1 септември

СИМЕОНОВДЕН

Именници: Симеон, Марта

Обредна трапеза: обредна питка, варена кокошка

В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за “курбан на св. Симеон”). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части ­ едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ­ ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.
В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник, известен сред българите като “Симеон орач”. Според житието му той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула ­ затова е наречен “Стълпник”. Там умира на 103 години.

14 септември

Въздвижение на св. Кръст Господен

КРЪСТОВДЕН

Именници: Кръстьо, Кръстина, Кънчо, Ставри

Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (13.XI.) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната той е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила). На този ден православната църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници ­ “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен”. Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен 4 пъти през годината.

16 септември

Св. Людмила Чешка
Вмчц-а Евфимия Всехвална

Именници: Людмил, Людмила

17 септември

Мчц-и София, Вяра, Надежда и Любов

Именници: Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Севда, София

22 септември

Свщ.мчк. Фока, еп. Синопийски
Св. Пророк Йона
Преп. Кузма Зографски (Ден на Независимостта)

Именници: Гълъбин, Гълъбина

5 септември

Пророк Захария и прав. Елисавета

Именници: Елисавета