Както е при всяка любов от пръв поглед човек изпитва непреодолимо желание да вижда постоянно обекта на своите чувства. Затова и след като през 2011год. посетих за пръв път Дубай и Абу Даби / ударението е на първите гласни/, летейки с Аерофлот през Москва, защото Уиз еър все още не бяха открили директната си линия, всяка година виждах града, в който се влюбих от пръв поглед.
И макар, че след това имах и други такива географски любови чувствата ми към слънчев Дубай останаха все така позитивни и силни. Много неща в него се промениха за тези 4 години.
Затова и от дълго време си мисля, че е време да напиша продължението на пътеписа ми „10 дни в Дубай”, който за последните четири години помогна на много самостоятелни туристи да организират посещението си в ОАЕ. Стотиците мейли, които продължавам да получавам с въпроси за организацията, транспорта, забележителностите, хотелите, плажовете и всичко свързано с пътуването до ОАЕ ме правят щастлив, защото хората ми имат доверие и аз мога да им помогна съвсем безкористно и алтруистично с организацията на пътуването и програмата им.
А и като че ли най-голямата награда за труда ми бе, че при всяко мое следващо посещение на Дубай срещах пътуващи в самолета, носещи разпечатани копия на пътеписа ми, за да им е по-лесен престоя там. Има ли по-голяма награда и удовлетворение от това написаното от теб да е в помощ на толкова много хора.
В последно време като че ли стана модно да се пишат пътеписи, които в по-голямата си част нямат нищо общо с този литературен жанр, а са по-скоро подредени снимки и няколко реда с написано лично мнение / което е супер/ или по-лошия вариант за по лесно- малко текст за забележителностите, пействан от интернет. Доста често в началото на тези пътеписи или фотописи авторът скромно е написал нещо от рода на: „ Това е моят първи опит и той няма претенциите да е … еди какъв си...”
Затова и аз сега скромно ще напиша, че имам претенциите пътеписът ми за Абу Даби, който ще прочетете да е един от най-пълните пътеводители за този град на български език.
Той ще Ви помогне изключително много да организирате пътуването си до един невероятен и екзотичен град и да се чувствате сигурни, че знаете много неща за него, събрани за Вас на едно място.
За мен най-важното в едно пътуване или пътешествие е споделянето. Затова както в първите четири пътеписа за Дубай, и този за Абу Даби ще бъде споделяне на моите чувства и преживявания в града с Вас. И най-много с тези, които ще се заразят от написаното и ще се събуди в тях желанието да видят през своите очи екзотичната му красота.
Защото Абу Даби е един изключително съвременен и модерен град, който заслужава да се види не само за един ден или само за една Формула1.
Дубай е бутиков град, в който са изградени две основни нива на инфраструктурата. Едното е създаденото за туристите и чуждестранните специалисти, работещи на високи позиции в емирството и получаващи космически възнаграждения за труда си, а другото е за обслужващия персонал на същите тези туристи и специалисти. Или простичко казано Дубай Марина, Палмата, Ал Барша и Даунтаун Дубай са изградени за удобства за първите, а Дейра и Бур Дубай са останали за вторите. По средата остават разкошните къщи на малцината местни жители в района около Джумейра и крайбрежието.
Абу Даби е далеч от стандартите на съседното бутиково емирство, поне за сега. И е един съвсем нормален град за живеене, в който за разлика от Дубай можеш да се разхождаш пеша по тротоарите и парковете, да караш велосипед и кънки не само по крайбрежната Корниш, а и почти във всяка една точка на огромния град. И няма такава космическа разлика между отделните райони и квартали. Но за да се разбере всичко това трябва да опознаете Абу Даби.
Което за съжаление трудно се случва с българските туристи.
Ние отиваме основно в Дубай, въздишаме по красотите му, прескачаме за един ден до Абу Даби /най-много за два или три по време на Формулата/, за да видим трите основни забележителности на града- Джамията, Увеселителния парк Ферари и пистата за Формула 1 на остров Яс, накрая ако остане време отиваме набързо и до уникалния хотел Емирейтс Палас и вечерта бързаме да се приберем в Дубай, за да не изпуснем поредната серия шедьоври от светлина, вода и звуци на фонтаните пред Дубай Мол.
И когато ни попитат как е Абу Даби, повдигаме рамене и несигурно промънкваме: Абееее, горе долу бива, ама може и без него….
А Абу Даби е изключително красив и въздействащ ако имаш време да го опознаеш поне за седмица. Макар че и това е крайно недостатъчно време. Ние за осем дни не успяхме да видим и половината от набелязаните забележителности на града. Истински се надявам да имам съвсем скоро още една възможност за още по-дълго посещение на столицата на ОАЕ…
Време е да започваме пътуването си към Абу Даби, но преди това ще се върна малко назад във времето…
На 13 ноември 2011година в 16,30 часа бързахме да се качим на автобуса, който тръгваше след няколко минутки от централната автогара в столицата на ОАЕ и не съжалявахме, че отпътуваме от този толкова прехвален, най-богат град на света, който обаче не можа по никакъв начин да ни хареса и да ни накара да поискаме да останем в него.
Сигурно ще Ви бъде интересно да видите през обектива на камерата какво представляваше града през ноември 2011год. И то най-красивия му и богат район около гордостта на Абу Даби, вторият най-скъп след Марина бей Сандс в Сингапур хотел в Света- Емирейтс Палас и бъдещата най-висока сграда с прекрасни панорамни гледки от 74 етаж- Джумейра Етихад Таурс.
Всъщност петте кули все още бяха един огромен стоманено бетонен скелет.
Вижте сега Емирейт Палас и района около него през 2011г. Една огромна строителна площадка, а хотелът почти не можеш да го забележиш. По-късно ще видите района около хотела и през 2015 година, за да разберете сами колко далеч е отишъл Абу Даби само за 4 години.
Ето и видео клипа от 2011 год., в който се виждат завършени само първите три кули от Етихад Тауърс, и стоманенобетонните скелети на 4 и 5 кула...
На 30 март 2015година в 12,30 часа стояхме на централната автогара в Абу Даби в очакване да се качим на автобуса за Дубай и за разлика от 2011 година дълбоко съжалявахме, че напускаме този толкова красив, гостоприемен и топъл град…
Няколко пъти след ноември 2011 година се връщахме в космополитния Дубай, но нито веднъж не поискахме да преминем отново 130 те километра на югозапад и да посетим Абу Даби. И да видим дали строителните площадки, които като бурка скриваха зелената снага на този град, в който се изливаха милиарди, и който имаше огромното желание да настигне и дори надмине популярността на съседното емирство, са отстъпили място на красотата….
На 30 март 2015година в 12,30 часа бързахме да се качим на автобуса, който тръгваше след няколко минутки от познатата вече автобусна спирка в централната автогара в столицата на ОАЕ и съжалявахме, много и дълбоко съжалявахме, че 8 те дни в Абу Даби изминаха като миг и трябваше да си тръгнем от този толкова красив, зелен и гостоприемен град, в който щяхме да желаем да се завърнем….
А иначе пътуването до Обединените арабски емирства започна десет дни по-рано в студения мартенски ден. Полетът на Уиз еър премина нормално и в 20,15 часа, или 20 минути преди разписанието кацнахме на летище Ал Мактоум в Дубай. Не за първи път летяхме с Уиз еър до Дубай и всичко по летището ни бе познато. Нямахме чекиран багаж, сложиха ни печати в паспортите, заредихме нол картите си и в 20,40 часа бяхме на автобусната спирка в очакване на автобус Ф55.
Малко след 21 часа автобусът тръгна полу празен, освен нас имаше само още пет шест човека.
Интересно с какво ли пътуваха останалите над 100 човека от полета ни. Може би са хванали таксита или са имали платени трансфери, или пък не бяха успели да да вземат чекирания си багаж все още. Поне за мен най-евтиния транспорт остава автобусът до метро станция Ибн Батутта и оттам с метрото към хотела Ви. Пътуването трае 40-45 минути, автобусът не спира никъде и само срещу 5 дирхама стигаш до началната станция на метрото.
20 те километра от летището до метро станцията с таксито ще Ви излезат около 55 – 60 дирхама, а трансфер от хотела не по-малко от 100 дирхама. Всеки може да си прецени за себе си. Разликата във времето за пътуване на автобуса и таксито не е повече от десетина минути.
