Къса юздичка на езика

„Юздичката” на езика представлява парченце тъкан, което свързва езика с пода на устата. Тя се формира още в първите седмици от развитието на ембриона, някъде около четвъртата седмица на бременността (т.е. още по времето, когато едва разбирате, че сте бременна). В следващите седмици, докато се оформя личицето на вашето развиващо се бебе, юздичката също търпи развитие, отдръпва се към задната част на езика и намалява до нормалния си вид.

Понякога това развитие не се случва „по план” и парченцето тъкан остава захванато към върха на езика или е по-дебело и по-късо от обичайното. Вероятно роля за това играят гените, тъй като късите юздички обикновено се предават в семейството. Късите юздички също се срещат често при една генна мутация, наречена MTHFR, при която организмът има проблеми с усвояването и преработката на фолиевата киселина. По неясни за момента причини късите юздички са по-често срещани при момчетата.

Особеностите във вида и захващането на юздичката водят до ограничаване движенията на езика и пречат той да изпълнява (част от) нормалните си функции. Тогава говорим за къса юздичка на езичето.

Не е ясно какъв процент от бебетата се раждат с къса юздичка на езичето – най-често се споменава за около 5 % от децата. Сред кърмачетата с проблеми със сукането този процент обаче е значително по-висок. Това е логично, тъй като всяко нещо, което оказва влияние на движенията на езика, може да доведе и до различни проблеми с кърменето.

Често в случаите, когато има къса юздичка на езичето, се оказва, че има къси юздички и на други места – напр. на горната и долната устна или фимоза на пениса при момченцата.

Видове къса юздичка на езика

Митове за късата юздичка

Защо късата юздичка може да е проблем за кърменето?

Проблеми от късата юздичка за бебето

Проблеми за майката от късата юздичка на бебето

Късни проблеми от късата юздичка

Корекция на късата юздичка

Ако корекцията е невъзможна и кърменето не върви добре

Видове къса юздичка на езика

Не при всяко дете късата юздичка изглежда по един и същи начин. Понякога дори за медицинските специалисти, ако не са преминали специално обучение, е трудно да разпознаят дали детето има, или няма къса юздичка.

Има различни класификации на видовете къса юздичка. Най-често срещаните класификации са:

• Според дължината на самата юздичка (рядко се използва)
• Според захващане на юздичката спрямо върха на езика (най-често използвана)
• Според засягането на функцията на езика (използва се само от специалисти)

Ето как може да изглежда късата юздичка при бебетата според това къде е захваната спрямо върха на езичето:

Първи тип – юздичката е захваната на самия връх на езика. Този тип юздички са много очевидни.

Втори тип – захващане на 0,5-1 см от върха на езика (понякога не се вижда веднага)

Трети тип – захващане > 1 см от върха на езика. Езикът може да изглежда нормално в спокойно състояние и юздичката може да се вижда едва след повдигане на езичето.

Четвърти тип – захващане в основата на езика. Понякога този тип юздички са „невидими”, тъй като са скрити под лигавицата на пода на устата. Нужно е специално манипулиране на езика, за да „изскочат”. В тези случаи много често се смята, че „няма нищо” на езичето. В клипчето по-долу можете да видите как се прави преглед при „задно захваната“ къса юздичка.

Някои косвени признаци за това, че може да става въпрос за къса юздичка, са следните:

• Върхът на езика може да е раздвоен и да се образува класическата сърцевидна форма.
• При плач езикът на бебето не се повдига повече от средата на устата.
• Езикът остава ниско в устата при плач, а страничните стени се извиват като „крилца”.
• Възможно е да има леко „цепване” на върха на езичето. Често езикът не може да образува връхче – а седи съвсем плосък отпред, или леко заоблен като клюнче на пате (виж снимката на трети и четвърти тип юздичка).

Митове за късата юздичка

• Късата юздичка не създава проблеми с кърменето и храненето, затова не е нужно да се коригира на толкова ранна възраст.

