What do you think?
Rate this book
Записки от Шато Лакрот
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия й брак, артистичният й брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и… кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от емоционалния им сблъсък се раждат куп непредвидени и смешни ситуации, които… е най-добре да преживеете лично между страниците на тази забавна история.
352 pages, Paperback
First published July 31, 2020
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 86 reviews
September 26, 2022
3.5 - 3.8 ⭐️
С тази книга нещата са да ревеш ли, да се смееш ли 😁🤪🥲
Започнах “Шато Лакрот” на хартия, но в главата ми постоянно звучеше гласа на Богдана Трифонова, която чете не премиерата и след първите 10 страници се предадох на сторител.
На моменти съм се смяла с глас, на моменти ме хващаше срам от добре познатите ни далавери - то не бяха чушкопеци за франсетата, ракия, малеби, пране на килими във фонтана, то не бе чудо.
Историята ни отвежда в дома на Дидие, във Франция, който е женен за Калина цели 3г., а родителите му още не са я виждали… защо ли се чудите? Ами източноевропейка от БЮлгария за снаха не е лесно да се преглътне 🤣🤣🤣
Сблъсъка е неизбежен, а след като се появи гей-братът ВаРели, който нарича сестра си “Муцано”
и организира гей прайд в шатото, а децата от брак номер 1 на Калина и френските братовчеди не го пуснат в air b&b нещата просто ескалираха 😂😅😂
Леля Дочка от Злокучане също е култов образ!
Ако трябва да ви препоръчам книгата, определено ще е аудио варианта и, защото Богдана е просто жестока!!!
С тази книга нещата са да ревеш ли, да се смееш ли 😁🤪🥲
Започнах “Шато Лакрот” на хартия, но в главата ми постоянно звучеше гласа на Богдана Трифонова, която чете не премиерата и след първите 10 страници се предадох на сторител.
На моменти съм се смяла с глас, на моменти ме хващаше срам от добре познатите ни далавери - то не бяха чушкопеци за франсетата, ракия, малеби, пране на килими във фонтана, то не бе чудо.
Историята ни отвежда в дома на Дидие, във Франция, който е женен за Калина цели 3г., а родителите му още не са я виждали… защо ли се чудите? Ами източноевропейка от БЮлгария за снаха не е лесно да се преглътне 🤣🤣🤣
Сблъсъка е неизбежен, а след като се появи гей-братът ВаРели, който нарича сестра си “Муцано”
и организира гей прайд в шатото, а децата от брак номер 1 на Калина и френските братовчеди не го пуснат в air b&b нещата просто ескалираха 😂😅😂
Леля Дочка от Злокучане също е култов образ!
Ако трябва да ви препоръчам книгата, определено ще е аудио варианта и, защото Богдана е просто жестока!!!
October 1, 2022
Забавление от начало до край. Смях се постоянно, тонът е весел, стилът на страхотен, а героите запомнящи. Леля Дочка ми е новият модел за подражание!!!
August 14, 2021
Много се забавлявах с тази книга! Горещо препоръчвам за всеки, който се нуждае от смехотерапия, за да разведри ежедневието си.
September 23, 2022
Четвъртата звезда е специално за аудиоверсията, иначе си е твърдо три.
September 16, 2021
Страхотно забавна,смях се със сълзи,великолепно прочетена в Сторител с гласа на Богдана Трифонова!
Read
September 12, 2021Мария Касимова-Моасе - "Записки от Шато Лакрот", изд. "Колибри" 2021
Току-що приключих едно прекрасно читателско преживяване.
Мария Касимова-Моасе ми беше позната с книгата си "Близки срещи със смесени чувства", която прочетох преди няколко години, и с текстовете си в сайта "Площад Славейков", които чета от време на време /причината да не го правя редовно, е не друга, а чиста разсеяност./ Това ми стигаше, за да остана с прекрасни впечатления от начина й на писане, и да "тръгна" към Шато Лакрот, без дори да прочета анотацията.
