mybooksaremyworldblog

Хей, здравейте!

От почти година не съм публикувала нищо в блога и в момента ми е леко странно, като пиша тази публикация. Нямаше някаква конкретна причина поради, която да изоставя блога, но в един момент почувствах, че съм се изчерпала и исках да си дам почивка за известно време, която продължи повече от предвиденото. Мисля, че вече съм готова да се завърна към ревютата и с някои интересни публикации, които през изминалата година старателно си записвах в книжната си тетрадка. От време на време влизах в блога, за да проследявам статистиката и посещенията в блога и за моя огромна изненада, все още имаше голям поток от посетители. И в този ред на мисли искам да благодаря на абсолютно всеки един от вас, който е посещавал блога и не е оставил моето книжно кътче да залинее. БЛАГОДАРЯ ВИ от цялото си сърце!

А сега нека преминем към същинската част на публикацията, а именно да ви представя любимите си книги за 2023 година. Въпреки, че не публикувах ревюта, то в никакъв случай не спрях с четенето на книги, както и с тяхното купуване ;). Успях да прочета прекрасни книги, като всяка една със сигурност успя да остави своя отпечатък в мен. Продължих с четенето на едни от любимите ми автори Стивън Кинг, Агата Кристи, Дженифър Макмеън, Жером Лубри, Жоел Дикер и др. Запознах се с творчеството на нови за мен автори, като Сузана Кларк („Пиранези“), Себастиен Фицек („Пасажер 23“), Каръл Оутс („Блондинка“) и др. Изминалата година в мога да я определя, като „Годината на биографиите“, защото успях да прочета и да си закупя завидно количество от тя, като се започне с Queen: Как започна всичко“, „Жената в мен“ на Бритни Спиърс, „Разказвачът“ на Дейвид Грол и се стигне до разбищата сърцето „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ на Матю Пери. Започнах да колекционирам и биографичното списание „Planet metal“, което стартира през октомври. Всеки брой на списанието е посветен на дадена рок или метъл група, като се започне от 70те години и се стигне до наши дни. Харесва ми, че е богато илюстрирано, с твърди корици, което го прави да изглежда наистина луксозно и ценно за колекциониране и в общи линии съдържа най- важната информация за дадената група.

Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. А сега нека да преминем към тях.

1.“Холи“ – Стивън Кинг

За поредна година книга на Стивън Кинг заема почетното първо място в годишната ми класация за любими книги. Не веднъж съм споделяла, че дълги години отбягвах творчеството му, заради масовото мнение, че книги му били страшни и т.н. Но преди няколко години реших да се „престраша“ и… беше любов от първо четене. Лично за мен книгите му са доста далеч от понятието „страшни“, защото в тях има толкова житейски истини, толкова много емоции. И нека не забравяме,че Кинг е адски добър в изграждането на психологическата страна на персонажите си.

„Холи“ е една от противоречивите творби на Краля главно, защото мненията за нея са доста двуполюсни. Аз съм от читателите, които страшно много харесаха книгата и затова никак не е случайно, че я поставих сред любимите си книги за годината и то на първо място. В нея имаме абсолютен „класически“ Кинг, който изкарва на показ най- мрачните и уродливи състояния на човека. Имаше моменти, в които настръхвах от ужас и ме хващаше гнус от някои сцени. Въпреки, че още в самото начало разбираме, които са злодеите в книгата и какво извършват, то благодарение на това имаме възможност да вникнем още по- навътре в нея. Действието в книгата по време на Covid пандемията и тук е мястото да посоча това, което не ми хареса в книгата.

Ок, предвид, че действието се развива по време на пандемията е пределно ясно, че темата за Covid ще бъде застъпена в една или друга степен. Но не вярвах, че ще бъде толкова досадна. Буквално на почти всяка страница присъстваха думите Covid, пандемия и ваксини. В един момент толкова ми стана досадно и противно, че ми идваше да зарежа книгата и да я хвърля в коша за отпадъци. Но на инат продължих заради основната сюжетна линия и да проследя как ще завърши историята на двата психопата. И слава богу, че го направих, защото определено книгата се нареди сред любимите ми книги на Краля. Друга дразнеща тема, която често беше насаждана бяха политическите възгледи на Кинг, които лично мен не ме подразниха кой знае колко много, но определено биеха на очи. Та, ако оставим тези две теми, то книгата си е напълно чистокръвен хорър, от който ще ви побият тръпки.