Проблемите, които късите юздички създават за кърмените деца, са добре документирани в медицинските изследвания. Това става причина да се променят препоръките и да се обсъждат възможностите за корекция на ранен етап, ако са налице проблеми с кърменето.

2. Късата юздичка ще се удължи или спонтанно ще се скъса с порастването на бебето

Това не е вярно. Макар понякога да се случва децата да скъсат юздичката при нараняване в устата, напр. при падане с играчка, която лапат в този момент, това се случва рядко и не може да се разчита на спонтанно скъсване. При някои деца юздичката е много дебела и месеста и дори такъв инцидент не може да я прекъсне изцяло.

3. Ако детето може да се плези, значи няма къса юздичка.

Децата с къса юздичка могат да се плезят – в по-голямата част от случаите те могат да изкарват езика извън долната устна, когато устата е почти затворена. Проблемът е обаче да задържат езика въху долния венец при широко отворена уста, когато физиологично езикът се отдръпва назад. Опитайте да си отворите широко устата и вижте къде застава езикът ви. А сега опитайте да го изплезите напред и да го задържите така – не е толкова лесно, нали.

4. Ако юздичката не се вижда веднага или е „малка”, значи няма да създава проблеми

Важно е да запомните, че начинът, по който изглежда юздичката, няма пряка връзка с отражението й върху кърменето. Въпросът е не как изглежда, а доколко ограничава движенията на езика. Деца с много видима юздичка може да сучат без проблем, а деца с „невидима” такава, когато сякаш „няма нищо”, може да са напълно неспособни да получават мляко от гърдата.

5. Късата юздичка не е проблем за децата, които не се кърмят на гърда

Заради проблемните движения на езика храненето с шише понякога също е проблематично. Възможно е бебето да притиска твърде силно с език биберона и да възпрепятства изтичането на млякото. Понякога бебето не може да направи добър вакуум или не успява добре да „канализира” млякото и то лесно изтича отстрани на устата. Детето може лесно да се дави, да гълта много въздух и да повръща много при храненето с шише.

Защо късата юздичка може да е проблем за кърменето?

Нормално езикът се движи напред и назад, нагоре и надолу и наляво и надясно. По този начин се осъществяват съответно изплезване, повдигане и странично движение на езика.

Движенията настрани са много съществени след захранването за придвижване на храната при дъвкане и преглъщане, но играят по-малка роля във времето на изключително кърмене.

Способността за изплезване и повдигане на езика обаче е от ключово значение за осъществяване на ефективно кърмене. При засукване е необходимо езикът да бъде издаден напред и да покрива долния венец при широко отворена уста. От голяма важност е езичето да може да запази тази позиция през цялото време, докато трае кърменето. Така гърдата се задържа добре в устата на бебето и се поддържа вакуум.

Когато бебето започне да суче, средната част на езика се повдига нагоре и притиска зърното към твърдото небце. После рязко се отпуска надолу – така се създава вакуум, който подпомага изтичането на млякото от гърдата и насочването му към гърлото за преглъщане.

При къса юздичка на езичето всяка от тези функции може да е засегната и да не се изпълнява достатъчно ефективно. Оттам идва и плеядата проблеми, които бебето и вие може да срещнете.

Проблеми от късата юздичка за бебето

За някои деца късата юздичка сякаш не е проблем. Езикът успява да компенсира, намира начин да се движи активно и кърменето върви нормално.  Въпреки това е доста вероятно късата юздичка да създаде проблеми на по-късен етап, тъй като тя засяга не само кърменето, а и редица други умения и процеси в организма, като оформянето на устната кухина, изговарянето на определени звуци и т.н.