Имаше препятствия по пътя - не други, а книгата беше грабвана от ръцете ми д0ва пъти за по няколко дни от други, желаещи да я прочетат. Така, след едно преотстъпване и едно спешно подаряване, най-накрая попадна и в моите ръце.Клише е, но точно от такава книга имах нужда. Безумно забавна - отначало се усмихвах възпитано, после започнах да се хиля, след това - да се кискам, а накрая вече се смеех с глас.
Написана с чудесно чувство за хумор, с тънка ирония и остроумие: дори мометите, които показват не толкова добри страни на българите, са предадени, без ни най-малко да звумат обидно. Мария Касимова пише увлекателно и изящно и просто не можете да прометете само няколко страници и да оставите останалото "за друг път" - направите ли го, постоянно ще мислите каква ще е следващата "ситуация", която ще се разиграе в Шато Лакрот.
Книгата е изпълнена с колоритни и трудни за забравяне образи. Лично аз трудно ще забравя Летисия и Армандо, мадам Жови и дори игуаната Анастасия. А с нашествието... извинете, пристигането на роднините нещата наистина почти излизат от контрол и смехът не е просто гарантиран - той е непрестанен.
Чисто забавление, деликатно показване на някои недотам хубави български черти, прекрасно описани герои, и моменти, които никога няма да забравите - това е тази книга. "%Влезте" в Шато Лакрот, запознайте се с неговите обитатели - обещавам, че няма да съжалявате.
Току-що приключих едно прекрасно читателско преживяване.
Мария Касимова-Моасе ми беше позната с книгата си "Близки срещи със смесени чувства", която прочетох преди няколко години, и с текстовете си в сайта "Площад Славейков", които чета от време на време /причината да не го правя редовно, е не друга, а чиста разсеяност./ Това ми стигаше, за да остана с прекрасни впечатления от начина й на писане, и да "тръгна" към Шато Лакрот, без дори да прочета анотацията.
Имаше препятствия по пътя - не други, а книгата беше грабвана от ръцете ми д0ва пъти за по няколко дни от други, желаещи да я прочетат. Така, след едно преотстъпване и едно спешно подаряване, най-накрая попадна и в моите ръце.Клише е, но точно от такава книга имах нужда. Безумно забавна - отначало се усмихвах възпитано, после започнах да се хиля, след това - да се кискам, а накрая вече се смеех с глас.
Написана с чудесно чувство за хумор, с тънка ирония и остроумие: дори мометите, които показват не толкова добри страни на българите, са предадени, без ни най-малко да звумат обидно. Мария Касимова пише увлекателно и изящно и просто не можете да прометете само няколко страници и да оставите останалото "за друг път" - направите ли го, постоянно ще мислите каква ще е следващата "ситуация", която ще се разиграе в Шато Лакрот.
Книгата е изпълнена с колоритни и трудни за забравяне образи. Лично аз трудно ще забравя Летисия и Армандо, мадам Жови и дори игуаната Анастасия. А с нашествието... извинете, пристигането на роднините нещата наистина почти излизат от контрол и смехът не е просто гарантиран - той е непрестанен.
Чисто забавление, деликатно показване на някои недотам хубави български черти, прекрасно описани герои, и моменти, които никога няма да забравите - това е тази книга. "%Влезте" в Шато Лакрот, запознайте се с неговите обитатели - обещавам, че няма да съжалявате.
October 2, 2022
Update: Записки от Шато Лакрот 2: Резиденция Злокучене
4⭐
Дълго чаканото продължение на Шатото, не ме разочарова. Една идея по-смешна ми беше историята от Франция в сезон 1, в сравнение с пребиваването на родна земя, но пък заигравката с имената ,новите персонажи и естествено отново невероятният прочит, много допринасят за забавлението и във втората част.
