Автор: Радост Николова

Как се отглеждат и възпитават щастливи хора

Какво обединява бедната социалистическа Куба, богатата капиталистическа Доминиканска република и веселата растафарска Ямайка? Това е умението да се изпитва удоволствие от живота. Неслучайно латиноамериканските страни оглавяват международния рейтинг на индекса на щастието (Happy Planet Index* или HPI). Преобладаващото им присъствие в топ 10 категорично поставя хората, живеещи в тях, сред най-щастливите на планетата. Много по-щастливи, в сравнение с обитателите на значително по-богатите и развити страни.

Искате ли да възпитате щастливо дете? Взаимствайте методите на латиноамериканците! (Но не пропускайте да се запознаете и с негативните им страни, обаче.)


  • Наказанията


В Латинска Америка не е прието целенасочено да се наказват децата, макар че се случва понякога възрастните да плеснат някой малчуган, когато съвсем прекали. Но да се бие с пръчка или колан не е прието. На родителите е ясно, че боят не води до нищо добро. Той служи само за изливането на гнева им от постъпките на децата, но не и за коригиране на характера. Но от друга страна, те не изпитват и особени угризения на съвестта. Все пак мама и татко не са безчувствени машини, а обикновени хора, които понякога не могат да се овладеят. Затова може и да викнат, и да се скарат на детето. Но това се случва рядко, пък и децата не изпитват страх или обида.

Не е прието да се лишават децата от сладкиши или от гледане на анимационни филмчета като форма на наказание, нито пък им се обяснява кое е добро и кое - лошо. Счита се, че те сами ще го разберат, наблюдавайки как се държат родителите им. И ако понякога постъпват неправилно, това е, защото не са могли да се сдържат. Е, какво пък, другия път ще могат.


  • Поощренията


Латиноамериканците хвалят децата си също така спонтанно, както им се карат. Никаква методика, само емоции. Ако харесат рисунката или шегата на детето, могат да го обсипят с лавина от възторг и целувки. Ако нямат настроение - няма да го похвалят. Тук обикновено към децата не се обръщат на име, а с "любов моя".

Като цяло латиноамериканците са настроени много позитивно през по-голямата част от времето, независимо дали имат пари и на какво стъпало от обществената стълбица се намират. Затова не е прието да се поощряват децата за оценки, медали и грамоти. Кариерата не е ценност за тях. А и защо? И без това животът е толкова прекрасен! Ако детето изпитва удоволствие да танцува, да пее, да рисува или да чете, близките му просто се радват за и заедно с него. Браво, то е намерило своя източник на приятни усещания! Неслучайно латиноамериканците са толкова забележителни танцьори, певци, художници и писатели. За тях резултатите не са самоцел, а приятно допълнение към процеса на творчество, свързан с толкова емоции и приятни усещания.


  • Недостатъците


За съжаление, страните от Латинска Америка заемат първо място по детска смъртност от ръцете на възрастните. Когато темпераментните родители не са контролирани нито от самите себе си, нито от държавата, често се губи всякакво чувство за мярка.

Освен това сред подрастващите процъфтяват ранният секс, наркотиците, ранното майчинство (децата се отглеждат и възпитават от младите баби). Това е тъмната страна на култа към удоволствията и наслажденията.

В страните с най-висок индекс на щастие науката и бизнесът са зле развити, защото тези сфери изискват трудолюбие и дисциплина.
  • Любопитно...


Пуерто Рико

Родителите пуерториканци считат за напълно нормално да оставят кърмачетата под грижите на по-големите им братя и сестри, макар че често разликата между тях не превишава 5 години. И това не е обусловено от лоши житейски обстоятелства, просто такава е традицията.

Куба

Горещата кубинска кръв кипи от най-ранна възраст. Децата са много любвеобилни и без никакво смущение, още от пелените, обсъждат с близките си в кого са се влюбили, кого харесват, с кого искат да ходят... Най-често за малките се грижат техните баби, които изобщо не се чувстват стари и грохнали. Те са пълни с енергия, работят, ходят на танци и се отдават изцяло в любовните си връзки.

Кубинските деца често съвместяват ученето с работата, работейки след училище във фермите или фабриките.

В Куба ранният полов живот не се счита за нещо срамно. Подрастващите на 14-15 години се смятат за напълно възрастни, макар че и там не се гледа с добро око на ранните бракове.

Бразилия

Възпитанието на децата в Бразилия също има някои особености. Съдбата на момчетата и момичетата рязко се отличава. Освен това децата в бразилското семейство се делят и на поколения.

Децата под 5 години и от двата пола играят и се възпитават заедно. Между тях не е прието да се правят никакви полови различия. При навършването на 5 години момичетата започват да се отделят от момчетата.

Те се обучават на домакинска работа, започват да помагат на майките и по-големите си сестри, грижейки се за по-малките деца. И това продължава до 15-годишната им възраст, когато ги омъжват за мъже, обикновено по-възрастни от тях с 5 до 10 години.

Що се отнася до момчетата, от тях не се очаква никаква помощ, независимо от възрастта им. След 15-тата им година започват да ги готвят за женитба, получават образование.



----------------------------------------------------------------

* Happy Planet Index - индексът на щастието е едно от първите глобални средства за измерване на трайното благополучие, създадено от британския научен институт NEF (The New Economics Foundation). При изчисляването му се вземат предвид удовлетвореността от живота, очакваната продължителност на живота и потреблението на енергия, разкривайки кои държави най-ефикасно осигуряват дълъг и щастлив живот на гражданите си, като наред с това гарантират същото на бъдещите поколения.



http://www.happyplanetindex.org/assets/happy-planet-index-report.pdf



Image: David Castillo Dominici / FreeDigitalPhotos.net

Последна редакция: ср, 09 юни 2021, 19:41 от BG-Mamma™