Най-странното нещо в България е българинът. Българинът в България е най-умният, най-знаещия, най-образованият, най-свободолюбивият...
Последното го разбирам. Не може да не си свободолюбив, след като от 1300 години история две трети от нея е прекарал в зависимост.
Той е толкова умен, че на всеки петстотин години осъзнава, че е живял в рамките на чужда империя и започва а проявява своето свободолюбие. Неговото свободолюбие се изразява в търсене на освободител. За целта подпалва собствената си къща, за да може отдалеч кандидат освободител да дойде и да спаси плевнята.
Нашият протест е масов отказ от свобода. Нещо от рода на: "Хайде да видим сега как ще изтраете петстотин години с такъв покорен народ като нашия"... Честно казано, няма кой да издържа толкова сервилничене пред поробителя... До такава степен, че имам чувството, че априлското въстание е избухнало, защото отоманците са решили да се оттеглят от Балканите и то е последен и отчаян опит да ги задържим...
Христо Недков Стоянов е български писател и преводач, ползвал псевдонима Крис Стоун.
Роден е на 20 декември 1956 година в Габрово.
През 1969 година се преселва с майка си в Смолян. След завършване на ІХ клас с пълно отличие прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици.
Първата публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо 11-годишно чакане през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната му стихосбирка „Шепа живот“.
След 1989 година работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун.
През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Република България образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията на критиката за нея. Според корицата на 18-о издание на книгата вестник „24 часа“ го нарича „Българският Салман Рушди“[1]. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Емблематичен остава и мемоарният му роман в две части, направил до 2016 година 20 издания „До СтрасТбург и назад“ и „Глутница за единаци“...
Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“. Стихотворения от Христо Стоянов са преведени на английски, руски и унгарски езици.