Сезон 1
5⭐
Толкова много се смях.За нещастие в повечето време докато вървях по улиците,та хората ме гледаха странно...Както и да е,страшно забавно ми беше,нямаше как да си го сдържа в себе си ,а гласа на Богдана Трифонова допринася особено за това.Радвам се ,че има и книжен вариант вече,с удоволствие ще я и прочета.То някои лафове просто трябва да се увековечат за бъдещето.
4⭐
Дълго чаканото продължение на Шатото, не ме разочарова. Една идея по-смешна ми беше историята от Франция в сезон 1, в сравнение с пребиваването на родна земя, но пък заигравката с имената ,новите персонажи и естествено отново невероятният прочит, много допринасят за забавлението и във втората част.
Сезон 1
5⭐
Толкова много се смях.За нещастие в повечето време докато вървях по улиците,та хората ме гледаха странно...Както и да е,страшно забавно ми беше,нямаше как да си го сдържа в себе си ,а гласа на Богдана Трифонова допринася особено за това.Радвам се ,че има и книжен вариант вече,с удоволствие ще я и прочета.То някои лафове просто трябва да се увековечат за бъдещето.
June 13, 2023
Истински се забавлявах с тази история. 😁😍 А прочита на Богдана Трифонова беше страхотен.
March 19, 2023
„Записки от Шато Лакрот“ беше едно необичайно забавно четиво.
Вземи едн�� българка, ожени я за французин и отидете на гости за лятото в къщата-замък на неговите родители.Като прибавим българската страна на фамилията, френските аристократични роднини и един доста добър начин на писане се получават толкова забавни ситуации в динамичното семейство, че на моменти съм се смяла с глас.
Някъде между всичко това започна да ми става мило за героите и скоро мисля да хвана продължението и отново да прекарам времето си с международното семейство на Мария Касимова-Моасе
Вземи едн�� българка, ожени я за французин и отидете на гости за лятото в къщата-замък на неговите родители.Като прибавим българската страна на фамилията, френските аристократични роднини и един доста добър начин на писане се получават толкова забавни ситуации в динамичното семейство, че на моменти съм се смяла с глас.
Някъде между всичко това започна да ми става мило за героите и скоро мисля да хвана продължението и отново да прекарам времето си с международното семейство на Мария Касимова-Моасе
May 9, 2022
Препоръчвам с две ръце, а аудио книгата всички крайници! Тъкмо я завърших и я пуснах отново. Опитвам се и да я "пробутам" на всеки
https://www.instagram.com/p/CYmQ3rDrfyD/
https://www.instagram.com/p/CYmQ3rDrfyD/
August 9, 2021
При все, че по принцип не харесвам комедийни истории, признавам си, че с тази се забавлявах истински. Слушах я на сторител; вероятно ако я четях, щях да я зарежа преди средата, но за слушаме е просто перфектна. Доста се забавлявах :)
August 21, 2021
Супер лежерна и забавна история 😊
June 12, 2022
“Записки от Шато Лакрот” от Мария Касимова-Моасе е книжката, която четем през месец март в литературния ни клуб. Това е първият ми сблъсък с творчеството на авторката. Четох книгата на книжен носител, като същевременно слушах някои от главите в Storytel. Допаднаха ми и двата варианта. В интерес на истината четох доста противоположни мнения за книгата като някои от приятелите ми дори не я бяха довършили. На мен книгата ми хареса, но искам да отбележа, че напълно разбирам защо не им е харесала. Според мен това превключване между езиците и диалектният български не биха се харесали на всеки. И, на мен на места ми идваше в повече. Също така, трябва да отбележа, че това наистина са т.нар. записки, не е роман. По-скоро е сборник с разкази. Това също е отказало някои от приятелите ми да четат книгата.
