Арабска култура с африкански привкус...ЧАСТ 2

Ден 4 Лудостта на Мекнес

В небето над пустинята се бяха събрали куп облаци и мароканците ги гледаха с жадни очи…но си останаха само с гледането, така и не заваля. А ние натъпкани като стриди се изнизахме от автобуса и се озовахме насред град с гръмкото название Имперска столица. Е, това беше Мекнес, нищо имперско не видях в това място, направо си преобладаваше кич, кич и малко кич, за завършек на кича. Нагъчкан, ужасяващо шумен (според мен тези се раждат с усилвател на гласните струни) и …одухотворен. В Мароко като цяло имаш усещането, че ей сега ще дохвърчи килимче или ако изтъркаш тази лампа ще скокне нещо от нея я дух, я джин, я паяк. Обаче Мекнес… Мекнес имаше такъв автентичен пазар, че нямаше сила на света, която да ме накара да се вслушам в думите на гида да не тръгвам на там. Някъде на „Не ходете на…“ вече бях спряла да го слушам и се шмугнах в тълпата. О, Боже, това място ме повлече. Имаш усещането, че хората там не използваха краката си, а се придвижваха търкайки се един в друг и въпреки, че общо знам 10 думи на арабски, на секундата се ориентирах къде, какво и как се купува/продава или произвежда. 
Напълних торбата с плодове и на ръба на момента да потъна рязко и дa изчезна безследно в тълпата усетих силната ръка на мъжа ми, който ме извади от този транс. Хиляди пъти да ида там, хиляди пъти ще се вмъкна на същото място… е, след като бях изтръгната от the flow в арабския му вариант трябваше да тръгваме, чакаше ни среща …с Океана…


Мекнес
Мекнес

Мекнес
Ден 5 Казабланка, но без романтика …

Онази Казабланка на Майкъл Къртис съм сигурна, че е потънала някъде между пясъците на пустинята. Не е възможно за толкова кратко време да няма и следа от прекрасната романтика, която познавам от филма. Е… на нейно място имаше гето, токова истинско и сгромолясващо, че те обръща с хастара наопаки и минава по оголените мeса с тънки острички токчета, и не, не те пробожда, разкъсва те…километри, километри гето, панелки с винили и надписи „تباع(за продажба) приличаше на изоставен град построен далеч от водоизточник и никога не познал съдбата си, а там живееха хора - истински, от плът, от кръв, е, улици нямаше, но за сметка на тях имаше още хора, още по-истински. Измъчени, пълни с истории за страх, за надежда, за желание. Не знам от къде ни прекараха нашите гидове, но това място дори не исках да го снимам. Нямах сила да запечатам нещастието, мизерията, болката и страданието на хората. Всички там бяха дошли от майната си с една единствена цел – да избягат от тук. Само като си представих, че аз бях дала пари за да дойда на това място и да видя тяхното нещастие ми стана жал за мен самата. Колко човещина има тук, а как ние – хората от вън идваме само да надзърнем, ей така,  да поцъкаме с език колко са зле, да ги снимаме и да се приберем в нашия модерен дом. Загърбих това Мароко, което видях и нямаше да напиша е ред за него, но някак не е справедливо да го оставя само за себе си…
При повече от 4 милиона население разбира се и гетото все някога свършва, и айде-  друг квартал лъскав, напудрен с палми и разкош, коли последни модели и не, тези тук на дали разбираха страданията на предишните. Боже, колко мъка има по този свят…
Това обаче, което те забожда в Казабланка е вярата на хората. Няма как да не те забоде, че тя стърчи на 210м. от земята. Това е най-голяма джамия в Мароко и втората най-голяма джамия в света (тази в Мека държи №1 в класацията, за вечни времена). Религията без значение коя, е създадена с цел да държи простолюдието в страх …и успява, за сега…виж разбиранията и философските виждания за друг въпрос… Но вярата, вярата е толкова силна и всепоглъщаща, толкова истинска и безкористна, че само вярата може да изтупа такава колосална сума пари за камъни. Както вече споменах попаднахме в арабския свят по време на Свещения месец, а в него тяхната вяра е над всичко, което съществува, над тленното, над единството, тя е всичко … и само ако можех да пресъздам вълнението, на иначе простичко изглеждащите мароканци, когато крачеха смело към Хасан II за молитва, те някак си поскачаха ведро, имайки усещането, че точно след тази молитва ще бъдат най-благословени за свето съществуване…

Джамията Хасан II

Джамията Хасан II- отвътре
Нямах сили вече за вяра, в онзи смисъл на думата и исках само Океанът да отмие видяното в гетото, нямах търпение да стигна там, да гледам водата и както се оказа един кон. Не се шегувам, на брега имаше кон и то не какъв да е кон, ами инатлив кон, с характер. Беше запънал предните си копитца в пясъка леко приклекнал на задните и отказваше да тръгне под каквато и да е било команда. Знаех, че съм на този местен плаж не случайно, имаше нещо, което трябваше да видя, но точно кон ли…!? Е, не беше кон, приливът беше.  Все едно си го пожелах от Вселената усмихна ме, даде ми сила и ме успокои. И друг път съм виждала прилив, нов в този точно имаше нещо (освен кон), което ме пречупи да видя техния свят, през техните очи…


Казабланка


Казабланка


Казабланка


О, колко още има да се види на това място, но силите ни стигнаха само до хотела. А там имаше бар, и то не какъв да е бар, ами такъв с алкохол (скрит под тезгяха, но все пак имаше, там Аллах не вижда) по време на Рамада! Това си беше жив Хараам (грях), но аз съм чист атеист. Липсата на алкохол по тези места нямаше да ми направи особено голямо впечатление, тъй като не пия, но след 4 дневно издирване и мрънкане от момчета, присъствието на бар в хотела на секундата обрисува в мен желанието да дръпна едно голямо мартини за разпускане и после още едно за разкош.


Казабланка


Само ден тук, а мога да изпиша тоооолкова много, а си представям ако остана седмица...

Казабланка


Казабланка



И остана само Маракеш :)
Нека ви е слънчево и блестящи :*
Ако ви е харесало, моля споделете ме :)

Коментари

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *