четвъртък, 24 януари 2019 г.

Да поговорим за щитовидната жлеза – моята лична история (част 3/3… засега)




Автор: Ейми Бъргър

В първата статия от тази серия от 3 части разгледах щитовидната функция като цяло, включително кои са различните хормони, свързани с щитовидната жлеза, признаците и симптомите на хипо- и хипертиреоидизъм и какво трябва да се включи, когато изследвате щитовидните си хормони. (Напомняне: TSH и T4 не са достатъчни!) В част 2 разгледахме потенциалните ефекти на нисковъглехидратните диети върху щитовидната функция. Както обещах, в част 3 ще разгледаме подробно собствения ми опит с хипотиреоидизма. 

Скоро ще навлезем в ужасяващите подробности. Но както Сам Бекет казва в последния епизод от един от най-страхотните телевизионни сериали на всички времена, Quantum Leap, „Вместо от „Имало едно време“, нека започнем от щастливия край.“ Започнах заместителна терапия с щитовидни хормони през януари 2017 г. и ето какво се случи оттогава: свалих 8 кг. Хроничният ми запек се изпари. Вече не ми падат стряскащи количества коса всеки ден. Тежката ми, дългогодишна и неподдаваща се на промяна депресия е 89% по-добре.

Това лекарство направо промени живота ми. Все още има какво да се желае в няколко отношения, но да кажем, че изобщо пиша за щитовидната жлеза, защото, след като преминах през това преживяване, сега го чувствам почти като своя свещена мисия да предоставя каквато информация мога и да помогна максимално на хората, които в момента, точно в тази минута, се чувстват толкова ужасно, колкото аз се чувствах доскоро. И малко ми е неприятно да го кажа. Аз съм възможно най-далеч от фанатизма на религиозни и (нисковъглехидратни) теми. Но въпреки това сега се чувствам длъжна да информирам хората, за да могат да си помогнат сами. Колкото и страстно да защитавам хилядите ползи от нисковъглехидратното хранене и колкото и понякога да ми се иска да хвана хората в магазина за хранителни стоки и да ги вразумя, тези мои пориви в момента са напълно засенчени от пламенния ми интерес към темата за правилното диагностициране и лечение на проблемите с щитовидните хормони.

Има толкова много за казване, че не знам откъде да започна. Ако посещавате блога ми в търсене на разумна информация за нисковъглехидратните и кетогенни диети и пет (или дори четири) пари не давате за моята одисея с щитовидните хормони, прескочете останалата част от тази статия и изчакайте до следващия път, когато пак ще пиша по обичайните си теми. От друга страна, ако подозирате, че имате проблем с щитовидната жлеза или ако знаете, че е така и лечението ви не води до желаните резултати, тази статия е за вас, мили мои. Не сте сами.


ЗАЩО хипотиреоидизъм?

Май ще започна с очевидното. Дали нисковъглехидратното хранене е довело до проблемите ми с щитовидната жлеза? Едва ли. Никога не съм поддържала сериозен, дългосрочен калориен дефицит. Тренирам редовно, но не прекалено тежко - ни най-малко. (Всъщност, може да се каже, че щитовидните ми неволи се влошаваха, колкото по-малко спортувах.) Плюс това от доста години храненето ми не е ултранисковъглехидратно, защото от време на време си позволявам отклонения, които може да включват, а може и да не включват сладолед, Нутела и други подобни хранителни грехове. Но въпреки това от време на време влизам в кетоза, макар че през последните години не поддържам постоянна супер-ултра-стриктна кетоза за повече от няколко седмици наведнъж. (Но съм кетоадаптирана.) Затова изобщо не мога да поставя себе си в категорията на хората, които споменах миналия път и при които стриктното нисковъглехидратно хранене би могло да допринесе за възникване на хипотиреоидизъм: хората, които за дълго време приемат прекалено малко храна, прекаляват със спорта или са много стресирани. Никое от тези неща не важеше за мен.