2.“Портретът на Дориан Грей“ – Оскар Уайлд

Има истина в това, че за всяка книга и идва времето. От няколко години исках да прочета „Портретът на Дориан Грей“, но все не достигах до нея. През изминалата година издателство „Сиела“ я издадоха във великолепно илюстровано издание, което със сигурност исках да притежавам. И така дълго отлаганото чакане свърши.

Излишно е да казвам, че прочутото произведение на Оскар Уайлд е сред най- великите и харесвани в световната история. Любопитен факт е, че това е единственият роман в творчеството му. Влюбих се в изискания и изящен стил, който влага в описанието дори и най- дребните детайли. Чрез своят емблематичен персонаж Уайлд поставя интересни и провокативни въпроси за човешката същност, които са абсолютно актуални и в днешният свят. За култа към младостта и красотата, за нарцисизма в пълната му форма, за лесният и безпътен живот. И може би най- важният от всички въпроси – какво се случва с човешката душа скрита под съвършената обвивка. Определено препоръчвам романа на всеки, който харесва деликатният и красив стил на писане в книгите.

3.“Пиранези“ – Сузана Кларк

Ако мога да опиша „Пиранези“ само с три думи, то те ще са изключителна, въздействаща и опияняваща. Това беше едно от най- странните ми преживявания с книга през цялата ми „читателска кариера“. Определено една от най- странните книги, която по странност ми напомни на „Беззвездното море“ на Ерин Моргънстърн. Но същевременно беше толкова красиво написана, че на моменти ми се искаше да попадна в този красив, изящен и древен Дом. Книгата в никакъв случай не може да се преразкаже – тя трябва да се прочете и преживее, за да може самите вие да се докоснете до вълшебният свят изтъкан сред страниците, да почувствате магията ѝ от първо лице. Макар книгата да е доста кратка, то тя трябва да се чете с пълно съзнание и разбиране, защото на моменти наистина може да е объркваща. Хареса ми, че са засегнати важни екзенстенциални въпроси за човека, света, духовността в самите нас. Да разкрия цялата мистерия заедно с Пиранези беше удоволствие, а прозата на Кларк беше увлекателна в цялата книга.

4. „Приказка“ – Стивън Кинг

„Приказка“ от Стивън Кинг беше такова удоволствие за четене. Ако тепърва искате да се запознаете с творчеството на Краля с някоя по- лека книга, то тази е перфектният избор за това. След толкова прочетени негови книги, честно казано не вярвах, че „Приказка“ ще ме впечатли, защото не си представях г-н Кинг в ролята на фентъзи разказвач. Ах, колко много съм грешала! Света в „Приказка“ е толкова незабравимо вълшебно преживяване, което би се харесало на читатели от всякаква възраст. Атмосферата, изграждането на света, развитието на персонажите и чистото зловещо нещо на всичко, което Кинг изгради, наистина си резонираха едно с друго. „Приказка“ е толкова различна от класическият му стил, но в същото време той запазва обичайното си темпо и характерният си начин на разказване, от което може да ви побият тръпки по гърба от време на време. Изключително епичен роман, в който доброто и злото до последно се борят в една епохална битка, която до последната страница ще ви държи напрежение.

5. „Случаят „Аляска Сандърс’ – Жоел Дикер

Още един от любимите ми автори попада в класацията с последната си издадена книга „Случаят „Аляска Сандърс“. Запознах се творчеството на Дикер с „Истината за случая Хари Куебърт“, в която абсолютно се влюбих и от онзи момент прочитам всяка негова книга с нестихващ интерес. В „Аляска Сандърс“ в общи линии автора е запазил най- характерните си компоненти , чрез които изгражда почти всичките си книги. Имаме множеството обрати, които са негова запазена марка, редуване на главите с минало и настояще, и останах приятно изненадана с всички спомени, връзки и препратки към предишните му книги.

