МОН сгрешил отговора на 25-ти въпрос в теста за 7-и клас

&bdquo;За трета поредна година има грешка в предложените примерни &bdquo;посоки&rdquo; за размисъл в отговорите на задача номер 25 в теста за национално външно оценяване по български език и литература за ученици от седми клас за 2014 година&rdquo;, каза пред starozagorci.com Бончева.<br /> <br /> Тя остро разкритикува определените нато &bdquo;посоки&rdquo; критерии за оценяване. &bdquo;Това не са &bdquo;посоки&rdquo;, а &bdquo;насоки&rdquo;, но това е най-малката беда. Задачата изисква да се запише в &bdquo;две-три изречения какво внушават думите от творбата&bdquo;Заточеници&ldquo;: &hellip; нашият изгубен рай&hellip;&rdquo;.<br /> Според дългогодишният педагог първата &bdquo;посока&rdquo;, която е посочена в ключа с верните отговори, а именно: &bdquo;метафора на неизбежната раздяла с отечеството&rdquo; е грешна &bdquo; в нея се твърди, че е метафора, а това не е така. Това е метонимия, която традиционно се използва във възрожденската ни литература, където българската земя е отъждествявана с рая. Вазов пише:&rdquo;Отечество любезно, как хубаво си ти!, по същия начин и Петко Славейков пише в &bdquo;Татковина&rdquo;:&rdquo;име сладко, земя рай&rdquo;. Очевидно Яворов свързва определянето на българската земя с рая като продължител на възрожденската традиция, тъй като и самият той участва в Македонското освободително движение. 40-те младежи, които биват заточени в Подрумкале са продължители на борбите за освобождение. Те изпълняват своя синовен дълг. Поради това е неправилно да се определя като метафора. Нещо повече пропуска се, че Рая е библейски образ в случая се свързва с образите на революционерите, които биват принудително прокудени от Отечеството&rdquo;.<br /> <br /> Развълнувано Бончева продължава с критиките към ключа с верните отговори, изнесен от МОН . &bdquo;Неправилно е твърдението и във втората &bdquo;посока&rdquo;, което гласи: страдателното причастие &bdquo;изгубен&rdquo; подсказва невъзвратимостта/необратимостта на загубата&rdquo;. Първо, терминът е езиковедски и точното му название е минало страдателно причастие, но когато се говори за художествената литература за думата &bdquo;изгубен&rdquo; трябва да се използва- епитетът &bdquo;изгубен&rdquo;, защото това е теоретико -литературното понятие.<br /> <br /> Бившата учителка по български език посочи и като грешно формираното твърдение в петата насока &rdquo; идеята за прекъснатия порив, попречил на борците да изпълнят докрай своя дълг към родината&rdquo;, отвежда мисълта, че поривът е попречил на борците да изпълнят докрай своя синовен дълг. Изречението е неправилно формирано с тази обособена част, тъй като вярната идея е &bdquo;прекъсването на порива за постигане на свободата попречва на борците докрай да изпълнят своя синовен дълг.&rdquo;, допълва Бончева.<br /> <br /> Експертът посочи, че за отговорът на този въпрос носи 6 точки на седмокласниците &bdquo;Тези 6 точки са много важни за оформяне на оценката на децата. Със сгрешения ключ, който е предоставен на проверяващите учители, оценките ще бъдат изкуствено намалени&rdquo;.<br /> Бончева каза в заключение, че &bdquo;според помагало на Донка Кънева, изчезнало през февруари миналата година, експертите на МОН са одобрили &bdquo;&hellip;изгубен рай&hellip;&rdquo; като синекдоха , а сега те твърдят, че е метафора. Кое е вярното?&rdquo;, риторично задава въпроса Мария Бончева.&nbsp;/БЛИЦ