В голяма част от случаите обаче проблеми има още от самото начало и те са предмет на настоящата статия. Бебето може да среща трудности със следните неща:

• трудности със засукването
• неспособност да задържа гърдата в устата
• лесно разваляне на вакуума и „цъкане“ по време на хранене
• неефективно сукане
• лесно уморяване
• лесно заспиване на гърда
• много чести хранения
• много продължителни хранения
• лошо наддаване или голяма загуба на тегло в първите седмици
• нервност, „борба с гърдата“, дърпане от гърдата
• поемане на много въздух и колики
• рефлукс
• проблеми с изхожданията – нередовни изхождания и големи интервали между тях

Тъй като изплезването на езичето напред е първата стъпка към засукването, за децата с къса юздичка може да е много трудно да засучат. Често те не могат да отворят добре устата си, защото късата юздичка дърпа една костица, разположена под пода на устата (подезична кост) и причинява дискомфорт.

Бебето се затруднява да държи езичето си изплезено напред и покриващо долната устна. Ако езикът се отдръпне назад, тогава гърдата попада върху голия венец на бебето – докосването до който предизвиква рефлекса за захапване.  Детето не иска да ви хапе, но вродените му рефлекси все още не се поддават на контрол и затова може при засукването да „дъвче“ и „хапе“ зърното.

В хода на кърменето езичето на бебето се уморява, тъй като детето полага постоянни усилия да действа срещу силата, с която юздичката го дърпа назад.  Затова не може да се задържи продължително време изплезено напред. При връщането му в нормална позиция се разваля вакуумът и се чува едно „цъкане”, подобно на мляскане.

В тези моменти гърдата може да се изплъзва от устата на бебето и да се налага отново да му помагате да засуче. А дори да успее да я задържи в устата си с помощта на устните, бебето може да „хапе” и да „дъвче”, докато отново засуче. При това дъвкане може ясно да усещате венеца на детето и да ви боли много. Типично е това цъкане и предъвкване да се появява известно време след началото на кърменето, когато езичето започне да се уморява.

Опитите да задържа гърдата в устата си с помощта на устните, когато вакуумът се развали, може да причинява мехурчета, подобни на мазолчета, по устните на бебето (това се случва обаче и в редица други ситуации, не само при къса юздичка).

Възможно е след кърмене да виждате треперене на брадичката и езичето от мускулната умора при сукането.

Понякога лошото сукане не причинява болки и разранявания, но детето просто не прави добър вакуум и не суче ефективно. Макар че може да имате изобилно количество мляко, е възможно бебето да не успява да се нахрани само на гърдата.

При децата с къса юздичка е доста често срещано кърменията да са много продължителни, дори на по-голяма кърмаческа възраст. Освен че сучат продължително, може храненията да са много чести, тъй като детето не успява да поеме голямо количество.

В опитите си да компенсира ограниченията от юздичката, езикът се движи по различен начин. Бебето може да повдига много високо задната част на езика. Заедно с останалите нетипични движения при преглъщане, освен че сплесква зърното, това дразни и мястото, където се задейства рефлексът за повръщане при бебето. Предполага се, че това е една от причините при децата с къса юздичка по-често да се среща рефлукс. 

Рефлуксът се усложнява още и от това, че заради честото разваляне на вакуума бебето може да гълта много въздух по време на храненето. Освен засилване на повръщането, това може да води и до по-силни колики.

Проблемите с изхожданията (когато не се дължат на недостатъчен прием на мляко) се дължат до известна степен и на неправилните движения на езика. Движенията на езика задействат перисталтиката на червата. Езикът трябва да може да се повдига достатъчно високо, за да докосва плътно небцето – това докосване дразни един специален нерв (вагус), който пък има много голямо значение за регулирането на редица процеси в организма, вкл на храносмилането. Късата юздичка пречи езичето да се повдига достатъчно – и оттам не се осъществява нервната стимулация, от която организмът на детето има нужда.