Добре е като се качите на автобуса да не забравите да валидирате силвър нол картата си или златната карта ако сте си купили такива. Валидирате я и на качване и на слизане. В случая с автобуса от летището дори да пропуснете при слизане да я валидирате не е фатално, тъй като това е крайната спирка на автобуса и няма да Ви вземе повече от 5 дирхама. Можете да видите валидаторите на снимката. И мъжете да не забравят, че предната част на всички автобуси в Дубай и Абу Даби е отделена с движещо се крило само за жени.
В 22 часа вече бяхме слезли на метро станция Sharaf DG и се запътихме към хотела си. Той бе само на 50 метра по права линия от метро станцията, но пешеходните пътеки за преминаване бяха малко по-встрани и затова се оказа, че трябва да изминем около 200 метра до Касел Ал Барша, хотелът в който щяхме да прекараме два дни преди да отпътуваме за Абу Даби.
Няколко дни преди пътуването ни бях написал писма до двата хотела в Дубай и в Абу Даби, в които надълго и нашироко обяснявах как пътуването ни е по случай рожден ден и сме предпочели техния хотел пред стотина други, и как очакваме да изпълнят нашите желания за хубави стаи.
Дубай е рай за туристите и колкото пъти да сме ходили не сме оставали никога разочаровани от хотелите и обслужването в тях. Затова и не се изненадахме, когато ни посрещнаха с широка усмивка за добре дошли и вместо да ни настанят в стандартната двойна стая, която бяхме резервирали чрез Агода ни ъпгрейдваха до луксозен апартамент. Отблагодарихме се на момчето и момичето на рецепцията с по един български сувенир и се качихме в апартамента.
Там освен луксозната обстановка ни очакваше поредната голяма изненада. Само двайсетина минути след настаняването ни на вратата се почука и се появи един сервитьор с торта в ръка, подарък от хотела за рождения ден.
Е как да не искаш постоянно да се завръщаш в този град, където знаеха как да се отнасят с гостите си.
Огромен контраст с хотелите в България, където българските посетители на повечето от хотелите са синоним на натрапници и досадници, дошли да развалят рахатлъка на работещите в тях, а и на собствениците им, които незнайно защо никога не вземат мерки при оплакването на туристите.
Нямаше къде да излизаме в 23 часа и затова можехме да отпием по чаша мартини и да хапнем от тортата по случай празника….
Единственият ни пълен ден в Дубай 22 март премина доста лежерно като посетихме отново някои от най-любимите си места в града, но за тях ще разказвам в отделен пътепис, а сега се връщаме отново към Абу Даби.
В ранната утрин на 23 март набързо направихме чек аута в Каселс Ал Барша и в 10 часа вече бяхме на автогарата до метро станция Ибн Батутта, откъдето щяхме да хванем автобуса до Абу Даби. Три години по-рано тази автогара не съществуваше и единственият начин да се придвижиш с автобус от Дубай бе да пътуваш от централната автогара Al Ghubaiba Bus Station.
За тези, които са в хотел в Бур Дубай или Дейра това е близко, но за тези, които са в хотел в Ал Барша или Дубай Марина трябва да пропътуват около 30 км. с метрото до автогарата и след това наново да преминат с автобуса същия маршрут на път към Абу Даби.
Затова и бе открита тази нова спирка на автобус Е100. А автобусът, тръгващ от нея вече бе с номер Е101. Цената на билета е една и съща от двете автогари- по 25 дирхама в посока. Но докато от Al Ghubaiba Bus Station можеш да пътуваш с хартиен билет, то от Ibn Battuta Metro Bus stop можеш да се чекираш единствено и само с нол карта.
Затова не забравяйте да заредите поне 25 дирхама в нея преди тръгването.
Автобусите от автогарата в Бур Дубай са на всеки 15 минути, докато от Ibn Battuta са на всеки кръгъл час. На връщане от Абу Даби към Дубай без значение дали ще пътувате с Е100 или Е101 можете да си купите хартиен билет, ако нямате в картата заредени 25 дирхама.
Ето и разписанието на двата автобуса, за да може всеки да пътува с по-удобния му автобус.
Автобус Е101 от Ibn Battuta Metro Bus stop
Автобус Е100 от Al Ghubaiba Bus Station в Бур Дубай
За тези, които пътуват от Ibn Battuta Metro Bus stop е добре да знаят, че автобусът се пълни бързо, и за да не се наложи да чакат още час е хубаво да са поне двайсет минути преди часа на тръгване на автобусната спирка.
В 11 часа се бяхме настанили удобно в автобуса и след час и десетина минути пристигнахме в Абу Даби. Абу Даби може да не е перлата в короната на Обединените Арабски Емирства. Тази позиция задълго ще бъде запазена за по-малкия, но много по-лъскав и суетен Дубай.
Но Абу Даби е най-богатото емирство и именно на неговия петрол страната дължи възхода си и размера на инвестициите.
В превод Абу Даби означава Бащата на газелата. И като истински баща прощава лудориите на по-малкия Дубай. Затова и единият остава впечатление, че е центъра и най най на света, а Абу Даби се опитва да го догони, но не забравя собствената си идентичност, свързана с религията и същността на арабския свят. Докато в Дубай почти няма да срещнете местни жители, а повече от 80% са туристи или емигранти, то в Абу Даби пропорцията е обърната. И тук можете да видите истинското, а не напудрено лице на Емирствата в цялата му автентичност.
Автобусът спря на централната автогара- Abu Dhabi Central Bus Station до Al Wahda Mall. В близост до автогарата има няколко спирки на градски автобуси за всички посоки на града, но тъй като бяхме с куфари хванахме такси и след десетина минутки бяхме вече пред хотела ни: Sheraton Khalidiya на една от централните улици Zayed The First Street.
Предстоеше ни дългоочакваната среща с този екзотичен град. Каква ли щеше да бъде тя щяхме скоро да разберем. Като за начало от рецепцията „напазарувахме” безплатно от десетките дипляни, карти и рекламни листовки на атракциите в Абу Даби като не пропуснахме да се запознаем и с дипляната на Туристическата полиция на града, и изискванията и пожеланията към туристите.
Предлагам Ви ги, за да се запознаете с тях. Те могат да бъдат от полза на тези, които се интересуват от правилата за поведение в една мюсюлманска държава с по-консервативна политика по отношение на публичното поведение на чуждестранните гости. Тъй като ги няма на български език в дипляната, сканирал съм ги на руски и английски език, като предполагам, че всеки един ще знае поне малко от единия език, за да разбере написаното.
И след като се запознахме предварително с правилата на поведение, които е добре да спазваме, уважавайки традициите и правилата на Емириствата, ще е необходимо да си изберем и един от над 130 те хотела на главния остров и съседните острови Садият и Яс. За всички, на които им предстои самостоятелно пътуване до Абу Даби ще се опитам да разкажа накратко за:
ХОТЕЛИТЕ В АБУ ДАБИ
Има няколко зони в Абу Даби, в които всеки турист може да резервира хотел в зависимост от предпочитанията си. Първата, в която има най-много хотели се намира в източната част на града. Това е Tourist Club Area - Abu Dhabi. За да може всеки по-добре да се ориентира в града ще кача една туристическа карта. На нея има отбелязани всички забележителности на Абу Даби и съседните острови, както и наименованията на основните булеварди и райони на столицата на ОАЕ. Такава карта освен в електронен вариант от тук можете да намерите безплатно във всеки един от хотелите в Абу Даби.
Много от най-добрите хотели в Абу Даби са именно в Tourist Club Area. Там е и един от най-големите молове Abu Dhabi Mall.
Някои от най-предпочитаните хотели в района са Hotel Sofitel Abu Dhabi Corniche и Le Royal Meridien Abu Dhabi. А по-бюджетни и достъпни за всеки джоб- Al Diar Mina Hotel, Al Diar Dana Hotel.
За съжаление тези хотели са далеч от плажовете на Абу Даби и ако искате да отседнете в този район и в същото време да сте в хотел със собствен плаж имате възможност да резервирате скъпите Sheraton Abu Dhabi на Corniche Road East и Le Meridien Abu Dhabi. И нискобюджетния тризвезден La Residence - Абу Даби, който е към Le Meridien, и ползва неговия плаж и територия.
За тези, които желаят да посетят Абу Даби като плажна дестинация има доста възможности за хотели в близост до прекрасните плажове на главния и съседните острови.