Не знам със сигурност защо щитовидната ми жлеза се е побъркала, макар че с течение на времето и колкото повече научавам за всичко това, у мен се породиха някои подозрения. Знам, че, с изключение на филтър за цялото ми жилище, който да отстранява флуора от питейната вода и водата за къпане, опитах кажи-речи всичко, за да реша проблема. Уверявам ви, лекарствата бяха последното средство, до което прибягнах. Със сегашните ми знания ми се иска да бях започнала лечението още от самото начало, но това не е в мой стил. Не исках да пия лекарства. И все още не искам. Искам да разбера защо щитовидната ми жлеза не си върши работата сама и да реша този проблем. Това все още е крайната ми цел. Бих искала да не се налага да пия тези лекарства до края на живота си. Ако трябва, ще ги пия. Както казах, направо промениха живота ми. Но има причина щитовидната ми жлеза да не работи правилно и все още възнамерявам да я открия.

Работата е там, че според изследванията ми проблемът изобщо не е в щитовидната ми жлеза. В хипофизата ми е. В част 1 споменах, че в много случаи на хипотиреоидизъм TSH – хормон, произвеждан от хипофизата – е повишен. (TSH е висок, но T3 е нисък: TSH чука на вратата, но вкъщи няма никой, така да се каже.) В моя случай TSH беше нисък. Затова не е чудно, че Т4 и Т3 бяха ниски: хипофизата ми дори не сигнализираше на щитовидната ми жлеза да произвежда хормони. (Между другото, когато лекарката ми видя резултатите от изследванията ми, тя ахна и каза: „Ейми! Нищо чудно, че се чувстваш толкова зле!“, докато седях в кабинета й, практически разплакана...).  Проблемът е, че изглежда никой не е съвсем сигурен как да лекува проблем с хипофизата, затова, освен ако не исках да продължа да се чувствам като парцал до края на живота си, трябваше междувременно да овладея положението с щитовидните хормони. (Но позволете ми да спомена, че се чудя какви други хормони не се произвеждат от хипофизата ми. Растежен хормон? Затова ли все не мога да натрупам мускулна маса, дори когато тренирам с тежести? Искам да кажа, честно, ебаси! Това е леко ужасяващо, но ще ви спестя подробностите и засега само ще се придържам към щитовидните хормони.)

Както казах, лекарствата бяха последното средство, до което прибягнах. Опитах се сама да си помогна. Много дълго опитвах. (Дори по-дълго, отколкото трябваше. Ако по-рано се бях отказала и бях започнала медикаментозното лечение, можеше да си спестя много неприятности и към 7 качени килограма мазнини.) С познанията си за тези неща очаквах да съм способна да си помогна сама и вложих няколко години и хиляди долари в опити за това.

