Въпросът, които притеснява всеки родител
Всички родители са еднакви - тревожат се, когато им се струва, че детето им изостава в развитието си от другите деца, вълнуват се дали то се вписва в стандартите, гордеят се, когато изпреварва връстниците си по някакъв показател.
В семейния и приятелския кръг, на детската площадка или в съблекалнята на яслата с пълна пара върви "сравнителният анализ" на чуждите и собствените деца. Кой проходил по-рано, кой е проговорил с цели изречения, кой е загърбил памперсите и вече ходи на гърне - безкрайни са поводите за усилено вглеждане и сравняване на децата, търсейки в тях признаците за изпреварващо развитие и изпадайки в ужас при най-малкия намек за изоставане от "нормата".
Идеални деца няма
Според психолозите и педиатрите, все по-голяма част от съвременните родители се интересуват от графиците и нормите на детското развитие. Те получават куп информация за "нормалните" етапи, през които то преминава, и веднага започват да сравняват. Но проблемът е там, че нито едно дете не отговаря точно на стандартните модели, описани от статистиката. Сроковете за овладяване на определените навици и умения са усреднени. Никога не трябва да се забравя, че всяко дете, както и всеки родител, е абсолютно уникално. Грешка е да се обявява извънредно положение в семейството, ако детето закъснява с прохождането или с проговарянето. Отдавна е известно, че всички новородени започват да придобиват различни навици още от първите часове след раждането си. И всяко дете е уникално и изключително. Съществува невероятно разнообразие от варианти на развитие. Рамките на понятието "норма" по отношение на прохождането, проговарянето, четенето и др. се разшириха съществено. Например, днес в европейските страни е прието за нормално, ако детето се отказва от памперсите в промеждутъка между 2 и 6 години, научава се да чете между 4 и 9 години. Така че, няма нищо ненормално, ако детето не може да чете на 5 години и не трябва да бъде принуждавано да избързва с развитието си, защото може би има нужда от още време, за да се подготви за този етап. Промяна има и в разбирането за продължителността на периодите, през които трябва да се случат всички значими събития в неговия живот. Убеждението, че всичко се решава във възрастта между 3 и 6 години е погрешно, защото в развитието на децата съществуват т. нар. периоди на "догонване" и те могат през пубертета да наваксат с това, което са "прескочили" в детството си. Ако детето изпитва затруднения с нещо на 7 години, това изобщо не означава, че ще има такива проблеми през целия си живот. Напълно е възможно то да навакса и да влезе отново в нужния ритъм, особено, ако разчита на поддръжката на своите близки.
Рядък късмет
Според статистиката само 5% от децата са истински надарени. Това означава, че техният коефициент за интелектуално развитие е по-висок от средния показател на техните връстници. Само тестовете за интелигентност, проведени от професионални психолози, могат да потвърдят или отхвърлят хипотезата за тяхната свръхнадареност. Много родители считат, че децата им спадат към тази група, но често това остава само в техните мечти.
И може би е за добро, защото и свръхнадареността е свързана с определени рискове:
- Проблеми с училищните програми - само 30% от свръхнадарените деца се учат блестящо.
- Възможни са неприятности с техните връстници, защото техните интереси се разминават значително.
Напразно безпокойство
За жалост, днес сме принудени да живеем в свят на жестока конкуренция. Родителите имат известни основания да считат, че добрият старт на децата им би им осигурил някакво предимство пред останалите. Всеки иска детето му да бъде най-доброто, най-красивото, най-силното и най-умното. Но нека не забравяме, че между реалните и въображаемите деца има голяма разлика. Родителските стремежи не винаги съвпадат с реалните възможности на децата им. И това поражда техните големи тревоги.
Всеки родител знае, че е трудно да се възпитават децата. Затова най-малкото изоставане от средната скорост предизвиква куп тревоги. Често майките се упрекват сами: "Детето ми изостава, защото тръгнах на работа и не му отделям достатъчно внимание.". Но специалистите считат, че те биха се безпокоили много по-малко, ако знаеха, че новите достижения на децата им не се случват във всички области. Дете, което е заето с прохождането си, не може да се концентрира така интензивно върху развитието на речта си. Дете, чиято енергия е съсредоточена върху усвояването на ползването на гърне, ще отделя по-малко внимание върху рисуването. Известният американски педиатър T. Berry Brazelton потвърждава, че усвояването на новите навици при децата протича неравномерно, след периода на придвижване напред следва пауза, по време на която на родителите се струва, че детето е спряло или даже отстъпило назад в своето развитие. На практика, обаче, то просто се подготвя за новия си "скок", а за това може да са му нужни седмици и месеци на усилия и концентрация. Независимо от нетърпението на възрастните, детето има голяма нужда от тези периоди на покой, от тях зависи хармоничността на неговото развитие. Родителите не са най-добрите съдии относно собственото им дете, защото са твърде субективни. Ако имат въпроси, те трябва да ги споделят с лекар или психолог, който ще може да определи дали техните притеснения заслужават внимание или са напълно обичаен етап в развитието на конкретното дете.
Колкото по-голямо нетърпение проявяват родителите, толкова е по-голяма вероятността детето да "замръзне" на някой от етапите на своето развитие. То усеща тяхната тревога и това се отразява негативно върху неговата психика.
Всичко е взаимно свързано
Всички особености на детското развитие трябва да се разглеждат в контекста на семейните обстоятелства. Всяка нестандартна ситуация: раждането на друго дете, преместване, развод на родителите, болест може да забави неговото развитие и даже временно да го върне назад. Много е важно да се разглежда това развитие в неговата цялост, да не се обръща внимание само на неговия ритъм, но и на всички негови области - физическа, интелектуална, емоционална. Общителното, доволно от себе си дете, притежаващо чувство за хумор и заобиколено от приятели, може също така добре да стартира в живота, както и детето, което се е научило да чете на 4 години. Ако до тръгването си на училище то предпочита да играе, вместо да пише и чете, това не означава, че шансовете му за училищни успехи са по-малки от тези на другите деца.
Но ако е доказано от специалистите, че детето ви наистина има забавяне в своето развитие, то се нуждае от редовни медицински прегледи, за да се изключат евентуални заболявания или други дефекти, чиято корекция е напълно възможна в една или друга степен. Това е особено важно в случаите, когато има задържане на моторното развитие, съчетано с емоционална студенина към обкръжаващите го хора и предмети. Такова дете трябва да бъде прегледано от педиатър, очен и УНГ специалист.
Image: аnetlanda / 123rf.com