Най-хубавият плаж в града e Corniche Beach.
До Corniche Beach можете да намерите само два хотела на поносима цена: Oryx Hotel и Sheraton Khalidiya. Но пък за хората с по-големи финансови възможности са невероятните, но доста по-скъпи Hilton Abu Dhabi, Jumeirah At Etihad Towers и Khalidiya Palace Rayhaan by Rotana.
Тук се намира и един от най-луксозните, а може би и най-луксозен хотел в света- Emirates Palace.
Със собствени плажове, макар и на канали, а не в открито море и с невероятно красива панорама към града и Бялата джамия на отсрещния бряг са два от най-рейтинговите хотели в Абу Даби Shangri-La Hotel и Traders Qaryat Al Beri. Те са с огромна територия, с плавателни канали, свързващи двата хотела и лодки за придвижване в тях, както и със собствен пазар и заведения, задоволяващи и най-претенциозния вкус.
И като говорим за скъпите хотели в Абу Даби не трябва да пропускаме и още едно украшение- хотел Hyatt Capital Gate, намиращ се в най-наклонената сграда в света с уникална архитектура- Capital Gate.
Когато търсех хотел в Абу Даби попаднах на невероятна промоция на Хаят Капитал гейт за двойна стая. Изкушението бе изключително голямо. Можех да резервирам на цената на един от скромните хотели супер луксозния Hyatt Capital Gate. Единственото лошо нещо бе, че той се намираше в средата на нищото. На най-некомуникативното място, което можеше да се намери в града.
Далеч от плажовете, центъра и основните забележителности, без никакви транспортни връзки до него. Един единствен автобус № 40 обикаляше половината град, за да стигне близо до Конгресния център и Капитал гейт. Така че се отказах от резервирането му и след като посетихме Капитал Гейт не съжалявам за решението си.
Два от съседните острови на главния остров предлагаха освен най-добрите плажове в столицата и невероятни пет звездни изкушения. На остров Садият, до най-красивия плаж, който можете да откриете в Близкия изток Садият бийч се намират само два, но какви хотела- Park Hyatt Abu Dhabi Hotel & Villas и The St. Regis Saadiyat Island Resort.
А на най-известния остров на Абу Даби YAS Island желаещите да отседнат можеха да се настанят в Centro Yas Island, Yas Island Rotana, Crowne Plaza Yas Island, Radisson Blu Hotel, Park Inn by Radisson Abu Dhabi Yas Island и разбира се черешката на тортата, уникалният Yas Viceroy Abu Dhabi, полегнал като огромен кит над пистата за Формула 1.
И така след разглеждане на всичките над 120 хотела в Абу Даби избора ни се спря на три от тях: Yas Viceroy, Emirates Palace и Sheraton Khalidiya Hotel.
Първите два обаче за наше най-голямо съжаление можехме само да разгледаме, заради високите им цени. Така че резервирахме третия и мисля, че не сбъркахме в избора си.
Sheraton Khalidiya Hotel бе всичко онова, което търсихме. Да бъде с добро местоположение. Тоест близо до плажа, центъра на града и основните забележителности, да има добри транспортни връзки около него и да бъде чист. Макар че от две години да не бе под шапката на световно известната верига, той все още запазва името и в наименованието си и държи на добрите и стандарти. Имаше и басейн на покрива, така че ако ни домързеше да ходим до плажа, който бе само на 150метра, можехме да мързелуваме на него.
А пък каква панорама се откриваше от този басейн на покрива.
На отсрещната страна на улицата се извисяваше една от най-красивите нови сгради в Абу Даби Shining Towers.
Зад нея, само на 300 метра бе Khalidiyah Mall, откъдето можехме спокойно да пазаруваме и сменяме валута по всяко време през деня.
А като се обърнехме на другата страна виждахме високите кули на World Trade Center Mall /WTC Mall/ с огромния портрет на Шейх Халифа ибн Зайед ал-Нахаян, бащата на Нацията и първи президент на ОАЕ.
И не на последно място решаващо за добрата оценка на хотела бе, че цената му е съвсем приемлива. Резервацията я направихме през Агода, които ни дадоха най-добра цена за 7 нощувки- 478 евро. Както при резервацията на хотел Каселс Ал Барша в Дубай написах писмо преди тръгването ни, в което обяснявах колко сме впечатлени от добрите отзиви на наши познати за хотела и как сме го избрали за ваканцията си, разчитайки да получим по-добра стая при пристигането ни.
На рецепцията ни посрещнаха с усмивка и според Марина, оказа се че е рускиня, ни дават една от най-добрите си реновирани стаи на 2-я етаж. Всъщност от отзивите в трипадвайзър предварително знаехме, че от 2 до 4 етаж стаите са реновирани и тези етажи са за непушачи. Но пък самите стаи са по-малки като площ. За разлика от студията на по-горните етажи, които бяха за пушачи, но пък разполагаха с оборудван кухненски бокс. Влязох в стая 204, която ни дадоха, но макар и нова тя ми се видя твърде малка за почивката ни в следващата седмица затова и помолих да ни я сменят със стая на по-висок етаж, с кухненски бокс и изглед към Корниш- крайбрежната алея на Абу Даби. Молбата ми бе изпълнена и стая 1125 ни очакваше.
Хотелът бе малко минало величие с целия си не толкова съвременен и модерен интериор. Рецепцията му, както и основния ресторант Avenue 3 се намираха на първия етаж, а лобито на партера, като самият партер бе също на две нива със стълби към второто, след което продължаваш нагоре и стигаш до рецепцията. Трябваше ни малко време докато се ориентираме кое къде се намира, но после свикнахме.
Главният вход на хотела и двете нива на партера
Фоайето с лоби бара, вляво е главния вход
Стълбите към първия етаж с рецепцията и ресторанта
Рецепцията и ресторант 3-то Авеню
Ресторантът имаше вход и от улицата, а пред него се кипреше… истинска червена английска телефонна кабина
Обзавеждането в не реновираните стаи бе поовехтяло, но пък за сметка на това бе достатъчно чисто в целия хотел, макар горните етажи, които бяха за пушачи да бяха просмукани от тютюневата миризма. Камериерът на стаята напълно си заслужи всекидневния бакшиш, който му давахме и не пропускаше да зарежда всеки ден чисти хавлии и нови тоалетни принадлежности, както и по 4 бутилки минерална вода. А местоположението на хотела бе възможно най-доброто за нас.
Само на пресечка от най-добрия плаж на Абу Даби и то точно до гейтове 5 и 6, от които се влиза на плажа, който желаехме. И на няколко спирки с автобуса от центъра на града, и основните забележителности. До хотела имаше две основни спирки, от които можехме да хванем автобуси № 5,7, 32, 34, 40 и за не повече от двайсетина минути да пристигнем до желаната дестинация.
В хотел Шератон останахме в продължение на 8 дни, и сега ако трябва отново да избера хотел за престой в Абу Даби без колебание бих го резервирал заради съотношението местоположение, качество, цена. Макар, че за мнозина с по-голяма претенциозност към интериора и дизайна той може да се окаже не достатъчно добър.
Само на два километра от нашия хотел се намираше най-голямата забележителност на Абу Даби и негова емблема- уникалният хотел Емирейтс Палас.
Мнозина не знаят името му. За тях той просто е Версай на Изтока и дворецът от 1001 нощ. Предстоеше ни да посетим и се запознаем с едно истинско архитектурно чудо- 7 звездното бижу на хотелите Кемпински. Посещавали сме доста от най-добрите хотели в света, включително и Марина Бей Сандс в Сингапур и Бурж Ал Араб в Дубай, но нищо и никой от тях не може да се сравни с великолепието на Емирейтс Палас.
Преди да се разходим в него обаче искам да Ви предложа само малко статистически данни за хотела, за да можете да усетите по-пълно великолепието му.
Emirates Palace е втория най-скъп хотел в света след Марина Бей Сандс в Сингапур. Строежът му струва над 2 милиарда долара и продължава три години, от 2007 до 2009 год. Проектиран е от John Elliott RIBA, старши вицепрезидент на Wimberly - международна фирма, специализирана в проектирането и изграждането на луксозни хотели. Хотелът е държавна собственост и принадлежи на правителството на ОАЕ.