Преди да изредя 47-те трилиона неща, които изпробвах, ето какви признаци и симптоми на хипотиреоидизъм имах. (Тъмният шрифт означава тежка форма.)
--       Депресия*** (Този симптом е с тъмен шрифт и с три звездички, защото беше повече от тежък.);
--         Косопад;
--         Запек;
--        Висок холестерол (не мога да бъда сигурна дали този симптом се дължеше на хипотиреоидизма, или пък може би съм от т.нар. хиперреактори, които реагират със силно повишение на холестерола при включване на наситени мазнини в менюто си. Най-вероятно се дължеше на хипотиреоидизма, защото най-високият ми резултат на общия холестерол беше 7,4, а хиперреакторите често имат 8-10 или по-високи стойности. Освен това, когато консумирах големи количества наситени мазнини, но нямах симптоми на хипотиреоидизъм, холестеролът ми обикновено беше 4,5 – 5,6 – стойности, които не са абнормени за здрава жена.);
--         Нисък пулс в покой;
--    Ниско кръвно налягане (обикновено от порядъка на 90/60, но веднъж, когато щях да дарявам кръв, се оказа 88/58. Тогава ме отпратиха, въпреки че се чувствах добре. Лаборантът ме увери, че ще припадна, ако ми източи половин литър кръв.);
--         Често усещане за студ;
--         Напълняване;
-- Невъзможност да отслабна (дори с обичайното ми нисковъглехидратно хранене и спорт);
--        Оток/задържане на вода – особено в долната част на краката (глезените ми изглеждаха като дънери, а преди всичко това да започне, имах много стройни крака през по-голямата част от живота си);
--       Умора (едва към самия край на патилата ми).
Никой, който ме познава добре, никога, ама никога не би ме описал като безгрижна, оптимистична или като волна птица. Винаги съм била леко меланхолична, мълчалива и черногледа. Всъщност това някак ми харесва. Почти съм сигурна, че ми помага в писането. Така че винаги съм била мрачен човек, но депресията, през която преминах през последните 2-3 години, беше многократно по-тежка от всичко, което някога съм преживявала. Както споменах в част 1, през цялото време знаех, че депресията не е „изцяло в главата ми“ и че фалшивите, неискрени положителни мисли изобщо нямаше да ми помогнат, мамка му. Държа да подчертая: ако депресията ви се дължи на доказуем биохимичен или физиологичен/хормонален дисбаланс, тогава никаква психотерапия или безкрайни посещения в кабинета на психолог няма да ви помогнат. Трябва наистина да отстраните проблема, който причинява депресията. (Точно в момента вероятно има няколко милиона души, които приемат антидепресанти без никакъв ефект, защото всъщност се нуждаят от щитовиден хормон.)

От години се борех с тези симптоми и бях изпробвала различни неща, за да си помогна. Пробвах с йод. Пробвах със селен. Пробвах с извлеци от щитовидна жлеза и хипофиза. 3-4 пъти през последните няколко години ми бяха отказвали да даря кръв заради нисък хемоглобин, преди случайно да разбера за ключовата роля на желязото в синтеза на щитовидните хормони, докато търсех информация за нещо съвсем различно. Затова започнах да приемам желязо. Направих си изследване за метаболитно здраве и изпробвах различни неща на базата на резултатите от него. И списъкът не спира дотук. Искам да кажа, че изпробвах много различни протоколи. Била съм на професионални семинари, чела съм книги. Не подхождах аматьорски. Не може да се каже, че си нямах никакво понятие от тези неща. Но въпреки това нищо не подейства.

Всъщност всеки един от тези подходи подейства, но само временно. Налучках няколко различни комбинации от хранителни добавки, храни и модели на поведение, които всеки път оказваха незабавен и положителен ефект върху симптомите ми. За съжаление, тези подобрения обикновено траеха само три-четири седмици. Въпреки че в крайна сметка излизаше, че не са това, от което се нуждаех, подозирам, че като атакувах мощно организма си с нова комбинация нутриенти и други интервенции, шокът за системата ми (в добрия смисъл на думата) беше достатъчен, за да окаже някакъв ефект, макар че не отстраняваше самата първопричина. Всеки път се чувствах осезаемо по-добре и се обнадеждавах, че съм открила НЕЩОТО. И към три седмици по-късно отново се чувствах ужасно като преди.

В първата част от серията споменах, че ще обясня защо чаках близо седем години, преди да прибягна до медикаментозно лечение. Всъщност не беше така.


Проба-грешка

След като признах пред себе си, че всички усилия, които положих, за да си помогна с храна, хранителни добавки и други промени, не ми бяха подействали, отидох на лекар, за да попитам дали няма да ми предпише лекарство. (Всъщност не разговарях с лекаря, а с фелдшерката, но тя ми се стори информирана и ме изслуша с искрен интерес, когато разказах историята си.) Предписа ми ½ гран Nature-Throid®. (Nature-Throid® е препарат от изсушена свинска щитовидна жлеза и съдържа Т4, Т3 и естествено срещащи се кофактори. И аз като вас си нямам представа как точно стандартизират тези стрити на прах свински щитовидни жлези, за да получат точни дози от хормоните.) Какво, по дяволите, е половин гран, ще попитате. Добър въпрос. Дозите на щитовидните хормони се измерват по шантави начини. В зависимост от вида препарат, могат да се измерват в микрограми или в „гранове“. Както казах, какво, по дяволите, е това? (Същото е като с номерацията на женските дрехи. Какво, мамка му, означава размер 6? Или 14? Защо да не използваме размери в сантиметри, както е с мъжкото облекло? Вместо това имаме тези безполезни числа, които не ни говорят нищо. Размер 12 в един магазин може да е равен по-скоро на 14 в друг или да е по-близо до 10 в трети. О, колко е приятно да си жена. Но се отклоних от темата…)

