Защо има смисъл да рециклирате

Организаторите

Самата община има основно контролни функции, но не тя извършва физическата дейност по разделното сметосъбиране и преработване на отпадъците. На местата с над 5000 души население се сключват договори с акционерни дружества по оползотворяване, които на свой ред делегират задължения на подизпълнители. Така организациите по оползотворяване се явяват основно контролни органи на своите подизпълнители. На територията на Столичната община функционират три такива дружества – "Екопак България" АД, "Екобулпак" АД и "Булекопак" АД.

Организациите по оползотворяване на отпадъка не получават финансиране от държавни или европейски структури. Тяхната печалба идва от две основни места – производителите и заводите за рециклиране (рециклатори).

Според закона "лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране". Производителите могат да изпълнят задължението си в два варианта – индивидуално или колективно. При първия вариант се заплаща т.нар. продуктова такса, определена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). При втория обаче таксата е към някоя от организациите по оползотворяване и е по-ниска, тъй като се определя на пазарен принцип. Например по данни на "Екобулпак" АД дължимата такса, определена от МОСВ за стъклени опаковки, е 0.20 лв./кг, в сравнение с 0.043 лв./кг към организацията. Така повечето производители избират да плащат вноски към организации по оползотворяване и по този начин им делегират задълженията си относно използваните опаковки.

Основното недоволство на хората е за местата, на които са поставени контейнерите за разделно сметосъбиране. От организациите по оползотворяване на боклука обаче обясняват, че не те са отговорни за това разпределяне. Общината изготвя карта за поставянето на кофите, като се съобразява с фактори като инфраструктура, трафик, възможност на сметосъбиращите камиони да обслужват района. Така например в тесните улици не се поставят такива контейнери, тъй като камионите със специализирана техника на могат да минат оттам. След като картата бъде изготвена, общината предоставя локациите за контейнерите на всяко от дружествата.

Освен организациите по оползотворяване на отпадъка на територията на Столичната община функционира и Столично предприятие за третиране на отпадъци (СПТО). Там попадат смесените битови отпадъци от сивите контейнери заедно с разделно събраните хранителни и зелени биоотпадъци. От предприятието разказаха, че там също разделят рециклируемите материали от останалите. Дори съдържанието на контейнера за смесен отпадък минава сортиране. Отделената суровина се продава чрез търгове с явно наддаване. Освен това в СПТО се произвежда RDF – твърдо/модифицирано гориво, което се получава от някои отпадъци, негодни за рециклиране. След производството RDF се предава за оползотворяване на циментови заводи.

Тъй като предприятието е общинско, неговата дейност се финансира чрез таксата за битови отпадъци, тоест с парите на всички в столицата. От СПТО обясниха, че ако се увеличи разделното събиране и изхвърляне на отпадъци от гражданите, разходите по обработка на смесения битов отпадък ще намалеят. По-ниски общински разходи би трябвало (поне на теория) да означават и по-ниски данъци.

Камионите

Разпространено е мнението, че служителите по сметосъбиране изпразват съдържанието на всички цветни контейнери в един и същ камион. Това създава нежелание у много хора да изхвърлят боклука си разделно. Това не е вярно - следва се стриктен график, според който всеки ден се събира различен рециклируем материал. Един камион днес събира жълтите контейнери, утре зелените и пр.

Камионите се придвижват нощем, за да не пречат на трафика и да имат по-лесен достъп до кофите. Един от шофьорите разказа, че въпреки това се случва минувачите да влизат в конфликт с него по теми, свързани с разделното събиране на боклука и неговото рециклиране.

В действителност тези работници са последните хора, които могат да бъдат държани отговорни за случващото се. Те работят по определен маршрут, стриктни правила и дейността им се контролира както от съответната организация по оползотворяване, така и от собствения им работодател. В камионите има по няколко GPS системи, а кофите се проверяват периодично.

Тоест няма как в един ден камионът да натовари съдържанието от кофите за стъкло и хартия например. В случай че го направят, работниците ще бъдат глобени, тъй като по този начин биха затруднили дейността на следващия подизпълнител по веригата на рециклирането. Служителите разказаха и че когато в контейнера има голямо количество несъответстващ отпадък, им се забранява да изпразнят тази кофа при останалия рециклируем материал. Показаха и снимки на случаи, в които лек автомобил е блокирал достъпа на камиона до кофите. Тогава събирачите на отпадъците изпращат снимката на работодателя си, за да се документира, че съответният контейнер е пропуснат.

