Тромбоцитите са част от формените елементи на кръвта. Наричани още кръвни плочици те представляват безядрени клетки, които се образуват в костния мозък. Техният живот е средно 11 дни, след което се разрушават в слезката и се заместват от нови. Основно значение имат в процеса на кръвосъсирване – при възстановяването на нарушената съдова стена с образуването на тромбоцитен тромб.
Референтните стойности на тромбоцитите в кръвта са от 150 до 450 x 109/л. Откриване на стойности под долна референтна граница се означава като тромбоцитопения, а над горна граница – като тромбоцитоза. Тежката тромбоцитопения се проявява с изразената склонност за кървене, а тромбоцитемията (стойности над 800 х 109/л) предразполага към появата на тромби.
Важно значение има проследяването на стойностите на тромбоцитите при подготовка за оперативна интервенция, както и при провеждането на химиотерапия. Появата на хематоми (кръвонасядания) по кожата изисква проследяване на броя им. Препоръчва се следенето на стойностите на тромбоцитите при чернодробна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване, както и при някои неопластични заболявания.
Повишеният брой на тромбоцитите може да се дължи на хиперпластични процеси в костния мозък, където се образуват предшестващите клетки на тромбоцитите (мегакариоцитите). Възможни хиперпластични процеси са хроничните левкози, полицитемията.
Слезката е органът, в който тромбоцитите се разграждат. Но при нейното отстраняване е налице удължаване на техния живот и съответно увеличаване на броя им в кръвта. По-продължителното лечение с някои медикаменти може да доведе също до тромбоцитоза. Пример за това е дългият прием на орални кортикостероиди.
За разлика от това лечението с други медикаменти води до временна тромбоцитопения. Пример за това е лечението с хепарин, при което 1-2 седмици след включване на медикамента може да възникне т. нар. хепарининдуцирана тромбоцитопения.
Тромбоцитопенията, обратно на повишеното количество на тромбоцити, се наблюдава при хипо- или апластични процеси в костния мозък. Най-често тези процеси са следствие на въздействието на химични агенти (остри или хронични интоксикации), някои вирусни инфекции, които оказват влияние върху дейността на костния мозък, лъчетерапия, цитостатично лечение, метастази и други.
Тромбоцитопенията най-често е придобита, а в по-редки случаи – вродена (обусловена още с раждането). Като идиопатична тромбоцитопения се означава намаленото количество на тромбоцити, когато не може да бъде открита причината, която е предизвикала състоянието.
NEWS_MORE_BOX
Загубата на тромбоцити може да бъде следствие на циркулиращи автоантитела или алоантитела (след преливане на кръв-посттрансфузионна пурпура). Неефективната синтеза на тромбоцити може да бъде следствие и на недостатъчния прием на витамин В12 и фолиева киселина (витамин В9).
Обратно на релативната тромбоцитоза при отстраняване на слезката, при заболявания, при които е налице увеличаване на размерите ѝ е налице релативна тромбоцитопения, поради повишеното разрушаване на кръвните плочици в слезката.
Различни вирусни инфекции могат да водят както до повишаване на тромбоцитите, така и до тяхното понижаване.
При измерени стойности на тромбоцитите над 800 х 109/л диференциалната диагноза се насочва за малигнено миелопролиферативно заболяване. Спонтанни кръвоизливи са налице при тромбоцити под 30 х 109/л.
Тромбоцитопениите се разделят на централни и периферни. При централните е налице дефект в образуването им, докато при периферните – нормална продукция, но с повишено разрушаване при попадане в кръвообращението.