Бях толкова щастлива, че най-после държа флакон с щитовиден хормон в ръцете си, че изобщо не поставих под въпрос колко висока доза е половин гран. Като се замисля сега, това беше огромна грешка. Бях приела, че тази доза ми е предписана на базата на изследванията ми. И може и да е било така, но имаше много – ужасно много – допълнителни подробности, които фелдшерката така и не ми обясни.

Пих лекарството един месец (рецептата беше за 30 дни) и не забелязах разлика. Абсолютно никаква. Бях все така депресирана, запечена, закръглена и оплешивяваща като преди. Затова предположих, че лекарството просто не ми действа. Трябваше да отида пак при лекаря/фелдшерката и да поискам по-висока доза или друго лекарство. Да, но направих точно това, което все съветвам хората да не правят: просто си седях и се бях примирила със съдбата си.

Е, не съвсем. Продължих да наливам пари и да губя време да проучвам и прилагам други стратегии, докато изгубих желанието да продължавам. Спря да ми пука. И точно в онзи момент развих симптом, който не бях имала преди това: физическа умора. Въпреки косопада, запека, напълняването, отока, забавения пулс, депресията и всичко останало, което бях преживяла, единственият ключов, класически отличителен белег на хиротиреоидизма, който нямах, беше умората. Докато изведнъж не изпитах и нея.   

И точно в този момент се разтревожих. Обикновено не съм типът човек, който „кипи от енергия“, но винаги съм била в състояние да се справям със задачите за деня, да си върша работата, да ходя на фитнес, да излизам с приятели, да пускам пералнята и така нататък. Но стигнах дотам да се налага да поспя следобед. Работя вкъщи, сама си съставям графика и нямам деца, затова да подремна, когато ми се прииска, е лукс, който мога да си позволя. Но никога преди това не ми се беше налагало. Това усещане за тежест, за летаргия, беше много странно за мен. И когато започна да пречи на способността ми да се издържам, точно в този момент се заех сериозно да реша проблема веднъж завинаги.

От времето, когато пробвах да пия половината гран Nature-Throid®, до момента, когато умората най-накрая ме накара отново да взема мерки, мина към година и половина. През това време другите ми симптоми се бяха утежнили. Всички се бяха влошили, но депресията, косопадът и напълняването бяха най-сериозни. (Започнах да напълнявам едва преди около 2 години, въпреки че далеч преди това беше очевидно, че страдам от хипотиреоидизъм. Мога само да предположа, че спазването на нисковъглехидратна диета ми позволяваше да контролирам теглото си. Ако се хранех по стандартния за западните държави начин, вероятно щях да кача много повече килограми, и то по-рано.)


Щитовиден хормон на помощ!

Тук оркестърът започва да свири триумфална мелодия!
Представете си го: Вашингтон, окръг Колумбия, 2016 година. (Много по-банално от „Силиция, 1945 година...“)

Понеже знаех, че няма да преживея дори още един ден, ако продължавам да се чувствам по същия начин, и въоръжена с резултатите от изследванията си, отидох при доверената си натуропатичка - специалистка, с която съм работила в миналото и много харесвам и уважавам. (Тя дори ми изпрати няколко свои пациенти, за да им изготвя хранителен режим. Колко мило!) Освен това занесох таблица с резултатите от изследванията на щитовидните ми хормони през годините, за да можем да разгледаме тенденциите и да стане ясно, че проблемът всъщност е от дълго време и постепенно е станал съвсем нетърпим.

