ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ, Д.М.
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДОЦ. Д-Р АНГЕЛ КУНЧЕВ, Д.М.
ГЛАВЕН ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР


Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми господа Министри,
Уважаеми г-н Кунчев,


В продължение на предходното ни отворено писмо към Вас от ноември 2020г. продължаваме да настояваме учениците, обучаващи се в прогимназиален и гимназиален етап на образование, да бъдат върнати присъствено в училище, при спазване на необходимите епидемиологични мерки за безопасност.
Разбираме сериозността на ситуацията, в която се намираме, и подкрепяме усилията за опазване здравето и живота на нашите учители, децата ни и на всички граждани на Република България. Но към настоящия момент вече са отпаднали ограничителните мерки в почти всички сфери, предполагащи масово събиране на хора – хотели, търговски центрове, заведения. Колкото и важен да е икономическият сектор, образованието остава крайъгълен камък за развитието на всяко едно общество и считаме за безкрайно нередно то да остане единственият губещ в тази ситуация.
Нашите деца се обучават в електронна среда от разстояние  вече няколко месеца с кратко прекъсване от две седмици, в които се обучаваха присъствено. На много места тези две седмици бяха използвани за контролни и тестове и за осигуряване брой оценки, които да покриват нормативните изисквания по отделните предмети, а не за преподаване и наваксване на пропуски.
Децата са демотивирани от месеците, прекарани пред екраните. Липсата на жив контакт със съучениците и учителите води до апатия, загуба на мотивация, инертност и  силно понижена концентрацията, при някои деца и до депресия. Учениците прекарват по цял ден пред монитора. През времето, през което не се обучават, те подготвят домашни или учат пред същите тези екрани. Освен спорното качество на преподаването в част от училищата и паралелките, тези месеци на стола пред екраните водят и до здравословни проблеми - разстройства на зрението, проблеми с опорно-двигателния апарат, нервно-психични разстройства, депресия. Същите тези деца през изминалата учебна година вече преминаха дълъг период на ОЕСР. Достигнахме момент, в който негативите, които понасят децата ни чрез дългото ОЕСР, надхвърлят ползите, които това носи за останалата част от обществото.
В публичното пространство вече има множество мнения на учители и експерти от сферата на образованието за неефективността на дистанционното обучение при подобна продължителност.
Преди месец започна и ваксинацията на педагогическите специалисти, като част от тях вече са с поставена втора доза. Това води до сериозно подобряване на сигурността на учителите по отношение на присъственото обучение.
В редица европейски държави училищата продължават да работят присъствено, въпреки строгите мерки в други сфери на обществения живот.
Отчитайки гореизложените обстоятелства, за нас остава необяснима причината, поради която децата в прогимназиален и гимназиален етап на образованието си (5-12 клас) следва да понесат като рестриктивна мярка най-голямата тежест в борбата с овладяване на пандемията. В нас, родителите, това поражда усещане за гняв, неразбиране и липса на подкрепа към управленските решения, които се вземат.
Настояваме учениците от 5 до 12 клас да бъдат върнати присъствено в училище и при засилени мерки, които да гарантират здравето и безопасността на учителите и учениците.
Очакваме най-късно до 17 март 2021г. МЗ и МОН да преразгледат позицията си и да осигурят на децата ни полагащия им се по право достъп до качествено образование. При липса на политическа воля за предприемане на стъпки, които да върнат децата ни дългосрочно в училище, ние, родителите, имаме готовност да преминем към протестни действия чрез бойкотиране на обучението в електронна среда от разстояние.