Автор: Радост Николова
Да поговорим за феновете на японската анимация (аниме) и японските комикси (манга). Всъщност, това е една особена субкултура, отличаваща се със свой кодекс, специфични дрехи и сленг и притежаваща своите положителни и отрицателни страни.
Аниме на японски е съкращение на думата "анимация". Извън Япония тази дума се използва за "анимация, създадена в Япония". Аниме се отличава със специфичен стил на рисуване, както и с това, че голяма част от филмите са предназначени за подрастващата или възрастна аудитория.
И аниме, и манга имат свои стилове, направления, възрастов ценз - те намират потребители във всяка възрастова група. (Тук няма да говорим за порнографските сюжети - хентай , а за явлението като цяло.)
Това, което обединява братството на феновете на аниме, е гледането на съответните филми. Атрибутите се базират както на определени произведения, така и на особено популярни черти, които се повтарят и имат определен смисъл. Например котешките уши и опашки, които означават девственост и непорочност. Тези филми създават определена улична мода, много марки пускат младежки дрехи, повлияни от това популярно движение. Отделно е производството на предмети за феновете на определен сериал или филм - дрехи, аксесоари, както и такива, предназначени за косплей (cosplay - изиграване на персонажите).
Отрицателните страни започват от баланса на ценностите. Вместо да се набляга на сериозните аспекти на този род продукции, повече се набляга на външността или на т. нар. "кавайност" (от яп. kawai - очарователен, мил), както и на изолиране от другите социални групи по класическата схема "който не е с нас, е против нас". Тази изолация може да се отрази неблагоприятно върху другите интереси и развлечения, извън тези, които са допустими в компанията.
Модата към всичко японско въвежда в живота ни такива понятия като синдрома Кароши (наречен така на името на град Karoshi, в който е регистриран първият случай на смърт от работохолизъм), отаку и хикикомори. Естествено, за тийнейджърите смъртта от свръхпретоварване на работното място не е толкова интересна и вълнуваща, за разлика от отаку - човек, продължително зациклил върху някаква тема или хоби, в случая - интереса към аниме и манга. Всичко извън тях престава да съществува. Във всяка тийнейджърска група се счита за престижно да се отделиш от общата маса, даже и тя да е съставена от съмишленици. Докато в Америка с тази дума се обозначават ревностните фенове (обикновено на аниме или манга), в самата Япония се счита за обида, защото означава човек, чиито социални умения са атрофирали.
Понятието хикикомори също е интересно. Това е проява на социофобия, която се базира на патологичния страх на човека, че няма да се осъществи като личност, че няма да успее, че ще подведе семейството си. Младежът се изолира в дома си, където гледа по цял ден телевизия или седи пред компютъра и не иска да се среща с други хора. Близките му се тревожат и грижат за него, защото го приемат за болен. За един тийнейджър-манипулатор не е трудно да изиграе този образ с цел получаване на различни придобивки. А и на тази възраст ситуацията изглежда съвсем различно - той се възприема като отшелник, като затворник, отхвърлящ ценностната система, натрапена му от околните.
Но не може да се отрече, че положителните страни на това явление са много повече от отрицателните. Увлечението към аниме води на свой ред до интерес към японската култура като цяло. Изучават се езика, историята, националните костюми. В основата им са заложени базовите ценности: дружба, вяра, преданост, трудолюбие, чувство за дълг към себе си и обществото.
Истинските фенове не се задоволяват само с гледането на филми и четене на комикси, те започват да се организират в групи и да се занимават с косплей.
Косплей (Cosplay) - идва от думите "костюм" и "играя". Представлява обличане/дегизировка като любим аниме/манга герой, най-често за представяне в конкурси по време на специализирани конвенции и фестивали. Обикновено костюмите се изработват лично от участниците, които сами пишат сценариите и режисират епизодите, които разиграват. А не може да се отрече, че това развива силно креативното мислене и творческите заложби на младежите.
Появяват се и първите български преводачески групи за субтитри, както и специализирани аниме и манга фенски уебсайтове, сред които се открояват общностни портали, онлайн форуми, блогове и др. Новопородената мания води и до провеждането на първите български специализирани конвенции и фестивали, посветени на аниме и манга феновете като "Aniventure" (български фестивал, който се провежда от 2006 г. насам) и "Aniplay" , по време на които се организират изложби на рисунки, гейм турнири, състезания с музикални видеоклипове, косплей, изнасят се лекции и т.н.
Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например "Тетрадката на смъртта" (Death Note), Bleach, Naruto, Fullmetal Alchemist ("Стоманеният алхимик") и много други. Сред децата голяма популярност придобиват заглавия като Pokemon и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за производство на карти за игра, играчки и промоционални материали.
Както е видно, феновете на аниме са намерили своя начин да се отделят от тълпата и да намерят своя път за самореализация. Съветът към любящите и загрижени родители е да не забраняват на децата си да се увличат от този вид изкуство, но и да внимават, за да не увисне един ден на шиите им някой 30-годишен хикикомори. Защото това може да се превърне в болест, която да се наложи да бъде лекувана.
Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B5
http://en.wikipedia.org/wiki/Otaku
http://en.wikipedia.org/wiki/Hikikomori
www.urbandictionary.com/
Image: Linriel / Creative Commons
Да поговорим за феновете на японската анимация (аниме) и японските комикси (манга). Всъщност, това е една особена субкултура, отличаваща се със свой кодекс, специфични дрехи и сленг и притежаваща своите положителни и отрицателни страни.
Аниме на японски е съкращение на думата "анимация". Извън Япония тази дума се използва за "анимация, създадена в Япония". Аниме се отличава със специфичен стил на рисуване, както и с това, че голяма част от филмите са предназначени за подрастващата или възрастна аудитория.
И аниме, и манга имат свои стилове, направления, възрастов ценз - те намират потребители във всяка възрастова група. (Тук няма да говорим за порнографските сюжети - хентай , а за явлението като цяло.)
Това, което обединява братството на феновете на аниме, е гледането на съответните филми. Атрибутите се базират както на определени произведения, така и на особено популярни черти, които се повтарят и имат определен смисъл. Например котешките уши и опашки, които означават девственост и непорочност. Тези филми създават определена улична мода, много марки пускат младежки дрехи, повлияни от това популярно движение. Отделно е производството на предмети за феновете на определен сериал или филм - дрехи, аксесоари, както и такива, предназначени за косплей (cosplay - изиграване на персонажите).
Отрицателните страни започват от баланса на ценностите. Вместо да се набляга на сериозните аспекти на този род продукции, повече се набляга на външността или на т. нар. "кавайност" (от яп. kawai - очарователен, мил), както и на изолиране от другите социални групи по класическата схема "който не е с нас, е против нас". Тази изолация може да се отрази неблагоприятно върху другите интереси и развлечения, извън тези, които са допустими в компанията.
Модата към всичко японско въвежда в живота ни такива понятия като синдрома Кароши (наречен така на името на град Karoshi, в който е регистриран първият случай на смърт от работохолизъм), отаку и хикикомори. Естествено, за тийнейджърите смъртта от свръхпретоварване на работното място не е толкова интересна и вълнуваща, за разлика от отаку - човек, продължително зациклил върху някаква тема или хоби, в случая - интереса към аниме и манга. Всичко извън тях престава да съществува. Във всяка тийнейджърска група се счита за престижно да се отделиш от общата маса, даже и тя да е съставена от съмишленици. Докато в Америка с тази дума се обозначават ревностните фенове (обикновено на аниме или манга), в самата Япония се счита за обида, защото означава човек, чиито социални умения са атрофирали.
Понятието хикикомори също е интересно. Това е проява на социофобия, която се базира на патологичния страх на човека, че няма да се осъществи като личност, че няма да успее, че ще подведе семейството си. Младежът се изолира в дома си, където гледа по цял ден телевизия или седи пред компютъра и не иска да се среща с други хора. Близките му се тревожат и грижат за него, защото го приемат за болен. За един тийнейджър-манипулатор не е трудно да изиграе този образ с цел получаване на различни придобивки. А и на тази възраст ситуацията изглежда съвсем различно - той се възприема като отшелник, като затворник, отхвърлящ ценностната система, натрапена му от околните.
Но не може да се отрече, че положителните страни на това явление са много повече от отрицателните. Увлечението към аниме води на свой ред до интерес към японската култура като цяло. Изучават се езика, историята, националните костюми. В основата им са заложени базовите ценности: дружба, вяра, преданост, трудолюбие, чувство за дълг към себе си и обществото.
Истинските фенове не се задоволяват само с гледането на филми и четене на комикси, те започват да се организират в групи и да се занимават с косплей.
Косплей (Cosplay) - идва от думите "костюм" и "играя". Представлява обличане/дегизировка като любим аниме/манга герой, най-често за представяне в конкурси по време на специализирани конвенции и фестивали. Обикновено костюмите се изработват лично от участниците, които сами пишат сценариите и режисират епизодите, които разиграват. А не може да се отрече, че това развива силно креативното мислене и творческите заложби на младежите.
Появяват се и първите български преводачески групи за субтитри, както и специализирани аниме и манга фенски уебсайтове, сред които се открояват общностни портали, онлайн форуми, блогове и др. Новопородената мания води и до провеждането на първите български специализирани конвенции и фестивали, посветени на аниме и манга феновете като "Aniventure" (български фестивал, който се провежда от 2006 г. насам) и "Aniplay" , по време на които се организират изложби на рисунки, гейм турнири, състезания с музикални видеоклипове, косплей, изнасят се лекции и т.н.
Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например "Тетрадката на смъртта" (Death Note), Bleach, Naruto, Fullmetal Alchemist ("Стоманеният алхимик") и много други. Сред децата голяма популярност придобиват заглавия като Pokemon и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за производство на карти за игра, играчки и промоционални материали.
Както е видно, феновете на аниме са намерили своя начин да се отделят от тълпата и да намерят своя път за самореализация. Съветът към любящите и загрижени родители е да не забраняват на децата си да се увличат от този вид изкуство, но и да внимават, за да не увисне един ден на шиите им някой 30-годишен хикикомори. Защото това може да се превърне в болест, която да се наложи да бъде лекувана.
Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B5
http://en.wikipedia.org/wiki/Otaku
http://en.wikipedia.org/wiki/Hikikomori
www.urbandictionary.com/
Image: Linriel / Creative Commons