Причина за инвалидизиране е вроденото изкълчване (луксация) на тазобедрената става. Освен това има деца, на които ставата не се е оформила напълно през ембрионалния период и има по-голяма вероятност от изкълчване отколкото нормално оформила се става.

Момичетата страдат по-често от момчетата. За да се развие тази болест играят роля: наследствеността и действието на външен механичен фактор.

Унаследява се свръхеластичността на ставите. Освен това в края на бременноста и няколко дни след раждането в организма на бебето циркулират хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива, еластична, и поддатлива на увреждане от външни фактори.

Втората група фактори са именно външните механични фактори. Те могат да действат по време на бременността, по време на раждането и след това.

По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на бременната и твърдата стена на матката на жени в първа бременност.

Рискова група за увреждане по време на раждането са децата със седалищно предлежание, защото те се израждат с дърпане за крачетата.

Периода след раждането е най-отговорен за родителите. Какво трябва да знаете: - не дърпайте детето за крачетата (повдигайте долната част от тялото му с длан под тазчето); - не дърпайте крачетата, за да ги изправите и приближите едно към друго; - не увивайте бебето като пашкул; - при носене на ръце на детето, то да е с разкрачени крачета, които да обхващат тялото ви, а не със събрани.

Това е така, защото до раждането физиологичната поза на крачетата е жабешка свити и раздалечени. Ще дойде време, когато детето само ще се научи да ги изправя и събира, без да го насилваме.

Първите 7-10 дни след раждането, когато съединителната тъкан е още под въздействието на хормоните, са най-опасни за изкълчване под въздействие на външни механични фактори и едновременно с това са най-благоприятни за коригиране на луксация.

За лечение и профилантика е препоръчително и задължително на детато да се обуват специални гащички най-отгоре на облеклото. Те раздалечават крачетата на бебето. Памперсите също имат добра, но не решаваща роля.

До края на първия месец 80 % от децата, носили такива гащички се стабилизират. Останалите 20 % трябва да ги носят още 2-3 месеца. Гащички можете да намерите в ортопедичните клиники.

В по-късна възраст луксацията се коригира със стремена на Павлик; наместване (с екстензия разтягане или ръчно) с последващо гипсиране; апарат на Ханаусек и оперативно.

Кои са признаците на луксация:

несиметричност на седалищните гънки и гънките от вътрешната страна на бедрата
разширена и сплесната седалищна област от страната на болната става
кос таз тазът е наклонен към здравата страна, защото мускулите от болната страна са отпуснати, за да щадят и да не натоварват ставата
по-къс и извъртян навън болен крак
походка с накуцване ( патешка походка при двустранно изкълчване)
засилена извивка в поясната област на гръбначния стълб (хиперлордоза) или сколиоза при двустранно изкълчване
в легнало по гръб положение и свити в колената и тазобедрените стави крака, коляното на болното краче е по-ниско от това на здравото
трудно отвеждане на болното краче навън (разкрачване)
Специфично се изследват симптомът на Томас, тестът на Маркс-Ортолани, тестът на Барлоу и тестът на Палмен.

За симптома на Томас детето е легнало по гръб. Вдигаме едното краче свито в тазобедрената става. Ако при това се вдигне и другото, то симптомът на Томас е положителен. До 3-4 месеца положителен симптом дава зравата става, а над 3-4 месечна възраст наличието му е болестно състояние.

Тестът на Маркс-Ортолани се прави на деца в първите 10 дена след раждането. Детето лежи по гръб. Крачетата са свити в тазобедрените (90°) и в коленните стави. Раздалечаваме и след това приближаваме крачетата. Ако при приближаването се чуе изпукване, тестът на Маркс-Ортолани е положителен и луксация има. По-подробни са тестовете на Барлоу и на Палмен. Те доказват и склонност към изкълчване (без да има такова) поради ембрионалната незрялост на ставата. Правят се само от опитни специалисти-ортопеди.

Най-точна диагноза се поставя след рентгеново изследване и оценка от специалист ортопед.

Галина Андреевска
(стажант лекар към МУ-София)

Dr. Ivailo Efremov:

Най-важният показател за проблем на тазобедрената става в бебешка възраст е ограниченият разкрач /нормата е до 80 градуса/.
Докато луксацията може да бъде установена с клиничен преглед, дисплазията /недоразвитието/ на т.б. стави не винаги може. Затова е редно всички новородени и най-вече тези с повишен риск, да бъдат преглеждани клинично и ехографски или рентгенологично. Най-добрата възраст за това е 6-8-10 седмица, когато при наличие на проблем, той може да се лекува най-ефективно.
Рискови деца са родените в седалищно предлежание, включително и чрез секцио,първа бременност, близнаци, олигохидрамнион, при наличие на роднина с луксация, при наличие на криви ходила, шия или друга вродена деформация, деца, отглеждани с повиване, независимо от продължителноста, деца с кос таз, недоносени. Ехографското изследване е безвредно за детето и се извършва с направление № 3А на Здравната каса за високоспециализирани дейности.
За повече информация, напишете луксация в някоя българска търсачка или посетете www.orthomed.einet.bg.

д-р И. Ефремов