Една от силните страни на книгата е в добре развитите герои. Всеки персонаж е изграден с индивидуален характер, допринасящ за богатството на разказа. Дълбочината на изследване на героите позволява на читателите да създадат истинска връзка, правейки обратите в сюжета още по-въздействащи. Историята за това какво наистина се е случило с кралицата на красотата и обичаната от всички Аляска се разгръща постепенно, а напрежението след всяко малко разкритие допринася за пълнокръвното преживяване на историята. Ако си падате по- уютните мистерии и по- неочакваните обрати, то несъмнено обърнете внимание на всяка от книгите на Жоел Дикер.

6. „Аферата в Стайлс“ – Агата Кристи

„Аферата в Стайлс“ е първият роман на Агата Кристи, с който печели заслужената си репутация на кралица на мистерията. В него за пръв път се запознаваме с един от най-емблематичните герои в жанра, а именно Еркюл Поаро. Обожавам всяка една от книгите на Агата Кристи, които съм прочела до момента, защото винаги на края ме оставят с отворена уста. „Аферата в Стайлс“ е учебник затова как да се напише перфектната мистерия, която да държи читателите под напрежение буквално до самият край на историята.

Еркюл Поаро е бежанец от войната и търси спокойствие. Той се установява в малко английско селце, близо до имението на богатата възрастна дама – Емили Ингълторп. Когато откриват Емили отровена, всички са озадачени, а властите са с вързани ръце.
Списъкът на заподозрените е дълъг и всеки има тайна, която отчаяно пази. Поаро прилага ненадминатите си умения на детектив и поема разследването. Скотланд Ярд също се включват и разследването започва да се нажежава. Шестима са заподозрените. Всеки от тях застава нащрек и започват да се подозират един друг. С всеки детайл, с всяка уловка или улика Агата Кристи се е погрижила да поддържа малките ни сиви клетки в непрекъсната кондиция.

7. „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо’ – Матю Пери

Толкова ми е трудно да говоря или пиша за тази книга. Загубата на Матю Пери беше истински шок за всички негови почитатели и не само. Спомням си сутринта, след като се събудих и първото нещо, което видях на стената си във фейсбук бяха десетките снимки и публикации на Матю Пари, които съобщаваха за смъртта му. Залямме студена вълна от тръпки и в първите няколко секунди не повярвах, че това е истина. Докато скролвах надолу, за да проверя дали публикациите са истина изведнъж избухнах в няколко минутен плач – не исках да повярвам, че е истина. И все още когато попадна на клипчета с Матю в инстаграм все още си поплаквам.

В изповедта си „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ Матю Пери е до болка откровен за битката му със зависимостта към алкохола и наркотиците. Честен до степен да бъде смущаващ.  Той е безкомпромисно реалистичен относно грешките си, както в избора на живот, така и в избора на връзките си. Саркастичният му хумор е доста видим, въпреки че книгата не бих я определила като „забавна“. Ако има едно огромно предимство на книгата, то би било да покаже на онези, които се борят със същите проблеми, степента на възможната вреда и че могат да я преодолеят, въпреки че борбата за трезвеност продължава цял живот.

8. „Деветият дом“ – Лий Бардуго

„Деветият дом“ я прочетох още когато излезе преди няколко години, но след като излезе продължението ѝ „Зад прага на ада“, реших отново да си я припомня. И този втори прочит на книгата, определено ме накара да заобичам тази мрачна история, защото при първоначалният ѝ не успя да ме грабне и на моменти ми беше адски тегава за четене. Да си припомним правилото: за всяка книга си има определено време.

„Деветият дом“ е доста мрачно фентъзи, изпълнено с окултизъм и цял куп неприятни теми, с които не всеки би искал да се сблъска. Така, че, ако решите да прочетете книгата в даден момент си имайте едно на ум. В началото на книгата започва супер бавно и имах чувството, че историята буксува на едно място (мисля, че затова не ми допадна книгата първият път), нямаше никакво развитие. Неусетно в един момент историята набра такова голямо развитие, че поглъщах страниците за секунди. За сметка на монотонното начало на книгата е , краят е абсолютно фантастичен по най-добрия начин! Див, пълен с екшън и с няколко обрата, които не очаквах! Беше ми адски любопитно и интересно да чета за всички тези реални общества с добавения привкус на магически способности. Бардуго е създала свят, който изглеждаше зловещо реалистичен в толкова много аспекти. Определено се радвам, че с продължението на книгата, историята вдигна още повече нивото в развитието си.

