Изабел Овчарова, или просто Изи, е момиче, което обича да твори, да вдъхновява хората и да ги прави щастливи. Снима видеа, откакто има телефон с камера, а от две години ги качва в YouTube и каналът ѝ бързо се превръща в един от най-следваните в България с над 200 000 последователи. „Щастливей“ е дебютната ѝ книга.
***
Благодаря, че отделяте от времето си за моята история. Тя не е на влогърката Изабел. Тя е история на момиче, което иска да носи светлина. Да носи щастие в живота на всеки, който е забравил да живее щастливо… Пожелавам на всеки, четящ книгата ми, да изгуби себе си и да се открие наново. Да започне отначало. Да се осмели. Да обича. Да живее щастливо. Или... да щастливее! – Изабел
Изабел Овчарова е автор, влогър и създател на съдържание. Едва на 18 години, тя пише дебютната си книга “Щастливей”, която печели “Детска Вазова награда за литература” за 2019 г., няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 400 000 последователи в социалните си мрежи, които ежедневно се забавляват, учат и променят заедно с нея.
Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към тях, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат.
Не мисля, че мога много правилно да оценя тази книга и затова ще я оставя без рейтинг. Осъзнавам, че може би не навлизам в таргетовата група на тази книга, но следя видеата на Изабел и исках да я прочета. Също е много трудно да оценяваш автобиографични и биографични книги. Всеки преживява различни неща по различен начин и не мога да оценявам чужд живот и чувства. Определено имаше неща, които много ми харесаха. Усещаше се, че Изабел е искрена в историята си и в това, което казва и вярва и това докосва читателя. Книгата е доста "сурова" и ми се струва, че редакторите са били по-небрежни или от невнимание, или нарочно, да оставят тази "истинност". Не ми хареса колко често се повтаряха едни и същи идеи и фрази. Историята на живота и ми беше интересна, но тази история често беше прекъсвана от мисли и идеи, които на моменти ми се струваха празни, не на място и наизустени. Не ми харесаха и поангличените псевдоними на героите. По специфично, имаше някои малки неща, които много силно ме засегнаха. Например, Изабел много често повтаря, че за нея няма значение колко абонати има. Но една от мечтите й е била да достигне еди-колко-си абонати за еди-колко-си време. Това е мечта в която няма нищо лошо, и аз, ако имах канал, бих имала такава мечта. Но посланието, че това чесло не е важно за нея ми направи лошо впечатление. Другото нещо, в което всички сме виновни, но никога не съм очаквала автор да промотира, е нелегално сваляне и "хакване" на програми за да ползваме безплатно. Изабел казва, че когато е започнала да снима и е отнело 5 дни да хакне програмата за обработване, за да я ползва безплатно. Тази програма е защитена под авторско право, също както и книгата на Изабел. Аз съм си платила да чета тази книга и Изабел ще получи дял от нея за труда, който е вложила в нея, така, както е редно. Ние всички може би сваляме или сме сваляли неща от Интернет безплатно, когато е трябвало да си плащаме за тях. Но не мисля, че това трябва да се промотира. Има програми за обработване, които са безплатни, част от пакет или на по ниска цена. Ако не си си платил за нещо, за което е трябвало, поне не го споменава пред хиляди хора, които ти се възхищават и следват това, което правиш. Може на някои хора тези неща да им се струват малки и незначителни, но са неща, в които вярвам и са важни за мен. Не казвам "не четете тази книга". Има много неща, които са полезни и интересни и се възхищавам на Изабел, че е имала смелостта и желанието да я напише и издаде. Браво!
