© Юлия Лазарова
Вляво от Славеевата къща на бул. "Македония" 42 през двора се планира прокарването на улица.
Да направиш нова улица, за можеш да надстроиш къща-паметник на културата. Така изглежда развитието на проекта за Славеевата къща, която се намира в района на Руски паметник в София и през последните шест години има два опита за издигане на висока сграда над нея. Третият започва през 2019 г. и засега улицата е одобрена от районната община, а за останалото предстои оценка на Националния институт за недвижимото културно наследство. Това показа проверка на "Дневник".
Малка улица, по-висока сграда
В проекта, изготвен от арх. Константин Пеев, се предвижда улицата да тръгва от локалното платно на бул. "Македония" (близо до IV градска болница) и да влиза в двора на частен имот на №42. Тя ще е задънена, с дължина около 30 м и широка 4 м и ще е с очертание на буквата Г.
Проектът е получил одобрение от район "Красно село" през 2019 г. Тогавашният районен кмет Христо Апостолов (ГЕРБ) отговаря на писмо на главния архитект на София Здравко Здравков, че "не възразява по изготвения проект за изменение в плана за регулация".
Чрез новата улица имотът, който е с площ 573 кв.м, ще получи възможност да бъде застрояван без ограничение, обясни зам.-кметът на "Красно село" Николай Веселинов за "Дневник". Когато имот има три страни към улици, той получава право за неограничавано по височина и плътност строителство според Закона за устройство на територията. Този член в ЗУТ вече е отменен, но конкретният имот до Руски паметник е в заварено положение и може да се възползва от него, уточни Веселинов.
До сега пречка за изграждането на голяма сграда в имота е стара триетажна къща в него, която е със статут на недвижима културна ценност. Известна е като Славеевата къща и е строена през 1912 г. от двама братя - строителен предприемач и лекар. Тя има две стълбища, като едното води само към кабинета за медицински прегледи, който е бил на първия етаж. Според описания интериорът е бил с огромни мраморни камини, а стените били покрити с копринени тапети.
© Юлия Лазарова
© Юлия Лазарова Покривното пространство (горе) и входната врата са със запазена орнаментика.
Защо се купува къща за 1.15 млн. лева и се оставя да се руши?
Поредният собственик на имота със Славеевата къща го продава на фирма "Ентек" ЕООД за 1.154 млн. лева. Тя е притежавана от Николай Хинтоларски, който чрез други свои фирми участва в поръчки на Столичната община. Неговата "Лог Сиберия" ЕООД изпълнява поръчки за улично осветление в София и други градове и е кандидат и в последния конкурс за столицата, като в една от зоните е единствен кандидат по информация на в. "Сега" от октомври миналата година. Преди години същата фирма на Хинтоларски влиза с минимален дял и в консорциум, в който водеща е "Водстрой 98", свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски, а друг партньор е "Главболгарстрой" - поръчката е за ремонт на писти на летище София.
Досега два неуспешни опита за строеж до девет етажа
След два неуспешни опита през 2014 и 2017 г. за надстрояване на Славеевата къща до девет етажа заради неодобрение от НИНКН този път фирмата собственик предлага проект със задънена улица. Тя ще опасва частния имот и ще бъде изградена за сметка на собственика му, но ще бъде общинска собственост, както гласи законът за т.нар. задънени улици.
Защо се купува стара къща за 1.154 млн. лева и се оставя да се руши, после се изявява готовност с лични средства да се построи нова улица? "С новата задънена улица имотът получава нови възможности за застрояване - външната страна на новата сграда към бул. "Македония" ще е до осем етажа. Навътре в имота застрояването ще расте стъпаловидно до девет и десет етажа", очерта размерите на проекта Веселинов.
Новият проект предвижда и имотът да промени предназначението си и от "за жилищна сграда" за "нежилищна многофункционална сграда". Така ще бъде избегнато изискването за по-голямо отстояние със съседните кооперации, защото то не важи, ако една от тях е "нежилищна".
Проектантът: Къщата ще се имплементира в новата постройка
Новият проект на арх. Пеев се нуждае от одобрението на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), тъй като Славеевата къща е не само недвижима културна ценност (НКЦ), но е и част от групов архитектурен ансамбъл, включващ и сградата на министерството на земеделието.
Арх. Пеев е обявил, че в новия проект се съобразява с изискванията на НИНКН за частично съхраняване на Славеевата къща. При НКЦ с местно значение, каквато е тя, е достатъчно да се запази само фасадата. Той декларира пред Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ), че новият проект ще я запази в автентичния й вид, а къщата "ще се надстрои и имплементира в новата постройка". Не се изяснява как, ако остане само фасадата, ще надстрои до десет етажа нагоре.
Друга архитектурна забележителност на Стара София - Двойната къща на бул. "Васил Левски" 19, вече е имплементирана (присадена) към строящата се сграда, собственост на Кирил Киров-Киро Японеца.
© Юлия Лазарова Как Двойната къща, паметник на културата, е имплементирана в новата сграда на Киро Японеца.
НИНКН: Не сме уведомявани за нов проект за Славеевата къща
За "Дневник" от НИНКН заявиха, че вече са давали становища за два предишни проекта за Славеевата къща от 2014 г. и 2017 г. Според експертите в тях са били планирани намеси, недопустими с оглед опазването на недвижима културна ценност. От НИНКН тогава са изискали да бъде съхранена фасадната стена на сградата без демонтаж.
Новият проект за Славеевата къща досега не е получаван в НИНКН, обясниха от Министерството на културата.
От НАГ отговориха на "Дневник", че Експертният съвет по устройство на територията е върнал проекта с препоръка авторът да го преработи и съгласува с НИНКН. След това "ще го разгледаме отново", уведомиха от НАГ.
Кметът на "Красно село" иска общината да придобие къщата
Славеевата къща сега е със зеещи прозорци без дограма. От години тя е покрита само с предпазно зебло и в сайта "Изчезващата София" е наречена Къщата със зеления воал.
Не е далече времето, когато тя може да бъде безвъзвратно загубена, опасява се кметът на "Красно село" Росина Станиславова ("Демократична България"). "Стига да се поразбута покривът и после сградата сама ще се разруши отвътре", според нея. Районната администрация обаче няма правомощия да налага административни глоби за неспазване на Закона за културното наследство.
"Ако собствениците са в невъзможност да я възстановят и укрепят, тогава има механизъм Столичната община да стане собственик на сградата и да действа за да я опази като архитектурна ценност", смята Станиславова.
