Вярно ли ,че ревливите бебета ще са кротки дечица

Нямам представа дали това е така или не.Но моята госпожица беше много кротко и добричко бебенце,но сега(вече е на 2год.)е такава беснотия и такъв инат....Може и да има някаква връзка,ама честно казано се съмнявам.

 И на мен все това ми повтаряха и аз до ден днешен си чакам дъщеря ми да стане послушно и кротко дете, но не. И като бебе и сега е изключително капризна, подвижна и непослушна.
 Докато сина ми си беше кротък като бебе и сега си е кротък. Той до сега не знае какво е да плаче. Сестра му като ревне и той стои и я гледа учудено.
 Ако има нещо подобно то това е съвпадение, поне така аз смятам.

Все едно за моята щерка говориш-едно към едно.Докато беше бебе-кротка,заспала,гък не се чуваше от нея,а сега-елате ни вижте-рев,беснеене,търкаляне по земята,ако не стане на нейната...и т.н.,цялата програма. Дано твоето детенце се укроти като поотрастне,но всичко май си е до характер.

И моята беше едно ревливо бебе....Все се успокоявах,че ревливите бебета ставали кротки после,но не би....Скоро ще си запазвам стая в лудницата,с южно изложение

BEBEGOGO ,и двете ми деца са от ревливите,не застават на едно място,с малката още се носим на ръце-положението е както го описваш.
Незнам кога ще премине и аз съвсъм полудях.
Съдейки по голямата,има нещо вярно,че се укротяват,но дали и за напред ще е така?
Надявам се все някога да премине.

Вече 4,5 години чакам, а резултата е една голяяяма нула. Е, трябва да призная, че като бебе беше нетърпима, а сега се трае поне.

Ами моят син си е все така шавлив и бесен - да е жив и здрав! И аз като теб се чувствам на прага на силите си понякога /често/ , но пък ти можеш ли да си представиш да стоят кротки и ние да седнем и да пием кафе Абсурд
Да са живи и здрави - пък ние ще видим като пораснат какви ще са

При нас това важеше с пълна сила.Големият ми син беше много ревливо бебе,много непослушен и палав до 3 годинки.После постепенно се кротна и сега и послушен и добър ученик.А малката госпожица беше кротко бебенце,но откакто стана на 2 годинки нещата не вървят на добре,става все по буйна и дива,със собствено мнение по всички въпроси.

Незнам дали е вярно,понеже дъщеря ми беше ревлива и до ден днешен е супер дива и строява децата навън,а в къщи се пробва да ни командори и нас  Сина ми не ревеше като бебе и уж до скоро беше кротък,но от известно време и той става бесен,та да видим...

 
Нищо като подобно

Брат ми като бебе беше хем ревливо (по цяла нощ ), хем не спеше (ни денем, ни нощем ), за хиперактивността - да не говорим. Сега е на 8 години и не се е кротнал за секунда
Счупи си крака преди 2 седмици. Една седмица седя мирен, защото се беше стреснал и то много. Но сега - елате го вижте - с канадките обикаля от стая в стая и се чуди каква глупост да свърши

ТОва са те новите деца - нямат умора , но да са ни живи и здрави

Лелеееееее ама вие ме плашите ами сега

Дъщеря ми беше много ревливо бебе,  но съвсем не е кротко дете.

Не ми се вярва да е истина, защото малката и като бебе си беше ревлива и сега си е такава. Ту к по-скоро въпрос за инат.

 При моя син се оказа вярно. Беше много ревливо бебе и голям щурак. След шестата година стана много кротък.
 Търпение, мами, всичко с времето си.

Не е вярно. Моето и като бебе и сега е много спокойно и тихо дете.

Ох,аз вече шест години и половина чакам да дойде този обрат,но уви...Но в крайна сметка да са ни живи и здрави,а и ние та да издържим!Все така ми казват,да не се притеснявам,че буйните деца ставали много разумни и кротки,пък ще видим,като порастне още

И аз така съм чувала , но при нас все още няма кротване да се надявам че като порасне още малко ще има нещо вярно

Аз не зная какво е това ревливо бебе. Синът ми и като порасна пак си е кротък, нямам оплквания.
За да реве едно бебе винаги има някаква причина. Ревливостта според мен не е болест или етикет.