Абе, изобщо не ми хареса. Когато я затворих след прочитането на последната страница се чувствах зле. Съгласявам се с много от вас по повод повтарянето на фразите. Идеите, които се опитва да проповядва са добри, но начинът, по който го прави не струва. Самата идея да напише книга за живота си, когато е едва на 18 предполагам е изненадала и вас... личи си, че няма опит. Историите ѝ за мен лично не са красиви примери защитници на идеите ѝ. Четейки книгата ѝ и проследявайки историите ѝ реално не забелязваме промяна в нея самата. Повтаря грешките си отново и отново и макар че пише, че това я прави по-силна си личи, че е същата каквато е била и в 5 клас и все още мисли по начина, по който е мислила тогава. Не съм съгласна това да става толкова популярно и според мен не отговаря на високата заявка. Някои от вас ще кажат “добре, ама нали кара децата да четат, да чакат на няколкочасови опашки за книгата ѝ?” И аз разсъждавах така преди да прочета книгата и сега смело мога да твърдя, че е по-добре едно дете да не чете, отколкото да се позволи да бъде повлияно от подобна книга, защото нито веднъж Изабел не признава своите грешки и не търси вината в своите постъпки, а със сигурност историите за поукрасени, подзавъртяни и оставят много, много грешно и според мен вредно впечатление.
Книгата определено е насочена към тийнейджърската аудитория, пълна е с лесно смилаеми мъдрости. Нямам идея защо я прочетох, предполагам от любопитство, върви лесно и бързо. На частта с позитивното мислене малко ме загуби, прекалено ми идваше.
Давам 5 звезди на книжката поради няколко причини: 1. Авторката е младо момиче, което тепърва се развива и ще се доразвие още и още, защото личи, когато един човек има потенциал и го развива, и кога... не точно. 2. Книжката е автобиографична, а коя съм аз, като читател, да оценявам нечий живот и история? Въобще съм на мнение, че автобиографичните книги са неоценими. Никой не е бил в обувките на другия, за да го критикува/оценява или подобни действия. Мога само да адмирирам, че авторката е дръзнала да се разкрие до такава степен. 3. По този начин гласувам и ''за'' българското авторство, защото има много талантливи хора, които имат невероятен потенциал, искат да създадат изкуство и те трябва да бъдат подкрепяни от повече хора. Успех на младата авторка! Вярвам, че това е правилния пример за подражание на подрастващите. :)
Ето една книга за тийнейджъри с чудесно послание! Започвам с това, че съвсем наскоро, може би преди 2 месеца открих ютуб канала на Изабел и бях много приятно изненадана - най-сетне български влогър, който да ми е приятно да гледам, да нямам усещането за фалш, което се забелязва у повечето родни ютуб "звезди". Приятно, естествено, младо момиче, което прави скеч-видеа, които са много смешни и забавни, но и също така отправя сериозни послания като непримиримост към тормоза в училище, темата за приемането на самия себе си, такъв какъвто си. За приятелството, за секса, пубертета, трудните моменти на израстването. Такава е и насочеността на книгата й, само че с разкази от личния й живот и случки. Определено бих препоръчала на подрастващите, които имат нужда да знаят, че не са сами в изпитанието, което представлява израстването.
Дълго отлагах четенето на тази книга и не бях сигурна дали наистина искам да го направя, защото макар да не познавам авторката лично, с Изабел сме от един град и, както сама казва в "Щастливей" - тя бе 'Феймъс' още преди да започне с влогърството, затова знаех за нея от години и малко имах чувството, че навлизам в нечие лично пространство. Хайпът обаче не успя да ме подмине и след като и мои познати започнаха да четат "Щастливей", все пак реших да видя за какво точно става дума в тази толкова обичана от днешната младеж книга. "Щастливей" ми хареса много. Истинска е, изпълнена с чувства, личи си, че Изабел е оставила душата си в нея, но има и някои недостатъци - честото повтаряне на една и съща фраза или случка, както и твърде хаотичното разказване понякога. По принцип се старая да мисля позитивно, доколкото мога, но не съм от най-духовните личности, не съм и от тези, които се впечатляват лесно от подобни на 'You can do it' фрази, затова и тези части от книгата ми бяха по-трудни за смилане. Но! Изабел разказва искрено преживяванията си и всички уроци, които е получила от тях, уроци, през които повечето от нас вече са минали, преминават в момента или им предстои да преминат. Точно тези уроци ме докоснаха, защото си припомних какво значи да не се даваш толкова лесно, да отстояваш себе си, да не се вслушваш в лошите неща, които хората казват за теб, а да погледнеш отвъд тях, защото всеки води собствена битка. Мисля, че "Щастливей" е един доста добър пример за младото поколение и най-вече как трябва да отвръщаме с любов към лошото, да не мислим негативно и веднага да се чудим как да обидим или нападнем някой, който не ни харесва, защото ние наистина привличаме това, което отдаваме. А аз дори не вярвам в такива неща! Със сигурност ще ми е трудно изведнъж да променя начина си на живот, но и ще се опитам да следвам някои от "правилата", които Изабел е изброила в последните глави, защото смятам, че биха помогнали много за един по-добър живот. Особено в трудните дни.
