What do you think?
Rate this book
Живот в огъня
Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия й гений, измерим само с абсолютни величини, и всекидневното й обкръжение – интимно, социално, политическо, – следващо логиката на „здравия разум“ и на оцеляването с цената на много компромиси.
Изповедите на Цветаева, проникновено коментирани от Цветан Тодоров, създават първоначално усещане за несъвместимост между живота и поезията. Ала, осмислени по-задълбочено, те утвърждават по неповторим начин истината за неделимата връзка между тях.
Стоян Атанасов
Марина Цветаева е родена през 1892 г. в Москва (Русия), в семейство на интелектуалци – майка й е високо ерудирана концертна пианиста, а баща й Иван Цветаев е изкуствовед, филолог и основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“. Цветаева започва да пише поезия още като дете, и постепенно това става смисъл на живота й: за нея да пишеш означава да живееш – верую, в което влага цялото си същество. Стихията, с която се отъждествява е огънят, а силата в която вярва – любовта. Обърната към вътрешния си свят и самобитната си душевност видната руска поетеса не успява да изгради връзка с реалния живот. Неслучайно в личните й записки и писма срещаме: „искам да живея с душата си“ и „в жилите ми тече не кръв, а душа“. Това противопоставяне на вътрешно–външно, материални грижи–духовно търсене, е ключово за Цветаева.
Макар знатното й потекло да й позволява да живее в света на стиховете и любовта без да се влияе от заобикалящата я реалност до 1917 г., революцията в Русия, която води до глад и разпадане на старите социални връзки принуждава Цветаева да се сблъска с напълно непознат, далечен до този момент свят. Вече съпруга на белогвардеец и майка на две малки деца, поетесата трябва да се пребори с мизерията и да преживее смъртта на малката си дъщеря. Семейството е принудено да емигрира в Прага, а по-късно се мести в Париж. Постоянната смяна на местоживеене, множеството трудности, бедността, гладът, несигурността са неизменна част от ежедневието на поетесата. В тези тежки за нея дни се ражда и синът й Георгий. Слабохарактерният съпруг на руската поетеса не може да бъде опора нито на нея, нито на децата си. С течение на времето Марина Цветаева се отчуждава от него и дъщеря си, които решават да се върнат в Съветска Русия. Поетесата, за която верността към хората, които обича е на първо място, решава да ги последва заедно със сина си, но в родината си се сблъсква с арестуването на мъжа си и изпращането на дъщеря си в лагер. След избухването на Втората световна война, останала без дом и средства за препитание, на ръба на силите си, поетесата слага край на живота си през 1941 г. Впечатляващо е, че въпреки трагедиите и трудностите, през които преминава, Цветаева не престава да пише и да обича, защото „любовта е Бог“.
Съставителят на книгата, Цветан Тодоров, е световноизвестен философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Смятан е за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци. Автор е на редица трудове, сред които и преведените на български език Страхът от варварите, Новият световен безпорядък, Интимните неприятели на демокрацията, Завладяването на Америка, Гоя в сянката на Просвещението.
Изповедите на Цветаева, проникновено коментирани от Цветан Тодоров, създават първоначално усещане за несъвместимост между живота и поезията. Ала, осмислени по-задълбочено, те утвърждават по неповторим начин истината за неделимата връзка между тях.
Стоян Атанасов
Марина Цветаева е родена през 1892 г. в Москва (Русия), в семейство на интелектуалци – майка й е високо ерудирана концертна пианиста, а баща й Иван Цветаев е изкуствовед, филолог и основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“. Цветаева започва да пише поезия още като дете, и постепенно това става смисъл на живота й: за нея да пишеш означава да живееш – верую, в което влага цялото си същество. Стихията, с която се отъждествява е огънят, а силата в която вярва – любовта. Обърната към вътрешния си свят и самобитната си душевност видната руска поетеса не успява да изгради връзка с реалния живот. Неслучайно в личните й записки и писма срещаме: „искам да живея с душата си“ и „в жилите ми тече не кръв, а душа“. Това противопоставяне на вътрешно–външно, материални грижи–духовно търсене, е ключово за Цветаева.
Макар знатното й потекло да й позволява да живее в света на стиховете и любовта без да се влияе от заобикалящата я реалност до 1917 г., революцията в Русия, която води до глад и разпадане на старите социални връзки принуждава Цветаева да се сблъска с напълно непознат, далечен до този момент свят. Вече съпруга на белогвардеец и майка на две малки деца, поетесата трябва да се пребори с мизерията и да преживее смъртта на малката си дъщеря. Семейството е принудено да емигрира в Прага, а по-късно се мести в Париж. Постоянната смяна на местоживеене, множеството трудности, бедността, гладът, несигурността са неизменна част от ежедневието на поетесата. В тези тежки за нея дни се ражда и синът й Георгий. Слабохарактерният съпруг на руската поетеса не може да бъде опора нито на нея, нито на децата си. С течение на времето Марина Цветаева се отчуждава от него и дъщеря си, които решават да се върнат в Съветска Русия. Поетесата, за която верността към хората, които обича е на първо място, решава да ги последва заедно със сина си, но в родината си се сблъсква с арестуването на мъжа си и изпращането на дъщеря си в лагер. След избухването на Втората световна война, останала без дом и средства за препитание, на ръба на силите си, поетесата слага край на живота си през 1941 г. Впечатляващо е, че въпреки трагедиите и трудностите, през които преминава, Цветаева не престава да пише и да обича, защото „любовта е Бог“.
