Закачило се едно мече в гъсти храсти-трънки. Минал един дървар. Извадил мечето от трънака.

Видяла го мечката. Рекла му:
- Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?
- Че знам ли?
- Защо бе, човече?
- Ех, как да ти кажа Мецо... ''На мечка вяра да нямаш'' казва народа Ама всички мечки не са такива, я!

Мечката отговорила:
- То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
- Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
- Не се ядосвай, Мецано – отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:
- Вземи брадвата и ме удари по главата.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
- По-силно, по-силно! - рекла мечката.

Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишъл.

Минали години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
- Какво стана, Мецо, с раната?
- Коя рана? - попитала мечката.
- Дето те ударих по главата.
- Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Но думата, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.