Мами,оставятели бебетата(децата)си да плачат в кошарата

9 месеца съм го носила, само аз си знам как съм го раждала и накрая да ми се къса сърцето да го слушам как плаче, как пък не 

Никога не съм оставяла Йоана да реве .Не мисля, че я разглезвам така.За мен е непростимо да я оставя да заспи по такъв начин.За мен е важно тя да се чувства сигурна .Има време да се учим на дисциплина.Сега е време за прегръдки

Аз също не мога да го слушам малечко как плаче - или го вземам, или се опитвам да намеря някаква играчка, която ще ангажира вниманието му поне за известно време, докато свърша поне част от заплануваното. Доста често оставам по това време, за да си свърша задачките за деня.
Не мисля, че ще се разлигави. Сега е моментът да си ги гушкаме

Никога не съм я оставяла в кошарата да плаче.Има изключения с по 1-2 минути за приготвяне на храната или ако съм до 00,но умишлено никога.

Не я оставям, тя по принцип не е от ревливите, но ако ревне я взимам при нас и като заспи я носим в нейната стая.

Никога, ама никога не съм я оставяла да се "дере", докато не проговори, за да може да ми каже какво я мъчи  Винаги съм я гушкала и успокоявала, но пък и тя не е "злоупотребявала" с отзивчивостта ми     Убедена съм, че бебетата не плачат без причина, а също така, че имат нужда от ласка и много любов безрезервно и по всяко време 

Да, след хранене, смяна, при добра температура и всичко друго ОК...
Спане само в неговото легло, приспиване само в него.
Никакво носене на ръце.
НО беше спокойно бебе без колики. Ако е имало плач е било за разнообразие ( няма да му пречим я!) или гевезене - а там прошка няма

След като плаче значи се чуства дискомфортно. Независимо дали иска да не е сама, да се гушне или да заспи на гърдата или я сърби/боли някъде. Смятам , че е глупаво да оставям дъщеря си да плаче докато сама заспи. Егати педагогическия подход! Никога не съм разбирала родители, които така "възпитават" децата си. На какво ги възпитават? На самостоятелност? Ще я правя самостоятелна, когато може сама да каже защо плаче или да отиде да пие вода.

Малеее, аз ли съм най-безсърдечната майка тука?!?
Оставям си ги редовно да си плачат. Даже понякога като започнат да се глезят и да пищят докъто са в столчетата или на земята - ги слагам в кошарите, те се разплакват, но след малко им минава. Какво толкова? Зная че им е скучно в кошарите сами и искат внимание, ама не мога по цял ден с тях да се занимавам.....

Бих казала разумна, но и аз съм в клуба макар и с едно дете.
Това че децата си се гевезят ако не от първия ден, то поне от третия месец, накои родители го разбират когато са станали на 5....

децата се гледат с любов и желание, а да го оставя да се скъса от рев, само защото се опитвам да го възпитам  ,има време з всичко.Те са малки и уплашени, промянта за тях е голяма и е шок появата им на бял свят. Не мисля 4е да ги оставим да се дерат докъто заспят е израз на дълбока майчина ласка и любов

Добре, според вашите крайни изказвания излиза, че ас не съм била бременна, не съм си раждала децата и определено не ги обичам, дори май ги мразя, щом ги оставям да плачат   
И ми е много интересно да видя бебе, което не плаче...
Всъщност - възхищавам ви се за силите, които имате. Аз не бих издържала при всяко мрънкане да скачам, да гушкам, да нося на ръце и да давам цица. Звучи ми абсурдно. Но щом се справяте значи е възможно... Шапка ви свалям.

Има време за всичко, нали знаете време за ... и време за...
Време за гушкане и игра, време за спане сам в леглото.
От това детето не се чувства по-малко обичано, напротив, но има усещане за ред и сигурност.
Времето за игра, къпане, гимастика и хранене е свършило и идва това за спане.
Так се създава не толкова дисциплина, колкото сигурност и спокойствие - ритуал за спане и детето няма нужда от плач.
Не е за пренебрегване, че това което детето приема сега за даденост, ще си го търси като наследство и след половин година и после ...