Емирейтс Палас е с две крила, източно и западно, и притежава 114 позлатени купола, включително и най-големия купол в света, по-голям дори от купола на Базиликата Св.Петър във Ватикана. По своята същност той е един огромен дворец. Разстоянието между източния и западния край на двете крила на хотела е над 1 км. В него работят близо 2700 човека от 50 държави. Над 1000 полилея с кристали Сваровски очароват посетителите. Дворецът разполага със собствено яхтено пристанище,
хеликоптерна площадка, собствена плажна ивица с частен бял плаж и дължина 1,3 км, и камили за разходка. Все пак не е шега това- 1,3км.
В него има подземен паркинг за 2600 автомобила. Над 1000 акра градини дават спокойствие и зеленина. 140 асансьора осигуряват достъпа на гостите до 302 стаи и 92 апартамента, които са шест различни типа. Освен тях има още 16 дворцови апартамента на шести и седми етаж. Двадесет и два от апартаментите са запазени за правителствени ръководители и държавни глави. Но и това не е всичко. На най-горния осми етаж са разположени шест специални апартамента, които са запазени единствено и само за кралското семейство на Емиратите. В повечето апартаменти основните материали, използвани в обзавеждането са злато и мрамор. Два външни басейна с водопади и изкуствена река, спа център, тенис кортове, игрище за футбол и крикет дават възможност за спортуване на посетителите. Това са статистическите данни, зад които стои красотата и величието на един невероятно красив дворец хотел. Мнозина със сигурност са го виждали във филма „Сексът и градът 2”
Когато организирах посещението ни в Абу Даби едно от първите неща, които реших, че трябва да направим е платената обиколка с екскурзовод в Емирейтс Палас. По принцип всеки ден от 10 до 22 часа можете да посетите безплатно първия етаж на хотела и да пиете капучино със златни люспи за 50 дирхама, /върху които ще ви начислят и още 10% такса обслужване и 6% туристическа такса/ в бар Le Café, или да похапнете в някой от 10 те му ресторанта.Безплатно можете да разгледате стълбищата, фонтаните пред хотела, да го обиколите от външната му страна, да разгледате разкошните градини в предната му част, но не и тези в задната.
Да закупите кюлче злато от банкоматите във фоайето. Да посетите тоалетната на първия етаж. В кръга на шегата, дори и само това си заслужава, защото и тя е уникално красива. Но не може да разгледате нищо друго от огромната му територия. Нали не забравяте, че разстоянието между най-източната и най-западна точка вътре в него е 1км.
Платената обиколка на цена от 100 дирхама на човек се провежда два пъти през деня в работните дни от седмицата. Екскурзовод от фронт офиса на хотела развежда сформираната група от желаещи и заплатили таксата за обиколката из целия дворец. Но трябва предварително да направите резервация за тази обиколка, за да сте сигурни, че такава ще има дори и само заради Вас. Или пък че някое мероприятие или посещение на височайши държавни глави няма да затвори достъпа до по-голяма част от хотела и прилежащите му територии. Писах писмо до офиса на хотела с желаната от нас дата и час за посещение и те ми отговориха, че за съжаление в периода от 23 до 30 март ще има конференция в хотела и могат да ни направят исканата обиколка на хотела, но без да показват голямата зрителна зала. Потвърдихме, че и така е ОК и в следващо писмо получихме потвърждение на заявката ни и указания в колко часа да се явим за обиколката и дрескода, който трябва да спазим. Не трябва да сте облечени с къси панталони, мини поли, бермуди, спортни или плажни дрехи, чехли, джапанки ризи без ръкави. Всъщност ето и писмото с указанията на хотела.
Dear Rosen,
Greetings once again from the Emirates Palace!
It is our pleasure to confirm your reservation for the hotel tour on March, 25th at 16:00 pm for 2 people.
In order to show consideration for the local culture, we kindly ask you to adhere to a smart casual dress code to visit the hotel. Please refrain from wearing shorts, mini-skirts, bermudas, sports or beach wear, slippers, flip flops sleeveless shirts and vests in the hotel public areas. Considering that there might be last minute changes in the hotel operation we reserve the right to cancel the tour by informing you 24hrs prior to your booking.
Kindly approach our Reception desk at the main lobby 15 to 10 minutes prior to the scheduled time.
Please present this confirmation to our Security colleagues at the main gate while entering hotel premises.
Emirates Palace Team looks forward to welcoming you soon.
Kind Regards,
Judith
Не ни хареса това , че в последния момент можеше да отменят резервацията, но нямахме друг избор. На 25 март в 15,30 часа вече бяхме пред главния вход на хотела. Ако някой се притеснява, че могат да го спрат на входа и да не го пуснат да си хване такси. Има доста случаи на отказан достъп за разглеждане на хотела с оправдание, че в момента не може, има мероприятия или нещо подобно. Макар да носехме писмото в себе си, както ни бяха казали никой на входа не спря таксито, за да пита къде отиват пътниците в него и дали имат резервация за посещение на хотела. Можехме да си хванем и автобус №34, който спира пред хотела ни, а последната му спирка е точно до Емирейтс Палас, но някак странно ми звучеше да отидем с автобус на посещение на най-луксозния хотел в света. В доста стари указатели на Абу Даби можете да прочетете, че до хотела спират и автобуси № 5,6,7,8,9,11,32, но това не е вярно, защото след това ще трябва от спирката до хотела да вървите още поне километър, а това в жестоките температури на пустинята не е най-добрия вариант. Единственият автобус, който има спирка до самия хотел е №34.
Още с влизането в хотела бяхме зашеметени от красотата, която се разкри пред очите ни. И това беше само началото, какво ли не очакваше вътре в него.
Дотук можете с автомобил, след това влизате във фоайето на хотела.
Точно срещу главния вход във фоайето е огромния портрет на Шейх Зайед –бащата на Нацията, а вдясно е рецепцията.
Обадихме се на рецепцията, че сме пристигнали и след малко при нас дойде красиво русо момиче, облечено с великолепна униформа, което се представи, че ще бъде нашата екскурзоводка в следващите два часа. Казва се Яна и е от Киев.
Страхотна изненада. Оказа се, че ще бъдем 7-8 човека групата и в нея има руснаци, евреи, англичани и ние-двама българи. Затова и Яна ще ни придружава, за да разказва едновременно на английски и руски. Двамата евреи бяха отседнали в хотела и въпреки това искаха екскурзоводна обиколка, а едната англичанка след обиколката бе толкова впечатлена от видяното, че си плати стая на рецепцията и остана за 1 нощ в хотела. Платихме и ние 200 дирхама за обиколката и тръгнахме. Яна се извини, че тъй като в момента в хотела се провежда симпозиум няма да можем да посетим голямата конгресна зала. Но за да ни компенсират от управата на хотела ни разрешават с колички за голф да обиколим абсолютно целия комплекс включително яхтеното пристанище, което е на около километър от сградата, игрищата за футбол и крикет, вътрешните градини и плувни басейни, плажа и два от най-луксозните апартаменти на предпоследния етаж. Последният етаж не е за простосмъртни, а само за Кралската фамилия на Емирствата. Така че изведнъж се оказа, че вместо да ни извадят очите ни изписаха веждите с този симпозиум и щяхме да посетим много повече отколкото обикновено се позволява.
Нощували сме в Марина бей Сандс, разхождали сме се из Бурж Ал Араб, но толкова много колкото видяхме при тази екскурзоводска обиколка никъде не сме успели да видим.
Яна ни засипа с информация. Минахме първо покрай знаменитите банкомати, от които можете да си изтеглите не пари, а кюлчета злато.
След това продължавайки все още на първия етаж преминахме покрай знаменитото кафе, в което по-късно щяхме да пием капучино със златни люспи.
Двама изпълнители с флейта и пиано се грижеха цената му да не Ви присяда чак толкова много като е гарнирана с хубава класическа музика.
Продължихме по стълбите към втория етаж и тук видяхме от двете страни на парадното стълбище два шедьовъра. Два гоблена с огромни размери ни показваха Емирейтс Палас в цялото му великолепие. На лявото стълбище ще видите това:
А на дясното това:
Разстоянието от което може да се снима за съжаление не е толкова голямо, за да могат да се хванат в пълния им обем двата гоблена, но и така добре се вижда за какво става дума. Стигнахме и до изложбената зала магазин на хотела. Казвам изложбена зала, защото малцина могат да си позволят да пазаруват в този магазин. Някои от изложените експонати бяха от чисто злато и с цена над сто хиляди долара като този например.
