанк например таксата одобрение е 135 лв. или 69 евро - в зависимост от избраната валута. В Уникредит Булбанк пък таксата за разглеждане на искане за кредит до 1000 лв. е 65 лв. или 35 евро, отново зависи каква валута е избрана. Има и други подобни разходи - такса за поддръжка и обслужване на кредита, такса за предоговаряне на цената на кредита и т.н.

"Ситуацията на пазара се променя и за да отговаряме на нуждите му, сме решили да променяме условията", обясни преди няколко месеца Антоан Шотаров, мениджър "Външни партньорства" в Сосиете женерал Експресбанк. Срокът на кредита при тях е до 96 месеца, като може да се изтегли с 4-годишен гратисен период, допълва той.

Ограничението във възрастта важи и при този тип заеми - кандидатите за кредит от Централна кооперативна банка и Уникредит Булбанк трябва да са до 35 години. Любопитно е, че преди няколко месеца Централна кооперативна банка са имали по-ниска възрастова граница - 30 години, но са я повишили.

Възможният размер на кредитите е различен - между 1000 и 25 000 лева (сума с двама поръчители) от Уникредит Булбанк, до 20 000 лева от Централна кооперативна банка или от 500 до 15 000 лв. в Сосиете женерал Експресбанк. Гратисните периоди могат да достигнат няколко години според договаряне по кредита.

Засега от Уникредит Булбанк нямат намерение да подписват договор с МОН. "На този етап не проявяваме интерес, тъй като подписването на такъв типов договор създава някои ограничения в студентското кредитиране. За нас студентите са клиентски сегмент, към който имаме особен фокус и стратегията ни е да развиваме взаимоотношенията си с тях чрез предлагане на комплексни продуктови решения и обслужване", обясниха от банката пред "Капитал".

В Европа

Таксите за висше образование в Европа могат да варират от няколкостотин до десетки хиляди евро, като обикновено магистратурите са с по-висока цена. Великобритания е една от най-привлекателните дестинации за български кандидат-студенти, като таксите за бакалавър достигат до 9000 паунда, или над 20 000 лева годишно. Въпреки резултатите от референдума за напускане на ЕС на Острова за студентите, започващи образованието си там през учебната 2017/2018, няма промяна в условията засега.

Добрата новина е, че правителствената организация Student Loan Company отпуска годишен заем за студентите в английски университети, като той започва да се изплаща около 9 месеца след завършване на образованието. Студентът е освободен от изплащане, ако продължава образованието си или ако получава под указаните в регламента минимални годишни доходи. Ако получава над тях обаче, трябва годишно да изплаща 9% от излишъка. Ако студентът остане да работи във Великобритания, минималният годишен доход е 21 000 паунда. Ако работи в България, този доход към настоящия момент е 12 600 паунда. В Уелс системата е същата. И в Англия, и в Уелс има начислени лихви, които се формират на база инфлация и размер на дохода. В шотландските университети бакалавърът струва 1820 паунда годишно, но там системата не включва заем - студентите от страни - членки на ЕС, получават финансиране от Students Awards Agency Scotland, като е необходимо само да попълнят онлайн формуляр и се освобождават от плащане. В Северна Ирландия максималната такса обучение е 3925 паунда и системата е подобна на тази в Англия.

Британското правителство официално одобри и отпускането на студентски кредит за магистърски програми. Програмата влезе в сила от настоящата 2016/2017 година. Финансовата помощ ще важи за желаещите да се обучават в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Максималният размер на заема е 10 000 паунда и се отпуска за всички специалности и форми на обучение, като единственото ограничение е, че за него могат да кандидатстват студенти до 60-годишна възраст, които са жители на страни - членки на ЕС, и са пребивавали в държава от европейската общност през последните 3 години. Както и при кредита за бакалавърските програми, връщането на заема за магистратура ще зависи от размера на доходите след завършването. Ако кандидатът вече е теглил заем за бакалавърска програма в Обединеното кралство, връщането на двата заема ще е консолидирано. За докторантури също е предвидена отделна система на финансиране в размер 25 000 паунда, където кандидатурите се разглеждат поотделно. В момента българските студенти не могат да се възползват от грантове и заеми за издръжка на Острова, освен ако не са живели във Великобритания в продължение на 5 години с друга цел освен образование. Все пак има стипендии, предлагани от различните университети, които взимат предвид отличен успех или доходите на настойниците.