Проблеми за майката от късата юздичка на бебето

Когато кърменето не върви добре заради късата юздичка, проблемите са не само за детето, а и за вас. Ако кърменето е потръгнало добре в началото, често в съзнанието ви късата юздичка не се свързва веднага с проблеми, които може да се появят в по-късните месеци на кърменето, напр. „безпричинно“ намаляване на кърмата, упорити запушвания или повтарящи се блистери.

Стресът и тревогите, когато кърменето не се получава, може да ви потискат и да ви карат да се чувствате, сякаш не се справяте с майчинството. Постоянните болки може да правят дори мисълта за кърмене непоносима и да очаквате с ужас храненията. Необходимостта от изцеждане за поддържане на млякото е допълнителен товар и носи със себе си отделни притеснения.

Борбите със засукването на бебето са не само обезсърчаващи, но и много болезнени и травмиращи зърната. Дори когато засукването не е проблематично, е възможно детето да не успява да поеме зърното и ареолата достатъчно дълбоко. В тези случаи зърното излиза смачкано и сплескано. Това бързо води до болезнени и трудно минаващи разранявания.

Освен разраняванията може след кърмене да имате и вазоспазми (болезнено побеляване на зърното) заради силното притискане на зърното и нарушеното му кръвообращение по време на сукане.

Поради недоброто изпразване на гърдите често се получават запушвания. Разраняванията и отворените рани пък са входна врата за инфекции, които може да се развият в мастит или дори абсцес понякога.

Постоянното предъвкване при сукане може да е причина както за разранявания, така и за упорити и повтарящи се блистери.

Заради неефективното сукане кърмата често намалява доста и се налага да се цедите, за да я поддържате. Наддаването на бебето може да е под нормата или да спадне сериозно след първите 1-2 месеца, дори да сте имали много кърма първоначално. В други случаи пък, заради много честото сучене на бебето, е възможно млякото да е много повече от нужното.

Късни проблеми от късата юздичка

Независимо дали бебето се кърми или се храни с шише, късата юздичка може да има и редица късни отражения.

• променена анатомия на устната кухина
• дишане през устата
• проблеми с подреждането на зъбите
• проблеми с дъвкане и гълтане
• проблеми с произнасянето на определени звукове
• проблеми с осъществяването на някои социални дейности (близане на сладолед, „френски“ целувки)

Едно от най-съществените е недоброто оформяне на устната кухина. Езикът не може да се повдига достатъчно и да „разстила” небцето, за да оформи нормална извивка на свода. При децата с къса юздичка често небцето остава високо и „готическо” (тясно и оформено като арка) или „куполно” (вдлъбнато). Това е причината носните ходове, които са разположени в задната част на устната кухина, да останат по-тесни. Така лесно се задържат секрети и се стига до по-чести респираторни инфекции, както и отити и синузити в по-късна възраст.

Предполага се, че това е и една от причините за дишане през устата с всички негативи, което то води след себе си.

Юздичката „дърпа” не само езика, но и зъбите. Често се нарушава подреждането на зъбките и захапката и има нужда от ортодонтски корекции.

А заради това, че езикът не може да извършва в пълен обем нормалните си движения, той не може добре да почиства устната кухина и зъбите. Несъзнателното почистване на остатъците от храна с език, което всички правим след хранене, може да е силно затруднено и буквално невъзможно в определени участъци на устата. Това създава предпоставки за кариеси.

Затрудненото движение на езика понякога засяга дъвкането на храна и преглъщането. Захранването може да върви трудно и бавно. Възможно е детето да не се справя с определени консистенции.

Порасналите деца с юздички може да срещат трудности да манипулират храната в устата си и затова да не се хранят „чисто и възпитано”. Често те гълтат като патета почти несдъвкана храна, а от това идват редица проблеми с храносмилането.

Рефлуксът може да е наличен още от бебешка възраст и да остане с порастването, вместо да изчезне. Впоследствие заради лошо сдъвканата храна и рефлукса се прибавят и гастрит, както и други храносмилателни проблеми.

