© Анелия Николова
Красимир Вълчев
В последните години намалява броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на представянето на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. Той е паднал от 4200 през 2018 г. до 3500 през настоящата година, като в предишни години над 6 хил. деца са завършвали висшето си образование в чужбина.
В момента Министерството на образованието и науката (МОН) изготвя стратегия за развитие на висшето образование за периода след 2020 година, обяви още Вълчев. "Тази стратегия вече няма да говори за корекция на грешките от последните години, няма основната политика да бъде оптимизация. Основната политика трябва да бъде развити", заяви министърът.
По думите му българските университети ще се развиват по-добре, ако са по-свързани в европейски университетски мрежи. "Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят ресурси. Висшите училища трябва да са свързани едно с друго и на територията на България по отношение на споделянето на ресурси. Много малко вероятно е да бъдат конкурентни, като развиват единствено и само собствени школи от преподаватели. Почти няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели за всички дисциплини, а учебните програми ще става все по-комплексни", добави министърът.
За Вълчев създаването на мрежовия подход трябва да бъде основна политика през следващите години. "Общи дипломи, споделени преподаватели, споделени ресурси, споделена материална база, общи програми. Ние ще стимулираме със средства, които са предвидени за утвърждаване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 г., определени политики за висшите училища, освен тази политика на свързаност, която стимулира в много голяма степен Европейската комисия чрез програма "Еразъм". Ще стимулираме и свързаност тук, вътре в страната. Ще стимулираме инвестициите в млади преподаватели, промяната в учебните програми. Със сигурност ще имаме национална програма в системата на висшето образование за педагогическото образование", допълни министърът.
Преструктуриране на гимназиалното образование
В момента тече и процес на преструктуриране в системата на гимназиалното образование. Стимулират се профилите, свързани с математика, техника и природни науки. "Трябва да продължим обвързването на механизма на търсене на образование с този на търсене на пазара на труда. Това са два отделни пазара със собствена логика", каза министърът.
Вълчев отбеляза, че приемът в професионално направление "Администрация и управление" е намалял с близо 70%, в професионално направление "Икономика" - с 60%, а в социалните, стопанските и правните науки - с близо 50%.
"Някои ще кажат, че имаме нужда и от икономисти. Проблемът е, че през следващите години ще имаме общ повсеместен недостиг и на кадри със средно образование, най-вече професионално техническо образование и на кадри с техническо образование във всички професионални направления, но този недостиг ще бъде особено драматичен и с най-голяма обществена загуба в определени сектори и системи", прогнозира той.