Френската концепция за висшето образование пък е, че всеки трябва да има възможност да се включи, без да има финансови притеснения, разказват от Френския институт. Държавните университети поддържат ниски такси - започват от 189 евро и достигат 452 евро средно за медицински специалности и 615 евро за инженерни специалности. В частните университети обаче таксите са по няколко хиляди евро. На място може да се кандидатства за кредити от банките, но е добре да се проучат различните предложения, тъй като нивата на лихвите и условията варират. Някои от банките имат договори за сътрудничество с френски университети и така банката предоставя по-благоприятни условия на студентски заеми. В някои случаи лихвите могат да бъдат дори 0%. Кредитите обикновено са нецелеви и могат да се използват както за такса за университет, така и за битови разходи. Неудобното е, че обикновено банките искат студентът да има гарант, който е французин. Кредитите започват да се връщат след края на обучението. Идеята за държавни кредити започва да се обсъжда във Франция, но най-вероятно те ще са предназначени само за френските студенти.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zztop11 avatar :-|
    Здравко Здравков
    • + 3

    Определено за България няма смисъл от кредити по типов договор с МОН, защото таксите не са толкова високи. Реално студентът в България има в пъти повече странични разходи, отколкото студентските такси, дори и да си частно. Плюсът на независимите продукти е, че може да се използва за каквото искаш и от всякакъви студенти, дали редовно, дали задочно, дали дистанционно. От тук нататък следва да се прегледат много внимателно офертите на банките. От разгледаните банки се вижда, че условията им не са толкова еднакви. Примерно в ЦКБ освен намалянето на лихвата при превод на заплата има и още едно намаляне при издаване на кредитна карта. На СЖЕкспресбанк пък са им безбожно високи таксите на разглеждане, а на другия полюс са ЦКБ. При Уникредит честно казано не мога да намеря нищо съществено в сайта им, дори и лихвата не я пише в офертата и за това не мога да направя адекватно сравнение, но доколкото видях няма гратисен период, а при другите две банки има, при СЖЕкспресбанк е фиксиран до 4 години, а при ЦКБ през целия период на обучение. Истината е, че на много хора се налага да теглят кредити, особено за бригади или неплатени стажове в чужбина и тези продукти определено биха им помогнали, но отново казвам трябва да се разгледат внимателно офертите и да не се скача на някой само заради по-ниската лихва.

    Нередност?
  • 2
    cezar_cezar avatar :-|
    есе
    • + 2

    До коментар [#1] от "zztop11":

    Прав си. Не на последно място е и отношението в банката. Аз съм клиент и на ЦКБ и на Експесбанк и виждам съществена разлика. Днес имах сериозен проблем с картата ми в Експрес и получих доста неадекватно отношение. Но аз знам как да се оправя в такава ситуация. А един студент, който сега навлиза в живота може да го преживее доста по-тежко. Така че трябва много да се внимава.

    Нередност?
  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Интересно е как се процедира с нецелевото разходване на средствата. Примерно, студент тегли заем от банките и с парите си купува кола, или прави вноска за жилище/или наема по лизинг договор за три години) които изплаща с трудова дейност (или с постъпления от наематели)?
    Не задавам въпроса случайно, в развитата система на щатите такива случаи има много, за купуването на коли е ясно, по сложно е със случаите на използваните за статъп студентски кредити, особено при малки бизнеси. Те понякога са насърчавани от родителите поради факта че бизнес заемите са по-скъпи, макар че студентските заеми не се заличават и в случай на банкрут.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал