© Георги Кожухаров
Младите хора искат да работят нещо модерно, за много пари и да има достатъчно свободно време. С тази ситуация трябва да се справят всички бизнеси и най-вече тези, които не предлагат тези изисквания на поколението Z (родените между 1996 и 2009 г.), което съвсем скоро ще представлява според различни статистики една четвърт от работната ръка в страната.
В същото време бизнесът не може да си позволи да отказва поръчки заради това, че обективно не може да ги изпълни без достатъчно на брой умели работници. "Лъжем, че можем спокойно да поемем тези поръчки и после търсим начин да се справим", описва ситуацията представител на бизнеса.
Друг казва, че може да отговори на изискванията за добро заплащане, но не и на хора, които нямат още никакви умения.
Трети добавя: "Като бях на стаж за сервитьор преди години управителят ми каза, че ако не се справям на вратата му има опашка от желаещи да бъдат стажанти. сега има опашка от работодатели пред вратата на всеки работник".
Дуално обучение само на хартия
Безработицата в България е много ниска през последните години, а според бизнеси от различни браншове тя на практика не съществува. В същото време образователната система не произвежда кадри въпреки големите нужди в повечето сектори.
Според Галин Господинов, собственик на компания за мебели и доскоро председател на Браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост, "има нещо сбъркано" в модела на образование. Аргументът му е, че въпреки стимулите да се приемат ученици в професионалните гимназии и въвеждането поне в някои сфери на т. нар. дуално обучение крайният резултат е този, че след като завършат, много малка част отиват в реалния сектор. Повечето търсят препитание в чужбина или в други сектори, различни от това, което са учили.
В допълнение, нивото на образование за съответната професия е ниско. "Те не са подготвени за това, което ще правят и в практиката самата дейност им изглежда непонятна и се ориентират към по-лесни професии, без да искам да подценявам който и да е бранш, като барман, сервитьор и др.", казва Господинов.
Въпреки, че и други негови колеги виждат как много млади хора се ориентират към сектора на услугите, това не означава, че там няма недостиг на хора и текучество. Потвърждава го и директорът "Човешки ресурси" във веригата "Хепи" Аглика Адамова. Казва, че в световен мащаб в туризма, част от който е бизнесът на ресторантите, за здравословно текучество се смята равнище от 35-38% годишно. Посочва, че във веригата то се вмества в тези граници. Допълва, че очакването според различни анализи е до 2025 г. на пазара на труда да има с 300 хил. по-малко хора на възраст 20-29 г., а това поставя работодателите, които търсят млади хора, в много сложна ситуация.
Николай Радев, който е собственик на голяма печатница и е председател на Стопанска камара - Добрич, коментира, че ситуацията в областта е по-тежка от средното. "По данни на Българската стопанска камара гъстота на населението е под средната за страната, резултатите от матурата по български език и литература са под средните и сме принудени да работим без достатъчно хора, с недобро образование, на които много не им се работи, а на всичкото отгоре ги няма", описва ситуацията той. Обяснява, че по тази причина бизнесът трябва много добре да преценява в какво да инвестира, защото каквото и оборудване да купи, трябва да прецени какви хора ще работят с него.
"Има нещо сбъркано" в системата на стажовете
В общия случай бизнесът, независимо от сферата си, не разчита да получи напълно обучени хора в професионалните училища, а даже вече и не очакват те да умеят нещо. В туризма признават, че стажовете често са само на хартия като само най-упоритите работодатели отказват да дават удостоверение за практика, която реално не се състояла.
Според Господинов дуалното обучение има проблясъци в някои сфери, а в масовия случай учениците не влизат в предприятията или "се завъртат" за няколко дни, в които няма как да придобият представа за работата, а още по-малко - трудови умения. "Като четат само от учебника за машините, това знание минава и заминава. За да стане стабилно, трябва да има реална практика. Да влизат, да работят, така има шанс да се зарибят, да харесат това за професия", обяснява той.
