Кирила Г. Атанасова
Туптящ. Бумтящ. Кипящ. Това са първите три думи, с които свързвам района на Еминьоню – едно от най-посещаваните места в Истанбул както от туристи, така и от местни. За едните това е „там, където се намира Египетският пазар, джамията с гълъбите и лодките, на които продават риба”; за другите е и работно място, място за среща с приятели или пристанището, от което да се качат на корабчето до вкъщи и обратно.
Районът на Еминьоню е разположен срещу някогашния генуезки квартал „Пера”, на самия вход на Златния рог. Административно е на територията на община „Фатих”, обхващаща стария Константинопол. Районът е с площ от 5 кв. км и население от 55 635 души (според преброяване от 2000 г.). На негова територия се намират забележителностите: „Св. София”, „Топкапъ сарай”, джамиите „Султан Ахмед” („Синята джамия”), „Сюлеймание”, „Йени джами”, „Рюстемпаша джамии” и др., „Капалъчарши”, Египетският пазар, Истанбулският университет и т.н.
В Истанбул, когато се каже Еминьоню, се разбира районът на пристанищата, „Йени джами” и Египетският пазар. Текстът не претендира за изчерпателност и цели да запознае читателя с кратка история на района и да даде представа за забележителностите и атмосферата в тази част на Града. Еминьоню е натоварен търговски комплекс, в който са били локализирани няколко от градските отдели на митницата още от времето на Византийската империя. Тук се намират повечето от гилдиите, за които пише Евлия челеби в своето „Сеяхатнаме”. Това е била и все още е основната пазарна част на града и повечето от улиците са наречени на търговците и майсторите занаятчии, които работят там така, както техните предци преди столетия.
Доказателство за важната икономическа и финансова роля на квартала е самото му име. По време на Османската империя тук са били разположени Управлението на митниците (Gümrük Eminliği), митнически служби, както и кантори на служители, отговарящи за надзора на еснафите. В империята на падишаха „емин” (emin – сигурен, безопасен, на когото може да се довериш, отговорен) е държавен служител на фиксирана заплата. Той най-често работи към градските митници или към надзора на пазарите, а работата му е строго следена от централната власт. Еминьоню идва именно от наименованието на тази държавна длъжност и ön, което от турски език се превежда като „пред”.
Още от времето на Византийската империя на територията на дн. Еминьоню се намират няколко пристанища, като според сведенията едно от тях – Неорион, се запълнило. През 697 г. византийският василевс Леонтий (695 – 698) нарежда то да бъде изчистено. Това събитие съвпада и с поредната епидемия от чума, която отнема живота на много константинополчани. Няколко века по-късно името на пристанището и портата Неорион се свързват с новонастанилите се колонии на Генуа и Пиза, които построяват собствени търговски пристанища. Районът е бил и гъсто населен с евреи. Предполага се, че портата Неорион, позната още като Бахчекапъ („Градинска врата” от турски език), през Х в. вече е т.нар. Порта на евреите (Ἑβραϊκὴ Πόρτα, Hebraïkē Porta, Porta Hebraica).
Дори и след превземането на Константинопол от Мехмед ІІ Завоевателя (1451 – 1481) районът си остава населен с немюсюлмани. Демографската картина започва да се променя едва в края на ХVІ – ХVІІ в., когато се предприема строителството на „Йени джами”. От регистрите през този период се разбира, че кварталът е предимно еврейски и мюсюлманското присъствие е много слабо изразено, докато не се взима решение да се построи джамия в чест на Сафийе султан, майката на султан Мехмед ІІІ (1595 – 1603).
Проектът за новата джамия, посветена на валиде султанката (valide sultan – титла в Османската империя, която носи майката на султана), преминава през два етапа и много трудности. Строителството на мюсюлманския храм започва през 1597 г., но смъртта на архитекта Давут ага става причина за първоначалното прекъсване на строежа. По-късно заради смъртта на Мехмед ІІІ, идването на султан Ахмед І (1603 – 1617) на престола и загубените от Сафие султан права на валиде се спира изцяло изграждането през 1603 г.. Интересно е да се отбележи, че изборът на терен изключително затруднява строителството на джамията и я оскъпява, защото поради близостта до морето основите се пълнят с води от залива. Нивото на водата достига до 3-метровия подиум, върху който е издигната джамията. Към тези причини могат да се добавят земетресенията и пожарите, които също забавят строежа. Освен споменатия Давут ага участие в изграждането вземат и архитектите Далгъч Ахмед чауш и Касъм ага. При полагането на основата Ахмед чауш лази във водата, поради което получава прякора „далгъч“ („водолаз“ на турски език).