Съставителят на книгата, Цветан Тодоров, е световноизвестен философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Смятан е за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци. Автор е на редица трудове, сред които и преведените на български език Страхът от варварите, Новият световен безпорядък, Интимните неприятели на демокрацията, Завладяването на Америка, Гоя в сянката на Просвещението.
584 pages, Hardcover
Published August 25, 2014
About the author
Marina Tsvetaeva
529 books503 followers Марина Цветаева
Marina Ivanovna Tsvetaeva was born in Moscow. Her father, Ivan Tsvetaev, was a professor of art history and the founder of the Museum of Fine Arts. Her mother Mariya, née Meyn, was a talented concert pianist. The family travelled a great deal and Tsvetaeva attended schools in Switzerland, Germany, and at the Sorbonne, Paris. Tsvetaeva started to write verse in her early childhood. She made her debut as a poet at the age of 18 with the collection Evening Album, a tribute to her childhood.
In 1912 Tsvetaeva married Sergei Efron, they had two daughters and one son. Magic Lantern showed her technical mastery and was followed in 1913 by a selection of poems from her first collections. Tsvetaeva's affair with the poet and opera librettist Sofiia Parnok inspired her cycle of poems called Girlfriend. Parnok's career stopped in the late 1920s when she was no longer allowed to publish. The poems composed between 1917 and 1921 appeared in 1957 under the title The Demesne of the Swans. Inspired by her relationship with Konstantin Rodzevich, an ex-Red Army officer she wrote Poem of the Mountain and Poem of the End.
After 1917 Revolution Tsvetaeva was trapped in Moscow for five years. During the famine one of her own daughters died of starvation. Tsvetaeva's poetry reveals her growing interest in folk song and the techniques of the major symbolist and poets, such as Aleksander Blok and Anna Akhmatova. In 1922 Tsvetaeva emigrated with her family to Berlin, where she rejoined her husband, and then to Prague. This was a highly productive period in her life - she published five collections of verse and a number of narrative poems, plays, and essays.
During her years in Paris Tsvetaeva wrote two parts of the planned dramatic trilogy. The last collection published during her lifetime, After Russia, appeared in 1928. Its print, 100 numbered copies, were sold by special subscription. In Paris the family lived in poverty, the income came almost entirely from Tsvetaeva's writings. When her husband started to work for the Soviet security service, the Russian community of Paris turned against Tsvetaeva. Her limited publishing ways for poetry were blocked and she turned to prose. In 1937 appeared MOY PUSHKIN, one of Tsvetaeva's best prose works. To earn extra income, she also produced short stories, memoirs and critical articles.
In exile Tsvetaeva felt more and more isolated. Friendless and almost destitute she returned to the Soviet Union in 1938, where her son and husband already lived. Next year her husband was executed and her daughter was sent to a labor camp. Tsvetaeva was officially ostracized and unable to publish. After the USSR was invaded by German Army in 1941, Tsvetaeva was evacuated to the small provincial town of Elabuga with her son. In despair, she hanged herself ten days later on August 31, 1941.
source: http://www.poemhunter.com/marina-ivan...
Marina Ivanovna Tsvetaeva was born in Moscow. Her father, Ivan Tsvetaev, was a professor of art history and the founder of the Museum of Fine Arts. Her mother Mariya, née Meyn, was a talented concert pianist. The family travelled a great deal and Tsvetaeva attended schools in Switzerland, Germany, and at the Sorbonne, Paris. Tsvetaeva started to write verse in her early childhood. She made her debut as a poet at the age of 18 with the collection Evening Album, a tribute to her childhood.
In 1912 Tsvetaeva married Sergei Efron, they had two daughters and one son. Magic Lantern showed her technical mastery and was followed in 1913 by a selection of poems from her first collections. Tsvetaeva's affair with the poet and opera librettist Sofiia Parnok inspired her cycle of poems called Girlfriend. Parnok's career stopped in the late 1920s when she was no longer allowed to publish. The poems composed between 1917 and 1921 appeared in 1957 under the title The Demesne of the Swans. Inspired by her relationship with Konstantin Rodzevich, an ex-Red Army officer she wrote Poem of the Mountain and Poem of the End.
After 1917 Revolution Tsvetaeva was trapped in Moscow for five years. During the famine one of her own daughters died of starvation. Tsvetaeva's poetry reveals her growing interest in folk song and the techniques of the major symbolist and poets, such as Aleksander Blok and Anna Akhmatova. In 1922 Tsvetaeva emigrated with her family to Berlin, where she rejoined her husband, and then to Prague. This was a highly productive period in her life - she published five collections of verse and a number of narrative poems, plays, and essays.
During her years in Paris Tsvetaeva wrote two parts of the planned dramatic trilogy. The last collection published during her lifetime, After Russia, appeared in 1928. Its print, 100 numbered copies, were sold by special subscription. In Paris the family lived in poverty, the income came almost entirely from Tsvetaeva's writings. When her husband started to work for the Soviet security service, the Russian community of Paris turned against Tsvetaeva. Her limited publishing ways for poetry were blocked and she turned to prose. In 1937 appeared MOY PUSHKIN, one of Tsvetaeva's best prose works. To earn extra income, she also produced short stories, memoirs and critical articles.
In exile Tsvetaeva felt more and more isolated. Friendless and almost destitute she returned to the Soviet Union in 1938, where her son and husband already lived. Next year her husband was executed and her daughter was sent to a labor camp. Tsvetaeva was officially ostracized and unable to publish. After the USSR was invaded by German Army in 1941, Tsvetaeva was evacuated to the small provincial town of Elabuga with her son. In despair, she hanged herself ten days later on August 31, 1941.
source: http://www.poemhunter.com/marina-ivan...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.