Езикът играе активна роля и при артикулирането на редица звукове. Освен класическото „френско р”, което често се свързва с юздичките, може да е нарушено произнасянето и на редица други звукове и звукови комбинации, като с, ш, щ, ч,  и т.н.

Някои съвсем обичайни дейности също може да са трудни за детето с къса юздичка, напр. облизването на устните, близането на сладолед, френските целувки. Макар да не са свързани със здравни рискове, тези неща може да карат детето и тинейджъра да се чувства „по-различен” и да се оценява по-негативно в сравнение с връстниците си.

Корекция на късата юздичка

Въпросът дали да се прави корекция на късата юздичка при новородените и малките кърмачета е силно оспорван в медицинските среди.

Голяма част от лекарите – както педиатри, така и зъболекари – все още се ръководят от остарялото мнение, че юздичката не пречи на кърменето и няма смисъл да се пипа, докато детето не стане на определена възраст.

Резултатите от изследванията в последните години обаче документират проблемите, които юздичките създават за кърменето и това доведе до промени на тези възгледи. Съвременните препоръки са да се преценява индивидуално всяка ситуация и при проблеми с кърменето да се обсъди възможността за корекция, независимо от възрастта на детето.

В огромната част от случаите коригирането на юздичката е съвсем проста манипулация, която трае секунди и не изисква нито влизане в болница, нито пълна упойка. Тя може да се направи още на втория ден след раждането и няма причина да се чака с месеци детето да порасне (и да усвои неправилни движения на езика през това време!).

Манипулацията се извършва от лекар (обикновено зъболекар, по-рядко УНГ) с или без използване на местна упойка.

Бебето се увива плътно с одеалце или пелена, за да не размахва ръчички. Главичката му се задържа неподвижна от помощник. Обикновено това е причината децата да започват да плачат силно – бебетата не обичат да ги държат неподвижно по такъв начин.

Плачът обаче помага езичето да се повдигне и да се приложи упойката. Лекарят хваща езичето с марля или го повдига със специален инструмент, подобен на шпатулка. Юздичката се срязва със стерилна хирургична ножичка. Всичко това трае само няколко секунди.

В повечето случаи кървенето е минимално, защото юздичката е изградена от съединителна тъкан и е слабо кръвоснабдена. Повече от няколко капки кръв може да има, ако юздичката е по-дебела и месеста. Лекарят притиска за кратко стерилна марля върху раничката, за да спре кървенето.

Веднага след това бебето може да суче – това е необходимо и на него, и на вас, за да се успокоите след стреса и изпитанието, през което току-що успешно сте преминали. Кърменето има обезболяващ ефект за детето при неприятни процедури, а кърмаческите хормони ви успокояват и отпускат. Усещането, че можете да направите нещо да помогнете на бебето си да се почувства по-добре също е много важно.

Ако бебето е неспокойно след манипулацията, можете да използвате препоръчаното от вашия педиатър обезболяващо лекарство (сиропче с парацетамол или ибупрофен). Обикновено не се налага да се дава лекарство повече от 1-2 пъти. Бебето може да иска да суче по-често от обикновено.

В повечето случаи ефектът от процедурата върху кърменето се забелязва мигновено и усещането при сукане е значително променено. Колкото по-малко е бебето, толкова по-бързо се забелязва промяната. При дете на няколко месеца, което е имало много време да затвърждава определени движения на езика, може да минат няколко дни до няколко седмици, докато бебето се ориентира как да използва новата свобода на езичето си. Рядко се налага детето да бъде учено на нов начин на сукане със специални упражнения.

В дните след манипулацията е много важно 4-5 пъти дневно езичето да бъде активно повдигано нагоре, докато срезът се отвори.  Вариант е също да прокарвате пръст под езика от едната до другата страна на устата. Това не е приятно за детето и може то да плаче, но е наистина важно, за да се да се предотврати срастване на мястото на среза. Най-добре е да се прави преди кърмене – така няма вероятност бебето да върне мляко, а и като го сложите на гърда след това, бързо ще се успокои.

