Морбили е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща отпадналост, температура, засягане на горните дихателни пътища и специфичен обрив.
Заболяването се причинява от морбилния вирус, който е неустойчив при попадане във външна среда и загива в рамките на 30 минути. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път – при кихане, кашляне или говорене, с пръски слюнка, в които се съдържат вирусите. Характерно за морбили е високият контагиозен потенциал – вероятността за заразяване при контакт на болен с неимунно лице е над 90%.
Входна врата за инфекцията са лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите. След проникването на вируса в съдовете, той се разпространява в кръвта и предизвиква т. нар. първична виремия. След което се намножава в лимфните съдове и излиза отново в кръвта – вторична виремия, която се характеризира с появата на началните симптоми на заболяването.
Диагнозата е предимно клинична, поради характерните стигми на заболяването – спецификата на обрива както по кожата, така и по лигавиците, характерния вид на лицето – facies morbillosa. За идентифициране на вируса и различаването му от други вирусни инфекции, протичащи с обривен синдром се прилагат серологични методи.
След изтичане на инкубационния период (в рамките на 8-10 дни) температурата се покачва до 38-39 градуса, налице е сълзотечение и фотофобия (страх от светлина), поради възпалението на конюнктивите. Появяват се кихане, кашлица, обилна водниста хрема, болните губят апетит и са значително отпаднали.
На 2-3 ден от влошаването на състоянието се появява характерен обрив по устната лигавица на бузите, срещу предкътниците – малки бели точки на зачервена основа – „като напръскани с вар“. Симптомът е специфичен – известен като петна на Филатов-Коплик.
Няколко дни след това състоянието се влошава отново и се появява кожният обрив – започва по лицето и зад ушите, постепенно обхваща шията, гръдния кош, корема и крайниците. Обривът представлява ситни розово-червени петънца, които могат да бъдат леко надигнати от кожата. Разполагат се нагъсто, поради което дават вид за сливане помежду си. Обикновено не се засягат дланите и ходилата. До няколко дни обривите се покриват с фини люспи, които отпадат.
Обривът при морбили може да бъде сбъркан с този при рубеола, скарлатина, както и инфекциозна мононуклеоза. По отношение на първоначалните симптоми заболяването напомня грип и други често срещани респираторни вируси.
За идентифициране на вируса се прилагат серологични методи – взема се венозна кръв, в която се търсят специфични антитела. В края на първата и началото на втората седмица от заболяването се откриват антитела от клас IgM, които са характерни за острата фаза. Впоследствие нараства титърът на специфични антитела от клас IgG, които са индикация за преминала инфекция и осигуряват траен имунитет срещу заболяването. Тестът, който се използва е ELISA. Освен това се използва и PCR-реакция, която има за цел изолиране на РНК-последователности от вируса. При развитието на морбилен енцефалит се прилага PCR за изолиране на вируса от ликвор.
От кръвните изследвания е налице нормално или леко занижено количество на левкоцитите, лимфомоноцитоза и леко ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). Тези данни насочват, че инфекцията е с вирусен причинител, а не бактериален. При бактериални инфекции са налице повишени левкоцити, лимфоцитите обикновено са без промяна и висока стойност на СУЕ и С-реактивния протеин.
Заболяването е с добра прогноза, а след преболедуване се осигурява траен имунитет. С тежко протичане се характеризира засягането на централната нервна система и рядкото усложнение – субакутен склерозиращ паненцефалит.