Разбира се има и доста по-евтини, само няколко десетки хиляди долара като тези фигурки примерно.
И после върви вярвай на тези, които казват, че не е толкова хубаво да си богат. Хубаво е, и то как… Най-накрая стигнахме и до един от асансьорите, който е предназначен само за ВИП гостите на хотела настанени в големите президентски апартаменти. Ето асансьора отвън и от вътре.
Яна ни показа два от типовете апартаменти в двореца. Първият по-малък апартамент, който разгледахме бе Royal Suite Khaleej с площ от 275 кв.м., а вторият тип апартаменти, които посетихме бе още по-луксозния Palace Pearl Suite, с площ от над 400кв.м. Честно да си призная на няколко пъти се изгубвах в него, чудейки се къде е изхода му. Докато се разхождахме в тези по-високи етажи на хотела не срещнахме никой освен една възрастна американска двойка на достолепна възраст.Излишно е да се опитвам да разказвам за лукса, който видяхме в апартаментите. Той няма как да се опише, просто трябва да се види.
Като се почне от златните бани с джакузи, премине се през огромните холове с копринени завеси и самостоятелни трапезарии с подредени маси за хранене със златни прибори и се стигне до великолепните тераси, от които се откриваше умопомрачителна гледка към територията на комплекса. Полюбувайте се малко на красотата.
Съжалявам, че нито една стая от тези апартаменти не може да се покаже в целия и размер в една снимка, но те са толкова големи, че просто няма как да снемеш наведнъж цялата баня примерно, която е около 40кв.м.
Включително златна мивка и златни кранове за водата.
Ето и изгледа от терасите на тези два апартамента.
Огромната бяла сграда, която се вижда в далечината на следващата снимка е новата резиденция на шейха на Абу Даби.
След като разгледахме двореца отвътре и се полюбувахме на панорамните гледки, включително и вътре в него
бе време и да видим прекрасните му градини и басейни, а с колички за голф успяхме да обиколим и цялата му огромна площ, стигайки до игрищата, плажа и яхтеното пристанище.
Всичко това можете да видите в следващите два видеоклипа. Те са разходка из цялата територия на Емирейтс Палас. Първо на запад към яхтеното пристанище и след това към източната част на комплекса. Извинявам се за подскачането на картината, но количката за голф подскачаше по алеите на комплекса.
И в заключение на разказа ми за Емирейтс Палас искам да пожелая на всички, които посетят Абу Даби да могат да си позволят ако не нощувка в него, то поне организирания тур из хотела, за да се потопят в света на лукса и богатството на най-невероятния хотел в света, пред който Бурж Ал Араб в Дубай изглежда като по-беден роднина, а Марина Бей Сандс в Сингапур като най-обикновен пренаселен базар.
Третият хотел, който посетихме в Абу Даби бе един от най-красивите хотели не само в Близкия Изток, а и в цял свят. Яс Вайсрой на остров Яс е единствения, който е разположен върху писта на Формула1- F1 Yas Marina Circuit , където се провежда финалния кръг от надпреварата между най-бързите болиди.
Уникалната му архитектура и футуристичен дизайн, състояща се от две кули, свързани по между си с мост и стъклена обвивка, изградена от 5 400 ромбоидни стъклени панела и стомана е изключително красива и запомняща се.
Архитекти на това чудо са двама дизайнери от Ню Йорк Hani Rashid и Lise Anne Couture. Системата Grid Shell е в основата на стъклената обвивка и благодарения на нея през деня тя изглежда като изключително нежен воал, покриващ снагата на хотела. А за през нощта системата Grid Shell разполага с LED осветление, включващо видео канали, променящи плавно и изключително красиво светлините на ромбовете.
Дизайнът на хотела въплъщава артистичността, елегантността и геометрията, които са в основата на древните ислямски изкуства и занаяти. Вътрешният дизайн и интериор на хотела следва заложените естетични линии от външния му вид и е също толкова модерен, футуристичен и запомнящ се. Разходихме се само на партерния етаж и лобито на хотела и това, което видяхме бе много впечатляващо. Изчистени линии и светли тонове, много коридори, напомнящи лабиринти са първото, което се набива на очи.
Вечер хотелът е още по-красив. А близостта му до пистата дава възможност на гостите на хотела да наблюдават от непосредствена близост болидите, когато имат тренировки или състезания. За кратката ни разходка около хотела ние също имахме късмета да наблюдаваме тренировка на няколко болида от Формула 3000.
На Yas Island отидохме на втория ден от престоя ни в Абу Даби. Както при почти всяко наше пътуване, в което имаше включена плажна дестинация денят ни преминаваше в плаж от сутрин до ранните следобедни часове, а след това разглеждане на местата, в които сме и техните забележителности.
Престоят ни в Абу Даби щеше да протече по същия начин. За осемте дни щяхме да бъдем всеки ден на един от трите най-хубави плажа на главния остров и на съседните два Садият и Яс.
Ако дотогава се съмнявах, че Абу Даби е най-добрата плажна дестинация в Близкия Изток то тези няколко дни там напълно ме увериха в противното.
Да, Абу Даби има едни от най-красивите и хубави пясъчни плажове в Близкия Изток по бреговете на Персийския залив. Много по-добри и по- хубави от тези в Дубай.
По-късно ще разкажа подробно за тези три най-добри плажа, а сега е време да Ви запозная с:
ТРАНСПОРТЪТ В АБУ ДАБИ
Сутринта на 24 март излязохме от хотела и се отправихме към съседната автобусна спирка в очакване на автобус №32. Качихме се на него и след около десет минути бяхме слезли на спирките до централната автогара и Al Wahda Mall. Трябваше да се качим на един от четирите автобуса, които свързваха града с най-популярния съседен остров.
Абу Даби с остров Яс много ми приличаха на Сингапур и неговия остров на забавленията Сентоса. Замисълът бе един и същ. За жителите и гостите на двете столици бяха създадени уникални удобства и възможности за забавления встрани от лудницата на космополитния град и в същото време много близо до него.
Остров Яс бе доста по-далеч от Абу Даби отколкото Сентоса от Сингапур. Там отидохме пеша за петнайсет минути през моста свързващ града с острова, докато тук разстоянието бе доста по-голямо, над 30 километра.
Ако не разполагате с автомобил при престоя си в Абу Даби имате две възможности да стигнете до острова. Първата е с таксита, които почти като маршрутки тръгват от отсрещната страна през пешеходния мост срещу Автогарата. Автогара е зелената сграда вдясно на снимката.
Там се намират и автобусните спирки за остров Яс, остров Садият и от Джамията. Веднага като слезете от моста Ви посрещат десетки шофьори на полу нелегални таксита от индийски, пакистански и филипински произход. Те спират всеки турист, отиващ на спирката да чака автобуса и му предлагат срещу 50 дирхама да го закарат до острова. Докато автобусният билет струва 4 дирхама.
Всеки може да си прецени кое му е по-изгодно и да се възползва от една от двете възможности.
Още от София бях изтеглил от сайта на градския транспорт на Абу Даби карта на всички автобусни линии. Като се качихме в автобус №32 за автогарата, а след това и във всички други автобуси видях същата тази карта в доста по голям размер.
Основното, което трябва да знаете за градския транспорт в Абу Даби е, че автобусите по градските линии се движат 24 часа в денонощието. По две от главните линии № 5 и №7 те се движат от 6 до 23 часа на интервал от 10 минути, останалите линии на 20. От 5 часа до 6 часа сутринта и от 23 до 1 часа през нощта автобусите по двете линии са на 15 минути, по останалите на 30, а от 1 до 5 часа през нощта автобуси №5 и 7 са на 30 минути, останалите на 1 час.
Билета за градските линии струва 2 дирхама, а за извънградските 4 дирхама. Малко уточнение, билети ще получите само в автобусите на извън градските линии до съседните острови. И независимо, че може да не пътувате до отров Садият примерно, а само на една спирка в града за извънградския автобус ще платите все 4 дирхама.
В автобусите в градските линии билети няма. Качвате се задължително от предната врата. Вдясно до шофьора е инсталирана голяма метална кутия с процеп отгоре и в нея пускате монета от два дирхама или пък банкнота. Джобовете ми направо щяха да се скъсат от носенето на монети. Защото ако пуснеш банкнота ресто няма.