9. „Поканените“ – Дженифър Макменън

С всяка следваща прочетена книга, Дженифър Макменън все повече се отвръждава като един от любимите ми автори. С „Поканените“ отново успя да ме изненада приятно. Призрачно красива история, от която на немалко пъти ще ви побият тръпки. История за безграничната майчина любов, която е готова на всичко. История изпълнена с огромна доза мистерия, напрежение, страх, свръхестествени и хорър елементи и постоянно любопитство какво ще се случи в следващата глава, защото буквално във всяка глава се случваше нещо, и страниците летяха през пръстите ми неусетно. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

10. „Клетка“ – Стивън Кинг

Буквално връхлитаме в сюжетната линия в“Клетка“ от първите страници. Без излишна настройка или предизвестия Кинг ни хвърля директно в „окото на бурята“.

На първи октомври мобилните телефони в целия свят зазвъняват едновременно. Независимо дали абонатът отговори на повикването или не, съдбата му се променя необратимо. Клейтън не притежава мобилен телефон и не е засегнат от „заразата“, но как ще оцелее сред хаоса, предизвикан от падащи самолети и страховити експлозии, как ще издържи писъците на ужасените хора? Отново ли има масирано терористично нападение? Не! Случва се нещо невиждано и нечувано. С още трима души Клейтън се опитва да попречи на настъпването на апокалипсиса. Ненадейно те се озовават в зората на човечеството, заобиколени са от орди кръвожадни същества, на които тепърва предстои да еволюират. Нещо подсказва на Клейтън, че за да намерят изход от кошмара, трябва да се върнат в Мейн. Дали обаче там не ги чака смъртоносен капан? Дали той отново ще види малкия си син? Има ли изгледи за оцеляване?

Развитието на всички персонажи и суровите човешки емоции на всички тях, докато нещата вървяха стремглаво надолу, бяха представени абсолютно автентично. Макар действието да се развиваше в сравнително умерено темпо, за мен лично беше плюс, защото ми беше изключително приятно да извървя дългият и неясен път, по който вървяха групата от оцелели герои. Идеята с мобилните телефони беше удар в десетката и ви уверявам, че след прочитането на романа ще гледате с друг поглед на вашите телефони.

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2022 година:

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

2022 година е вече зад гърба ни и е време за традиционната ми равносметка. Година, в която се случиха най- различни събития в глобален мащаб, но вярвам, че всеки един от нас ще извлече и ще запомни положителните моменти от годината. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с нови автори, продължих с прочита на любимите си автори, като Стивън Кинг и Агата Кристи. Успях да се абстрахирам от предразсъдъците си към някои книги и автори. И за моя изненада, останах с изключително приятни впечатления. Не вярвах, че някога ще дам шанс на книги, като „Човек на име Уве“ и „Където пеят раците“- множеството ревюта и коментари за книгите ме отблъскваха прекалено много, но явно е трябвало да настъпи подходящото време, за да почувствам, че трябва да им дам шанс.

През годината попаднах на прекрасни автори, като Фредрик Бакман, Дженифър Макмеън, Жером Лубри, Роберт Зееталер, Владимир Набоков и Рей Бредбъри. Успях да си обогатя читателската година и с няколко прекрасни класики, като „Тайната градина“, „Малки мъже“и „Крадецът на праскови“.Силно успяха да ме впечатлят и изненадат „Тайните убежища“, „Удавниците“, „Зимните хора“, „Зеленият път“ и сборника „Нощна смяна“. Силен отпечатък в съзнанието ми остави и автобиографичната книга „Непознатият до мен“ на Ан Рул, в която по- обстойно се запознаваме с един от най- известните серийни убийци Тед Бънди. Книгата наистина е написана доста подробно и увлекателно, така че ако се интересувате от try crime истории или искате да научите малко повече за психологическата страна на подобен тип индивиди, то препоръчвам книгата.

През изминалата година след доста отлагане най- накрая успях да прочета супер сладката и очарователна поредица за момиченцето зомби“Мортина“ от Барбара Кантини. И петте книжки ни разказват за различни приключения за Мортина, семейството ѝ и приятелите ѝ. Рядко чета български съвременни автори, за което наистина ми е неудобно да си призная, но в края на годината реших да дам шанс на Цветина Цолова, за което много се радвам, защото новата ѝ книга „Случаят с третата сила“ ме изненада адски много. Ако си търсите българско градско фентъзи с паранормални елементи, то това е вашето четиво.

Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Излишно е да казвам, че ми беше страшно трудно да избера само десет книги, защото те бяха доста повече. Затова няма как да не спомена „Пепел в снега“, „Двама братя“, „Смъртта е занимание самотно“, „Удавниците“, „Били Съмърс“, Където пеят раците“, „Наръчник за убийства за добри момичета“ и „Stranger Things: Worlds Turned Upside Down“.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и , които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Благодаря за доверието! Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Зеленият път“ – Стивън Кинг

За поредна година книга на Стивън Кинг заема почетното първо място в годишната ми класация за любими книги. Не веднъж съм споделяла, че дълги години отбягвах творчеството му, заради масовото мнение, че книги му били страшни и т.н. Но преди няколко години реших да се „престраша“ и… беше любов от първо четене. Лично за мен книгите му са доста далеч от понятието „страшни“, защото в тях има толкова житейски истини, толкова много емоции, а ѝ да не забравя ме,че Кинг е адски добър в изграждането на психологическата страна на персонажите си.

През изминалата година успях да прочета няколко от книгите му, като най- много ме докосна и ме спечели още от първите си страници „Зеленият път“. Безспорно това е една от най- емблиматичните книги в творчеството на Краля. Великолепно написан роман, който е пропит с толкова болка и тъга. Мрачен, но и красив. Изпълнен с чудеса. Една от малкото книги, които след като затворих и последната страница останах безмълвна, защото след прочита на такава книга, всички думи са излишни и ненужни. Една книга, която остави дълбок отпечатък в мен и мисля, че никога няма да забравя дори и най- малките детайли от сюжета. В сюжета са вплетени важни теми, върху които всеки един от нас има над какво да размисли, като религия, справедливост, хуманност, милост и прошка, вяра, жестокост, лицемерие, състрадание и т.н. Кинг го е написал много добре. Балансът между вълнуващи и емоционални сцени беше толкова майсторски поднесен.

Историята се развива през 30-те години на миналия век и проследява Пол Еджкомб, надзирател на блок в отделението за осъдени на смърт в Cold Mountain Penitentiary, човек, чиято работа е да се опита да направи последните дни на затворниците и пътуването по Зеленият път мирни и хуманни колкото е възможно. Един ден пристига нов затворник, Джон Кофи, огромен чернокож мъж, който е обвинен в убийството близначки. Но Джон Кофи има специална дарба. И скоро, след като Еджкомб и другите пазачи научават истината за Кофи, всичките им вярвания скоро ще бъдат оспорени и ще научат истинското значение на жертвата и изкуплението.

“Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.”

2. „Дългата разходка“ – Стивън Кинг

Още една от култовите книги на Краля, която адски успя да ме изненада. главно, защото не знаех с какво се захващам. На пръв поглед най- обикновена антиутопична история с прост сюжет, но почакайте само да напредне историята. Брутално добре написана въздействаща история, която е пресъздадена толкова живо, че в един момент сякаш си там на пътя с участниците в Дългата разходка, усещаш болката и ужаса, и въпреки това единствената ти е цел е да вървиш, да вървиш, за да останеш… жив. Кинг за пореден път е създал стряскащо автентична атмосфера, с която успешно обрисува и пресъздава изключително всичко случващо се. В продължение да 300 страници да задържиш вниманието на читателя, в които се случва само едно единствено нещо, си е чудовищен талант, който малцина писатели притежават.

„Дългата разходка“ е смъртоносно риалити предаване, в което от 100 стартиращи момчета ще оцелее само едно, което издържи на невъзможното изпитание. Правилата в състезанието са прости – целта е участниците да извървят определен маршрут, като не трябва да спират да вървят – без почивка, без отклоняване от зададената цел. Просто трябва да вървят. След три предупреждения за неспазване на правилото, отпадналият от играта участник бива застрелван на място от безмилостни военни. Състезанието приключва, когато накрая остане само един жив участник, който получава голямата награда по негово желание.

