|
Съжалявам, Гост, наложена ти е забрана за публикуване или изпращане на лични съобщения в този форум.
We are sorry, but it seems like you are trying to use wide-open public proxy server and/or temporary mail. If you are not spammer, abuser, ban avoider or similar, please excuse us - this is done to prevent spamming and abusing the bg-mamma's forums.
Захранване с твърда храна на кърмено дете Автор: yamama.ru
Всичко, написано в тази статия, се отнася само за дете, чието кърмене е организирано по естествен начин! Кога се въвеждат твърди храни в менюто на кърмено дете? Сега има много мнения по този въпрос. От някои доктори още може да се чуе препоръка да се започне с въвеждането на ябълков сок от триседмична възраст. Мнозина още продължават да настояват въвеждането на зеленчукови и плодови пюрета и каши от 3-4 месечна възраст. Срещат се и мнения, че детето трябва да се захрани, щом пробият първите зъби. Консултантите по кърмене препоръчват да запознавате мъничето с нова храна едва след поява на интерес към нея. Такова захранване се нарича педагогическо, защото основната цел на захранването не е да се нахрани детето, а да го запознае с новата храна, да го научи да дъвче, да го научи, че храната не идва само от гърдата на мама. Примерно около половингодишна възраст бебетата започват да проявяват интерес съм съдържанието на чинията на мама и се опитват да го пробват, именно такова поведение се нарича активен интерес към храната и свидетелства за готовността на детето да се запознае с нови вкусове. Интересът към храната у детето не е свързан с възникнало у него чувство за глад, а с желание да подражава на мама. То иска да прави същото, каквото и тя - да взима от чинията някакви парченца и да си ги слага в устата. Какви са принципите на въвеждане на твърди храни при естествено кърменото дете, ако майката иска да следва биологическата линия на поведението на детето? Запознанството на детето с нова храна започва с въвеждането на микродози (микропроби) от продуктите, именно запознанство, без цел да бъде нахранено детето с някаква порция. Микродозата за меката храна е примерно толкова, колкото се събира между мамините възглавнички на показалеца и палеца, ако ги събере, или на връхчето на чаена лъжичка. За течни продукти една глътка, която се налива на дъното на малка чашка. 1. Детето може на едно сядане да пробва това, което яде мама и към което то проявява интерес, в количество до три микродози. 2. В ръката на детето се дават само твърди парченца, от които то само не може да отхапе много (твърди ябълки, моркови, гевреци и т.н.) 3. Микропробите се дават в продължение на две-три седмици. За това време мъникът вече може да се запознае с много продукти, които се употребяват в семейството и да се научи да пие от чашка. 4. Даването на твърда храна никога не замества слагането на гърдата! Детето може да се запознае с новата храна преди, след и по време на кърменето. Често децата пият кърма, докато ядат микропробите. 5. Постепенно количеството на храната се увеличава, което позволява на детето да изяде повече. 6. Необходимо е майката да съхрани интереса към храната у детето, да запази желанието да пробва. От половин година до година и половина малчуганът трябва да се запознае с всички продукти, които се ядат в неговото семейство. За да съхрани желанието му да пробва, майката е длъжна да ограничава хранителният интерес на детето до 8-11 месеца: ако е изяло 3-4 чаени лъжички от един продукт и иска още, трябва да му се даде нещо друго. 7. Отстрани въвеждането на твърди храни трябва да изглежда примерно така: детето иска парченце и мама му дава от време на време. В такава ситуация детето винаги с удоволствие се запознава с нови храни и не преяжда. 8. Детето трябва да се научи да си служи с приборите за хранене. До 8-11 месеца това са лъжичките (трябва да са много, понеже постоянно падат), собствена чиния детето получава, когато започне да се храни отделно, обикновено след 8-11 месеца. До тази възраст детето може да се храни седнало в скута на мама от нейната чиния. 