Според него причината за този резултат е в остарелите правила, по които работи Министерството на образованието, които не дават приоритет на практиката. Смята, че може и да има бизнеси, които отказват да приемат стажанти, но повечето биха се съгласили, защото имат нужда от млади попълнения.
В мебелния бранш източник на кадри са и завършващи Лесотехническия университет, като годишно със специалност "Мебелно производство" завършващите са 20-27 души, от които едва половината започват такава работа. © Юлия Лазарова
В нашия бранш не е нещо по-различно, даже е по-зле, защото няма много подходящи училища, които да създават кадри за полиграфията и печатната индустрия, казва и Николай Радев. Добавя, че преди около десет години е имало полиграфическа паралелка, която вече е закрита. "От нея имаше един или два випуска от общо около 100 деца. От тях при мен работят двама души. Разбирате колко кадри трябва да се създават, за да остава по някой полиграфията", дава пример той.
Академията сме ние
Може да изглежда очевидно бизнесите да търсят хора, които вече имат практически умения в дадената сфера, но това невинаги е така. Освен заради това, че не може да се разчита на средното образование, но и заради конкретната специфика в работата на фирмите, която няма къде другаде да се усвои освен в самата нея.
Във веригата ресторанти "Хепи" си имат своя академия с учебна програма, която е разработена ден по ден и е интегрирана в апликация, която всеки служител може да свали на смартфона си.
Ако имаш нужда от 10 човека, а намериш 1, който да отговаря на критериите ти, мисля, че е успех. Толкова е слабо предлагането на пазара на труда.
Адамова казва, че освен останалите, голям проблем в България е липсата на правилно професионално насочване на децата. Често те се лутат от работа на работа и от бранш на бранш, докато си намерят подходящата за тях. Това поставя и работодателите в ситуация да наемат хора "на сляпо".
Според нея опитът в ресторантите на веригата научава младите на работни навици и на умения да общуват. "Наскоро прочетох, че в "Станфорд" от учещите хуманитарните специалности вече изискват да имат стаж като сервитьор минимум 2 месеца. И това е логично, сблъскваш се с много хора и ситуации и това е безценен опит", казва тя.
Николай Радев също казва, че стопанската камара в Добрич има кауза да работи с професионалните училища и да помага в създаването на кадри в различните браншове. "В момента сме принудени ние да си ги обучаваме", казва той. Предоставил е печатницата си за база за обучение - не само на ученици, но и на хора, които идват от други браншове. "Те започват като общи работници и после започваме да ги профилираме. И така решаваме проблема с кадрите доколкото е възможно", казва той.
Но правим нещо на коляно, борим се сами и общо взето сме в ситуация “каквото стане”.
Обяснява, че дори учителите, които водят учениците от две училища в неговата печатница, също си водят бележки, за да са в крак с развитието на технологията в бранша.
Искам работа, но престижна
Под влиянието на общуването в социалните мрежи и развитието на модерните технологии очаквано младите хора искат да работят нещо, което е модерно, интересно, изкарват се пари и изглежда престижно в очите на другите, казват работодателите. © Цветелина Белутова, Капитал
По тази логика търсят вниманието на младежите във веригата "Хепи". Там ползват дигиталния подход не само, защото улеснява работата, но и защото е нещо модерно, на което младежите държат. Освен това приложението, което ползва в работата си компанията, дава възможност на всеки да има свой профил, чрез който да дава мнение за работата, да подава сигнали за нередности или да дава предложения. С други думи, да се чувства както в някоя от социалните мрежи.
За тях е важно да им харесва, да е забавно, да могат да се изявяват и това, което работят, да им дава статут, на който другите да искат да подражават като в същото време изкарват и добри пари, описва Адамова. "На това поколение Z по друг начин е нагънат мозъкът и ние трябва да се съобразим с това развитие", казва тя. Допълва, че има хора, които учат в университет за съвсем други професии, но решават, че сферата на заведенията им харесва и остават в нея. В същото време има хора, които предпочитат да не се развиват до управители, например, защото виждат, че с бакшиши могат да си докарат доходи, които в комбинация със заплатата достигат тази на ръководна длъжност. "Социалните мрежи създадоха модела: аз съм готин, имам възможности и те го търсят под всякаква форма", казва Аглика Адамова.