Проектът е спрян за 57 години, когато друга валиде султанка – Хатидже Турхан, майка на султан Мехмед ІV (1648 – 1687), решава да го поднови. Под нейния патронаж джамията е завършена през 1663 г и е отворена за молитва през 1665 г.. Първият намаз е извършен от падишаха, майка му, везирите и учените от улеммата. На народа са раздадени златни и сребърни монети. Към джамията са построени още султански павилион, тюрбе за Хатидже Турхан, постройка за разпределяне на водата, основно училище и чаршия.
Джамията предизвиква много дискусии, свързани не само с етническите, религиозни и демографски промени, които настъпват с експроприирането на земите на евреите търговци, или пък със самата ѝ конструкция, но и с нейното местоположение. „Йени джами” нехарактерно за онзи период се намира далеч от Диванйолу, протоколен маршрут на султаните, но е и в ниското, на самия бряг, без да е „кацнала” на някой от хълмовете подобно на „Сюлеймание”, „Синята джамия” и т.н. Някои автори възприемат проблема с локацията като вид дискриминация към султанките, но други категорично отхвърлят това твърдение. Те се аргументират, че и при двете фази на строителството търговското преимущество на бреговата линия е важен фактор за локализирането на джамия в Еминьоню. Особено при втората фаза от L-образната форма на чаршията ясно личи намерението да се развива търговско предприемачество. Освен това в този период Еминьоню е населен предимно с немюсюлмани и е атрактивна зона, в която да се инициира строителство, което би могло да доведе до ислямизиране на този гъсто населен с немюсюлмани район. Изборът на Еминьоню за тази инициатива е умишлен и основен фактор в плановете на двете благодеятелки при оформянето на сградата.
След превземането на Константинопол от Мехмед ІІ на 29.05.1453 г. много немюсюлмани са заселени в града, за да влеят нови сили в социалния и икономическия живот. През следващите години християни и юдеи се местят или са преместени в Града и се настаняват в Еминьоню и други квартали по бреговете на Златния рог. Данъчните регистри на Османската империя са качествен извор за демографията на района от завоеванието до ХVІІ в. Интерес представляват документите в периода 1595 – 1597 г. преди началото на строежа на джамията. Те ни дават информация за бройката, корените и професиите на живеещите в Еминьоню евреи. Докато е трудно да се установи колко точно юдеи са преместени в резултат на първата експроприация, предприета при първия етап от строителството на „Йени джами”, ясно е, че ареалът около днешната джамия и Египетския пазар е най-вече гъсто населен еврейски район. Преди 1598 г. се забелязва съвсем бегло мюсюлманско присъствие.
Конфискацията на имущество за проекта на Сафийе султан е в безпрецедентни размери. Еминьоню е важно пристанище на Златния рог и място, на което бизнесът се върти между чужди и османски търговци, между мюсюлмански и немюсюлмански мюлтезими. Още от началото на ХV в. източниците сочат за едно нарастващо недоволство сред мюсюлманските търговци заради голямото влияние на еврейските мюлтезими. Стабилните позиции на еврейските търговци и прекупвачи на данъци ядосват и венецианските търговци в средата на ХVІ в., които негодуват срещу монопола на евреите над пазарите на текстил и пшеница. През 50-те и 60-те години на ХVІ в. юдеите доминират при доставките на вълна, платове и камлот (дебел вълнен плат), като венецианците не са в състояние да търгуват с тях, освен ако не решат да се съобразят с условията на евреите.
Напрежението достига своята кулминация през 1582 г., когато капитани на кораби и търговци пишат петиция до централната власт. Те се оплакват, че всички събирачи на митнически такси са евреи и не са държат подобаващо с мюсюлманите. Изискано е от централната власт да не се дават такива задължения на евреи. Нарастващото недоволство у мюсюлмани и венецианци спрямо юдеите улеснява Сафийе султан в опитите й да експроприира еврейските имоти за нуждите на нейния проект. Но пък тя избира неподходящ момент за Османската империя, за да започне такова мащабно и скъпо строителство, което й печели неблагоразположението на много от живеещите в империята, както и недоволството на еничарите. Сафийе султан губи голяма част от влиянието си и става непопулярна.