Първата глава започва ударно с пътуването на Калина и Дидие към Франция. Натоварени типично по български те отпътуват при роднините на Дидие, къде��о ще прекарат лятото. Шато Лакрот е като истински замък, а ние усещаме контраста между буржоазните французи и обикновения българин още в първата им среща. Беше ми забавно да чета колко различни са представите и на едните и на другите относно различни неща от ежедневието. С всяка глава авторката добавя по някой нов към историята и така до края на лятото пристига и семейството на Калина в лицето на брат и Валери, децата и Петър и Радина, и леля Дочка и чичо Трифон, както и брата на Дидие с децата му и сестра им. Става една дядова ръкавичка, която е като тенджера под налягане – къкри, къкри, но ако не внимаваш може да избухне. Най-много ми хареса това колко пълнокръвни бяха всички герои и имам предвид наистина всички. Можех да усетя всяка една реакция на отделните индивиди в различните ситуации.
Най-забавна ми беше историята с чушкопеците. Толкова се смях с появаването им тук и там из книгата. Не знам, кой персонаж ми хареса най-много честно казано. Всички сякаш имаха повече негативни черти отколкото позитивни, но взаимодействията им един с друг лека полека ги превръщаха в по-добри версии на самите тях. Мисля, че почти всеки има или познава по една леля Дочка. Може би, очаквах малко по-различен образ на Мерседес, но според мен авторката е искала да пресъздаде драмата, която принципно се лее от латино-американските сериали. Искаше ми се сякаш малко повече темперамент от нея. Като цяло мисля, че книгата е много забавна и лично аз се сещам хора, на които бих я подарила. Препоръчвам да подходите към нея без очаквания и задръжки, защото определено не е лъжица за всяка уста.
Първата глава започва ударно с пътуването на Калина и Дидие към Франция. Натоварени типично по български те отпътуват при роднините на Дидие, къде��о ще прекарат лятото. Шато Лакрот е като истински замък, а ние усещаме контраста между буржоазните французи и обикновения българин още в първата им среща. Беше ми забавно да чета колко различни са представите и на едните и на другите относно различни неща от ежедневието. С всяка глава авторката добавя по някой нов към историята и така до края на лятото пристига и семейството на Калина в лицето на брат и Валери, децата и Петър и Радина, и леля Дочка и чичо Трифон, както и брата на Дидие с децата му и сестра им. Става една дядова ръкавичка, която е като тенджера под налягане – къкри, къкри, но ако не внимаваш може да избухне. Най-много ми хареса това колко пълнокръвни бяха всички герои и имам предвид наистина всички. Можех да усетя всяка една реакция на отделните индивиди в различните ситуации.
Най-забавна ми беше историята с чушкопеците. Толкова се смях с появаването им тук и там из книгата. Не знам, кой персонаж ми хареса най-много честно казано. Всички сякаш имаха повече негативни черти отколкото позитивни, но взаимодействията им един с друг лека полека ги превръщаха в по-добри версии на самите тях. Мисля, че почти всеки има или познава по една леля Дочка. Може би, очаквах малко по-различен образ на Мерседес, но според мен авторката е искала да пресъздаде драмата, която принципно се лее от латино-американските сериали. Искаше ми се сякаш малко повече темперамент от нея. Като цяло мисля, че книгата е много забавна и лично аз се сещам хора, на които бих я подарила. Препоръчвам да подходите към нея без очаквания и задръжки, защото определено не е лъжица за всяка уста.
June 20, 2021
Прекрасна история, която стопля сърцето. Сблъсък на две коренно различни култури, който води до ред комични ситуации. Героите просто оживяват пред очите ти и имаш чувството че гледаш филм. Забавлявах се истински. Чак ми е мъчно, че свърши. 😊
July 2, 2023
Леля Дочка>>
March 12, 2022
За пореден път осъзнавам, че подобен род хумор - тип Бай Ганю тръгнал из Европа, не ми е смешен. Да, книгата е приятна, особено аудиоформата е уникален. Мога само да аплодирам Богдана за великолепната актьорска игра с гласа си, тази жена чете феноменално и е истинско удоволствие да я слуша човек. Само заради нейния глас повишавам оценката, иначе не ми бяха забавни самите случки и простотии. Ще кажеш, че ние българите сме е'ати простаците! 😞
January 10, 2023
Ситуационна комедия на абсурда от типа "Бай Ганьо в Америка", в случая - във Франция. Усмихвах се, докато слушах прекрасната игра на Богдана Трифонова, но рядко се смеех. Забавна книга за минаване на времето, но на много места е излишно разтеглена. Множеството герои са описани обстойно и клиширано, но не разбираме много за главната героиня и безличния ѝ мъж, който една обелва няколко думи.