9. Ако детето се е уморило да яде и е изгубило интерес, трябва да се махне от масата. Въвеждането на твърди храни изисква определени знания и опит. Може да се допускат грешки, свързани не с храненето, а с поведението на детето на масата. Например, детето яде до някое време меко казано немарливо, предпочита да вземе храната с ръка, да я сложи в лъжичката и после да я поднесе към устата. Много майки смятат такова поведение за недопустимо, взимат лъжичката от детето и започват да го хранят. Желанието на детето да се храни самостоятелно пропада. На детето може много да му се харесва даден продукт, да иска още и още и мама му отстъпва, а на следващия ден детето е с разстройство на стомаха. При правилно въвеждане на твърда храна самочувствието на детето не се понижава, коремчето не се разстройва, то продължава да се развива нормално. Ако майката знае вариантите на нормално поведение на детето, адекватно ги преценява и навреме ги коригира при необходимост, от бебето никога няма да порасте дете, което не умее да се държи добре на масата, немарливо или с лош апетит. За съжаление това, което всички жени са умеели да правят преди 150 години, сега не се помни почти от никого Признаци за неправилно въведена твърда храна: детето яде до някое време много добре, а после отказва да пробва и да яде нещо друго. Значи, детето е прехранено, то е преяло. Много често майките не се справят с въвеждането на твърди храни именно защото много им се иска да нахранят малчугана с друга храна. В съзнанието на съвременните майки упорито стои убеждението, че майчиното мляко по качествен състав е не твърде надеждна течност и е нужно да бъде допълвано с друга храна. Съвършено се игнорира фактът, че млякото е съвършеният продукт, създаден от еволюцията именно, за да се изхранват човешките деца и е абсолютно съвършен по своята усвояемост и хранителност. Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от млякото, а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една година. Поведението на детето към храната не е изкуствено измислено, а е обусловено от особеностите на развитието на организма му, най-вече на стомашно-чревния тракт. Майките трябва да помнят, че задачата им е не да нахранят детето с храна, а да го запознаят с нея и да поддържат интереса му към яденето. Ако искате в бъдеще детето да има добър апетит, никога не се старайте да го храните след като е изгубило интерес към процеса на хранене. На майката, изгубила половин ден да сготви пюре или отворила готово бурканче, й е тежко да гледа как детето бяга, след като изяло две лъжички. Иска й се да го хване, да му отвлече вниманието с книжка, играчка или телевизора, само и само да си отваря устата. Не правете това! Детето, което има възможност да суче от майчината гръд никога няма да страда от глад и жажда! Ако кърменето е правилно организирано, всичко, от което се нуждае детето, си го доставя от майчината гръд. Какво да правя с парченцата храна, ако храната на детето не е на пюре, то може ли да се задави? Какво да правя, ако детето изплюва даже съвсем малките парченца или се опитва да ги върне, вместо да ги гълта? Кога парченцата твърда храна престават да бъдат само запознанство с новата храна и започват да заменят кърменето? Какво да правя със солта, захарта, подправките и възможните вредни вещества (например нитрати), които се съдържат в храната на възрастните, която ще пробва детето? В детските храни няма такива неща и затова те може би са по-полезни за детето, отколкото храната от общата маса? Нуждае ли се детето от допълнителни течности във връзка с въвеждането на твърди храни? Какво да правя с дете над една година, което не проявява интерес към храната? Как да приуча детето към храната на възрастните и да му увелича апетита? Ако детето е на почти 5 месеца, но много се интересува от всякаква храна, гледа всички в устата и иска да пробва, може ли сега да му се дава педагогическа твърда храна? Малчуганът е развито и любознателно дете. Много му се иска да прави с храната това, което и мама. Но трябва да се помни, че стомашно-чревният тракт на детето, ненавършило 5 месеца, още не е съвсем готов да се запознава с друга храна. Ферментните системи едва започват да съзряват. Ситуацията в стомаха сега е стабилна, да се намесва човек там сега е много опасно. Задачата на мама е да защити тази стабилност от преждевременни вмешателства. Хранителният интерес на дете на тази възраст трябва да се ограничава или просто казано, да се изнася от кухнята и да не се яде в негово присъствие. Ако такъв съвет не ви харесва, може да предприемете нещо, но само на своя отговорност. Вече сме се сблъсквали със ситуация, когато майка, дори да знае как правилно да въвежда твърда храна, проявява нетърпение в резултат на което детето получава срив в храносмилателната система, с който се наложи дълго да се борим. Ако майката има възможност да въвежда твърдата храна под ръководството на консултант по кърмене (оптимален вариант), тогава това може да се прави от 5,5 месечна възраст. Ако може да се действа само самостоятелно, не се препоръчва да се въвежда твърда храна преди детето да е навършило половин година. Има ли особености педагогическото захранване, ако детето и родителите са алергични? Защо деца, които ядат детски храни, на 7-8 месеца могат да изяждат по 100-200 гр. пюре, а деца с педагогическо захранване не правят така? Преведе от руски boo от www.yamama.ru |