3. „Лолита“ – Владимир Набоков

Тази изключителна творба на Владимир Набоков “ Лолита“ няма нужда нито от оценки, нито от анализи, нито от многословия. Всеки, който е съумял да остави предразсъдъците си за книгата настрана, би съумял да прозре въздействащата сила на прозата на Набоков. Да почувства красивият изказ. Именно поради тази причина, реших да включа „Лолита“ в любимите си книги за изминалата година. Искам да вметна това,че пиша за книгата като литературно произведение, без да навлизам в дълбочината в темата, която те засяга. В никакъв случай Владимир Набоков не се е опитвал да прокарва идеи, нито да представи насилието и сексуално посегателство като нещо романтично или като нещо, което трябва да се толерира. Защото съм срещала най- различни мнения, които са дълбоко преувеличени. Да, разбира се, мнозина няма да харесат книгата предвид чувствителната тема, която е засегната, но „Лолита“ е много, много повече от това. Дали препоръчвам книгата? Категорично, не. Защото всеки един читател, трябва да прецени, дали е готов да даде шанс на книгата или тотално ще я заклейми. Лично аз дълги години избягвах книгата, беше ме гнус от тематиката в нея. Но през изминалата година, все пак реших да дам шанс на книгата, абстрахирах се до колкото можах от тематиката… и се оставих да бъда погълната от лирически красивата проза на Набоков.

4. „Тайните убежища“ – Жером Лубри

„Тайните убежища“ е изключително мистериозна, зловеща, брутална и откровено болна история. Написана адски майсторски и няма да преувелича гениално, историята ни въвлича в дебрите на психологическите травми и убежищата, които човек гради, за да се спаси от болката. Една умопомрачителна и заплетена история,в която всеки уж небрежно подхвърлен елемент, има своето значение за цялостната картина накрая. Стилът на писане на Жером Лубри е много увлекателен и приятен, Не разчита на дълги и безсмислени описания, а напротив – всяка дума е добре подбрана, със стегнати и въздействащи изречения. Действието се развива бързо, без излишни и отегчителни обяснения, а изцяло сме фокусирани върху историята. В самото начало може да ви се стори, че връзките на героите са нелогични, но с напредването на историята, става ясно, че всичко е изградено изключително логично, без абсолютно никаква пукнатина в сюжетната линия.  Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра.

5. „Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

„Човек на име Уве“ е една дълбоко човечна история, която ще ви трогне, разсмее. ще ви накара да се замислите за наистина важните и стойностни неща в живота, за които си струва да живеем. Скромен, трудолюбив, справедлив, честен, упорит, Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. През цялото време докато четях книгата през мен премина от вихър от емоции – смях, тревога, възмущение от нелеката съдба на Уве до сълзи, които ме накараха да затворя книгата с леко натежало сърце. Но въпреки това, всичко си струваше, защото такива истории изпълнени с човечност и доброта се срещат рядко в книгите, а в истинският живот още по- рядко. Сред страниците на книгата ставаме свидетели на една чиста и неприкосновена любов, която се среща веднъж в живота. Любов, която е извън времето и пространството. Соня – неговата единствена и неповторима Соня! Соня, която придава цветност в живота на Уве. Двамата бяха толкова различни във всяко отношение, но всъщност родени един за друг. Любов като тяхната е достойна за възхищение. Моментите, в които Уве посещаваше Соня ме караха да настръхвам и да чета със свито сърце, защото бяха толкова специални и съкровени. Определено тяхната любовна история няма да я забравя никога.

6. „Непознатият до мен“ Ан Рул

След „Лолита“, това беше втората книга, за която доста се двоумях дали да включа в класацията. Но истината е, че книгата… наистина ми хареса. Беше ми интересно да проследя разказа на Ан Рул, която е познавала и работила с Тед Бънди известно време. Ан Рул се е справила наистина блестящо. Описва в смразяващи подробности времето,в което са се случвали събитията – в детайли, хронологически последователно, без да е спестено нищо на читателите и най- вече търсеща отговор на въпроса защо. Защо се е стигнало до невъобразимите деяния на Бънди, когото е считала наистина за приятел. През цялото време, докато авторката споделя своите размисли се усещаше едно чувство за вина и тъга, че не е предусетила истинската същност на Бънди. За Тед Бънди има десетки книги, документални предавания и филми, в които е разкрита цялата манипулативна личност на Бънди. Няма да се впускам в излишни анализи за това колко хитър и зъл е бил зад обвивката на очарователния, чувствителен и заслужаващ доверие Тед. Бих препоръчал „Непознатият до мен“на всеки, който иска по- подробен разказ за живота на Бънди, но бъдете подготвени… Това е дълга и уморителна книга.

