Неуморният шеф, от когото излитат по 70 имейла на час. Героичният служител, който цял ден е на телефона със свръхсериозно изражение, а в 8:30 вечерта е още в офиса. Колегата, който, без да подвие крак, “хвърчи по срещи” и даже няма време да си помисли за обяд и който работи и от вкъщи с 39 градуса температура.
Списание The Economist нарича тези типажи участници в “офисния театър”. Това е култура, типична за много работни места. Изразява се в непрекъснато демонстриране на свръхзаетост, изтъкване на това колко си натоварен, колко до късно си стоял пред компютъра, как ти е гръмнала главата от срещи и разговори.
Ако това е театър, то кой пише сценария? Защо шефовете и служителите участват в надпреварата? И наистина ли така се върши повече работа?
Какво е типично за свръхзаетите шефове и колеги:
- Те са винаги онлайн, логнати в системите за служебна комуникация.
- Отговарят бързо и често много подробно на всякакви имейли.
- Оставят коментари във всички файлове.
- Често пишат имейли много рано сутрин или пък късно вечер, както и през уикендите. Изобщо, тяхната работна активност е пръсната в твърде широк времеви диапазон – сякаш дори когато спят, остават с едно полуотворено око, за да не пропуснат някоя нотификация.
- На линия са и по време на отпуските си. Дори сами звънят с някоя идея, ако никой от колегите не ги потърси.
- Типичните им реплики са: “Направо ми се е подпалила главата”, “Снощи съм допълвала тая таблица до сто часа”, “Пропуснал съм ти имейла, сори, но правя пет неща едновременно”, “Довечера чакам децата да заспят и почвам да правя корекции по презентацията – за утре искам да е готова!”
Компанията определя работната култура
Както може да се предположи, този тип поведение тръгва от ръководството. Ако шефът се е вживял в ролята на свръхчовек, на ненадминат магьосник на мултитаскването, то много скоро хората в екипа му ще възприемат същия маниер.
Естествено е служителите да се стремят да се харесат на мениджъра си – така затвърждават позиции и увеличават шанса си да получат повишение.
Някои мениджъри утвърждават такава работна култура с цел да експлоатират максимално служителите си. Китайският милиардер Джак Ма например стана известен със свой пост в мрежата, в който споделя своята така наречена работна етика – “996”. Това означава, че служителите, които искат да напреднат в кариерата при него, трябва да работят от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата.
Други просто имат потребност да се самоизтъкват непрекъснато. Хектиката, в която преминава всеки един техен работен ден, е като медал, закичен на ревера – вижте колко незаменим съм, вижте колко ценни са идеите ми. Толкова, че нито един проект не може без тях.
За това може да се крие огромна неосъзната неувереност. Ако човек истински вярва в себе си и в своите способности, няма да кипи отвътре в перманентна нужда да се доказва, често по нелеп и детински начин. Прочетете още от блога: Трябва ли да си сменя работата?
Офисният театър намалява ефективността на екипа
Казано най-просто, за човек е неестествено да работи 10 или 12 часа без да си поема дъх. Точно обратното, когато следваме нормалния си ритъм, правим паузи, разнообразяваме се, почиваме си и по този начин сме по-освежени и по-фокусирани. А това да се чувстват под постоянен мониторинг и да трябва да симулират хиперактивност изморява, отегчава и отчуждава повечето служители.
Всъщност ако пуснете търсене в Гугъл, ще намерите стотици статии със съвети как да изглеждате постоянно заети, без реално да вършите някаква работа.
Колкото и безумно да изглежда, много хора съзнателно търсят такава информация и искат да се усъвършенстват в ролята на свръхзаети работни пчелички. Трудно можем да пресметнем с точност колко време и енергия отнема това. Но си представете, ако целият този ресурс се влагаше в реално свършена работа, колко добре би се отразило това на хората и на бизнеса.
Спокойно – никой така или иначе не вярва, че сте чак толкова заети!
Според специалисти в сферата на човешките ресурси офисният театър в действителност не е интересен на никого. Докато се напъвате на всяка цена да изтъквате своя служебен героизъм, колегите ви вероятно ви смятат за дразнител и обикновен натегач.
Има и друг риск – да ви заклеймят като крайно дезорганизиран човек. Ако никога нямате време да ядете, ако всяка вечер оставате два часа след края на работното време и ако ви се налага да пишете имейли от плажа, докато сте на ваканция, много вероятно е в очите на колегите си да сте просто ходещ хаос.
Затова забравете за трескавото 12-часово работене като самоцел. Преместете фокуса си от процеса към резултатите. Некомпетентният човек може дни наред с пот на челото да прескача от среща в среща, от имейл на имейл, и пак да не допринесе с нищо съществено за целите на екипа. А способният и добре организиран служител може и за един час да отметне достатъчно работа, да направи ценен анализ, да даде решаващ тласък на нов проект.