Не съм сигурна, че имам нерви да изслушам и втората част.
Не съм сигурна, че имам нерви да изслушам и втората част.
January 7, 2022
Страхотна! Прочетена невероятно от Богдана Трифонова, а авторката има толкова богат език и борави така чудесно с думите, че ми се искаше книгата да не свършва!
November 21, 2021
Tри от пет звезди. Най-вече от уважение към дамата.
И тази я четох по препоръка (на дамите) от моя чудесен mini-bookclub. Иначе едва ли бих посегнал към рафта, за да я купя. Това му е хубаво на книжния клуб: че те предизвикват да четеш неща, нетипични за теб. Друг интересен, "логистичен" проблем беше, че започнах да я чета, когато започна и кандидат-президентската кампания на авторката, завършила с пълно фиаско горе-долу, когато бях на 50% на книгата. Което инстинктивно ме накара да си помисля, че "сега може би ще има време да напише още една такава".
Да, ама не. Не съм сигурен, че бих искал още една такава. Жанрът наподобява едновремешните, комунистически фейлетони, при които авторът внимателно избира думите, за да не обиди този или онзи. Единствените думи, които не подбира дали са обидни или не, са когато говорим за българската народопсихология. За това страшно нещо, от които така ги е срам тези напредничави, модни дами като госпожата, написала книгата.
Участниците в повествованието са много добре подбрани: има от всяка важна за съвремието ни област. Представени са хората с нетрадиционна сексуалност, представени са старците-дементи, представени са, естествено и тези, които не са толкова интересни: преобладаващите останали.
Естествено, роднините от село заемат една от централните линии на повествованието. Закъде без тях! С раздрънканата, семейна, селска лада, натоварена до горе с багаж, с пушена сланина и (ама разбира се) с мазната, жълта течност в пластмасови бутилки, която кара да заиграе дори най-закоравялото френско сърце. Тази вълшебна, семейна шльокавица.
Ако ви се чете хумор стил "Майко мила", то тази книга вероятно е за вас. Ако ви е срам от селските роднини, които ще ви дойдат на гости в "културната чужбина", то тази книга *определено* е за вас.
Но при всички положения ще се хилите. Затова - три звезди.
И специални поздравления на издателство "Сиела" за това, че са посмели да публикуват и електронен вариант. Можеше да изберат и по-читав DRM от този на Adobe, но и така става. Благодаря!
И тази я четох по препоръка (на дамите) от моя чудесен mini-bookclub. Иначе едва ли бих посегнал към рафта, за да я купя. Това му е хубаво на книжния клуб: че те предизвикват да четеш неща, нетипични за теб. Друг интересен, "логистичен" проблем беше, че започнах да я чета, когато започна и кандидат-президентската кампания на авторката, завършила с пълно фиаско горе-долу, когато бях на 50% на книгата. Което инстинктивно ме накара да си помисля, че "сега може би ще има време да напише още една такава".
Да, ама не. Не съм сигурен, че бих искал още една такава. Жанрът наподобява едновремешните, комунистически фейлетони, при които авторът внимателно избира думите, за да не обиди този или онзи. Единствените думи, които не подбира дали са обидни или не, са когато говорим за българската народопсихология. За това страшно нещо, от които така ги е срам тези напредничави, модни дами като госпожата, написала книгата.
Участниците в повествованието са много добре подбрани: има от всяка важна за съвремието ни област. Представени са хората с нетрадиционна сексуалност, представени са старците-дементи, представени са, естествено и тези, които не са толкова интересни: преобладаващите останали.