Ако корекцията е невъзможна и кърменето не върви добре

Може да има различни причини, които правят корекцията невъзможна.

Често е трудно да се намери лекар, който изобщо да се съгласи да коригира късата юздичка, дори тя да е съвсем очевидна.

За т.нар. „задно захванати” юздички (тип 3 и 4) се говори едва от 5-6 години насам и информацията за тях все още не е достигнала до много лекари.

Може вашето дете да е с по-лабилно здравословно състояние, заради което стрес и подобни манипулации да не са препоръчителни. Или просто вие не желаете да подлагате бебето на интервенция в ранна възраст, независимо какво ще ви коства това.

Каквито и да са причините да не се направи корекция, е важно да обсъдите и да вземете мерки за три важни неща:

1. На първо място винаги стои това бебето да се храни добре (по какъвто начин е най-удачно във вашата ситуация), за да расте и наддава в норма.
2. Ако можете да запазите количеството кърма, колкото по-дълго позволява ситуацията, това ще е много полезно за бебето. Кърменето (храненето с изцедена кърма) има доказан протективен ефект срещу възпаленията на ушите и респираторните инфекции, което е особено важно за децата с юздички.
3. Запазване на директно кърмене на гърдата, доколкото е възможно, оказва благоприятен ефект за оформяне на устната кухина и намалява вероятността от ортодонтски проблеми, които са по-чести при децата с къса юздичка.

Възможностите са различни за всяка една индивидуална ситуация в зависимост от това колко добре се справя на гърда бебето и как се чувствате вие. С порастването на детето и подобряване на уменията му допълнителните мерки обикновено отпадат една по една и често е възможно да се стигне до успешно и безболезнено кърмене. Вариантите може да включват различни комбинации от следните неща:

• Кърмене, дохранване с изцедена кърма и изцеждане за поддържане на млякото
• Няколко кърмения дневно (колкото могат да понесат зърната ви, без да се разраняват), останалите хранения с изцедена кърма или АМ по алтернативен начин
• Използване на силиконови зърна (с или без изцеждане и дохранване, според ситуацията)
• Пълно спиране на кърменията от гърда и хранене с шише с изцедена кърма за известен период (до възстановяване на зърната) или за постоянно
• Кърмене на гърда, дохранване с АМ
• Пълно отбиване и спиране на кърмата

Не се чувствайте виновна, ако ви се наложи временно (или за дълго време) да се спрете на вариант, който е далече от идеалния и не се покрива с първоначалните ви планове и представи за кърменето. В процеса на кърмене участват двама души – бебето и вие – и проблемите при единия неминуемо се отразяват и върху другия. В една неоптимална ситуация вие правите това, което ви е възможно и което ще позволи животът да тече по максимално добър начин за вашето семейство  – и за душевното ви равновесие. В това няма нищо лошо и компромисните варианти не ви правят лоша майка.

Просто помнете, че вашето бебе расте. Устичката и уменията му също се променят. Много често проблемите с късите юздички постепенно се разрешават с времето. Това, което изглежда съвсем невъзможно в първите 2-3 седмици, може вече да не е проблем по времето, когато детето стане на 2-3 месеца. Затова дръжте фронта и не бързайте да се отказвате, дори началото да изглежда отчайващо. Полека, постепенно, с упоритост и старание бебетата успяват да се научат да сучат, дори и в много трудни ситуации. Търпение и не губете надежда!

References:

Klockars T. Familial ankyloglossia (tongue-tie). Int J Pediatr Otorhinolaryngol. 2007 Aug;71(8):1321-4. Epub 2007 Jun 22. 

Morowati S, Yasini M, Ranjbar R, Peivandi AA, Ghadami M. Familial ankyloglossia (tongue-tie): a case report. Acta Med Iran. 2010 Mar-Apr;48(2):123-4. 