За разлика от нея продължителката на проекта Хатидже Турхан предприема добре оркестрирана пропаганда, за да наложи идеята за авторитета и ролята на валиде султанката в Османската империя. Така тя легитимира архитектурното начинание и трансформира Еминьоню от голям немюсюлмански търговски квартал в район с централен фокус върху завършената „Йени джами” и изградените за издръжката й сгради.
Един от важните обекти за търговията в Еминьоню след изграждането на комплекса е този на закрития пазар, който е известен като Египетският пазар (Mısır çarşısı) или Пазарът на подправките.
Според едни автори наименованието му идва от това, че през османския период тук се продават подправки, внесени от Египет. Други пък свързват името му с второто значение на „mısır“– „царевица/зърно“ – на това място е стоварвано и продавано внесеното зърно. Още от времето на Византия тази част на Еминьоню е спирката за всички подправки, превозвани от изток на запад по Пътя на коприната. Тук се разтоварват венецианските, египетските или френските кораби с подправки, превозващи от Александрия стока от пристигащите от Далечния изток и Индия кервани; тук идват и колоритните пратеници на императорската кухня. Днешният пазар е във формата на буквата „L“, има купол с оловно покритие, 6 врати и осемдесет дюкяна.
За мен мястото в Истанбул, на което наистина може да се насладите на магията на алъш-вериша, е Еминьоню и районът около Египетския пазар. Хората обикновено се възхищават от големината и богатството на стоки в Капалъчарши, но този базар е прекалено комерсиален и рядко посещаван от местните с цел пазарене за дома например. Под магията на алъш-вериша нямам предвид обикновения пазарлък. Да, има го и него на някои места, където цените не са фиксирани. Имам предвид онази част с привикването, подмамването и омагьосването, за да си купите нещо. На Египетския пазар основно стоките са за дома и за бита.
Искате да опитате най-различни видове кашкавал, сирене и други млечни продукти – мястото е Египетският пазар. Искате да си купите прясно смляно ароматно турско кафе, най-известното в Истанбул, търсете го на Египетския пазар. Искате да вкусите сушени плодове от цял свят – Египетският пазар е мястото за вас.
За мен вкусът и мирисът на Истанбул, на Ориента, са на Египетския пазар. Ако сте достатъчно смели да опитате и достатъчно издръжливи да обиколите чаршията и близките улици, вие ще усетите Изтока в целия му спектър от положителни и отрицателни черти, в неговата истинска цялост.
Независимо откъде идвате, за да се озовете на Египетския пазар, вие ще се сблъскате (буквално) с няколко неща: шума от хората, миризмата (в най-добрия случай само) на подправките, плодовете и другите стоки, както и с ходещите насам-натам туристи и местни. След 10 ч. районът се превръща в гигантски кошер, в който безцелното мотане е равно на настъпване по краката, ръчкане в ребрата и бутане. Но пък всички туристи, които са там за първи път, са така. За мен изключително изненадващо беше, че в тази навалица някои бяха дошли с децата в количките. Което пък гарантира на околните поне преминаване през пръстите на краката.
Ако идвате от моста „Галата“, първото препятствие е подлезът. То не е подлез, а джунгла. От двете страни има, разбира се, най-различни магазини, от които някой се опитва да ви продаде нещо – я обувки, я ризи на половин цена, я настолни игри, я оригинален „Ролекс“ за 10 лири, шалове на всички известни марки и т.н. Междувременно вие се стараете да се доберете до отсрещните стълби максимално бързо. След което излизате на големия площад пред Йени джами. И там има много хора, а междувременно прехвърчат и гълъби от всички посоки. Ако тръгнете надясно, ще се озовете на площада пред единия от входовете на Египетския пазар. Може директно да се впуснете вътре или да продължите още няколко метра нататък и да навлезете в улицата, която е успоредна на това му рамо. Там се започва с дюкянчетата за млечни и месни продукти, за риба и морски дарове, като си има специални хора в униформи, които ви привикват и подканят да си купите от тяхната стока, която винаги е най-хубавата и най-прясната в цял Истанбул. А едновременно с това и се надвикват един друг. Както се казва – „гюрюлтия“ да има.