И при моя  . Явно шестата година е повратна. Аз затова казвам, че след шестата година стават хора  .

По мои наблюдения е вярно това твърдение.Моята дъщеря беше много кротко бебе -не знаех какво е това рев,но сега просто да я видите каква е абсолютен дивак и бяс, а детето на приятелката ми беше ужасно ревливо бебе а сега вече е на 2 год. и е най кроткото дете което познавам.

Аз какво да кажа като беше и ревливо бебе и сега е много опърничева и тръшкаща се за най-малкото.А иначе в яслата пази поведение и там е от послушна по-послушна.Но като се върне в къщи ,елате да ни видите.Наваксва за отрицателно време.Дано се кротне по-нататък...

Не знам за този случай, но за обратното мога да отговоря - от супер спокойно бебе Рони се превърна в много капризно и ревливо дете - всичко си е до среда и обкръжение....пък и сега навлизаме в т.нар. бебешки пубертет .

Кой знае  може и така да е .... моя големия беше много, ама много голям ревльо  а по-късно към 4-5 год. стана чудно и послушно хлапе  и сега ми е много добричък  дори пубертета още не му е "нанесъл" трайни вреди 
Ще видим какво ще стане с малкото зверче 

И аз си мислих така първоначално и каде ли не го водих и какви ли не изследвания му правихме ама нищо му няма жив и здрав да  е малкия ми сладур  просто си е такъв ревлив и буен ама дано го израстне с времето.

Не е вярно. Моето беше супер ревливо, само на ръце сме се носили и сега не застава на едно място и колкото по-голям става, толкова по бесен  Като ви слушам, явно трябва да чакаме 6-тата година 

Да не те отчайвам, но ние минахме 6-тата годинка и не само, че не става по-кротка, ами става и по-дива. Това да стои на едно място спокойно не е възможно при щерката - трябва да тича, да се катери, да подскача и т.н. Дори чакайки на спирката, тя тича в кръг около мен и направо ставам разногледа. Като походи малко и решава, че много време вече е била спокойна и започва да си тича, какво е това ходене, ама ха!

Не знам дали е вярна тази прикъзка,но мойто е все така буйно и шавливо,любопитно и нахално както беше като бебе, но сега е в пъти повече, а сме вече на 2 годинки.

Според мен и децата ми - НЕ! Големия ми син беше кротко бебе и стана кротко дете. Малкия ни държи на нокти още от преди да се роди и сега е бесен та отнесен. Да не говорим че още иска да яде нощем и ако не му дадем мляко а вода примерно ни замеря с шишето, ако пък го оставим да реве се засинява, става излиза от стаята и търси сам мляко в хладилника.

Поначало има и  приказка, че майката ако плаче много докато е бременна изплаквала сълзите и бебето било кротко. Ама става дума за рев от глезотия, не ако майката има някакви неприятности.
Още от утробата сладурчетата са си с характери и родителите да са живи и здрави яко да ги подхванат за да станат кротки. За по палавите деца повече занимания и се оправят.

 Не мисля, че има такава зависимост

Моят син беше и все още е ужааасно ревлив, направо ми дива да избягам понякога, но като цяло пък е кротко детенце и не ми създава други сериозни проблеми, нито прави кой знае какви бели 

Както се казва - "Надай се коньо на зелена трева" 
Пример съм даже аз - цял живот ревлива и непослушна 
И малкото ми зверче не прилича на татко си в това отношение 

И аз тази промяна я чакам вече девета година  Като беше бебе си виках тя щом е такава ревла сега като попорасне ще се кротне. Да ама не. Рева го замени с капризи и своеволия. И минаването на шестата година не донесе промяна. Сега се успокоявам, че щом като по малка е била такава чепата  в пубертета ще е кротушка и ще си е първа дружка с мама  Ама май и това няма да дочакам 

Когато се роди Ники беше такова кротичко бебенце, гласа му не се чуваше /само понякога/ и това продължи до момента, в който проходи, на 9 месеца. Оттогава му викаме торнадото
Вече е на 8 години, но е неудържим
Въпрос на личност и темперамент, не можем да сложим рамки и да кажем това е вярно, а това не
Можем да им се радваме и да ги обичаме каквито и да са.