Сепарирането

След като боклукът се събере от контейнерите за рециклиране, съответният рециклируем материал се транспортира до инсталация за сепариране и балиране. В зависимост от практиките на организацията по оползотворяване на отпадъка тази инсталация може да бъде тяхна собственост или на подизпълнител.

Посетихме една такава инсталация, за да онагледим приблизителните стъпки, през които минава рециклируемият материал тук:

- Камионът минава през кантар, след което изсипва отпадъка на площадката за обработване и минава отново през кантара – така се отчита колко тона суровина са доставени.

- Отпадъкът се поставя на изкачваща лента, която го отвежда до втория етаж на инсталацията и хоризонтална поточна линия, на която няколко работници ръчно го сортират и контролират. Ако смесен битов отпадък е попаднал в кофата за рециклиране, тук е мястото, където той се отделя. Работниците също така премахват капачки и други неподходящи материали.

- Материалът се сортира на купчини по вид: велпапе, найлони, пластмаса (разделена по цвят и вид, в зависимост от изискванията на рециклатора), метални опаковки, стъкло (разделя се по цвят тук или в отделна инсталация), тетрапак. Отпадъкът, който не е годен за рециклиране или за който в България не е развита съответната рециклираща технология, се транспортира до сметище.

- В някои случаи, както със стъклото, материалът може да премине през по-фина обработка. Например някои рециклатори изискват материалът да е с много високо качество и нисък процент на примеси, което означава да премине през магнитна и оптична инсталация.

- Суровина от един вид се поставя на лента, в задната част на която има преса за балиране. Тъй като стъклото не може да бъде балирано, то се натрошава на т.нар. трошки. Балирането и натрошаването дават възможност суровината да заема минимално количество площ и да се транспортира до следващото звено максимално ефективно.

- Всеки краен преработвател, тоест рециклатор, има специфични изисквания за качество и количество на суровината. Сепариращото звено е длъжно да се съобрази с тези изисквания и да транспортира изискуемото количество суровина, след като се натрупа.

Рециклиране

В някои случаи рециклаторът приема балирана суровина и я обработва, така че по-късно да я продаде на производител. По-често обаче рециклаторът е и производител на част от материалите, които достигат крайния потребител и затварят кръговрата.

Що се отнася до битовите отпадъци, в България се рециклират основно стъкло, метал, хартия/картон и пластмаси. Всеки рециклатор има своя технология и процес, както и изисквания за входящата суровина. От няколко рециклатора разказаха какъв процес използват и с какви проблеми се сблъскват.

Финансите

От чисто финансова гледна точка в рециклирането има смисъл за всеки отделен гражданин. Според закона производителите на стоки включват такса рециклиране към цената на крайния продукт. Тоест, купувайки дадена стока, вие заплащате за оползотворяването на опаковката. От друга страна, плащате и такса смет, която към момента не отговаря на произведеното количество боклук, но се очаква това да се промени през 2019 г. Така излиза, че ако изхвърлите рециклируемите си отпадъци в смесения контейнер, вместо в цветния, ще платите два пъти за един и същ отпадък.

Освен това има глоби за физически и юридически лица, които изхвърлят масово разпространени отпадъци, обозначени за разделно събиране, в контейнери за смесени. Този механизъм не работи към момента - на един инспектор се падат близо 3000 жители, нарушенията, свързани с изхвърлянето на битови отпадъци, се проследяват трудно от община, която дори не може да регулира паркирането в зелени площи. Но на теория би трябвало да се засилва.

Ако има нещо, което е напълно ясно след обиколката на всички етапи от боклучената инфраструктура на София, е, че всичко се крепи и зависи най-много от този най-непредсказуем фактор в нея - жителите на града. С други думи, системата е готова и работи. Колкото повече хора участват в нея, толкова по-добре ще е за всички. Дори и само да започнем с отделянето на биоотпадъците от останалите, пак ще подпомогнем значително битката с боклука. Да оставим за малко настрана политическите и икономически зависимости, които винаги блуждаят около нещо, което струва толкова много публични пари (за тях на стр. 16-17). Факт е, че София е все по-голяма, генерира все повече отпадъци и трябва да намери начин да се справя с тях, ако не иска да бъде затрупана. Добрата новина е, че има решение. Трябва само да бъде ползвано.