Автор: в.Стандарт
Повторението е за предпочитане и при изкуственото осеменяване
Едно, две, три... деца. Почти всички влюбени двойки ги включват в плановете си за щастливо семейство. Къща, пълна с детски смях и шум, всъщност се покрива с представата за пълноценен живот на хората по целия свят. Реалността обаче често се оказва друга. По ''вина'' на мъжа или жената. И чувството, че са ощетени от природата, сякаш се просмуква във всяко кътче на дома. На помощ на тези, които не искат да осиновят дете, идва изкуственото оплождане.
Кой да е бащата? Съпругът или донор? Това са двете възможности пред жената, решила да забременее чрез изкуствено осеменяване. Изборът естествено зависи от много фактори.
Например, ако при партньора има опасност от по-късен стерилитет вследствие на тежка болест. Или при импотентност. Както и по ред други, строго индивидуални за двойката причини. Тогава се налага да се търси чужд донор. Най-често доброволни дарители стават студенти медици и мъже с многодетни семейства, сочат данните.
Подборът се извършва по строго определени критерии.
Сред тях са отрицателни проби за СПИН и сифилис, нормална структура на хемоглобина и хромозомния набор. Най-важните заболявания, които изключват възможността за донорство, са болест на Даун, шизофрения, глухота, мускулна дистрофия и заболявания, свързани с Х-хромозомата. Необходимо е също така да се регистрират физическите, психическите и генетичните характеристики на донора. Той трябва и да декларира с подписа си, че няма да търси своите биологични потомци и да предявява каквито и да е искания към тях. Изисквания има и към безплодното семейство, за да бъде одобрена за лечение по този метод двойката. Доказана неспособност на мъжа да се справи или опасност от наследствени аномалии са на първо място.
Не се обсъждат самотни жени, лица под 21 г. или дами с хомосексуални наклонности. Брачните партньори трябва да са психически и физически здрави и със стабилно социално-икономическо положение. Двойката да е бездетна поне от две години е друго изискване. Вероятността за раждане на живо дете при жени, лекувани по метода, е 50-60 на сто.
При 10% от случаите настъпилата бременност завършва с аборт. Рискът за раждане на деца с генетични дефекти или за усложнения по време на раждане не е по-висок от този при естествено настъпила бременност, твърдят специалистите.
Според тях при двукратна инсеминация с консервирана сперма случаите на забременяване са повече отколкото при еднократната. След успешно лечение разводите са много малко, уверяват лекарите.
Материалът се пази като течния азот
От две до десет години. Това е периодът, в който донорските сперматозоиди могат да се съхранят, без да изгубят оплодителната си способност. За целта към тях се добавят криопротектори, които ги предпазват от разрушителни въздействия. След това дарителският материал се охлажда до минус 126 градуса - температурата на течния азот. Консервиран по този начин, той се оказва годен за оплождане за срок от 2 до 10 години. Вероятността за забременяване на жената зависи и от качествата на сперматозоидите. Някои притежават по-добра оплодителна способност от други, уверяват експертите.
Повторението е за предпочитане и при изкуственото осеменяване
Едно, две, три... деца. Почти всички влюбени двойки ги включват в плановете си за щастливо семейство. Къща, пълна с детски смях и шум, всъщност се покрива с представата за пълноценен живот на хората по целия свят. Реалността обаче често се оказва друга. По ''вина'' на мъжа или жената. И чувството, че са ощетени от природата, сякаш се просмуква във всяко кътче на дома. На помощ на тези, които не искат да осиновят дете, идва изкуственото оплождане.
Кой да е бащата? Съпругът или донор? Това са двете възможности пред жената, решила да забременее чрез изкуствено осеменяване. Изборът естествено зависи от много фактори.
Например, ако при партньора има опасност от по-късен стерилитет вследствие на тежка болест. Или при импотентност. Както и по ред други, строго индивидуални за двойката причини. Тогава се налага да се търси чужд донор. Най-често доброволни дарители стават студенти медици и мъже с многодетни семейства, сочат данните.
Подборът се извършва по строго определени критерии.
Сред тях са отрицателни проби за СПИН и сифилис, нормална структура на хемоглобина и хромозомния набор. Най-важните заболявания, които изключват възможността за донорство, са болест на Даун, шизофрения, глухота, мускулна дистрофия и заболявания, свързани с Х-хромозомата. Необходимо е също така да се регистрират физическите, психическите и генетичните характеристики на донора. Той трябва и да декларира с подписа си, че няма да търси своите биологични потомци и да предявява каквито и да е искания към тях. Изисквания има и към безплодното семейство, за да бъде одобрена за лечение по този метод двойката. Доказана неспособност на мъжа да се справи или опасност от наследствени аномалии са на първо място.
Не се обсъждат самотни жени, лица под 21 г. или дами с хомосексуални наклонности. Брачните партньори трябва да са психически и физически здрави и със стабилно социално-икономическо положение. Двойката да е бездетна поне от две години е друго изискване. Вероятността за раждане на живо дете при жени, лекувани по метода, е 50-60 на сто.
При 10% от случаите настъпилата бременност завършва с аборт. Рискът за раждане на деца с генетични дефекти или за усложнения по време на раждане не е по-висок от този при естествено настъпила бременност, твърдят специалистите.
Според тях при двукратна инсеминация с консервирана сперма случаите на забременяване са повече отколкото при еднократната. След успешно лечение разводите са много малко, уверяват лекарите.
Материалът се пази като течния азот
От две до десет години. Това е периодът, в който донорските сперматозоиди могат да се съхранят, без да изгубят оплодителната си способност. За целта към тях се добавят криопротектори, които ги предпазват от разрушителни въздействия. След това дарителският материал се охлажда до минус 126 градуса - температурата на течния азот. Консервиран по този начин, той се оказва годен за оплождане за срок от 2 до 10 години. Вероятността за забременяване на жената зависи и от качествата на сперматозоидите. Някои притежават по-добра оплодителна способност от други, уверяват експертите.