Най-хубавото място на света е точно тук

Роман за търсенето на пътя към себе си. Когато не можеш да се отърсиш от миналото, потърси надежда в магията - тя винаги става в настоящето.

Ирис е на тридесет и шест години и след ужасен инцидент, целият свят изглежда губи смисъла си. Съкрушена от болезнени спомени, през един сив и студен следобед тя обмисля да направи нещо непоправимо, когато пред погледа ѝ изниква непозната гледка. "Най-доброто място на света е точно тук" е странно име за кафене. Макар често да минава по тази улица, Ирис никога не е виждала подобно място. Шест вълшебни маси и чаша топъл шоколад я сближават с италианеца Лука - тайнствен мъж, който сякаш знае всичко за нея. Скрити послания и любов, която идва неочаквано, правят шестте дни в кафенето необикновени и белязват живота на Ирис завинаги. Но внезапното изчезване на Лука на седмия ден от тяхното запознанство отваря кутията на дълбоко скрити тайни. Следите по пътя към мистериозния мъж водят Ирис към шокиращи изненади, след които животът ѝ вече няма да бъде същият.

"Най-хубавото място на света е точно тук" е разтърсващ разказ за любовта, за намирането на пътя към себе си и за откриването на щастието в малките неща. Осем кратки думи, които са способни да променят не само живота на Ирис, но може би и твоя. Точно така става с миналото: то е навсякъде, но не го виждаме. Затова не успяваме да се отърсим от него с лекота. Ние сме като кораб, останал неподвижен, защото котвата му е заседнала в дълбините. Това, разбира се, не означава, че не можем да я изтръгнем оттам и да продължим да плаваме по пътя си.

"Истинска духовна и психологическа терапия за справянето с лудостта на нашето общество."
Psychologies

Каре Сантос е псевдоним на испанската писателка и журналистка Макарена Сантос и Торес. Тя печели наградите "Joaquim Ruyra" за книгата "No preguntis qui sóc" и "Premi de les Lletres Catalanes Ramon Llull" за "Desig de xocolata". Автор е на нас десет книги за тийнейджъри и възрастни.

Франсеск Миралес Контийох е испански писател, есеист, преводач и музикант. Първата му книга - "Un haiku per l'Alicia", му спечелва наградата "Gran Angular". Към момента е автор на над десет книги и сътрудничи като литературен консултант на няколко издателства и агенции.

Книгата се предлага в два варианта:

• мека корица с размер: 13 x 19.5 cm.
• твърда корица с размер: 12.5 x 17.2 cm.

"Неделните следобеди са лош момент за вземане на решения, особено когато януари покрива града със сива пелена, задушаваща мечтите. Ирис излезе от вкъщи, след като бе обядвала сама пред телевизора. До смъртта на родителите си, настъпила в автомобилна катастрофа, не беше отдавала голямо значение на факта, че няма човек до себе си. Навярно поради неизлечимата ѝ срамежливост, на нейната тридесет и шест годишна възраст ѝ се струваше нормално опитът ѝ в сърдечните изживявания да се свежда до една несподелена платоническа любов и няколко срещи, които не бяха довели до нищо сериозно. Ала след онази ужасна катастрофа всичко се беше променило. Когато приключваха отегчителните ѝ работни дни като телефонистка в застрахователна компания, вече не я очакваше хубавият уикенд в семейна обстановка. Сега беше сама. И най-лошото от всичко беше, че сякаш бе изгубила дори способността си да мечтае.

Преди време Ирис можеше да си представя всякакви приключения, които даваха смисъл на съществуването ѝ. Виждаше се например как работи в неправителствена организация, където сътрудник, свенлив колкото самата Ирис, се влюбваше безпаметно в нея и мълчаливо ѝ се заклеваше във вечна любов. Общуваха помежду си чрез размяна на стихотворения подобно на таен код, който единствено те можеха да дешифрират, и търпеливо отлагаха върховния миг, в който щяха да се слеят в безкрайна прегръдка. В онзи януарски следобед за първи път осъзна, че и с това бе свършено. След като прибра масата и изключи телевизора, угнетяващата тишина се възцари в малкия ѝ апартамент. Усещаше, че въздухът не ѝ достига, отвори прозореца и видя оловносиво небе без птици.

Щом излезе на улицата, я обзе чувство за фатална обреченост. Не беше тръгнала за никъде, но въпреки това имаше усещането, че нещо ужасно я дебне и я тегли към някаква пропаст. Както всяка неделя, жилищният квартал, в който се намираше апартаментът на Ирис, беше толкова пуст, колкото и душата ѝ. Без да знае защо, тя автоматично се отправи към ниския мост, под който се движеха влаковете, свързващи града с предградията."
Из книгата