Какво представлява и кога се стига до инсулинова резистентност?

Преди да изясним какво представлява инсулинова резистентност е важно да уточним

Какво е инсулин?

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който доставя глюкоза до клетките на мускулите, на черния дроб и на мазнините, където тя се използва за енергия.

Инсулинът най-вече участва в управлението на кръвната захар и също така засяга метаболизма на мазнините и протеините.

Инсулиновата  резистентност е състояние, при което клетките в мускулите, мазнините и черния дроб не разпознават добре инсулина, който им носи глюкоза . Това означава, че не могат да използват глюкозата от кръвта за енергия и така тя остава в кръвта.

Излишъкът от глюкоза достига до мастните депа, където се превръща в мазнини. Тези количества мазнини създават все по-висок риск от инсулинова резистентност. Излишното тегло е рисков фактор за достигане на резистентност. Освен това клетките на задстомашната жлеза се изтощават и започват да отделят все по-малко инсулин, което също създава условия за резистентност.

Инсулиновата резистентност може да прогресира до предиабет и метаболитен синдром.

Рискови фактори и състояния, причиняващи инсулинова резистентност

Основните рискови фактори са: начинът на живот, начина на хранене, липсата на движение.

Състояния, които биха предизвикали инсулинова резистентност:

  • наднормено тегло, особено в областта на корема;
  • заседнал начин на живот;
  • диета, свързана с високи нива на въглехидрати;
  • здравословни проблеми като неалкохолна мастна чернодробна болест;
  • семейна история с диабет;
  • пушене;
  • възраст над 45 г. предполага по-изразена предлазположеност;
  • хормонални заболявания като Синдром на Кушинг и акромегалия;
  • лекарствени препарати като стероиди, антипсихотици и лекарства за ХИВ; прблеми със съня като сънна апнея.

Кои са симптомите свързани с инсулинова резистентност?

  • постоянна жажда или глад
  • чувство на глад непосредствено след хранене
  • чувство на умора, вместо на зареждане с енергия след хранене
  • по-често уриниране или повече като количество
  • голяма обиколка на талията
  • задържане на течности
  • изтръпване на ръце или крака
  • чести инфекции
  • петна по кожата на слабините, подмишниците или задната част на врата
  • висока кръвна захар при направени кръвни изследвания

Каква е връзката между инсулинова резистентност и метаболитен синдром?

Инсулиновата резистентност и метаболният синдром са тясно свързани и често се срещат заедно. Връзката между тях е сложна и включва неспособността на тъканите да реагират адекватно на инсулина.

Метаболитен синдром – Метаболитният синдром е събирателен термин за група фактори на риска, включващи инсулинова резистентност, ожиряване, високо кръвно налягане, нарушена глюкозна толерантност и дислипидемия (нарушения в нивата на мазнините в кръвта).

Тези фактори на риска обичайно се обединяват и могат да водят до сериозни здравословни проблеми, като сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2. Инсулиновата резистентност е основен компонент на метаболния синдром.

Ако са констатирани два или повече от следните симптоми, вероятно е развит метаболитен синдром, който е предпоставка за инсулинова резистентност:

  • Високи триглицериди – нива от 150 или по-високи.
  • Нисък HDL („добър”) холестерол – нива на липопротеини с висока плътност под 50 за жените и 40 за мъжете.
  • Високо кръвно налягане – показания от 130/85 или по-високи.
  • Висока кръвна захар на гладно – нива от 100 до 125 мг/дл (предиабетен диапазон) или над 125 (диабет).

Взаимодействието между инсулиновата резистентност и метаболния синдром играе роля в развитието на различни хронични заболявания.

Как се изследва и как се поставя диагнозаинсулинова резистентност?

A1с тест

При нормално протичащите биохимични процеси в организма, известни количества от глюкозата в кръвта се свързват с хемоглобина (протеин, който пренася кислорода в червените кръвни клетки).

Тази комбинация от глюкоза и хемоглобин се нарича хемоглобин А1с (НЬА1с, гликиран хемоглобин).

Количеството на HbA1c, което се образува е пряко свързано със средната концентрация на глюкоза в кръвта и отразява средното ниво на глюкоза в кръвта през последните 120 дни.

Тестът показва средната стойност на кръвната захар за период от 60-90 дни.

Нивата на показателя не са свързани с циркадния ритъм на тялото, а с режима на хранене, свързан с моменти на спад и покачване на кръвната захар.

Стойност при A1с тест под 5.7% се смята за нормално състояние

  • Стойност между 5.7% и 6.4% се смята за преддиабетно състояние
  • Стойност равна или над 6.5% се смята за диабет

Тест на кръвната захар на гладно

Този тест се прави сутрин в специализирана медицинска лаборатория, след като не сте консумирали храни и напитки поне 8 часа.

Високи стойности може да наложат повтарянето на теста няколко дни по-късно, за да се потвърдят резултатите.

Ако и двата теста покажат високи нива на кръвна захар, то може да се направи диагноза.

  • Нивата на кръвна захар на гладно под 100 милиграма/децилитър (mg/dL) се считат за нормални
  • Нива между 100 и 125 mg/dL показват предиабет
  • Нива, равни или по-високи от 126 mg/dL, се смятат за диабет

1 mg/dL = 0.0555 mmol/L

Тест за глюкозен толеранс

2-часов тест за глюкозен толеранс е друг начин за диагностициране на предиабет или диабет. Нивото на кръвната ви захар ще бъде определено преди началото на теста. След това ще получите предварително измерена подсладена напитка и нивото на кръвната захар ще бъде проверено отново след 2 часа.

  • Ниво на кръвната захар под 140 mg/dL след 2 часа се счита за нормално
  • Резултат между 140 mg/dL и 199 mg/dL се счита за предиабет
  • Ниво на кръвната захар от 200 mg/dL или по-високо се счита за диабет

1 mg/dL = 0.0555 mmol/L

HOMA – IR тест

Тестът представлява математическо изчисление, базирано на съотношението между инсулин на гладно и глюкоза на гладно.

Той е в състояние да даде приблизителна оценка на инсулиновата резистентност, както и на функцията на бета клетките на панкреаса (която често е нарушена, когато диабет тип 2 започне да се развива).

Информация, необходима за изчисляване:

  • Глюкоза на гладно
  • Инсулин на гладно
  • Калкулатор HOMA

Нормални стойности: често са под 1,5 за метаболитно здрави индивиди. Лека инсулинова резистентност може да доведе до нива между 1,5-2,0.

Колкото по-големи са стойностите, толкова по-голяма е инсулиновата резистентност.

Тест за Триглицериди

От липидния панел триглицеридите обикновено са най-специфичният маркер за инсулинова резистентност.

Често срещана причина за високи триглицериди е прекомерната консумация на въглехидрати, особено на рафинирани въглехидрати и захари.

Когато черният дроб има достатъчно складирана енергия под формата на гликоген (въглехидрати), всяка допълнителна глюкоза се пренасочва към производството на мастни киселини, които мастните клетки използват за синтезиране на триглицериди.

Нормални стойности:

  • Нормални: По-малко от 150 милиграма на децилитър (mg/dL) или по-малко от 1,7 милимола на литър (mmol/L)
  • На границата: От 150 до 199 mg/dL (1,8 до 2,2 mmol/L)
  • Високи: От 200 до 499 mg/dL (2,3 до 5,6 mmol/L)
  • Мнго високи: 500 mg/dL или повече (5,7 mmol/L или повече)

Съотношение между талия и височина

Напълно безплатен, но точен маркер за инсулинова резистентност е съотношението между талията и височината.

Това е невероятно лесно за изчисляване, тъй като представлява обиколката на талията, разделена на височината.

Стойност над 0,5 се счита за рискова и е силно препоръчително да се направи консултация с медицинско лице и да се предприемат стъпки за подобряването.

Как да се подготвим за изследването на инсулинова резистентност?

Условията са същите както при изследване на кръвна захар и инсулин.

Кръв се взема сутрин до 9:00 часа на гладно.

  • Изследването се прави след 12 часово спиране на приемане на храна и всякакви напитки ( не се отнася за вода ).
  • Желателно е 72 часа да се избягва употреба на алкохол.
  • Не се прави изследването при пациенти на инсулинова терапия.
  • Наложително е да се съобщи за вида на приемани медикаменти.

Какво представлява предиабет?

Когато кръвната захар ( нивата на Нb А1c ) са по-високи от нормалното, но не са достатъчно високи за диагностициране на диабет, състоянието се определя като преддиабет. Клетките на панкреаса вече не успяват да произвеждат достатъчно инсулин, за да преодолеят инсулиновата резистентност, което води до повишаване на нивата на кръвната захар над нормалните граници.

Състоянието на предиабет е рисков фактор за получаване на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания, което може да доведе до инфаркт или инсулт.

Какви усложнения за здравето може да създаде  инсулинова резистентност

Ефектите от инсулиновата резистентност върху тялото са специфични за всеки човек.

Понякога повишеното производство на инсулин от панкреаса е достатъчно, за да се преодолее инсулиновата резистентност и да се нормализират нивата на кръвната захар.

Много по-често, панкреасът не е в състояние да произведе достатъчно количество от хормона, за да преодолее резистентността. Това отключва висока кръвна захар (хипергликемия) и ако A1C достигне определено ниво се счита за предиабетно състояние или диабет.

Допълнителни здравословни усложнения, които могат да възникнат от висока кръвна захар, включват:

  • Кожни усложнения
  • Сърдечно-съдови заболявания
  • Заболяване на бъбреците
  • Високо кръвно налягане
  • Увреждане на нервите
  • Загуба на зрение
  • Диабетна кетоацидоза
  • Повишен риск от деменция
  • Повишен риск от инсулт

Хранене при инсулинова резистентност

Основният принцип на хранене при инсулинова резистентност е минимум бързи въглехидрати и животински мазнини. Подбирайте храни с ниско съдържание на калории и нисък гликемичен индекс.

Трябва стриктно да се избягват тестени и сладки храни, подсладени напитки и алкохол, мазни меса и сирена, храни, съдържащи трансмазнини. Основен дял в храненето трябва да имат пресните заленчуци, несладки плодове, риба и нетлъсто месо.

Лечение и превенция на инсулинова резистентност 

  • Да се предприемат промени в начина на живот, за да предотврати появата на диабет тип 2 и да излекува напълно инсулиновата резистентност.
  • Препоръчителна е умерена физическа активност поне по 30 минути на ден, което вместо упражнения може да включва енергично разхождане.
  • Трябва да се следи теглото, като влизането в нормална рамка е от изключително значение, особено при затлъстяване в долната част на корема.
ОБРАТНО КЪМ СПИСЪК С ИЗСЛЕДВАНИЯ