Естествено, роднините от село заемат една от централните линии на повествованието. Закъде без тях! С раздрънканата, семейна, селска лада, натоварена до горе с багаж, с пушена сланина и (ама разбира се) с мазната, жълта течност в пластмасови бутилки, която кара да заиграе дори най-закоравялото френско сърце. Тази вълшебна, семейна шльокавица.
Ако ви се чете хумор стил "Майко мила", то тази книга вероятно е за вас. Ако ви е срам от селските роднини, които ще ви дойдат на гости в "културната чужбина", то тази книга *определено* е за вас.
Но при всички положения ще се хилите. Затова - три звезди.
И специални поздравления на издателство "Сиела" за това, че са посмели да публикуват и електронен вариант. Можеше да изберат и по-читав DRM от този на Adobe, но и така става. Благодаря!
August 18, 2022
Забавата беше на макс!!! Мария Касимова-Моасе успява с лекота да зарази със своя хумор всеки читател!
"Записки от Шато Лакрот" стана една от най-любимите ми книги за тази година и като цяло. Така не се бях смял на нещо прочетено от доста време
Историята на Калина и Дидие е типичното сблъскване с друг народ, но пък авторката е успяла да я пресъздаде с наистина положителна енергия.
Любим ми остана персонажа на Валери (Варелчо). Такъв манефик като него няма никъде!
ПРЕПОРЪЧВАМ КНИГАТА С ДВЕ РЪЦЕ!!!
"Записки от Шато Лакрот" стана една от най-любимите ми книги за тази година и като цяло. Така не се бях смял на нещо прочетено от доста време
Историята на Калина и Дидие е типичното сблъскване с друг народ, но пък авторката е успяла да я пресъздаде с наистина положителна енергия.
Любим ми остана персонажа на Валери (Варелчо). Такъв манефик като него няма никъде!
ПРЕПОРЪЧВАМ КНИГАТА С ДВЕ РЪЦЕ!!!
March 4, 2024
Направих грешка,че я слушах на аудио,а не да си я чета,защото щеше много повече да ми хареса,а не да слушам крещящия глас на четящата.Не знам защо всеки герой,който четеше трябваше да го пищи с тънък гласец...доста ми беше досадно,даже се чудех дали да продължа да я слушам.Не ми хареса аудиото ,но самата книга си е интересна и забавна.
November 7, 2021
Толкова не съм се смяла на книга от страшно много време. Още с първи епизод историята ме въвлече в света на Калина и Диди с пълна сила и усмивката не падна от лицето ми (до последната глава, където малко се разплаках, че книгата свършва).
Цялата история беше изпълнена с толкова нелепи и извънземни ситуации, а в същото време с толкова битови и нормални отношения. Целият микс от хора, които се бяха събрали в Шато Лакрот допринасяше за поредицата от "бедствия" и нямаше един човек, който да не ме е карал да се смея.
Всички герои ми станаха любими, може би Валери с една октава по-любим от всички (и леля Дочка). Всяка случка ме е докарвала до сълзи от смях заради нелепоста си. А семейните отношения (между всички, включително деца, внуци, снахи, лели, чичовци) бяха толкова познати и поне в едно от тях можеш да припознаеш себе си и някой от семейството си.
Нямам какво да добавя за книгата - страшно ми хареса, страшно ме развесели и страшно имах нужда от нещо такова да ме накара да се смея с глас.
Другото, което искам да добавя за аудиокнигата е, че Богдана Трифонова беше брилянтна. Така прочете историята, че героите оживявахс пред мен. Невероятно изпълнение!
Цялата история беше изпълнена с толкова нелепи и извънземни ситуации, а в същото време с толкова битови и нормални отношения. Целият микс от хора, които се бяха събрали в Шато Лакрот допринасяше за поредицата от "бедствия" и нямаше един човек, който да не ме е карал да се смея.
