Кризата на средната възраст е едва ли не най-разпространеният психологичен проблем, с който се сблъскват съвременните хора. За нея пишат и я обсъждат, с нея се оправдават постъпки. Почти винаги тя се асоциира с някакъв крах, със сериозни житейски проблеми, с разпад на семейството, с рязка смяна на професията или с тежка депресия. Авторът на този термин – канадският психоаналитик Жак Елиът – счита за главен маркер осъзнаването на собствената смъртност. Според него смъртта престава да бъде обща концепция или нещо, заради което сте загубили близък човек. Тя се превръща в нещо лично.
Какво представлява кризата на средната възраст
Това е емоционално състояние, което изпитват хората между 30 и 50 години, най-често свързано с преоценка на жизнения опит. При различните хора тя настъпва по различно време, защото зависи от индивидуалните особености.
Често кризата на средната възраст се определя като период на емоционално сътресение и се свързва с желанието за промяна. Чрез нея хората се опитват да се борят с мисълта за старостта и затова често се отказват от задълженията си в полза на развлеченията. Обикновено свързваме понятието „криза на средната възраст“ с покупка на мощен мотор, скъпа спортна кола или началото на нова интимна връзка. Но средната възраст е също и време за преоценка, правене на изводи и самоосъзнаване, считат психолозите.
Остаряването предизвиква безпокойство и депресия. А кризата на средната възраст е фаза, която помага на човек да се почувства млад, доколкото не желае да се примири с факта, че половината му живот вече е преминал.
Онлайн консултации със специалисти
Причини за кризата на средната възраст
Според една от теориите кризата на средната възраст настъпва тогава, когато човек усети спад на щастието. Изследване с участието на жителите на 132 страни показва, че нивото на удовлетвореност и щастие в нашия живот се променя по U-образна крива. Постепенното понижаване на нивото на щастие започва в края на пубертета и продължава до 40-те години, а след 50-те започва отново да нараства. По време на анкетата 60-годишните са казали, че никога в живота си не са били толкова щастливи, докато 40-годишните се определили като много нещастни.
Източник: https://www.nber.org/papers/w26641
Счита се, че тази неудовлетвореност от живота може да е свързана с психологични причини. Например несъответствие между реалните постижения и кариерните амбиции. Или с внезапно осъзнаване, че работата, на която човек е посветил дълги години, не му носи истинско удоволствие.
Освен това, в този период поотрасналите деца се изнасят да живеят отделно, което предизвиква усещане за самота у родителите (синдром на опустялото гнездо) и то в момент, когато те самите започват да се нуждаят от помощ. На тази възраст хората започват все по-често да губят свои близки и познати, което води до ясното осъзнаване, че и те самите също са смъртни.
А е възможно и причините да са чисто биологични. Първо, с възрастта се появяват различни хронични проблеми със здравето, които влияят върху самочувствието.
Второ, спадът на нивото на удовлетвореност от живота не е уникален за човека. Учените са изяснили, че човекоподобните маймуни преживяват нещо подобно на тяхната средна възраст. В този период се забелязва влошаване на настроението, влагане на по-малко усилия, за да постигнат целите си, и по-малко удоволствие от социалните взаимодействия. Само че на приматите едва ли им действат екзистенциални кризи и едва ли изпитват тъга заради несбъднатите си мечти. Така че кризата на средната възраст може да бъде свързана например с изменения в работата на мозъка, макар че това все още не е доказано.
Аргументи против съществуването на криза на средната възраст
Последователите на идеята, че криза на средната възраст не съществува и че това е измислено състояние, обикновено изтъкват два аргумента. Първо, не всеки човек изпитва криза на средната възраст. Второ, не е изяснено кое при хората се нарича средна възраст. Хората над 40 години считат, че това е 38-та година, хората над 60 – че това е 53-та година. В едно запитване една трета от американците над 70 години определят своята възраст като средна.
Освен това, маса изследвания показват, че в живота няма такова специално време, когато хората изпитват някаква особена криза. Но затова пък има данни, че различните кризи – поне това, което ние възприемаме като кризи – стават по-чести с възрастта. Такива кризи има по всяко време, просто броят им нараства с нарастването на годините.
Семейни отношения
Много изследвания показват, че общото психологично състояние на човека се подобрява, а не се влошава на средна възраст. Едно изследване установява, че между 41 и 50 години хората са по-малко невротични и по-осъзнати, отколкото са били дотогава. Жените във възрастта 43 – 52 години отбелязват, че се чувстват много по-независими и уверени и по-малко самокритични.
Как да се справим?
Даже ако приемем, че кризата на средната възраст е условно понятие, това не променя факта, че в различни периоди от живота си можем да се почувстваме в криза. Хората тежко преживяват разводите, влошаването на здравето, загубата на близки, мислите за своята смъртност, осъзнаването, че някоя мечта няма да се сбъдне. Такива негативни събития причиняват стрес и се отразяват на емоционалното състояние, могат да причинят дори депресия.
Споделянето на кризисните моменти с хора, които имат същите проблеми и също се намират на някакъв житейски кръстопът, може да подобри значително самочувствието на човек, да му даде нужната подкрепа и да му вдъхне увереност, че ще се справи с всичките си проблеми.
Криза на възрастта… и кой как се справя
Емоционалните кризи често преминават сами. Според споменатото вече изследване се оказва, че след 60 години повечето хора се връщат към предишното си ниво на удовлетвореност от живота.
Икономистът Дейдид Бланчфлауър, авторът на изследването за U-образната крива на щастието, предполага, че ние излизаме от кризата тогава, когато осъзнаем, че е невъзможно да осъществим всичките си мечти. След това осъзнаване ние започваме да получаваме удоволствие от живота си такъв, какъвто е.