Marchesan IQ. Lingual frenulum: quantitative evaluation proposal. Int J Orofacial Myology. 2005 Nov;31:39-48. 

Hong P, Lago D, Seargeant J, Pellman L, Magit AE, Pransky SM. Defining ankyloglossia: a case series of anterior and posterior tongue ties. Int J Pediatr Otorhinolaryngol. 2010 Sep;74(9):1003-6. Epub 2010 Jun 16.

Ruffoli R, Giambelluca MA, Scavuzzo MC, Bonfigli D, Cristofani R, Gabriele M, Giuca MR, Giannessi F. Ankyloglossia: a morphofunctional investigation in children. Oral Dis. 2005 May;11(3):170-4. 

Queiroz Marchesan I. Lingual frenulum: classification and speech interference. Int J Orofacial Myology. 2004 Nov;30:31-8.

Kumar M, Kalke E. Tongue-tie, breastfeeding difficulties and the role of Frenotomy. Acta Paediatr. 2012 Mar 10. doi: 10.1111/j.1651-2227.2012.02661.x. 

Cho A, Kelsberg G, Safranek S. Clinical inquiries. When should you treat tongue-tie in a newborn? J Fam Pract. 2010 Dec;59(12):712a-b.

Dollberg S, Botzer E, Grunis E, Mimouni FB. Immediate nipple pain relief after frenotomy in breast-fed infants with ankyloglossia: a randomized, prospective study. J Pediatr Surg. 2006 Sep;41(9):1598-600. 

Srinivasan A, Dobrich C, Mitnick H, Feldman P. Ankyloglossia in breastfeeding infants: the effect of frenotomy on maternal nipple pain and latch. Breastfeed Med. 2006 Winter;1(4):216-24. 

Geddes DT, Langton DB, Gollow I, Jacobs LA, Hartmann PE, Simmer K. Frenulotomy for breastfeeding infants with ankyloglossia: effect on milk removal and sucking mechanism as imaged by ultrasound. Pediatrics. 2008 Jul;122(1):e188-94. Epub 2008 Jun 23.

Berry J, Griffiths M, Westcott C. A Double-Blind, Randomized, Controlled Trial of Tongue-Tie Division and Its Immediate Effect on Breastfeeding. Breastfeed Med. 2011 Oct 14. 

Khoo AK, Dabbas N, Sudhakaran N, Ade-Ajayi N, Patel S. Nipple pain at presentation predicts success of tongue-tie division for breastfeeding problems. Eur J Pediatr Surg. 2009 Dec;19(6):370-3. 

Buryk M, Bloom D, Shope T. Efficacy of neonatal release of ankyloglossia: a randomized trial. Pediatrics. 2011 Aug;128(2):280-8. Epub 2011 Jul 18.

Hogan M, Westcott C, Griffiths M. Randomized, controlled trial of division of tongue-tie in infants with feeding problems. J Paediatr Child Health. 2005 May-Jun;41(5-6):246-50. 

Kotlow, L. Infant reflux and aerophagia associated with the maxillary lip-tie and ankyloglossia (tongue-tie). Clinical Lactation, 2011,  Vol. 2-4, 25-29.

Melink S, Vagner MV, Hocevar-Boltezar I, Ovsenik M. Posterior crossbite in the deciduous dentition period, its relation with sucking habits, irregular orofacial functions, and otolaryngological findings. Am J Orthod Dentofacial Orthop. 2010 Jul;138(1):32-40. 

Lalakea ML, Messner AH. Ankyloglossia: the adolescent and adult perspective. Otolaryngol Head Neck Surg. 2003 May;128(5):746-52.

Defabianis P. Ankyloglossia and its influence on maxillary and mandibular development. (A seven year follow-up case report). Funct Orthod. 2000 Oct-Dec;17(4):25-33.