И сега ще стане дума за хормони!         
 
Дозата хормон, която приемам в момента, не важи за никого другиго, освен за мен, но в усилието си да помогна на всички, които се нуждаят от тази информация, ще ви кажа как установихме каква доза ми е необходима: лекарката ми предписа 50 мкг Т4 (левотироксин, генерично наименование на активното вещество в препарата Synthroid®) и 5 мкг Т3 (лиотиронин, генерично наименование на активното вещество в Cytomel®). Указанията й бяха да продължа с дневната доза от 50 мкг Т4 и да започна с 5 мкг Т3. Трябваше да приемам по 5 мкг Т3 на ден за 3-4 дни и ако не почувствам подобрение – да повиша дозата на 10 мкг за около 3 дни, а после на 15 мкг – с други думи, да повишавам дозата Т3 с 5 мкг на всеки 3-4 дни, докато се почувствам по-добре. Когато започнех да се чувствам добре, това щеше да означава, че съм достигнала дозата, от която се нуждая.

Въоръжена с тези указания, след няколко седмици, когато бях повишила дозата леко, но все още не чувствах разлика, най-накрая - най-накрая! - ми хрумна да опитам да разбера на колко милиграма лиотиронин съответства един гран Nature-Throid(R). ХА! Открих, че дозата от половин гран Nature-Throid®, която ми беше предписана, на практика е нищожна. Все едно, че пиех въздух. Половин гран отговаря на 19 мкг Т4 и 4,5 мкг Т3. 4,5 мкг – когато натуропатичката ми предписа 5 мкг като миниатюрна начална доза, защото знаеше, че вероятно ще се нуждая от повече. (И така се оказа – нуждаех се от много повече.) 4,5 мкг – това майтап ли е, мамка му?! В момента приемам над десет пъти повече. НИЩО ЧУДНО, че не почувствах никакво подобрение на тази тъпа доза от половин гран. (Вижте бележката в края на статията, където допълвам информацията за сегашната си доза.) Трябваше да се върна при фелдшерката. Да обясня, че цял месец приемам таблетките и не усещам разлика. (А като се има предвид как действат щитовидните хормони, не ставаше въпрос за нещо, което да има нужда от седмици или месеци, за да подейства, ако въобще ще има ефект. Трябваше да подейства още след няколко дни.)  Просто тогава не знаех достатъчно. Ако лекарят/фелдшерката още отначало ме бяха инструктирали да увеличавам дозата, щях да си спестя още три години напълняване, запек, косопад и инвалидизираща депресия!

А сега нека ви кажа, че колкото и неправилно да се подхожда към изследванията за щитовидна функция, лечението може да бъде още по-неправилно. На много пациенти с хипотиреоидизъм предписват Synthroid®, който съдържа само Т4. Не мога да ви обясня колко ме влудява това. Както споменах в първа част, имала съм много клиентки, които „пият щитовиден хормон“, но въпреки това се чувстват ужасно. В 99% от случаите лекарството, което пият, е Synthroid®. Повтарям: прекалено много лекари си нямат ни най-малка представа как да лекуват хипофункцията. Приемат, че ако ви предпишат Т4, организмът ви магически ще го конвертира в точното количество Т3, от което се нуждаете, и всичко ще бъде супер. Познайте от един път колко често става така. Без значение по каква причина, организмът на някои хора просто не осъществява тази конверсия много ефективно. (Ако наистина конвертираха добре Т4 в Т3, тези жени нямаше да идват при мен все така депресирани, все така пълни, все така изморени, все така зъзнещи...) За някои хора Т4 не е достатъчен. Трябва, просто трябва да приемат и Т3. Не забравяйте, Т3 е по-мощната и биоактивна форма на щитовиден хормон. Ако страдате от хипотиреоидизъм и започнете да плавате в тези буйни води, ще се натъкнете на толкова много некомпетентни лекари, че най-доброто, което можете да направите, е сами да проучвате всичко, и с цялото си сърце ви препоръчвам Stop The Thyroid Madness – и уебсайта, и книгата, която има страхотното заглавие: Да спрем безумието в лечението на хипотиреоидизъм: бунтът на пациентите срещу десетилетия калпаво лечение.


