Първа част на материала

 

Диагноза
При гинекологичен преглед лекарят обръща внимание на външния вид на лигавицата. Извършва се мануален преглед на яйчниците и матката, при който се определя дали има наличие на възпаление. Взима се секрет за микробиологично изследване, включително за хламидия и гонорея.


Под микроскоп специалистът може да различи дали вагинозата е бактериална, гъбична (кандида) и трихомонална. При бактериална вагиноза се откриват специфичните клетки „clue cells”. Това са епителни клетки с полепнали по повърхността анаеробни микроорганизми. При наличие им обикновено се наблюдава намалено количество на лактобактерии. При ниска концентрация на лактобактерии в естествената микрофлора на влагалището намалява киселинността на средата, което прави възможен растежа на условно-патогенните микроорганизми. Киселинност на влагалищния секрет над 4,5 pH  обаче, също е показател за бактериална вагиноза. При съмнения за бактериална вагиноза се извършва тест на вагиналния секрет с разтвор на калиев хидроокис (KOH). При бактериална вагиноза се отчита реакция.


Лечение
При бактериална вагиноза се предписват антибиотици. Обикновено се използват няколко вида медикаменти. Метронидазол (Flagyl) орални таблетки или чрез нанасяне на вагиналния му вариант (Metrogel), другото локално средство е клиндамицин крем.
При таблетките се среща неприятен страничен ефект, но лекарството е ефективно. При гелообразните форми не се срещат оплаквания, въпреки че е възможно да доведат до гъбични вагинити като страничен ефект от приложението на терапията.  
Тинидазолът също е антибиотик, който е ефективен при лечението на бактериална вагиноза и с по-малко странични ефекти от метронидазола.
Дори след успешно приложено лечение бактериалната вагиноза има вероятност да се развие отново. В половината от случаите пациентките се оплакват отново от симптомите до 12 месеца след лечението. Причината остава неясна. Налага се повтаряне на терапията с антибиотик.


Усложнения
Бактериалната вагиноза е възможно да премине напълно след приложената терапия.


През бременността бактериалната вагиноза може да доведе до преждевременно раждане, инфекция на околоплодната течност и матката. В множество научни студиа обаче се споменава, че прилагането на терапия при бактериална вагиноза през бременността не редуцира случаите на преждевременно раждане.
По тези причини лечението на бактериална вагиноза през бременността е спорно. Налага се лекарите във всеки отделен случай добре да преценяват ползите и рисковете от прилагането или не на лечението.
При жени претърпели преждевременно раждане понякога се препоръчва скрининг за и лечение в случай на бактериална вагиноза.
 



Най-важното:

  • Бактериална вагиноза е абнормално вагинално състояние, при което се наблюдава специфичен вагинален секрет и растеж на бактерии, които нормално се намират във влагалището и неговата естествена микрофлора.
  • Бактериалната вагиноза не е опасно състояние, но причинява дискомфорт.
  • Симптомите при бактериална вагиноза са: сиво-бял оскъден секрет със специфичен мирис на риба, въпреки че в 50-75 % от случаите жените нямат оплаквания.
  • При поставянето на диагнозата е важно да се изключат други сериозни инфекции, като хламидия и гонорея.
  • Лечението включва орална и вагинална форма на антибиотик.
  • Възможно е повторно развитие на бактериална вагиноза дори след успешна терапия.
  • По време на бременност се изисква внимателна преценка на състоянието и необходимостта от прилагане на лечение.