Здравословни и социални ползи от разходките сред природата
Няма родител, на когото да е безразлично в каква среда растат децата му. Всички ние бихме искали те да живеят в чисти и озеленени квартали и това е напълно естествено.
Неорганизираните наглед игри в парка носят конгитивни, здравни и социални ползи на децата. За тях е важно да играят навън, независимо на каква възраст са. В ерата на обездвижването и затлъстяването, ефектът върху общото здравословно състояние е безспорен. Не е за пренебрегване и фактът, че детето опознава света около себе си, развива креативност и самодисциплина (цветята го привличат, но не бива да се късат!). Социалните ползи са в посока сътрудничество и гъвкавост в общуването с групата играещи. В емоционален план игрите навън спомагат за намаляване на стреса и агресията и повишават усещането за щастие. Децата, прекарващи повече време на открито, стават по-умни, по-общителни и по-здрави от тези, които обичат тихите игри вкъщи.
При много малките деца извеждането в парка и сред природата въобще, се решава от родителите. При по-големите, тези на възраст 10-12 години, активните игри на открито могат да разрешат въпроса със затлъстяването, но тук родителят не играе решаващата роля. Той би могъл да насърчи наследника да излезе навън, но не би могъл да го принуди.
Озеленяването на квартала има голямо влияние върху желанието на децата да прекарват времето си навън, а оттам - и върху изброените вече ползи. Колкото повече растителност има в определен район, толкова ИТМ при подрастващите е по-нисък.
Друг плюс от пребиваването на свеж въздух е, че то може да предотврати детското късогледство. Разходките и игрите помагат за спадане на напрежението в очите, предизвикано от четене, гледане на телевизия или работа с компютър. Медиците предполагат, че слънчевата светлина и насищането на организма с кислород подтикват правилното нарастване на очната ябълка. Нейният активен растеж е около петата година и неправилното формиране на оптическата сила на ретината може да отслаби зрението за цял живот.
Родителите трябва да се стремят да възпитат у детето си любов към природата и към игрите на открито. Началото се поставя в мига, в който то започне да различава особеностите на външния вид на животните и птиците, звуците, които издават те и зададе първия си въпрос за заобикалящия го свят.
Тригодишното дете може да бъде привлечено към грижите за домашните цветя - то с удоволствие ще ви помогне да почистите изсъхналите листенца, да ги полеете, да отскубнете случаен бурен. В парка занесете коричка хляб, за да нахрани врабчетата. Покажете му различните дървета, нека ви донесе по едно есенно листо от всяко. Така ще възпитате грижовно отношение към природата, а всяка разходка ще предизвиква у детето радостно удивление и първите естетически преживявания. На тази възраст няма нужда от подканяне да се движи активно - то и само изявява желание да тича, да се крие в храстите и да се търкаля по тревата или в снега.
Децата на 4 - 5 години задават много въпроси за природата. Вниманието им се задържа по-дълго и могат да правят прости връзки между наблюдаваните от тях явления. В тази възраст те вече знаят, че на растенията са нужни топлина, вода и слънце, за да растат. Както и на самите тях, разбира се. Можете да им отделите леха в двора, ако имате такъв, или саксийка/сандъче и да им помогнете да посеят семена (например грах), за които да се грижат и да наблюдават фазите на развитие. В тази възраст децата с ентусиазъм изпълняват възложените от възрастните задачи. Престоят на чист въздух докато плевят лехата си или събират окапалите листа ще им се отрази добре както физически, така и емоционално.
Към шестата си година децата развиват способността да мислят аналитично. Те вече не се задоволяват с простите факти, а искат да узнаят същността на природните явления - защо има ден и нощ, как възниква вятърът, как и защо се сменят сезоните. Те вече различават много растения и знаят имената им, осиновили са първото си котенце и имат реална представа за силата на природните стихии. В тази възраст е много важно да бъдат насърчавани както любознателността им, така и естественият им стремеж към движение. Предучилищната възраст е ключова за по-нататъшните двигателни навици на детето. Привикнало към игрите на чист въздух, то няма да забрави опиянението от свободната игра и в предстоящите училищни години ще се опитва да компенсира липсата и с разходки, ходене пеш до училище или занимания с някакъв спорт.