Photo credit: deanwissing via Foter.com / CC BY-SA

В тази преводна статия на американския детски терапевт по хранене  Синтия Пепър ще откриете много полезни насоки за едно от най-големите притеснения на родителите при захранването – рискът от задавяне. Надявам се тя да е полезна за много родители и най-вече да разсее някои от най-честите ни притеснения и страхове при въвеждането на твърдите храни. Оригиналното заглавие на статията е „Родители, време е да поговорим истински за задавянето“, а публикацията е от сайта Scarymommy

Как да дам на детето си бисквитка, след като може да се задави с подобен предмет?

Дали бебето ми може да дъвче плод, без да има зъби?

Бебето ми се закашля, явно не е готово!

Опасно е… 

Знам колко много от вас се притесняват когато трябва да дадат в малките ръчички на децата си парченца храна. В крайна сметка, прекарвате по-голямата част от деня следейки зорко да не би случайно те да поставят малък предмет в устата си и да се задавят.

Това е толкова плашещо и объркващо. Напълно ви разбирам! Знам го, защото сте ми го разказвали. Като терапевт по хранене и приятел на много родители, често съм чувала за тези страхове. Виждам ги и в очите ви, когато ви предложа да дадете за първи път на детето си парче плод или бисквитка. Задържам ръката ви и ви вдъхвам кураж, докато наблюдаваме как мъничето ви се запознава с новата храна. Гледаме как то се изкачва по първата от многото нови планини, които му предстоят, как пада и става. Няма съмнение – страшно е!

И все пак, има разлика между страшно и опасно.

Знам, че вероятно не мога да разбера напълно какво значи да дадеш на собственото си дете нещо, което потенциално е толкова опасно. Признавам го, но пък мога да ви кажа, че аз наистина съм виждала как човек, който обичам, се задавя. Майка ми се задави с парче бисквита, докато се разхождахме в един мол, когато бях 12-годишна. Започнах да крещя и един добър самарянин ѝ направи мановрата на Хаймлих и успя да изкара от трахеята ѝ заседналото там парче бисквитка с бял шоколад и ядки макадамия…

Защо ли ви разказвам тази страшна история, докато ви уверявам, че няма нужда да се страхувате от задавяне? 

Първо, за да ви покажа, че разбирам какво ви плаши – рискът от задавяне е съвсем истински и дълбоко вкоренен. Знам го.

На второ място, за да ви насърча да изкарате курс за първа помощ, така че да знаете как да реагирате ако все пак нещо се случи с детето ви или някой около вас. (И тук отново благодаря на добрия самарянин от  Garden State Plaza през 1995-а г., който и да е той!)

И на трето място, за да изтъкна, че задяване може да се случи по всяко време и на всяка възраст, но някои обстоятелства го правят много по-вероятно. Знам, че се притеснявате да дадете бисквитка на 1-годишното си дете, но в момента аз съм много по-притеснена за 3-годишния ви мъник, който обикаля наоколо с купа грозде или тича, докато похапва плод.

Ако искате да въведете едно основно правило, което ще намали риска от задавяне за детето ви, опитайте с любимото ми: „По време на хранене се седи“. Детето ви може да похапва и може да тича, но не и едновременно. Когато е по-голямо, то може да гризка морков като зайче, но без да подскача наоколо. То може да седи в скута ви, на дивана, на пейката в парка, дори на земята. Но трябва да бъде седнало.

Знам, че децата не обичат правила, особено онези от тях, които и ние, възрастните, не спазваме. Може да се опитате да въведете правилото „седни-и-яж“ за цялото семейство (и да го превърнете в най-новата супер-диета, защото реално ще спрете да похапвате това-онова на крак!). Но едва ли ще го приложите на практика в забързаното си ежедневие. Като възрастен, вие нямате нужда да седите, докато ядете, защото вече сте се научили да се храните. Но вашите деца все още се учат.

Храненето изисква огромна доза опознавателно усилие и внимание, преди да стане нещо, което правим почти автоматично. Детето ви трябва да съсредоточи вниманието си върху акта на хранене и всички необходими за него орално-моторни умения и сензорни възприятия. И както при всяка друга сложна моторна функция, усъвършенстването ѝ изисква упражняване. Тук правя последна забележка, че за херкулесовото усилие за хранене е необходима практика.

Практика с различни текстури и размер на храните, за да помогнете на детето си да се научи да контролира добре езика и да мести безопасно храната в устата си. Тази практика не се постига с пюрета. Ако детето ви не се запознае с нормална храна до 16-месечно, то няма магически да знае как да борави с нея в устата си, само защото е достигнало определена възраст. То може да развие тези умения само чрез практика, а по-добрите умения означават по-безопасно хранене и по-нисък риск от задавяне.

Практиката няма да бъде винаги забавна. Когато едно дете се учи да кара колело, то ще падне поне няколко пъти. При храненето, вероятно ще ви се наложи да видите как детето ви ще плюе, ще примлясква звучно, ще се закашля или дори ще повърне.  Но закашлянето не е задавяне. Закашлянето може да изглежда страшно, но има невероятна предпазна роля.

Безопасното хранене предполага детето да се научи и как да изплюва храни от устата си, наред с безопасното дъвчене и преглъщане. Рефлексът за гадене при бебетата и малките деца се задейства много по-напред на езика, отколкото при възрастните. И само чрез опознаването с уста на различни предмети и храни (отново практика), рефлексът за гадене се измества в по-задната част на езика, за да достигне постепенно близо до гърлото.

Затова, ако предложите на детето си нова храна и то започне да се закашля, просто задръжте за момент ръцете си на мястото им. И го оставете да се опита да я изкара от устата си само, преди да се втурнете да помагате. Сложете на лицето си най-хубавата физиономия тип „стюардеса“ (тази, която прикрива страха ви) и след това отпразнувайте с детето си опитването на новата храна. Вероятно то ще реагира повече на вашето притеснение, отколкото на собственото си закашляне. Опитайте се да сте позитивно настроени, дори да треперите вътрешно. Има много проучвания, които показват колко много зависят децата ви от вашите емоции (може да се запознаете с работата на Joseph Campos). Има голяма вероятност детето ви да не опитва нова храна, просто защото вашето изражение му казва: „Внимавай!“.

Знам колко малко информация има за за родителите, които започват това начинание. И нямам намерение да подценявам вас или процесът на хранене. Това е една нова територия, изпълнена с притеснения, и уважавам неимоверно огромния ви труд и любовта към децата ви.

Би ми се искало да бъда до всеки един от вас и да ви държа да ръка в тези моменти, но и вие не се страхувайте да потърсите помощ. Помолете близък роднина, приятел или съсед, да бъдат с вас когато предлагате на детето си нова храна. Ще се почувствате по-добре ако не сте сами. Не се колебайте да се допитате до други родители за техния опит в храненето или до учителите в детското заведение. Или се свържете с терапевт по хранене, като мен, ако имате нужда от повече информация. Както се казва в поговорката „Нужно е цяло село за отглеждането на едно дете“.

А ако искате да се запознаете с техниките за безопасно реагиране и първа помощ при истинско задавяне, може да изгледате този епизод от предаването „Преди обед“, в който те са обяснени от двама изключително симпатични млади български лекари. 

http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/parva-pomosht-za-roditeli.html

Източник: http://www.scarymommy.com/reality-children-choking/