Всъщност още от второто качване разбрах как може да се връща ресто. Примерно пътувате двама души, а нямаш монети, а само банкнота от 5 дирхама. 2 билета струват общо 4 дирхама. Може да си пуснеш банкнотата и ще платиш вместо 4 дирхама, пет дирхама. Което не е болка за умиране, около 50 стотинки. Но ако държите да платите точно 4 дирхама, качвате се в автобуса, спирате до кутията, не пускате банкнотата, а изчаквате следващия пътник, вземате му двата дирхама, единия го задържате за ресто, а пускате в кутията вашите пет дирхама и неговия един. Или общо 6 дирхама за три билета.
В Абу Даби няма дневни и седмични карти за пътуване. Имало е до 2014 год., но след това са премахнати. Явно малко туристи са се възползвали от тях. Останала е само месечната карта за транспорт, която струва 80 дирхама. Можете да я закупите от касите за автобусни билети в Централната автогара. Там където си купувате и хартиения билет за Дубай.
Ако все пак имате карта тогава можете да се качите и през задните врати, вдигайки я високо над главата си, за да може да я види шофьорът в огледалата за обратно виждане.
Не зная дали има контрольори в автобусите, но никой не пътува гратис. В Дубай съм срещал на няколко пъти и контрольори, и туристи гратисчии. В Абу Даби имах щастието лично да се убедя в изключително високото съзнание, което имат пътуващите там без значение дали са местни жители или от придошлите от Индия, Пакистан и Филипините икономически емигранти. Или пък това съзнание на емигрантите не е чак толкова високо, колкото силен е страха, че при провинение може да те екстрадират от страната. Това може би обяснява и изключително ниското ниво на престъпност в ОАЕ.
Няма да забравя как един ден стигнахме с автобус №56 до крайната му спирка на Рибния пазар в Ал Мина, предпочитайки да стоим на хладно и на работещ климатик в автобуса допълнително две спирки, отколкото да се пържим в жегата отвън, чакайки го по обратния маршрут. На обръщалото шофьорът спря и слезе да си почине в близкото кафе, като ни каза да не се притесняваме, а да го изчакаме, и след малко тръгва обратно към Марина Мол, където щяхме да ходим. Оставяйки двигателят на автобуса да работи на този човек хич не му минаваше през ум мисълта, че ако направи това нещо на някоя крайна спирка в София то само след няколко минути автобусът ще липсва от спирката и ще пътува в неизвестна посока.
Но още по-голямо учудване ми направи факта, че докато шофьорът го нямаше се качи някакъв млад индиец, бедно облечен и без да се замисли извади и пусна в металната кутия два дирхама за пътуването си. И то без да има никой в автобуса, и без никой да го гледа. Представяте ли си това да се случи в София, в автобус 309 примерно???
В Абу Даби все още няма метро, макар вече да е проектирано и се очаква в следващите години то да се появи. Като зная темповете и размаха на строителството, смятам, че това ще бъде много скоро. А състезанието с инвестиции и строителство със съседния Дубай дава още по-голям размах на начинанията в столицата.
Основните автобусни линии в столицата, които можете да използвате са:
Автобус №А1- от Терминал 1 и 2 на летището в Абу Даби през Автогарата и центъра на града
Автобус № 5- от Марина МОЛ до остров Ал Мариях и МОЛ Галерия.
Автобус № 7- от Марина МОЛ до остров Ал Реем
Автобус № 32–от Марина МОЛ през Автогарата и Мушриф парк до Зайед Спорт Сити/стадиона/
Автобус № 34 –от Марина МОЛ през Емирейтс Палас, по Корниш Роуд покрай плажовете, през автогарата до Зайед спорт сити – на около 3-4 км. от Джамията.
Автобус №54 – от Ал Мина Фиш Маркет през Автогарата до Джамията. Продължава и след това, но едва ли ще го ползвате в останалата част от маршрута му. Джамията не е последна спирка.
Автобуси №401, 403 през Автогарата до остров Садият
Автобуси № 162,163 през Автогарата до Маздар Сити
Автобуси № 170,180,190,195 през Автогарата до остров Яс
Като пристигнете на остров Яс можете да използвате безплатния транспорт, който е за целия остров. Автобусите от Яс експрес имат спирки на основните места и хотели на острова.Ето и карта на Яс експрес, на която са обозначени спирките, забележителностите и хотелите.
И тъй като в момента сме на остров Яс можем да продължим напред в пътуването си из Абу Даби с:
ПЛАЖОВЕТЕ НА АБУ ДАБИ
След като за пръв път през 2011 год. посетихме плажовете на Дубай всяка година след това се връщахме в емирството в края на есента, малко преди зимата. Обикновено от средата на ноември до към 10 декември открадвахме по една седмица и бягахме от студа в България в чудесното ноемврийско слънчево време в Близкия изток. Оказа се че най-евтината морско плажна почивка по това време на годината е точно в Емирствата. Този път решихме да заменим плажовете на Дубай с плажовете на Абу Даби.
Направихме го по няколко причини, като две бяха основните.
Първата и най-важната бе, че исках да опозная столицата на ОАЕ и да изтрия от съзнанието си безразличието и негативните чувства, които изпитах към този град от първото ни посещение в него, породени главно от огромната строителна площадка, в която бе превърнат и която не позволяваше човек да открие и се наслади на истинската му прелест и красота.
И втората, че макар да бе края на март водата в Персийския залив и по-специално в частта му около Дубай все още не бе с ноемврийските температури, които просто те караха по цял ден да се излежаваш в Арабско море. В Абу Даби температурата на водата със сигурност бе с няколко градуса по-висока отколкото в Дубай.
Проучвайки плажовете на столицата се спрях на трите най-добри според отзивите на плажувалите там. Говоря само за обществени плажове, а не за частни плажни клубове които има към почти всеки луксозен хотел в близост до морето.
Първият плаж бе най-близо до хотела ни- Corniche Beach. Плажовете по протежение на Abu Dhabi Corniche освен, че бяха близо до нас се отличаваха и с отлична инфра структура. Крайбрежната алея и плажовете пред нея са наистина уникално красиви. Потънали в зеленина, с алеи пълни с велосипедисти, играещи деца, безброй заведения, игрища и площадки за волейбол и футбол, 6 входа за различни части на плажа. Това го има на много малко места в световните столици.
И се намира само на няколко часа с полет от България.
Вторият плаж, на който се спряхме бе Saadiyat Island Public Beach на остров Садият, за който всички посетили го твърдяха, че по нищо не отстъпва на Малдивските плажове и е най-добрия в Близкия изток. Дали беше така предстоеше да разберем.
Третият плаж, на който щяхме да се любуваме бе на остров Яс. Yas Island Beach бе съвсем нов плаж, направен специално за гостите на хотелите на остров Яс, които влизаха безплатно на него. Много близо по своята същност и философия до частните плажни клубове Yas Island Beach предизвикваше гостите си и с нова концепция на обслужване и изграждане на обществен плажен клуб.
Разбира се освен тези три най-добри плажа на Абу Даби имаше още няколко обществени плажа, които можете да посетите ако не Ви хареса някой от тези, които аз Ви предлагам.
Това са: Al Bateen Beach, разположен в западния край на Абу Даби, с дължина около 800 метра. Има обществена безплатна зона с душове и отделна част, която е само за жени.
Друг плаж, разположен между остров Садият и остров Яс е Kite Beach, предназначен основно за сърфисти.
Най-добрите частни плажни клубове което можете да посетите при пътуване до Аб Даби са
Shangri La Beach – това е плажния клуб на хотела и входа му е 250 дирхама.
От другата страна на канала срещу хотел Шангри Ла се намира плажа на хотел Риц - The Ritz-Carlton Grand Canal Abu Dhabi. Както и при Шангри Ла има насипан пясък, но тъй като там е канал, а не открито море има доста тиня и не е най-доброто място за плажуване, ако не сте гости на хотела. Разбира се за гостите има големи басейни, които компенсират останалите слабости. Цената е 160 дирхама през седмицата и 200 в петък и събота /почивните дни на ОАЕ/
Връщаме се отново на Корниш и най-хубавия частен плаж на него. 1,3 км. дългия с бял пясък плаж на хотел Емирейтс Палас. Удоволствието да плажувате на него и да карате уиндсърф, джет или каяк и да се излежавате на ситния като брашно бял пясък ще Ви струва 500 дирхама през седмицата и 700 в почивните дни.