Никога не съм ги оставяла да плачат. Няма да е дълго времето през което ще имат нужда от мен, наслаждавам се на момента, щото толкова бързо порасват

Според психолозите, до 6-ти месец детето не може да се глези.

Веселина, ти си си изградила твой начин, не се засягай, щом помага, продължавай  
На мен не ми се падна ревливо бебе, без причина не е ревала и до сега заспива сама, но когато я чуя, че плаче, не мога да си правя оглушки, като отида при нея не е задължително да я взема, може само да я погаля, да й кажа нещо, да я сложа да легне, ако е станала, да й дам играчка ... Но винаги отивам, защото от това, което съм чела, знам, че децата се чувстват изоставени или наказани, ако никой не реагира на плача им.

Психолозите да видят дете дето на под 6 месеца кашля нарочно за една мама в стаята

Мисля, че и ти си оставяш детето да плаче в кошарата според въпроса. Това с благата дума подадената ръка и играчка се прави разбира се, но детето остава в кошарата. Или аз не схващам идеята... Не говорим за тормоз все пак! А за гушкане при рев.
Поне аз това имам пред вид.

арт мама, знам ли, да не ме изкараш и мен лоша майка 

Аз така разбрах въпроса, дали я оставям да плаче, след нещата, които изборих, тя обикновено спира да плаче, не мисля, че има значение дали детето остава в кошарата, в столчето или на земята, важното е, че е настъпила тишина 

Оставяла съм я 
Учих я да си спи в кошарата като беше около 8-9 месечна. Не се научи, а само стоеше правичка, държеше се за решетките, плачеше и гледаше към вратата на стаята в очакване да се поява.
След двуседмични мъки се разболяхме и двете.
Никога вече! Сега като се сетя ми се къса сърцето

Май до голяма степен е въпрос на дете. Всякакви опити да успокоим дребната когато й се спи (тогава изпада в истеричен рев) довеждат до развлачване във времето на съответното състояние. Ако я оставим заспива за 2 до 5 минути (мноооооооого рядко 10). Иначе се гърчи с часове. Обаче ако плаче от друго...Тичам гушвам или говоря, галя и т.н. Когато реве, защото иска внимание го прави по съвсем различен начин и за не повече от минута - по-скоро ни информира, че би желала да й се обърне внимание   

Никол, добра майка те изкарвам и с основание!
Ти май ме изкара лоша, но детето ми щом е доволно, аз съм ОК с това

Детето може и трябва да плаче от време на време.
Дрането е друго, но то е или от проблем /който се разрешава!/ или от инат.
При ината всеки решава... Аз съм принципно за оставяне, но не ми се падна такова дете да задобрея. Фкт е обаче, че оставянето на приятелски деца е водило до потересаващ положителен ефект.

 

Оставяла съм го.

Не съм, не съм 
Аз си казвам, че моята не е ревлива, та не са ми идвали до главата по сериозни проблеми, за да действам с твърдата ръка 

 Какво глезене на 6-месечно бебе?Моето е на близо 9 и не мога да кажа,че е глезен.Плаче,не го оставям сърцето ми се къса като го чуя и на мен ми иде да ревна.Виждам как ме търси с поглед иска да е обичан да е специален.Гушкам го, плаче не плаче няма значение,нося го на ръце ,на глава ,на клоун се правя постоянно,само усмихнат да бъде.Щом плаче иска нещо детето и аз трябва да му го дам,защото това ми е работата.Радвам се на близките моменти сега,че като порасне как ще ми се иска да го гушна...ама на,ще разбира и няма да ми дава. 

Оставяла съм я, особено ако си мечтая в този момент да имам поне 5 ръце. Добре познавах мрънканията и ревовете на дребното, успявах да направя разлика.
И к'о стана? Значи аз съм я оставяла от време на време си поплаква в леглото, но 2ма мои приятели казват, че Дияна била глезена.
И си вадя извода, че рева в леглото, или гушкане в мама - няма голямо значение за разглезването на хлапето.

Не. Не я оставям и не съм я оставяля. Не смятам, че по този начин ще се разлигави или нещо подобно. С рев най-много някоя херния да й докарам. Айде нема нужда. Взимам я винаги, когато плаче. Дори и сега, когато стана по-голяма, започна да се буди през нощта и да иска да идва при нас. Това е придружено с подобаващата доза рев, но гледам да я взема по най-бързия начин. Освен това ми е много жал да плаче, не мисля, че плачът помага с нещо. Както бабите казват - остави го да поплаче, да му се развият дробчетата, за мен са пълни глупости.

