Тиреоид-асоциираната офталмопатия (ТАО) е автоимунно заболяване, ангажиращо меките тъкани на очите. Тя е най-честото нарушение извън щитовидната жлеза, наблюдаващо се при автоимунни тиреоидни заболявания. Тиреоид-асоциираната офталмопатия се изявява при около 82% от лицата с базедова болест, но едва при 24% от тях е клинично проявена.
Обичайно тиреоид-асоциираната офталмопатия се съпътства с хипертиреоидизъм. В 12-13% от случаите ТАО се установява при хора с хипотиреоидизъм в резултат на тиреоидит на Хашимото. В около 3-5% се наблюдава т.нар. еутиреоидна форма на ТАО - при лица без нарушения във функцията на жлезата.
Тиреоид-асоциираната офталмопатия е обичайно леко и самоограничаващо се състояние, като само в 3-5% от случаите има тежък ход на протичане с опасност от намаляване на зрението.
Заболяването засяга по-често жените и пикът на изявата му е между 40 и 60 години, но при мъжете то протича по-тежко.
Причини
Нарушенията, настъпващи в очите, са в тясна зависимост от щитовидната функция и наличието на автоантитела, насочени срещу жлезата. Затова изявата и прогресията на тиреоид-асоциираната офталмопатия зависи в голяма степен от терапевтичното повлияване на хипертиреоидизма и като цяло нормализиране на тиреоидната функция.
Допълнителни фактори, които оказват влияние са: тютюнопушенето, острите и хронични бактериални инфекции, особено на горните дихателни пътища и съзъбието. Те сенсибилизират щитовидната жлеза и орбиталните меки тъкани към автоимунна реакция.
Патогенеза
Налице е кръстосана реактивност на автоантитела, насочени към щитовидната жлеза и орбиталните меки тъкани, в частност фибробластите (клетките на съединителната тъкан) и миофибрилите на очните мускули. В ретроорбиталната съединителна тъкан съществуват ТСХ-рецептори, идентични с тези на щитовидната жлеза.
При атакуване на рецепторите в ретроорбиталното пространство настъпва оток и увеличаване обема на съединителната тъкан и мускулите. Повишава се налягането в задната част на орбиталната кухина, което обуславя в различна степен изява на екзофталм (изпъкване на очите). Обемът на мускулите се увеличава неколкократно, което може да доведе до очедвигателни нарушения, т.е. ограничаване движенията на очите в дадена посока.
В тежките случаи е възможно да се наблюдава компресия на зрителния нерв с промени в зрението. При придърпване на клепачите, познато като лагофталм, могат да възникват ерозии на роговицата и кератит. Това се дължи на изсъхване на роговицата поради невъзможност на клепачите да покрият изцяло очите.
Промените в очите най-често са двустранни, макар и често да съществува известна асиметричност. Причините за това не са изяснени, но се предполага, че е налице различна антигенна презентация и разлика в ТСХ-рецепторите на двете очи. Възможен и едностранен екзофталм, при който се налага задължително диференциална диагноза с орбитален тумор.
Клинични прояви
В клиничната картина на тиреоид-асоциираната офталмопатия се включват множество белези, които се установяват при прегледа на очите, и оплаквания, за които пациента съобщава.
Обичайно хората страдащи от тиреоидна офталмопатия имат дразнения в очите като чувство за чуждо тяло, повишено сълзене, дразнене от светлина (фотофобия), болка при движение на очите или при натиск върху тях, както и поява на двойно виждане.
От белезите, които лекарят наблюдава при прегледа, е възможно да са налице:
- Изпъкване на очите (екзофталм) - симетричен или асиметричен;
- Оток – на горни и/или долни клепачи, конюнктивата (хемоза);
- Зачервяване на конюнктивата (инекция) и/или на клепачите;
- Очедвигателни нарушения – ограничение във възможността на пациента да проследява с поглед движещ се предмет;
- Изоставане на клепачите при поглед надолу;
- Ретракция на клепачите (придърпване на клепачите и широка очна цепка);
- Рядко или често мигане и други.