Има много какво да се желае от тази книга (вътре съществуват повтаряне на идеи до втръсване, от което следва моментът "натяквам ти точно това и това да е най-важното в живота ти"; малко досаден стил "спомени-настояще-спомени-бъдеще", от което следва, че историята се върти нагоре-надолу), но това момиче наистина те кара да се чувстваш по-добре. Признавам, че нямам ни най-малка представа коя е въпросната влогърка (аз дори си мислех, че е чужденка, толкова съм неосведомена), но общото впечатление, което създава, е за едно умно и красиво, прекрасно младо момиче. С тази книга ми се струва много по-близка до нас, в България, отколкото подобните на Сой Луна (простете, ако вече е модерна друга, даже не знам дали тази се вписва в графа "Влогъри"), които едва ли биха обхванали всички проблеми и трудности на младите в България така, както успешно е направила Изабел. Адмирации за тази книга!
Много харесвам Избел и с удоволствие я подкрепих и си купих книгата ѝ, нооооо не ми хареса - може би защото я следя отдавна имах чувствто, че повечето неща съм ги чувала, за мен писането ѝ беше разхвърляно и се повтаряше много пъти. Но щом успява да вдъхнови толкова много хора, то несъмнено трябва да бъде похвалена за вложените, в тази книга, труд и любов!
Автобиографията на Изабел ми беше хем тежка, хем и интересна. За секунда не исках да я оставя. Има много снимков материал, освен съдържанието, което е предоставила. Под тежка имам предвид тъжните моменти. Прочетете историята, ще ви хареса. Със сигурност ще гледам видеата ѝ, тъй като има канал в YouTube.
Хубаво е човек да си припомни на какво е способен. Ако всички споделяха този начин на мислене, света би бил едно доста по-приятно и справедливо място. Браво, Изабел!
Не мисля, че съм точно аудиторията, която трябва да пише ревюта за тази книга - въпреки че Изабел още в началото казва, че я пише за всякакви възрасти, аз мисля, че най-оценена би била точно от нейните връстници или по-млади читатели. Аз я прочетох от чисто любопитство. Не бях особено запозната с коя е Изабел, но гледах няколко от видеата й, преди и по време на четенето и със сигурност след като си я видял и чул как говори, четенето на спомените и размишленията й е доста по-забавно и приятно. Много е чаровна и искрена и именно това прави написаното в книгата живо и въздействащо. Иначе сама по себе си книгата ми напомни тайните дневници, които едно време всички си водехме - пълни със списъци на мечти и кодирани имена на гаджета или момчета, които харесваме, пространствени истории за скарвания, които са били края на света и въпроси “Защо на мен се случва?” Сега, във времето на прекаленото (според мен) споделяне на всичко и навсякъде, може би точно такава книга е необходима, за да балансира изкуствените реалности, които бликат от социалните мрежи. Точно тези съвети - за да се противпоставят на повсеместния хейт. Цялостното чувство, което книгата оставя наистина е много позитивно и вдъхновяващо. Браво, Изабел, продължавай все така! ;)
"Щастливей" не е съвсем поредната влогърска книга, но не и достатъчно ошлайфана, че да си тежи на мястото като литературно произведение.