Моят син беше изключително ревливо бебе - няма ден,няма нощ!Плачливостта му си остана и през годините,за най-малкото ревваше и трудно се успокояваше.Обаче пък е сравнително кротък сега,няма инатливи периоди,изблици на гняв.Почти на седем е,много добре се занимава сам,обаче повишената му чувствителност си остана.Лесно си плачем - ако ни заболи нещо,ако загубим някаква вещ,ако не се справи със задача...Дано го израсте,че ще му се смеят в училище.

И моята беше страшно ревливо бебе,още не се е кротнала,ама поне се трае повече.И аз се надявям някой ден да започне да слуша,ама дали ще дочакам...
Между другото племенницата ми беше същото бебе,ама като поотрасна стана много послушна и до сега е така,а вече е на почти 14 г.

Живея с надеждата и мисълта за това да се кротне малко, че е много щур

Ами при нас до 6 месечна възраст ревът пресъстваше ежедневно,а сега е горе -доло кротко дете!Може да има нещо вярно!

Викториа беШе много кротко бебе до годинката. Всички ми завиждаха...но сега е един малък ужасТ, реве и за най_малкото неШо.

             Еййй, мойто дете още го помнят майките - най-послушното бебе на света, промрънкваше, давах му мляко и си спеше сладура, а мама спокойно си пиеше кафето... А сега?! Елате ни вижте. Беснотия, да ни е жив и здрав.

 Абе не знам дали е вярно едва ли, но нещата коренно ще се променят като проходи. И моя син беше така бях останала без сили, то не бяха колики, ревове, повръщане, а и той от 7месечен правеше опити да ходи и ме караше по цял ден да го държа за ръчичка и да обикаляме из стаите не ме оставаше и за секунда да го оставя някъде, по цял ден се стисках докато се върнеше мъжа ми, че да отида до тоалет, все искаше да го нося на ръце, да играем заедно и т.н., не можех нито за миг да се отделя от него понеже наставаше ужас, крясъци, ревове викове, чак до пресипване. Най трудният ми период беше до навършването му на 1г., от тогава ми е много по лесно; започна да се заиграва сам, да си ходи където си иска без да го дебна да не би да падне и да се удари и т.н., не че е кротък напротив, но е по добре от преди. Пак не мога да го оставя сам за 1сек. дори, но той се предвижва сам и аз не съм му нужна за това поне. Имам приятелки които остават без надзор по цял ден децата си и са спокойни, че няма да стане нищо, влизат в банята, ходят при комшийки, вършат си работата. Е аз това никога няма да го постигна, но и на това съм доволна, отида ли до тоалетната имам си компания, не мога да вляза в банята дори като спи, понеже често се буди и тръгва да ни търси, винаги ми виси по краката докато готвя и трябва да внимавам да не събори нещо, да не отмъкне ножа и т.н., но поне през деня се заиграва по малко сам и ми е по спокойно, може да върви и съм спокойна, че дори и да падне няма да се нарани сериозно понеже вече се е научил да пада безболезнено, не че не стават инциденти, но много рядко. Така, че не се бой докато проходи ще ти е трудно после е по лесно.

не е вярно

И аз така съм чувала, но при каката не би и сега си е палава а малкия е палав още от времето, когато беше в корема ми сега вече в проходилката хвърчи, отваря шкафове, изхвърля дрехи  , да е жив и здрав надявам се да се справя някяк си

Двете ми деца бяха толкова кротки бебета, че съседите се чудеха дали въобще има деца у нас. Ядяха всичко, забавляваха се сами в леглото или кошарката, с една дума бебета-мечта. Въпреки това твърдя  големи букви - Мами, НЕ искайте кротки деца! Знаете ли какво е да се чудиш какво се върти в главата на кроткото ти дете и ако не се сетиш да те викнат я при учителката, я при директорката в училище на кротък разговор. Години наред съм се напъвала да се сетя какво крои моя син, докато гледа тихо и замислено. Иначе дъщерята откакто проходи на десет месеца е джаста-праста, откакто проговори на една година - каквото й е на душата, такова й е на устата. А на мене ми е толкова добре с нейните настроения, знам че поне не трябва да я разгадавам по сто пъти на ден.