Как да се държим с дете, което е тежко болно? Как да говорим с него за дългото и сложно лечение?
Всички са в смут
Новината за тежката болест хвърля родителите в смут. Те търсят причините за болестта, задават въпроса защо това се случва именно на тях, често винят себе си, че нещо не са направили както трябва... Понякога считат болестта на детето си за изкупление на някакви техни грехове...
Те са потиснати, погълнати от себе си и най-малко мислят за това, как да обяснят на болното дете какво му има, колко дълго ще продължи лечението му и как ще протече то. Но смее ли някой да ги упрекне? На тях им е толкова трудно в този момент.
Но какво се случва в този момент с детето? То вижда, че родителите му - най-важните за него хора, неговата защита от всичко страшно на света, са изплашени и разтревожени. Мама често плаче. Привичният ход на семейния живот е нарушен. И то започва да мисли непрекъснато: защо се е разболяло, какво ще стане по-нататък? И също може да реши, че не е направило нещо както трябва, например, не се е хранило добре, не е било послушно, било е капризно... А може да съпостави някакво събитие в живота си с началото на болестта и да реши, че именно то е причината за всички беди. Например някакво сбиване със съседско дете или падането, когато негов съученик го е бутнал неволно...
Говорете истината
В развитите страни лекарите обсъждат даже и с най-малките си пациенти в какво се състои болестта им и как ще ги лекуват. Там това е решено законодателно. У нас този разговор е прехвърлен на гърбовете на родителите.
Психолозите твърдят, че за детето е важно да обсъди с родителите си това, което се случва с него. А те не винаги знаят какво да говорят. Естествено, всяка ситуация е уникална, но има общи препоръки, които може да се използват.
Не претоварвайте детето с медицинска информация, може просто да му обясните кое не е наред при него и как ще му помогнат лекарствата. Предупреждавайте го за неприятните процедури и операции, въпреки че сега лекарите се стараят да обезболяват всички медицински манипулации, на които подлагат децата. Погрешно е схващането на някои родители: "защо да плашим предварително детето, то ще поплаче след инжекцията и ще забрави". По този начин то само ще започне да се страхува от лечението. Не забравяйте след това да го възнаградите за смелостта. Дребна играчка, стикер, веселите личица, които ще нарисувате върху лейкопласта и вашето дете вече ще е преодоляло страха си.
Как можем да облекчим състоянието на дете, на което се налага да прекара дълго време в болница?
Занимавайте се с неговото развитие
Обикновено родителите мислят само за това, че болното дете трябва да се ЛЕКУВА. Всичко останало минава на втори план. Но нали детето не само боледува, но и расте, натрупва всеки ден нови впечатления и знания. Ако то не трябва да излиза навън, за да види живи птици, дървета, цветя и машини, значи трябва да му показвате повече картинки, да рисувате с него, да лепите.
Важно:
Освен тежко болното си дете, майката има и... самата себе си - млада и красива, има още семейство, приятели. За нея е важно да не забравя да се поглежда в огледалото, да се храни добре. Предстои и труден път, за който и трябват сили, затова трябва да се грижи и за себе си.
Ако имате възможност за разходки на територията на болницата, разхождайте се. Детето трябва да се движи, това е негова природна потребност. Оглеждайки всяко кътче в болницата, това също води до развитие. При този дефицит на информация, който изпитва детето, болничният двор може да му предостави куп нови впечатления.
По-големите деца често се оплакват, че им е скучно в болницата. Постарайте се да използвате времето за лечение, за да научат нещо ново. Момчетата могат да усвоят някаква компютърна програма или да научат чужд език, момичетата освен с език, могат да се занимават с ръкоделие.
Не трябва да се захвърлят учебниците. Даже ако в някои дни детето не се чувства добре и няма сили за занимания, то това не означава, че не трябва изобщо да учи. Времето протича по-иначе, когато е запълнено с полезни дейности.
Повече общуване
Колкото и да са добри отношенията между детето и родителите, то има нужда да общува и с други хора. Ако болничните правила и обстоятелствата вкъщи позволяват, направете така, че то да бъде посещавано от други роднини и приятели. Обикновено, когато детето боледува дълго и сериозно, се налага майката да напусне работа, което влошава материалното положение на семейството, а бащата - да работи за двама. Пътуването до областния център, до столицата не винаги може да е по джоба ви, но все пак, все пак...
Ако нямате възможност за пътуване, звънете по телефона. Ако бащата има на работа Интернет, може да общува с детето си по Скайп.
За подрастващите е важно общуването с връстници, с приятели. Разделени от съучениците си, те страдат, че ще бъдат забравени. На практика съучениците им не ги забравят, но не винаги знаят как могат да им помогнат.
Родителите на болното дете могат в тази ситуация да играят ролята на посредници. Да позвънят на съучениците му, да обяснят, че в болницата може да се звъни, че там има Интернет, Скайп. Едно посещение на приятелите може да направи чудеса и да спомогне за бързото оздравяване и възстановяване на детето.
Не променяйте изискванията
Стремете се да предявявате към детето същите изисквания, които сте имали преди болестта. Не се стремете към по-високи достижения в учебната дейност "въпреки болестта". Не си струва да доказвате на себе си и околните, че болестта "ни прави по-добри, силни и мъдри". Не настоявайте детето бързо "да се върне в строя". То е боледувало, то е слабо, ще му бъде трудно да учи, ще изостава от връстниците си. Но то ще оздравее и ще ги догони.
Но не трябва да се изпада и в другата крайност. Често родителите на боледуващото дете започват да го жалят, да го молят, да оставят възпитанието за след оздравяването. На практика детето е спокойно само тогава, когато знае границите на позволеното, когато мама и татко създават за него правила, които не трябва да се нарушават. А ако заради болестта всички правила са забравени и може да прави, каквото си иска, то започва да търси спасителните граници и в търсенето си да отива все по-далече и по-далече. Какво ще стане, ако изкрещя на мама? Ако изпадна в истерия? Ако метна чинията със супата? Ако ударя мама? А мама всичко търпи, не наказва. И без опората на правилата ще възникне състояние на безтегловност.
Губи се чувството за безопасност. Появява се тревога. По-големите деца започват да си мислят: "Щом вече всичко ми разрешават, значи работите вървят зле?". По-малките не толкова мислят, колкото чувстват, че родителите им сега са съвсем други, а това означава, че болестта е нещо голямо и силно, по-силно даже от тях.
Болестта - това не е целият свят
Естествено, болестта ви изкарва от коловозите. Понякога тя променя всички планове, стреми се да обсеби всички ваши мисли. Но все пак се постарайте тя да не се превърне в бог, на който да принасяте жертви и за омилостивяването на когото сте готови да позволите всичко на детето си. Или да стане смъртен враг, в борбата с когото да отдадете всичките си сили и да рухнете от изтощение. Освен болестта трябва да има още нещо и във вашия живот, и в семейството, и в живота на боледуващото дете.
Image: Sura Nualpradid / FreeDigitalPhotos.net