Добрият, лошият и грозният

И така, до каква доза Т3 стигнах? Колко микрограма бяха нужни, за да живна? Повтарям, дозата трябва да бъде пригодена към индивидуалните нужди, затова количеството, което аз приемам, няма отношение към друг, освен към мен. Но след като уточнихме това, трябва да кажа, че приемам най-високата доза, която лекарката ми някога е предписвала на свой пациент. (А ако направите сметка, след като казах, че приемам над десет пъти повече от 4,5 мкг, ще се досетите, че дозата ми е минимум 45 мкг, а аз ще ви разкрия една малка тайна: всъщност е дори малко по-висока. [Повтарям, погледнете уточняващата бележка в края на статията.]) Все още приемам само 50 мкг Т4, но много висока доза Т3. Всъщност лекарката ми е малко нервна по този повод, но я уверих, че за първи път от години чувствам, че си струва да се живее. Има какво още да се желае и след минута ще обясня по-подробно, но като цяло се чувствам много, много по-добре.

Така че това е добрата новина. Има ли лоша? Имам ли някакви негативни реакции от лекарството? Уви, приятели, имам.

Изкарах няколко седмици на ултрависока доза Т3 и се чувствах страхотно. Но след това започнах да забелязвам признаци, че дозата ми е височка, за което лекарката ме беше предупредила да внимавам. Най-обезпокоителният от тези симптоми беше треперене на ръката. Освен това изпитвах мускулна слабост. (Когато депресията ми беше най-тежка, бях занемарила значително тренировките с тежести. Когато най-после успях да се върна в залата, захватът ми отказваше още преди мускулната група, за която се опитвах да работя. [Например, при мъртва тяга или бицепсово сгъване ръцете ми се изтощаваха преди по-голямата мускулна група и се налагаше да пусна тежестта. Знаех, че съм изгубила мускулна сила, защото от няколко месеца не бях вдигала тежести, но това нещо със захвата ми се струваше много странно.]) Освен това бях станала пипкава и непохватна. Обикновено съм много координирана и никога не се спъвам или не изпускам разни неща, но започнах непрекъснато да изпускам. Разливах си кафето. (Ебаси!) Сред другите признаци, че дозата ми е прекалено висока, бяха пропуснат мензис и ускорен пулс. Не забелязвах ускорението на пулса през деня, но беше трудно да не го забележа, когато се опитвах да заспя вечер.) Отслабнах, разбира се (с около 8 кг, при нулева промяна в начина ми на хранене и тренировки, между другото), и най-после ходех редовно до тоалетната, но тези резултати ми изглеждаха положителни, за разлика от треперенето на ръката и мускулната слабост.

Чувствах се страхотно, но беше очевидно, че се случват някои странни неща и не можех да отрека, че вероятно дозата ми Т3 е прекалено висока. Оттогава я намалих леко и тези странни симптоми изчезнаха. Подозирам, че имах нужда известно време да бъда на нещо като „терапевтична“ доза, за да коригирам продължителния дефицит, но след това трябваше да намаля до по-ниска „поддържаща“ доза, по-подходяща в дългосрочен план. За жалост, започвам да усещам някои от старите симптоми, така че явно е много трудно да се постигне баланс между това да продължаваш да изпитваш прекрасните, променящи живота ползи от това лекарство, и в същото време да не усещаш вредните ефекти от прекалено високата доза.


Допълнителни поуки

Като изключим всичко, което научих конкретно за лечението на хипотиреоидизъм, научила ли съм и нещо друго? Нещо, което да има лична стойност за мен или пък професионална за практиката ми?

И още как.