Книгата все пак е автобиографична, Изабел ни разказва за краткия си досега живот и уроците, които е научила. Такъв тип мемоари принципно се пишат на една по-зряла възраст, но тук авторката има предимството, че разполага с огромна фен база, състояща ��е основно от деца и тийнейджъри. Те я слушат и ѝ вярват, така че ако може да им повлияе поне малко положително, то защо не?
Книгата обаче е написана/редактирана доста хаотично. Има безумно много повторения, които най-вероятно и на децата ще им омръзнат в даден момент. Имаше също и няколко изказвания, с които не бях съгласна - ползването на програми нелегално и недостатъчното стараене в училище.
Не мога да оценя нечий живот и книгата ще бъде без оценка, но мога да кажа, че виждам защо чак толкова много деца я харесват. Говори на техния език.
1.Какво ме накара да започна да чета книгата? Толкова много харесах Причината, тъй че нямаше как да не прочета и другата книга на Изабел. 2.Какви са впечатленията ми от книгата? Книгата ми хареса, защото нещата за които пише авторът са се случили и на мен. Харесва ми, че успях да се върна в собственото си минало и да осъзная някои моменти, като ги погледна от друга гледна точка. 3. С какви чувства ме зареди? Заредиме със спокойствие, радост, тъга, съжаление и най вече се почувствах свободна, въпреки че свободата не е чувство. 4. Любим цитат:
Но вселената понякога ни събира с хората които най-малко сме очаквали. И винаги го прави с причина.
5.На кого би се харесала книгата? Освен на всеки фен на Изабел, книгата би харесала на всеки тинейджър, който се чувства предаден, самотен. Книгата, навява спомени и освобождава от потиснати емоции.
Предвид факта, че книгата е написана от едно 18-годишно момиче, което изглежда, че в доста аспекти е надрасло възрастта си... и предвид факта, че лично аз на 18 не бях прозряла и половината неща - оставям петте звезди. За да ми напомни и на мен за мене си преди не толкова многото 10 години. Динамиката на живота в последните 10 години е експоненциално растяща и е трудно съпоставимо един живот с друг като поколения, но все пак вълненията, емоциите, приятелите и не такива, си остават общ параграф за всяка една генерация.
Браво за куража, Изабел! Неизменно има какво да се учи (за книгата), но и всичко това става, когато вървиш по пътя на искането, моженето, постигането. Keep it walking!
Следя канала на Изабел от доста време, много харесвам начина ѝ на мислене, който е доста сходен и с моите разбирания. Бяха ми много интересни всички тези тийнейджърски истории, които ме върнаха няколко години назад и ме впечатли това как едно толкова малко момиче разсъждава по този начин и само стига до изводи. В книгата си тя покава годините, в които се е изградила като личност. Както видеата ѝ, така и книгата ми оставят много позитивни чувства. Едно голямо браво на Изи за смелостта да разкаже толкова лични неща от живота си и за успеха, който гради! Нямам търпение да прочета и останалите ѝ книги!
Една много сладка малка книжка с интересна история. Изабел е разказала за живота си по много интересен начин с много съвети за читателите. Подходяща е за тийнейджъри, засяга много важни теми, свързани с израстването им. Някои от съветите доста се повтаряха, но въпреки това бях очарована. Една наистина позитивна и поучителна книжка, която изключително много харесвам!
Не е лоша книгата, но е насочена към младите тийнейджърки. Изпълнена е с любовни истории на млади и глупави деца, както и с много приятелства, които се оказват фалшиви. Има поучителни неща в книгата, но не беше за мен, малко съм я надживял.
Тази книга е УАУ. Когато я видях си мислех , че просто биография на Изабел но е нещо мого повече.Даде ми много съвети и ме смири.Показа ми всичките ми проблеми и как тя се е справила с тях.Благодаря на Изи че е написала тази книга.
Наистина прекрасна история. Следя Изабел от доста време и не знаех че има такова минало. Давам й 5 звезди, защото наистина има какво да научим от нейните истории.✨