Спуснете се по тази улица и на първата пряка вдясно, точно на ъгъла, ще помиришете прясно смляното турско кафе. В магазина работят момчета на не повече от 20 години, които действат като чарковете на една машина. Отпред винаги се извива опашка от местни и туристи. А ако не сте почитатели на кафето, продължете по улицата.
На пътя ви ще се изпречат маси с чайници, тигани, тенджери, чаши за турски чай, комплекти за турско кафе, стелажи с гривнички, герданчета и обеци от естествени и недотам естествени камъни. Покрай развитието на технологиите се променят и стоките – калъфи за таблети, телефони, смарт телефони, лаптопи и нетбуци в различни цветове и форми. В тази част на района се събират адът и раят за всеки мъж или жена. Магазини за шалове се редуват с магазини за бижута, улицата на копчеджиите се пресича с улицата на бижутерите. Между хората бързо се придвижват 13-14- годишни момченца с табли с чайове и кафета, провирайки се в навалицата, без да ги разсипят. Отвсякъде ви подмамват най-различни витрини, на които са наредени колиета с кристали, гривни и корони, които блестят на слънчевата светлина; продавачи, които приканват всяка девойка, изглеждаща годна за женене, да й продаде пантофи, чаршафи и нощници за чеиза.
Ако сте пропуснали да влезете в Египетския пазар, направете го. Пазарът е значително по-малък от Капалъчарши, но това не го прави по-малко забележителен. Ограниченото пространство само кара продавачите да са по-изобретателни в експонирането на стоката. И тук е шумно, и тук трафикът е затруднен. Камари от различни видове локум, пирамиди от разноцветни сапуни в различни форми, нанизи със сушени плодове и зеленчуци, касетки с чайове от цял свят, кули от подправки на прах и с всеки следващ щанд, всеки следващ магазин усещате нови и нови непознати аромати. Те се смесват с шума от различните хора – турци, руснаци, българи, англичани, французи, араби, италианци, японци, китайци – все едно целият свят се е събрал в това тясно пространство.
Районът около Египетския пазар е изпълнен с живот. Той изглежда първичен, нецивилизован, шумен, объркан, претъпкан. Но защо пък всичко трябва да е подредено, цивилизовано и ясно? Еминьоню пази търговските тайни на Истанбул столетия наред, той съхранява традициите на търговията, защото там, където днес господин Ахмет продава подправки, там е продавал подправки баща му, преди него неговият баща, дядо му и така няколко поколения назад. Господин Ахмет е възпитан да бъде търговец, да уважава клиентелата си, да ухажва бъдещите си клиенти и да пази доброто си име, защото един ден неговият син ще заеме мястото му. Въпреки демографските промени, които настъпват през ХVІ и ХVІІ в., Еминьоню успява да запази търговския си характер и потенциал, като, комбинирайки традицията и нововъведенията, продължава да привлича хора и стоки от цял свят.
Библиография
Фрийли, Дж. Истанбул. Имперският град. С., 2003.
Bahçekapı / HebraïkēPorta(23.01.2013). Извлечено на: 18.04.2014 г. от: <http://maviboncuk.blogspot.com/2013/01/bahcekap-hebraike-porta.html>.
Great Istanbul. Eminonu neighborhood in Istanbul. Извлечено на 14.04.2014 г. от: <http://www.greatistanbul.com/eminonu.htm>.
İstanbul Tanıtımı. İlçeler. Eminönü. Извлечено на: 15.04.2014 г. от: <http://www.istanbul.gov.tr/?pid=224>.
Shaw, Stanford Jay. Classical Ottoman society and administration. In: Encyclopedia Britannica (15.04.2014). Извлечено на: 18.04.2014 от: <http://www.britannica.com/EBchecked/topic/434996/Ottoman-Empire/44386/Classical-Ottoman-society-and-administration#ref482115>.
Thys-Şenocak, L. The YeniValide Mosque at Eminönü. In: Muqarnas, Vol. 15 (1998).
Yuksel, Yunus. İstanbul İlçelerininisimlerineredengeliyor? Извлечено на: 18.04.2014 г. от: <http://www.lordiz.com/istanbul-ilcelerinin-isimleri-nereden-geliyor-merak-ettinizmi.html>.
BALCANICA 