Вече да - когато искам да взема душче сутринта 
Рядко плаче, но ако се случи, не се юрвам мокра и гола да го гушкам.

не и няма за в бъдеще я оставям да реве

Ми6ленцето не пла4е много, оставя ме да свърша по нещи4ко вкъщи. Ако пла4е то ще има при4ина. Оставяла съм го да попла4е, за да му стопля пюренцето или да отида до тоалетната. Но за ей такива дребни неща. Когато пла4е много не го оставям, защото тогава има при4ина. Например в4ера пътувахме от Софето към Габрово и ве4ерта милото такъв рев му удари, 4е жал да ти стане. Толкова се бе6е уморил 4е не знае6е какво му е и не може и да спре. И така гу6кам го, лю6кам го...
Но пък всяка майка си гледа детето по свой си на4ин, а и децата не са едни и същи. Така 4е няма гре6ни неща. Пък и предполагам 4е щом мамите влизат тук и разменяме информация, зна4и иска да разбере кое е най-доброто за детето и.

Изключително рядко съм ги  оставяла да плачат. Само ако имам работа, която е спешна, но става въпрос за мрънкане, не за сериозен плач. Но при мен има и други фактори, които оказват влияние. Живеем с възрастната ми баба, която при звука на детски плач решава, че детето е пребито /ако става въпрос за каката/ или умира от глад/жажда /за беба/ и с бойна стъпка идва да раздава правосъдие. Когато детето е малко - няма проблеми - обръщаш му внимание и то се успокоява, но когато става въпрос за тръшкане и налагане от страна на по-голямо дете .... кошмар!!! Резултатат е едно разглезено дете 

още като беше съвсем малка я оставах да си поплаче и така няколко пъти и после престана в смисъл че аз си бях в хола или си правех това което трябваше а тя си кротуваше в кошарата и сега е така
гушкам я когато се изплаши и се разплаче или когато искам да си поиграя с нея и тя е спокойна и не плаче, не ми се мисли какво е да ти е постоянно в ръцете бебето

  Все едно аз съм го писала с тази разлика,че моето бебе е на 7 месеца.Мога да се похваля,че е много кротко дете и не е никак ревлив,но дори и в малкото моменти в които плаче не го оставям сам.

Не съм го оставяла. Честно казано винаги като се разплачеше отивах да го вдигна и да видя защо плаче. Дори сега, независимо, че е по-голям винаги отивам при него щом заплаче или ме извика. Не бих искал да се уплаши от нещо, заради някакво криворазбрано възпитание. От внимание и любов децата не се разлигавят. Просто трябвад а им се сложат някакви граници на желанията, защото те са любопитни всико да докопат и всичко да имат. Е, не, че е толкова просто, де .... 
Но на шест месеца детето е още малко за подобни навици. То си е бебе и има нужда от гушкане.

Не съм го оставяла, когато плаче винаги съм го взимала. Въпреки това не е свикнал да го нося на ръце.

Тъй като гледам абсолютно сама децата си,не мога да си представя как ще свърша всичко което се налага ако не оставям Беба сама и я гушкам по цял ден.Оставяла съм я в най-ранните месеци докато си създадохме режим и сега нямам такъв проблем.Когато дойде време за сън или да свърша нещо оставям я сама в стаята и отивам да си върша работата Няма рев,няма дране-детето си играе или заспива.Имаме си време за гушкане,игра,масаж и гимнастика.По този начин гледах синът си преди 10 години,така гледам и дъщеря си.Не мисля,че съм лоша майка и,че децата ми растат в стрес.

