В много романтични връзки единият партньор желае по-високо ниво на обвързване – годеж или брак – докато другият се задоволява да остави нещата в сегашната им форма. В около 2/3 от случаите партньорът, който иска развитие на връзката, е жената, докато мъжът е този, който се дърпа.

На пръв поглед това изглежда странно, защото мъжете имат много по-големи ползи от брака. Освен че са по-щастливи и по-здрави от ергените, женените мъже имат по-добри доходи и живеят по-дълго. При това мъжете могат да извлекат такива ползи дори от посредствените бракове, докато за техните половинки ползите от брака са по-скоро свързани с неговото качество.

Преди години сключването на брак и раждането на деца беше едно от основните изисквания на обществото. Но през последните две десетилетия тези очаквания се промениха, като все по-малко хора смятат брака за необходимост. Доклад от 2017 г. от Pew Research Center установява, че един от всеки седем души, които никога не са били женени преди, не иска да го прави, а други 27% не са сигурни какво е отношението им към брака. В друг доклад от 2019 г. се твърди, че само 17% от хората смятат, че бракът е от съществено значение за една жена, за да има пълноценен живот (16% за мъжете), а трима от 10 души смятат, че бракът просто не е важен. За 37% от жените на възраст от 18 до 34 години (в сравнение с 28% през 1997 г.) успешният брак е едно от най-важните неща в живота им.

Кои са най-съществените страхове, които играят основна роля в отказа на мъжа да се обвърже с жената до себе си?

Младите мъже свързват брака с повишени отговорности и с по-голяма възможност за финансови загуби. Според изследване на Уайтхед и Попено, публикувано в доклада за 2002 г. на National Marriage Project и проведено с 60 хетеросексуални мъже на възраст от 25 до 33 години – представители на различни религиозни, етнически и семейни среди и които никога не са били женени, основната причина да се противопоставят на брака е, че те могат да се насладят на много от предимствата му, без да се женят.. Мъжете получават ползите от това да имат жена, когато просто съжителстват с нея. Те също така гледат на съвместния живот като на по-малък риск от брака. В същото време мъжете от проучването харесват удобството да имат редовен сексуален партньор. Освен това те си признават, че почти не са подложени на социален натиск да се оженят – нито от семейството, нито от приятелите, нито от семейството на жената, с които живеят.

За сметка на това натискът на обществото върху неомъжената жена е много по-силен. Една свободна жена над 30 се счита за неудачница или егоистка, която живее само за себе си. И това принуждава много жени да сключат брак с когото и да е, само за да не усещат „съчувстващите“ погледи на околните. А желанието да бъдат „като другите“ често води до избор на неподходящи партньори и неудачни връзки.

Мъжете се страхуват от промяна в идентичността и нуждата от компромиси. Според социолога Стив Нок бракът променя мъжете по фундаментален начин. В книгата си „Бракът в живота на мъжете“ той обсъжда как системата от вярвания на мъжете за самите себе си и жените до тях се променя, когато прекрачат границата на брака. Аргументът му се основава на силата на социалната роля на „съпруга“. „Като цяло, твърди той, мъжете започват да виждат себе си като бащи, снабдители и защитници, когато преминат в брак.“

Тези промени в идентичността са свързани и с промени в поведението. Например мъжете печелят повече пари, когато са женени, работят повече, прекарват по-малко време с приятелите и повече време със семейството и в общността, в която семейството е вградено.

Редица проучвания стигат до извода, че женените мъже получават повишение по-бързо от необвързаните си колеги, докато за жените е вярно обратното. Заплащането при женените мъже също е по-високо от това на колегите им ергени.

В тезата на Нок бракът носи големи промени в идентичността на мъжете и всички те са свързани с очакването за повишена отговорност и за грижа към другите.

Отношението към саможертвата в брака е още една причина за потенциалните разлики между мъжете и жените. Според психолозите ангажиментът към бъдещето е различен в мъжките и женските нагласи. Една от причините е тази, че жените по принцип са по-социализирани, по-склонни да дават на другите, независимо от статуса на ангажираност на конкретната връзка. За разлика от тях мъжете, за да се пожертват доброволно за партньорките си, трябва да са решили, че тя е тази, с която планират да живеят и занапред. Те трябва да са приели, че „тази жена е моето бъдеще“ и едва след като са взели това решение, у тях настъпва вътрешната трансформация. Докато средностатистическата жена се жертва по-пълно и на по-ранен етап в романтичната връзка, отколкото средностатистическият мъж.

Демографите от университета Корнел публикуват проучване, което твърди, че „страхът от развод“ е причината двойките да не се женят. „Сред съжителстващите двойки повече от 2/3 от респондентите в проучването признават, че са загрижени за справянето със социалните, правните, емоционалните и икономическите последици от евентуален развод.“

Кога мъжете са готови да прекрачат границата между съжителството и брака?