Близо до него ще откриете още няколко частни плажа.
Първият е Hiltonia Beach Club- един от най, най-хубавите плажове на Абу Даби. След него всъщност започва обществения Corniche Public Beach. Цената му е доста по-поносима отколкото при съседите- 150 дирхама през седмицата и 175 в почивните дни.
На отсрещната страна е един съвсем нов плажен клуб, вписващ се отлично в супер лукса на Етихад Тауърс- Jumeirah Etihad Towers. Той е на брега на морето, но има и три басейна и отличен рибен ресторант. Удоволствието да бъдете негови гости ще Ви струва 250 дирхама през седмицата и 450 в почивните дни.
Прехвърляме се по на изток в туристическата зона на Абу Даби и стигаме до плажа на хотел Шератон- Sheraton Corniche Beach Club. Той е доста по-малък от западните плажове на Абу Даби. Дълъг е само 80 метра и се намира в малка лагуна. Цената му е 125 дирхма през седмицата и 175 в почивните дни. Има още десетина частни плажни клубове, които са по-малки и не толкова заслужаващи внимание, ако човек не е отседнал в съответните хотели.
Сега можем да започнем нашата разходка към трите основни плажа на Абу Даби.
Пристигнахме в ранното утро на 24 март с автобус №180 на остров Яс. Първата наша цел на острова бе плажа. Мислехме да останем на него до към 15 часа, след което да разгледаме пистата на Формула 1 и хотелът над нея- Яс Вайсрой. След това да отидем до увеселителния парк Ферари уърлд, след което да се разходим и вечеряме в новата забележителност на острова- Яс Мол и да проверим дали неговите фонтани могат да съперничат на Дубайските си събратя или не.
Слязохме от автобуса на спирката на Увеселителния парк и Яс Мол, откъдето щяхме да се качим на безплатния Яс експрес до четирите хотела, построени в близост до плажа. Ето това е спирката, на която има знака на експреса, разписанието му и маршрута на движение на двете линии. Вляво от спирката е Увеселителния парк Ферари Уорлд, а вдясно е Яс Мол. Всъщност централния вход на парка е в Яс Мол на втория етаж.
На спирката на четирите хотела се събираха двете линии на експреса и трябваше да се прехвърлим от синята на червената линия, за да стигнем плажа. Но предпочетохме вместо да чакаме, да си направим една кратка разходка за около 15 ина минути до Яс бийч. Ако пътувате от Абу Даби до остров Яс само заради плажа можете да хванете автобуси №170 или 180 и да не слизате на Яс Мол, а на спирка B19614 – Yas Rotana hotel. Тя е най-близо до плажа, на около километър. А най-близкия хотел на плажа е Кроун Плаза хотел.
Пристигнахме до плажа и седнах за малко да си почина, че слънцето вече здраво напичаше.
Яс бийч се оказа истински оазис от слънце, море и пясък сред пустинните брегове на острова.
Тъй като беше още рано се надявахме да няма много хора и да има свободни шезлонги. Входът през седмицата е 50 дирхама на човек, а през почивните дни – 100 дирхама.
Яс бийч е изкуствено създаден плаж. Докаран е и е насипан ситен пясък на брега, но тъй като не е в открито море, си има и кал по дъното.Затова и за разлика от другите два плажа, на които бяхме този е без син флаг.
На територията на плажа е забранено внасянето на напитки, включително и вода, и храна. Има няколко заведения на плажа, откъдето можете да си купите всичко това и то без да ставате от удобния си шезлонг. Достатъчно е само да извикате постоянно движещите се между гостите сервитьори да Ви донесат меню и да си изберете каквото искате. Ето Ви и менюто.
След няколко минутки поръчката Ви и ледените питиета, или сандвичи са Ви донесени от сервитьорите. Можете да си поръчате уиски, водка, джин, безалкохолни и алкохолни коктейли,бира, салати, скара, плодове , сладолед, закуски
Има два вида шезлонги. Едните обикновени единични, а другите широки двойни, та дори и тройни с дебели удобни шалтета за лягане. Толкова меки и удобни, че като легнеш чак не ти се става.
Водата беше почти много топла, т.е. около 24-25градуса. Достатъчно, за да не ти се излиза след като се излегнеш в нея.
Явно сутрин нямаше много желаещи за плажуване, защото плажът започна да се пълни чак около обед. Което си бе и съвсем нормално, нали хората са дошли на почивка, могат да си поспиват до късно. Плажът е създаден за удобства на хотелите на острова, защото преди него не е имало много желаещи да почиват в тях, при положение, че трябва да ходят на плаж доста далече. Но добива все по-голяма популярност. Входната такса е само за хора, които не са гости на хотелите. Гостите на хотелите си влизат безплатно. В цената на входа е включен шезлонг, без значение дали единичен или двоен, чадър и хавлия. Не можете да ползвате единствено шатрите с балдахин, които струват 250 дирхама за двама човека.Тази цена включва вход за 2 възрастни, шатра с балдахин, два фотьойла тип барбарон, масичка, хавлии и голяма бутилка минерална вода.
За доброто Ви настроение звучи и хубава чил аут музика тип „буда бар”. Можете да наемете единичен каяк за 70 дирхама или двоен за 100. Има игрище за волейбол и много дивани за сядане и полягване извън зоната на шезлонгите.
От трите посетени плажа Яс бийч ни хареса най-малко, защото си бе просто изкуствен плаж за живеещите на острова.Може да се сравни с Дубайските, малко по лош от Джумейра бийч и по-добър от плажа на Атлантис.
Най-много дни прекарахме разбира се на най-близкия до хотела ни плаж. Предварително бях с нагласата, че това ще бъда най-лошия от плажовете, които бях набелязал, но много бързо това ми мнение бе променено, защото в Абу Даби са направили нещо изключително. Плаж от световна класа, с великолепен пясък и всички удобства почти в центъра на града сред изключително озеленена среда. Нещото, с което винаги ще бъде преди Дубай.
Абу Даби е изключително зелен град. Просто в него забравяш за почти извънземния пейзаж на Дубай, редуващ футуристичната архитектура от бъдещото на небостъргачите с безлюдните простори на пустинята, само на крачка от тях.
Corniche Beach за мнозина от пишещите в Трипадвайзър е най-добрия публичен плаж в света. Не се наемам да твърдя дали това е така. Но при всички случаи е един от най-добрите.
Бял ситен пясък, и бистра морска вода. Съблекални, душове, детски и спортни площадки, павилиони, кафета, ресторанти. Това са само малка част от съоръженията, които можете да използвате на реновирания през 2013год. модерен и съвременен плаж почти в центъра на града.
Намиращ се в западната част на Абу Даби и част от крайбрежния булевард Корниш, който е дълъг повече от 10 км. Corniche Beach може да задоволи изискванията и на най-претенциозните си посетители. Излишно е да казвам, че плажът е носител на Син флаг за най-чист и екологичен плаж.
Морето в тази част е много тихо и няма почти никакви вълни, а на 40 метра в морето има поставена подвижна подводна преграда, която не позволява навлизането на хора след нея. На отсрещния бряг на морето е изкуствено създадения остров Лулу, а на запад можете да видите кулата на Марина Мол. Близо до Марина Мол е издигнат най-високия в ОАЕ пилон с флага на ОАЕ.
Ако се обърнете още по на запад и ще видите двете най-красиви сгради в Абу Даби хотел Емирейтс Палас и новата резиденция на шейха на ОАЕ, доста по-голяма от близкия супер луксозен хотел. На снимката виждате най-вляво Етихад Тауърс, вдясно от кулите хотел Емирейтс Палас и най-вдясно белите сгради са новата резиденция на шейха.
Corniche Beach започва от хотел Хилтън и продължава до Al Khaleej Al Arabi Street. Това означава, че дължината на плажа е над 2 км. На много места можете да видите огромни табла с правилата, които трябва да спазвате при посещение на плажа. Ако трябва да бъда честен вместо криптограмите можеха просто да сложат един голяммм надпис: НИЩО НЕ Е РАЗРЕШЕНО ДА СЕ ПРАВИ НА ПЛАЖА. Не зная колко от тези правила се спазват, но не видях някой да прави забележки на туристите. Служители на туристическата полиция има на всеки вход на плажа, но те са изключително отзивчиви и добронамерени, готови по всякакъв начин да помогнат.