Всички герои ми станаха любими, може би Валери с една октава по-любим от всички (и леля Дочка). Всяка случка ме е докарвала до сълзи от смях заради нелепоста си. А семейните отношения (между всички, включително деца, внуци, снахи, лели, чичовци) бяха толкова познати и поне в едно от тях можеш да припознаеш себе си и някой от семейството си.
Нямам какво да добавя за книгата - страшно ми хареса, страшно ме развесели и страшно имах нужда от нещо такова да ме накара да се смея с глас.
Другото, което искам да добавя за аудиокнигата е, че Богдана Трифонова беше брилянтна. Така прочете историята, че героите оживявахс пред мен. Невероятно изпълнение!
November 20, 2021
Не съм се смяла така, много отдавна и което засили тази история, беше нотката реализъм .
Всяка глава и всяка история,ме оставяше в смях до сълзи.
Браво!
Всяка глава и всяка история,ме оставяше в смях до сълзи.
Браво!
August 13, 2021
Записки от Шато Лакрот“ е книга, която съчетава хумор и самоирония, уж утвърждава, а всъщност разбива семейни, национални, че дори и общочовешки стереотипи. Роман, в който на фокус са както българските, така и френските недостатъци, но само за да бъдат изместени от странната хармония на усещането за семейна общност, или както ѝ казваме по български – родата. Да, родата определено играе водеща роля, особено след като дори стремящата се към личностна независимост западноевропейска фамилия е покорена от българските патриархални порядки (или по-скоро матриархални, тъй като леля Дочка от Злокучене е ръководната фигура тук). https://amelllie.blogspot.com/2021/08...
July 30, 2021
Романът започва като история на Михаил Вешим и в един момент рязко се превръща в "Бай Гайно". Хумористични романи у нас са все по-голяма рядкост, което е жалко. Този е добре написан, но за мен аудио вариана на Сторител е няколко нива над хартиения формат. Дано в блиско бъдеше видим хумористични творби и на други теми от байганьовщината,
April 2, 2022
Забавен разказ, единственото, което не ми хареса бяха прекалено клишираните образи.
July 12, 2022
Забавна, но не успя да ме грабне. Да може би за кратък разказ би била добра, но иначе по-скоро ми вървеше протяжно и бавно.
Read
February 17, 2023Не е хуморът, който харесвам, уви. Едно предупреждение - ако в семейството ви има човек с деменция или болест, която води до това състояние, книгата може много да ви натовари.
September 30, 2022
Най-неприятното в тази книга е, че ако я слушаш докато вървиш по улиците, ще те помислят за луд. Почти не можеш да се окажеш в минута без смях. Епохален пример на затвърждаване на българо-френската икономика посредством... чушкопек. Ставаш свидетел и на способността на българската жена да върти една оправия ей така - като за, ами като за нещо лесно. Даже не една, а цели три оправии. В лицето на леля Дочка от Злокучене. Лек спойлер: Леля Дочка се казва Евдокия, ма "оно били много дълго за изговаряне и е те на, Дочка - Дочето бе"... Злокученската Кметица. Кметица с главно К, моля. Уникално творение, произведение, шеГьовър, ме-Oui, което ще повдигне мрачното настроение от есенните дни и с такава скорост ще те запокити в лятна Франция, че няма да имаш усещане, че нашето, българското такова, лято се е изнизало миналата седмица по пантофи. Богдана е велика. Ако не прочетеш името ѝ, т.е., че само тя го чете, можеш да решиш, че са почти трима. Не, тя не го чете, играе го. Особено в разговорите на Жуви-мон-Амур и... Вуйч. Чуйте я!
June 9, 2022
Един пъстър букет от българщина, сарказъм, роднински връзки и забавни преживявания. Определено се посмях на записките!
Също така слушах книгата в storytel и искам искрено да благодаря на Богдана Трифонова за забавния прочит!
Също така слушах книгата в storytel и искам искрено да благодаря на Богдана Трифонова за забавния прочит!
Displaying 1 - 30 of 86 reviews