Една научна инициатива на National Marriage Project, базиран е в Rutgers University в Ню Джърси, под ръководството на социолога Дейвид Попеноу предоставя информация за социалните тенденции, засягащи брака..

Според тяхното проучване женещ се тип е мъжът, отгледан в „традиционно“ семейство. Примерът на родителите играе основна роля в изграждането на отношението към брака (това всъщност важи и за жените). Ако мъжът е израснал в задружно, сплотено семейство, в което родителите се обичат, уважават и подкрепят, ако е възпитан в семейни ценности, за него бракът е логичният завършек на романтичната връзка.

Съществуват доказателства, че по-интелигентните мъже са по-склонни да се женят. Обикновено по-умните хора имат по-престижна работа и печелят повече пари. Може би затова се счита, че такива мъже се женят по-често – не защото са по-умни, а защото имат по-големи кариерни и финансови възможности? В крайна сметка отдавна е известно, че в сравнение с мъжете жените са по-склонни да ценят партньор, който е амбициозен, трудолюбив и има добри финансови перспективи. С други думи, на умните мъже им е по-лесно да си намерят партньорка, да поддържат брака си стабилен и да имат деца.

Яако Аспара ръководи екип от изследователи от Финландия и САЩ, който се стреми да провери тази теория с набор от данни, включващ IQ, семейно положение и доходите на почти 190 000 мъже. Специалистите установяват, че мъжете действително са по-склонни да се женят (и са останали женени четири години по-късно), ако са с по-висок интелект, потвърждавайки резултатите от предишни проучвания.

Джон Молой, експерт в областта на пазарните проучвания, в книгата си „Защо мъжете се женят за някои жени, а не за други“ добавя още няколко интересни аспекта:

Възрастта на мъжа може да окаже огромно влияние върху отношението му към брака. Разбира се, годините са индивидуален фактор, но има модели, които лесно се идентифицират. Повечето от мъжете, завършили само гимназия, започват да мислят за брака като реална възможност, когато са на 23 или 24 години. Тези, които завършват университет, обикновено изчакват няколко години след дипломирането и вероятността да направят предложение е по-голяма между 28 и 33 години. След навършване на 34, шансовете започват леко да намаляват, но до 37-годишна възраст перспективите все още са добри. След 38-та година те започват да спадат драстично докъм 43-годишна възраст. Шансовете за брак на мъжете, които във възрастта 47 – 50 години и никога не са били женени, стават съвсем малки. Ако мъж над 40 години е бил женен преди, вероятността отново да се ожени е по-голяма, отколкото 40-годишен мъж, който никога не е бил женен.

Други решаващи фактори, които влияят върху шансовете на мъжа да се ожени, са социално-икономическите. Ако една двойка има един и същ произход, тя е значително по-склонна да сключи брак, отколкото ако произходът им е различен. Противоположностите може и да се привличат, но обикновено само мъжете и жените със сходен произход и стандарт стигат до брак.

Други фактори, които допринасят за вероятността една връзка да доведе до брак, са религиозните вярвания и политическите убеждения. Ако излизате с някого от друга религия и и двамата поддържате религиозните си вярвания много силно, това драстично намалява шанса да се ожените. Най-честата пречка за брака е настояването на едната страна децата да бъдат отглеждани в неговата или нейната вяра.

Ето защо, ако се колебаете между двама мъже, които ви изглеждат еднакво желани, но единият има същите религиозни вярвания като вас, а другият – не, по-добре е да се спрете на мъжа от вашата религия. Шансовете ви да се омъжите за него са много по-големи. Същото се отнася и до политическите идеи.

Мъжете, които живеят в собствено жилище, са по-склонни да се оженят , отколкото тези, които живеят в дома на родителите си. Мъжете, които никога не са живели далеч от дома, по-често се противят на брака в сравнение с мъжете, които са живели самостоятелно, докато са учили или работили в друг град.

Още един важен въпрос, който оказва влияние върху решението на мъжа за брак, е дали някой от приятелите му мъже се е оженил през последната година. Ако това е така, има значително по-голяма вероятност той самият да се ожени през следващите две години, отколкото ако никой от приятелите му не се е отказал наскоро от ергенския живот. Повече от 60% от мъжете, излизащи от ритуалната зала, признават, че имат приятел, който се е оженил през последната година. Неговият пример предизвиква промяна в отношението на мъжа към брака и и го кара да започне да се оглежда за правилната жена.

 

Като обобщение можем да заключим, че в исторически аспект сключването на брак води до голяма промяна в начина, по който мъжете виждат себе си, както и в тяхното поведение. Това хвърля известна светлина върху въпроса защо жените настояват за брак, а мъжете се съпротивляват.

 

Обратно към BG-Mamma