4 различни плажа са организирани в тези 2 км. От запад на изток и най-близо до хотел Хилтън е Public Beach, след него следва Family Beach, след него има отново Public Beach, а най-накрая тоест най на изток е Al Sahil Beach. Ето и карта на плажовете на Корниш. На първата са всички плажове, а втората и трета част са на Семейният плаж и Ал Сахил плаж, които са платените и най-посещавани части от Корниш.
Ал Сахил е истинското бижу на Корниш плажовете.
Шест входа позволяват на желащите да имат достъп до тези четири плажа.
Двата безплатни публични плажа са при гейтове 1 и 4. Така че ако толкова много някой желае да спести 5 лв., входът на платените плажове е 10 дирхама, може да се отправи към тях.
Семейният плаж / Family Beach/ е на входове 2 и 3. Той е само за семейства и жени. Неженени, тоест непридружавани от жени мъже не се допускат на него. Входът е 10 дирхама.
Най-хубавият Ал Сахил бийч е на входове 5 и 6. Бяхме много доволни от това, защото тези два входа бяха най-удобни за нас, точно срещу хотела ни и това бе добро дошло при високите температури.
Входът е 10 дирхама. Платените плажове се стопанисват от фирма BAKE, която е разположила на тях 600 шезлонга и 30 шатри. Освен шезлонг и чадър за 25 дирхама на човек можете да наемете и плажни хавлии с логото на BAKE. Ето и входния билет и билета за шезлонг и чадър ако искате такива
Същата фирма поддържа и най-добрия плаж на Абу Даби- Садият бийч като там по същия начин можете да наемете плажни чадъри, шезлонги и хавлии.
Около плажовете в рамките на 5 минути има близо 3000 места за паркиране /цената е 10 дирхама/, както и няколко автобусни линии № 34 и 63, които имат спирка пред вход 5.
Няма да изреждам десетките заведения,ресторанти,магазини за плажни принадлежности, които допълват лайф стайл концепцията за плаж от ново поколение и с изключително висок стандарт на сигурност и обслужване. Плажовете са отворени за посетители от 8 до 20 часа. След това ако сте на тях нарушавате закона, а това в държава като Емиратите не е особено препоръчително.
Спасителите работят от 8 часа до залез слънце. А водата бе страхотна, много топла, чиста и примамваща.
Единият от дните, в които бяхме на плаж на Корниш се проведе и кръг от световния шампионат за скутери. Докато траеше състезанието неудобството бе, че не можехме да се къпем, но пък зрелището си струваше.
Толкова много ни хареса Корниш бийч, че второто ни ходене до плажа на остров Яс, което бяхме запланували се отмени. Нямаше смисъл да губим време в път около час и половина на отиване и още толкова на връщане, при положение, че по-хубавия плаж се виждаше от прозорците на стаята ни и бе на 5 минутки път пеша от нас.
Ето и още малко кадри от престоя ни на един наистина невероятно красив, чист и слънчев плаж в Абу Даби- Корниш бийч.
Ако отидете дори и за един ден до Абу Даби и Ви остане малко свободно време след посещението на Емирейтс Палас и разходката по крайбрежната Корниш не се колебайте, а се отдайте на слънчевите и морски ласки на най-добрия според много пътешественици обществен плаж в света- Corniche Beach.
Ако все пак разполагате с повече време и искате да бъдете на най-хубавия плаж в ОАЕ то се качете на такси или на единия от двата автобуса с номера №401 и 403 и се отправете към съседния остров Садият. Там наистина ще попаднете в рая на плажовете - Saadiyat Island Public Beach.
Само на 500метра от главния остров, остров Садият е най-новия проект за съвсем различна жизнена среда, създадена за хората на Абу Даби. Той е голям само 27 кв.км. и въплъщава в себе си философията за живот на съвременния модерен човек: екологично чист район, природа и ниска плътност на застрояване, за да може хората живеещи или работещи там да дишат. Затова и на Садият се обособяват три области, около които се гради живота.
Културната област в най-западната част на острова, обединяваща около себе си:
Националния музей Zayed- първият национален музей на ОАЕ,
снимката е от интернет
Manara Al Saadiyat- център за изкуство и култура с множество галерийни пространства. Той предлага на посетителите възможност да открият известни колекции от местни и чуждестранни художници.
снимката е от интернет
Mamsha Al Saadiyat, Център за сценични изкуства,
ОАЕ Pavilion- вдъхновен от пустинните дюни на Емирството това е павилиона на ОАЕ от Световното изложение в Шанхай през 2010год.,
снимката е от интернет
Културната област на острова включва и два супер големи проекта, които ще бъдат открити до края на годината. Първият от тях Louvre Abu Dhabi е съвместен проект с Лувъра в Париж и предвижда изграждането на една уникална по мащабите си и амбициите си изложбена зала, галерия с произведения на историческото и културно наследство от древността до наши дни. На 9200 квадратни метра ще бъдат изложени шедьоврите на световното изобразително изкуство.
снимката е от интернет
И вторият проект е Гугенхайм Абу Даби, още един шедьовър на съвременната футуристична архитектура. Това по същността си е един транснационален музей, посветен на съвременното световно изкуство и култура.
снимката е от интернет
Втората и може би най-важна за местните жители област е Saadiyat Marina District. Това е Университетския квартал, който се изгражда за университета New York University Abu Dhabi.
Той включва в себе си учебни заведения, домове за живеене на студентите и възможности за забавления, съчетани с уникалните природни гледки към бреговете на морето.
снимката е от интернет
И третата област, която основно ни интересуваше бе Saadiyat Public Beach- истинско бижу за хиляди туристи.
Там каквато и снимка да направиш все е като картичка. Това като че ли е най-краткото определение за красотата на плажа с белоснежен пясък и кристално чисти морски води.
Над 300 шезлонга и чадъри, хавлии, шкафчета, плажно кафе и магазин за сувенири и плажни принадлежности, йога плаж, уиндсърф и ветроходство, душове и съблекални, над 200 места за паркиране и спирки на самия плаж на линии №401 и 403 на градския транспорт са само малка част от удобствата, предлагани от най-красивия и хубав плаж на столицата на ОАЕ.
Входът през седмицата, включващ шезлонг и чадър е 50 дирхама, а през уикенда 75 дирхама. Наемът на хавлия е 10 дирхама, а ползването на шкафче- 15 дирхама с депозит от 50 дирхама.
Общата дължина на плажовете на остров Садият е 9 километра плажна ивица с девствен бял пясък.
По-голяма част от тази девет километрова ивица е с обществени неохраняеми безплатни плажове, но често около тях патрулира туристическата полиция, за да помогне при необходимост. За девствеността на природата на острова говори и факта, че той е естествен природен дом за гнездене на костенурки.
Девствеността и запазването на природата е гарантирана и от построяването само на два хотела. Едни от най-луксозните в Абу Даби- хотел Park Hyatt Saadiyat и хотел The St. Regis Saadiyat Island Resort. Представете си Слънчев бряг и Златни пясъци на този фон.
Входът на Saadiyat Public Beach е съвсем близо до Park Hyatt, вляво от хотела.
Още с влизането ни бяхме смаяни от белоснежната красота и чистота на плажа. Единственото цветно петно бяха шезлонгите. Белотата на пясъка се сливаше със синевата на морето в една идеално гладка повърхност. Бяхме попаднали наистина в рая.
Плажът започна да се пълни с хора едва към обед, а дотогава стройните редици на шезлонгите бяха в идеална права линия. Времето бе толкова хубаво, че не ни се излизаше от водата. А пясъкът бе толкова горещ, че не можеше да направиш бос и няколко крачки.
Едва ли думите ми могат да опишат красотата на това невероятно красиво място, но смело мога да твърдя, че ако Ви се ходи на прекрасен девствен белоснежен плаж Вашият избор трябва да Садият бийч.
Отложихме за следващото ни идване в Абу Даби разглеждането на останалите забележителности на острова, и без това Лувърът и Галерия Гугенхайм ще бъдат открити в края на 2015 година. И останахме цял ден в рая, наречен Садият бийч.
Денят ни премина в мързелуване на плажа и програмата ни коренно се измени. Вечерта решихме като се прибираме към Абу Даби да посетим един от най-нашумелите и популярни Молове в столицата, новия МОЛ Галерия. Време е да разкажа и за:
ПАЗАРИТЕ И МОЛОВЕТЕ В АБУ ДАБИ
/следва..../