7. „Скандалният живот на Евелин Хюго“ – Тейлър Дженкинс Рийд

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ е една наистина пленяваща история, която ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална кинолегенда, която със сигурност ще успее да ви очарова.Още с прочита на „Дейзи Джоунс & The Six“ Тейлър Дж. Рийд успя да ме изненада приятно със своят неподражаем стил на писане. До тогава не бях чела история структурирана по този начин и още тогава знаех, че ще прочета всичко от авторката. Явно Тейлър Дж. Рийд не си пада по типичното поднасяне на своите книги, защото и „Скандалният живот на Евелин Хюго“ също е представена по интересен начин, който да накара читателя да иска още и още от историята.  Всеки един елемент в историята е представен толкова автентично, толкова истински, самата атмосфера, героите – абсолютно всичко е изпипано до най- малкият детайл. Все едно си в самата история, заедно с героите. Чрез историята на Евелин Хюго са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Готови ли сте да поемете на едно лудо пътешествие назад във времето с една от най- харизматичните, скандални и големи кинозвезди?

8. „Нощна смяна“ – Стивън Кинг

Определено ще трябва да направя една специална класация с любимите ми книги на Краля, защото постоянно доминират в класациите ми. „Нощна смяна“ е третият сборник с разкази на Кинг, който чета и несъмнено го бива в това да пише също толкова добре разкази, колкото и дебелите тухли, които са му запазена марка. В сборника са включени най- разнообразни разкази така, че да има за всеки читател по нещо. От такива, които бяха откровено гнусни, други страховити, имаше един, от който през цялото време ми се подкосяваха краката, до такива с дълбоко заложено психологическо послание над, което да размишляваш дълго време. Личи си, че разказите са подбрани внимателно, като всеки един от тях е свързан с определен страх. Най- силно успяха да ме впечатлят „Вампирът“, „Аз съм вратата“, „Нощна смяна“, Дружество „Отказване с гаранция“, „Децата на царевицата“, “ Ягодова пролет“.

9. „Зимните хора“ – Дженифър Макмеън

Преди известно време, когато ви споделих в ревю мнението си за „Удавниците“ за това колко много успя да ме впечатли историята, дори не подозирах какво ме очаква със следващата книга на Дженифър Макмеън. С ръка на сърцето мога да кажа, че ‘Зимните хора“ е два пъти по- добра от „Удавниците“. Хора, тази книга ме остави безмълвна и то не само със страхотно поднесената история, а ѝ с абсолютно зловещата си и мистериозна атмосфера. Убедена съм, че всеки почитател на паранормалните и крийпи истории би оценил и обикнал книгата. Този път авторката е развихрила целият си потенциал и ни е представила една мащабна история, изпълнена с мистика, паранормални елементи и дълбоко заровени семейни. тайни.

Сюжетът се развива в две времеви линии, като така имаме възможност да проследим историята възможно с най- много подробности. Всеки един от персонажите бе с изключително характерни и индивидуални черти, което беше страхотно, защото имах чувството, че това са реални хора с напълно истинска история. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

10. „Три сестри“ – Хедър Морис

След прочита на  „Татуировчикът на Аушвиц“ и „Пътят на Силка“, нямаше как да подмина и третата книга на авторката. Невероятна книга и невероятно тежка съдба са имали тези три сестри – Сиби, Магда и Ливи. Огромната сила, надеждата, вярата и желанието за живот на тези три млади момичета бяха достойни за възхищение. След всичко, което са преживели – мъченията, глада, болестите, загубите и скръбта – след излизането от лагерите, всяка една от тях съумя да се изгради отново и да продължи напред въпреки, че спомените им неминуемо ще ги преследват до последният им дъх. Въздействащо разказана история за едно мрачно и трагично време, когато войната е определяла съдбата и ценностите на милиони хора. Любопитен факт е, че в книгата срещаме, макар и за кратко Лали, Гита и Силка, които са ни познати от предните два романа на авторката.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1.“Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

2. „Корона от корал и перли“ – Мара Ръдърфорд

3. „Тайните убежища“ – Жером Лубри

4. „Удавниците“ – Дженифър Макмеън

5. „Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2022 година:

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно !