О т супертехнологизираната среда във „Вездесъщият“, където апаратурата за видеонаблюдение е със силата на главно действащо лице, актьорът Велислав Павлов попада в сърцевината на коренно различен бит във филма „Засукан свят“ – патриархален, чист и безхитростен, окастрен от всичко излишно. Това си е направо културен шок, нищо че между двете му екранни превъплъщения има около 2 години интервал.
От супертехнологизираната среда във „Вездесъщият“, където апаратурата за видеонаблюдение е със силата на главно действащо лице, актьорът Велислав Павлов попада в сърцевината на коренно различен бит във филма „Засукан свят“ – патриархален, чист и безхитростен, окастрен от всичко излишно. Това си е направо културен шок, нищо че между двете му екранни превъплъщения има около 2 години интервал.
В лентата на Мариус Куркински по едноименния разказ на Хайтов, която на 14 ноември ще открие „Киномания 2019“ в Зала 1 на НДК, ще видим как компютърният спец от „Вездесъщият“ върти далавери с овце с героя на Мариус. „Нямам гега, но все пак скокът във времето е голям. Не е никакъв проблем обаче – въпросът е да е интересно това, което трябва да се прави, пък с Мариус на мен винаги ми е интересно, винаги е
нещо повече от онова, което изглежда
на пръв поглед“, отбелязва Павлов. Когато Куркински му се обажда за ролята, звучи едва ли не извинително, че го кани за нещо „толкова малко“, но за Слави няма никакво значение, щом ще е с Мариус. Снимат в Родопите и в село край София, в неподправено архаична обстановка и сред истински овчари. Било е страшно любопитен процес, от който Павлов сега трудно може да отсее куриозните ситуации от редовите. „Ако човек се сети нещо специфично, значи останалото не е било много любопитно – а то цялото беше такова, през цялото време“, категоричен е актьорът.
Кой свят за него е по-засукан – днешният на умните машини, или някогашният на оголената човечност? „То е ясно кой е по-засукан – за нас става все по-сложно. Но и светът във филма е засукан, защото вече бяга от патриархалното“, разсъждава Велислав Павлов. Той самият не мечтае за романтиката на отминали епохи, вижда се по-скоро близо до цивилизацията, но и бягствата в планината му действат благотворно. „И с двете неща ми е добре, и двете могат да създават уют. Истинският уют обаче е в природата, другото с техниката е малко лъжлив уют. Аз обичам да съм обграден с техника, без да изпадам във вманиачаване, защото си давам сметка, че става въпрос за контрол – доста измамно усещане, което технологиите създават“, казва Велислав.
Неговата връзка с Куркински режисьора е много специална и не датира от завъртането на камерата за „Засукан свят“. Той е един от първите му учители, с които е работил на професионална сцена. Мариус го забелязва като
необуздания Рогожин в „Идиот“ по Достоевски
на Деси Шпатова – също менторска фигура за начинаещия тогава студент по актьорство в Нов български университет. Спектакълът се играе в Младежкия театър. Оттам идва и шега със скорошна дата: когато персонажът на Мариус произнася по време на снимките репликата „Адиле, Адиле, къде те намерих, Адиле?!“, Велислав, уж от името на героя си, отговаря: „В Младежкия, къде...“. „Няколко месеца по-късно Мариус ми телефонира и ме извика в „Кралят елен“, а аз просто щях да падна от стола“, спомня си Слави случката от зората на ХХІ век. Нищо чудно: постановката е не къде да е, а в Народния театър, и то – с респектиращ екип. В него са Кръстю Лафазанов, Вальо Ганев, Митко Рачков, Филип Аврамов, Владо Карамазов, Рени Врангова... Велислав скоро влиза в избора на Куркински и за „Рибарят и неговата душа“ от Оскар Уайлд – заглавие, което привлича публика в Театър 199 повече от 15 години. И до момента след представление Мариус обикновено звъни на Слави да пита как е минало. „Избирайки своите актьори, той всъщност им делегира огромно доверие, че това са хора, които знаят какво правят. Особено в проекти като „Засукан свят“, където е и режисьор, и е в главната роля и няма много време да обръща посоката“, връща се Павлов към филма. Той е гледал съвсем малка част, докато монтират, и първата прожекция на „Киномания 2019“ ще е тръпка и за него.
В актьорското CV на Велислав фигурира и моноспектакъл. Преди повече от десетилетие той вади на показ демоните на един млад и привидно успешен мъж в „Спомняш ли си М.“ от Конър Макфърсън на сцената на „Сфумато“. Прави го дръзко и много талантливо. „Темата, жанрът, езикът на това произведение бяха нещо, към което Мариус според мен не би посегнал. Беше по-жестока история, с друга чувствителност. При всички положения обаче всеки, който се захване с моноспектакъл в България, е наясно, че един от артистите, които го правят най-много и най-добре, е Мариус. И сравнението е неизбежно“, коментира Павлов. Малцина вероятно са успели да гледат неговото силно уан мен шоу, тъй като бюджетът стига едва за десетина завъртания. Не така стоят нещата с д-р Марио Ковачев от сериала на Нова „Откраднат живот“ – него почти всички го познават. Например когато Слави се отбие в болница, за да вземе резултатите от изследванията на някой член от семейството,
белите престилки се обръщат към него с „Колега!“
Любопитно е, че преди има-няма месец актьорът участва в късометражен филм, в който пак е в образа на лекар и пак има брат, за когото се грижи и когото трябва да оперира. Казва се „Архитектът“ и в него Павлов си партнира със своя 8-годишен син Йоан. Момчето играе героя на Слави като малък (казват, че когато е с по-дълга коса, малчуганът досущ прилича на баща си). „Имаше снимачни дни по 12-15 часа, което е зверско за едно дете, но той е отговорен и се държа геройски. Мисля, че от време на време му беше и забавно“, подхвърля актьорът. „Архитектът“ е сюрреалистична история и първоначалната идея е да се снима в Милано, където има цели квартали в бруталистичен стил, но накрая се намира подходящата бетонна грамада и в околностите на София. Сградата – пантеон, останал от соца, се оказва интригуващо пространство, което през камерата изглежда дори красиво. Филмът е черно-бял, сниман е със специални обективи и визуално е предизвикателство, което навярно би се вписало в програмите на много кинофестивали.
Красивата съпруга на Велислав Павлов също е в професията. Юлиана Сайска – възпитаничка на проф. Надежда Сейкова и проф. Елена Баева в НАТФИЗ, дългогодишен сценичен съавтор на известния Иво Димчев, е бутикова актриса, която предпочита да се занимава с независими проекти, свързани с психодрама, с физически театър и т.н. Пътищата на двамата се пресичат на уъркшоп в Балчик с Възкресия Вихърова и артисти от полския Център за изучаване на метода на прочутия театрален педагог Йежи Гротовски. „Всичко започна със
силна симпатия, взаимен интерес, любопитство
– предполагам, че това е любовта“, казва Слави. След 3 години той и Юлиана се женят и днес център на ежедневието им е Йоан, който е вече второкласник в Музикалното училище и бъдещ кларинетист. Съпрузите с обич и всеотдайност поддържат проекта на Юлиана „Интервюта с душата“, от който и Велислав е част и който се играе веднъж или два пъти месечно в галерия „Етюд“ на пл. „Журналист“. В киното и на сцената на Народния театър снажният Козирог си партнира с някои от най-харесваните родни актриси: с Диана Димитрова в „Откраднат живот“, с Александра Василева в „Братя Карамазови“, с Теди Духовникова в „Дон Жуан“ и „Вездесъщият“. Поне в неговите представи обаче той и семейството му са защитени от клюките в жълтите издания. Просто защото не ги четат и не допускат да стигнат до тях...
Монитор