Осъзнах, че притежаваме много по-малко контрол върху теглото си, отколкото мислим. Писала съм за това и преди, особено за ролята на хипоталамуса, хипофизата и щитовидната жлеза за контрола на метаболизма. Едно нещо трябва да бъде пределно ясно: някои хора имат бърз метаболизъм, а някои от нас имат абсурдно бавен. Ако не вярвате това, значи не познавате човек със сериозен проблем с щитовидната жлеза или хипофизата, който се храни здравословно, тренира като полудял и въпреки това не може да свали нито килограм. Всички познаваме хора, които се тъпчат с боклуци, никога не спортуват, но са слаби и преливат от енергия. Познаваме и хора, които са пълната противоположност. Е, вече знаете защо. Не можете с диета и тренировки да коригирате хормонален дисбаланс, който оказва далеч по-голямо влияние върху метаболизма ви, отколкото всичко, което бихте могли да направите със съзнателни усилия.

Моля, обърнете внимание, че това не ви дава правото постоянно да се тъпчете с боклуци и да избягвате всякакво движение. Но със сигурност обяснява защо има толкова много хора, които в момента са изправени пред подобни проблеми заради понижена функция на щитовидната жлеза или хипофизата, или някакъв друг хормонален дисбаланс, който контролира теглото, енергията и психическото им състояние. Вината не е ваша. Не е нужно да спазвате „по-стриктно кето“. Няма нужда да спазвате циклично хранене. Няма нужда да правите високоинтензивни интервални тренировки. Това, от което се нуждаете, е корекция на хормоналния дисбаланс! Може би наистина страдате от дефицит на йод или селен, или пък анемия.  Ако е така, тези проблеми се решават много лесно. Но ако сте опитали всичко възможно и продължавате да се чувствате ужасно, тогава НАМЕРЕТЕ ДОБЪР ЛЕКАР И ЗАПОЧНЕТЕ ПРАВИЛНАТА МЕДИКАМЕНТОЗНА ТЕРАПИЯ.

(Но ако ядете боклуци и никога не се движите, тогава да, може да се позамислите дали да не направите някои промени в тези отношения. Не казвам, че начинът на хранене и спортът не оказват влияние върху здравето и психиката ни. Казвам само, че ако страдате от значителен, гигантски хормонален дисбаланс, той може да пречи да се проявят ефектите, които хранителният режим и спортът иначе биха оказали.)

Какво още се случва с мен?

Вече съм по-убедена от всякога, че трябва да намеря начин да реша проблема с хипофизата, защото, сериозно, щитовидната жлеза не е единственият орган, върху който хипофизата влияе. Силно подозирам, че формата на тялото ми почти никога не се променя, без значение колко тренирам с тежести, защото нивата ми на растежен хормон вероятно не са в норма и може би това продължава, откакто имам симптоми на хипотиреоидизъм. Това малко ме вбесява, защото ми се струва, че часовете… дните… годините, които съм прекарала във фитнеса, на практика са били нахалост. (Не са били нахалост, знам. Здрава съм и в добра форма, но не съм и никога не съм била стройна и мускулеста. Омръзна ми да гледам хора с красиви тела и да се чувствам, сякаш стоя „по-долу“ от тях, въпреки че се храня правилно и вдигам тежести. Омръзна ми да мисля, че ми има нещо и че някак „не заслужавам“ да изглеждам по определен начин или пък да се чувствам по определен начин в кожата си. Омръзна ми да изглеждам, сякаш не знам нищо за правилното хранене.)

А запекът?
Той изчезна доста бързо, след като достигнах правилната доза от лекарството. Както писах преди доста време в статията за ходенето до тоалетната, ако никога не сте имали тежък и дългогодишен хроничен запек, не можете да разберете каква благословия е да имате редовни изхождания. И не просто редовни, а редовни, без да трябва да прибягвате до високи дози магнезиев цитрат и витамин С, калий или лаксативи без рецепта. По дяволите, приятно е да можеш просто ДА СЕ ИЗХОДИШ.

