Заболяването се нарича още болест на Банг, Малтийска треска – там през XIX век е изолиран причинителят – или Средиземноморска треска. Толкова много имена за болест, която малцина са чували. Но ето, че поредните случаи на заразени в България поставят акцент върху бруцелозата.
 
Това е зооноза – заразяваме се от животните. Основните оплаквания са свързани с треска, умора, отслабване, симптоми от множество органи и бавен, протрахиран ход на заболяването.

Заразяването става предимно при работа с домашни животни

Както и консумация на заразени мляко и месо.
 
Заболяването се причинява от различни видове бактерии, принадлежащи към род Brucella – B. abortus, B. melitensis, B. suis и B. canis. Има и други видове, но те не са болестотворни за човека. При животните причиняват хронична инфекция, персистираща през целия им живот. Заразяват се взаимно по фекално-орален механизъм.
 
Резервоар са домашните животни – говеда, свине, овце и кози – при които бактериите причиняват аборти и безплодие. За това и боледуват предимно хора, които работят с тях – ветеринарни лекари, овчари, доячки, месари и др. Заболяването не се предава от човек на човек.
 
Бактериите се отделят с млякото, урината и околоплодната течност на животните, откриват се още в кръвта и всички техни тъкани. Заболеваемостта при хората е свързана най-често с периода на раждане на домашните животни. Тогава човекът попада в контакт с плацента, кръв, околоплодна течност – всички те богати на бактерии.
 
При заразяване от овце и кози сезонът е зимно-пролетен, докато при работа с едър рогат добитък сезонът може да продължи до ноември, поради дългия период на лактация на животните.
 
При недобро почистване на помещенията на животните, техните секрети се изпаряват, а бруцелите се разпрашават и може да бъдат вдишани.

Какво се случва след заразяване?

Бруцелите имат свойството да преживяват и да се развиват вътре в макрофагите. След като пациентът се е заразил през устата, наранена кожа, конюнктива или при вдишване, бактериите се фагоцитират и попаднали вече в макрофагите се придвижват по лимфните пътища. Те ги изпращат в кръвообращението, от където могат да попаднат буквално навсякъде.
 
Най-често се разпространяват в органи, богати на имунни компоненти – черен дроб, слезка, костен мозък и лимфни възли. В тези органи, а може още и в ставите, се развиват грануломи – възпалителни образувания от макрофаги, лимфоцити, левкоцити и други – които могат да еволюират до гнойни абсцеси. Това са местата, на които имунната система изолира бактериите и се бори с тях.

Как се чувства болният?


Болният се чуди от къде го е сполетяло, защото инкубационният период е дълъг – 2 до 8 седмици. При повечето пациенти заболяването започва остро с грипоподобни оплаквания, обилно изпотяване, фебрилитет. При преглед се установява увеличение размерите на черен дроб, слезка, лимфни възли.
 
NEWS_MORE_BOX
 
При липса на лечение тези симптоми може да продължават до 1 година и повече. В такъв случай се касае за хронична бруцелоза – при нея през няколко седмици циклично се повтарят симптомите. Появяват се и оток на ставите, увреждания на костите и смущения от стомашно-чревния тракт. Всичко това изтощава болния.
 
Разболяване от бруцелоза по време на бременност може да завърши със спонтанен аборт.

Бруцелозата има и усложнения

Те настъпват 1 до 2 години след острия период:
  • Костно-ставни – засягат 20 до 40% от пациентите. Най-често това е сакроилеит, както и спондилит в областта на пояса и кръста. Проявите включват болка и фебрилитет. Освен тях е възможен и артирт, който се наблюдава в тазобедрените, коленните и лакътните стави.
  • Стомашно-чревен тракт – при почти всички пациенти. Включват безапетитие, коремни болки, гадене, повръщане, диария или запек.
  • Сърцето също страда – миокардитът е усложнението, което носи най-голяма смъртност от това заболяване.
  • Нервна система – рядко се инвазира от бруцелите, но пък за сметка на това депресията е обичайна находка при тези пациенти.

Лечение

Съществува такова и то е ефективно. За да се избегнат рецидивите, се налага комбинирана терапия от два антибиотични препарата за период от 3 до 6 седмици.
 
Профилактиката за повечето хора включва консумация само на пастьоризирано мляко, както и млечни продукти от такова мляко. За работниците, изложени на риск, са важни личните предпазни средства.