Към картината се добавя, че това поколение иска графикът му на работа да е такъв, че да има достатъчно свободно време, очаква приятна атмосфера на работното място и ако не го намира, си тръгва. "Виждам, че в обекти, където се прилагат старите методи и е много строго, а и графикът на работа не е добър, има негативна среда и хората си тръгват", казва тя.
Категорично имиджът е много важен за сегашното младо поколение. Не е модерно да си дърводелец, но да работиш с технологии или да си барман е много престижно, потвърждава и Господинов. Според него все пак водещата мотивация си остават парите. За своя бизнес казва, че може да даде "добри пари", но на добре квалифициран персонал, който не прави грешки, произвежда повече, разбира от половин дума. "Аз имам служители, които са високоплатени, те взимат с 30-60% по-високи заплати, но си ги изкарват", обяснява производителят на мебели.
Как се прави бизнес без работници
Констатацията, че няма работници, а тези, които искат да работят, нямат умения, поставя въпроса как бизнесът изпълнява получените поръчки.
"Първо лъжем чужденците, че имаме всичко, защото ако кажем, че нямаме, те няма да поръчат в България. При всички бивши соцстрани е горе-долу същото, защото потокът от персонал заминава за развитата част на Европа. След това започваме да си скубем косите и събираме някак хора за работата - с компромиси, с много грешки, като балансираме - хем да си пазим имиджа, хем да свършим задачата и то с това, което имаме под ръка", разказва Господинов.
Посочва, че като цяло фирмите не се оставят да са без хора като за целта "се правят всякакви гимнастики". Дава пример, че ако една работа може да се свърши от 5 човека, то ще бъдат наети 7-8, които не са с нужната квалификация - ще се изхаби повече материал заради грешки, но ще се свърши по някакъв начин. "Намираме някакви решения, не остава работа несвършена. Поне на мен не ми се е случвало. Ходим по селата, малки градчета, возим ги, квартира осигуряваме, от Киргизстан ги мъкна, но хвърляме много ресурс да ги научим", описва ситуацията той.
Подчертава, че въпросът с работната ръка е стратегически, защото на него се крепи икономиката, а не е просто проблем на бизнеса.
Нашата стратегия е освен привличането на млади хора за първата им работа, но и увеличаване на броя на чуждестранните служители, казва Аглика Адамова. Веригата ресторанти още преди години чрез агенции започва да търси персонал от трети страни, сред които посочва Киргизстан и Узбекистан. "При нужда от 100 човека, ако не ти достигат 30, трябва да затвориш поне половината заведение", обяснява тя.
Казва, че сред критериите, на които очакват да отговорят кандидатите, не е опит в сферата. Позовава се на разработения план за работа ден по ден, който по думите й дори помага за интеграцията на чужденците. Не се изисква и български език за започване на работа, тъй като разработената апликация им дава рецептите и указанията на техния език. Има случаи, в които рускоговорещ служител обучава онези, които говорят този език, турските - от говорещи турски и др. Апликацията доставя и поръчките на езика на съответния служител. "Големи еквилибристики правим, за да върви работата", обобщава тя.
За да бъдат изпълнени поръчките, Николай Радев разчита на дългогодишните си служители. "Но лошото е, че всички остаряваме и нуждата от млади хора, които да допринесат с потенциал, е голяма", посочва той. Това, което прави, е да назначава хора на обща работа без квалификация, идващи от други сфери, като им се дава минимална заплата докато добият нужната квалификация. "Но това отнема време и е загуба и за тях, и за нас, защото те са на възраст, инвестирали са в работата си в хранителния бизнес или като лаборанти и тепърва да се учат отнема време и ресурс и за тях, и за нас", допълва.