А депресията?
От всичко, което съм преживяла заради тази неразбория с хипофизата/щитовидната жлеза, очевидно депресията беше най-тежкият симптом. Та как стоят нещата в момента? Както казах, проблемът е решен на 89%. Винаги ще си бъда по-скоро песимистка и мрачна. Все пак аз съм си аз, а дори щитовидните хормони не могат да променят основните ми програмни настройки. Това лекарство няма да ме превърне в друг човек, но от гледна точка на поглед към живота и емоционална енергия, сега нещата са коренно различни в сравнение с положението преди една година. Една добра приятелка веднъж ме попита дали според мен причините за депресията ми са ситуационни, или биохимични. Отговорих, че са 85% биохимични и 15% ситуационни. Сега бих казала, че важи обратното. В момента биохимичните проблеми почти са изчистени, а това, което остава, е да предприема действия, за да подобря личния и професионалния си живот. Така че истината е, че все още съм леко депресирана, но това е свързано по-малко с физиологичен дисбаланс и повече с причините, заради които всеки би могъл да се депресира, като например проблеми с работата, жилището, любовния живот и т.н.

Така че ви разказах много повече, отколкото някой някога би искал да знае за моите проблеми с хипофизата и щитовидната жлеза, но това е положението. Наистина се надявам статията да помогне на някого. Ако знаех за постепенното повишаване на дозата щитовиден хормон, може би щях да мога да си спестя най-неприятната част от това преживяване. А ако по-рано бях разбрала, че проблемът е в хипофизата, а не конкретно в щитовидната жлеза, щях да знам, че йодът, селенът, желязото и всичко останало са били общо взето загуба на време и пари. Но след като преминах през това, мога да бъда благодарна, че бих могла да помогна на някого.


П.С. Написах тази статия преди няколко месеца и – о, каква изненада – оттогава нещата се промениха. Значително промених вида и дозата лекарство, които приемам. Слава богу, депресията и запекът не са се върнали. Физическата и емоционалната ми енергия продължават да бъдат високи, но косата ми пак пада, и то много. Теглото ми варира леко, вероятно донякъде заради щитовидните хормони и донякъде защото си плащам за масрафа... през последните няколко месеца ядох много боклуци, които не трябваше да ям. (О, вие си мислехте, че този блог е на някаква светица, която никога, ама никога не се поддава на изкушението да хапне храни и количества, от които да се срамува? Съжалявам. Сбъркали сте блога.)

Нооооо какво исках да кажа: някъде към юли започнах да се чувствам малко зле, няколко от симптомите ми се върнаха. Както е разбираемо, бях ужасена сащисана разтревожена, че това лекарство вече не ми действа. Ако организмът ми беше започнал да развива толерантност към него или ако хормоните вече не действаха по някаква друга причина, можеше да се каже, че съм изчерпала възможностите. Нямах представа какво да правя, ако се окажеше, че е така. Абсолютно, категорично не можех да си позволя да се върна към състоянието, в което бях, преди да започна лечението. За щастие се натъкнах на тази статия за предозирането на щитовидните хормони, която е истинско бижу, и ми се стори, че тя описва моето положение: Приемах много висока доза хормон и „парадоксално“, вместо да получавам признаци и симптоми на хипертиреоидизъм, аз пак бях започнала да изпитвам признаци и симптоми на хипотиреоидизъм. 

И ТАКА: През последните няколко седмици експериментирам с дозите. Направих някои доста големи промени и не мога да отрека, че се чувствам по-добре във всички отношения. Във всички, без косопада. Продължава да ми пада тревожно много коса всеки ден, но всичко останало – депресията, запекът, отокът, летаргията, умората – изчезна. Затова засега ще се задоволя с постигнатия напредък. А ако някой все пак е стигнал дотук и се интересува какви лекарства и дози приемам в момента, не се колебайте да ми пишете на личния имейл, или може би бих могла да напиша четвърта част на тази серия – само кратко допълнение с нова информация за тази луда сага от ноември 2017-а до днес.

Източник: http://www.tuitnutrition.com/2017/11/thyroid-part3.html