Eй това твърдение ме изуми просто. Ще ми е интересно да чуя легитимна причина, поради която детето трябва да плаче. Предвид че разнообразни изследвания по въпроса показват, че плача товари всички системи на детето, повишава нивата на кортизол (хормона на стреса), влошава дишането и сърдечната дейност, като поставя организма в състояние на сериозен стрес и т.н., и т.н.
Детския плач е средство за оцеляване, не за каприз, глезене и т.н. - това е и причината, поради която е толкова непоносим за слушане - цялата ни система е програмирана на незабавен отклик и затова е толкова трудно (и погрешно!) да потискаме първичния си импулс веднага да се отзовем и да направим необходимото плачът да спре. Често се смята, че детето манипулира, когато плаче, защото спира, когато го вземат на ръце. В действителност спира, защото е получило това, от което има дълбока нужда и на което има изконно право - да е в ръцете на майката и да получи незабавното й внимание. За майка (която си седи вкъщи да си гледа детето - за работещите логично положението е различно) не би трябвало да има нещо по-важно от детето - това не значи да не се занимава с други неща и само да се върти около него, а просто да поставя детето на първо място сред приоритетите си. People first е правило, което много често забравяме - а не трябва. Всичко друго - чиниите, масата, яденето, форума - може да чака, но нуждите на детето на тази толкова крехка вързаст са абсолютно неотложни - достатъчно е само човек да си помисли колко са 5 минути процентно погледнато спрямо дължината на неговия живот и тази на нашия...
И понеже имам сравнение с двата модела отглеждане лично при мен, да кажа как беше. Баткото е оставян да си пореве по всички правила - да заспива сам или защото смятаме, че е сух, нахранен, забавляван достатъчно по нашите критерии и трябва да се забавлява и сам, че да можем ние да правим нещо друго. Съответно и досега имам сериозни проблеми с него - от една страна мрънка и хленчи продължително, за да получи внимание (говорим за 7-годишно дете, не за бебе! - така че тези възпитателни средства имат своето дългосрочно отражение!), от друга - понеже се е научил, че няма кой да откликва на ревовете му, не търси помощ от нас за решение на проблемите си и се тръшка и реве от безсилие, без да ми позволява да се намеся и да помогна. За мен от горчив опит максимата, че с този начин на отглеждане детето ставало самостоятелно и се учело да се оправя в живота само тотално не важи - изглеждаше много по-самостоятелен като 3-годишен (което тогава ме убеждаваше в правилността на подхода и ме изпълваше с гордост ), отколкото е сега. Моето лично обяснение е, че просто има едно ниво на внимание и грижа, което детето трябва да си получи - и ако не го получи когато е малко и се затвърждават възприятията му за света, впоследствие ще го търси и ще е изискващо по всички други разнообразни и дразнещи начини, които вече са му достъпни, защото в него се е натрупала дълбока неувереност, че наистина има някой до него, който е винаги готов да помогне и да му обърне внимание. Така се създават предпоставки за почти болезнена нужда постоянно да му се доказва любов и да търси внимание. А дори и да не го прави явно - примерите с хора на нашата възраст, които страдат в съзнателния си живот като възрастни или от дистанцираност и неспособност да отдават щедро вниманието и любовта си, или от същата тази неувереност и нужда от постоянно засвидетелстване на обич и внимание са твърде много. И съм убедена, че се коренят именно в твърдолинейното възпитание във възраст, когато всичко това е безпредметно  (да се нареве, не го взимай, че ще се разглези, оставяй го да се оправя сам, няма вечно да си му до г..а, трябва да се научи отрано, че никой в живота няма да му върви по свирката и че не може да получава всичко,което иска и т.н. - какво ще разбере едно 6-месечно бебе от това и какви генерални житейски изводи ще си направи миниатюрен човек, който дори не е в състояние да се придвижи сам до другата страна на креватчето си ).
Съответно сега си гледам детето по съвършено различен начин - никога не съм оставяла дребната да плаче, взимала съм я с мен и в банята и тоалетната, ако е било необходимо. Откликвам при първия й повик, не я оставям да стига до фрустрация, за да й обърна внимание - всичко друго може да чака.
И - имам прекрасно, неревящо, уверено, спокойно дете, което изобщо не изпитва нужда нито да реве, нито да ме манипулира, тъй като е дълбоко уверено в отклика ми и няма нужда от провокации за да си го доказва. Много по-самостоятелна е от батко си на нейната възраст, чудесно умее да се забавлява сама и не ме търси за всяко нещо - и определено мога да кажа, че аз самата съм много по-щастлива и се чувствам много по-пълноценна с този начин на гледане на дете.
Дълбокото ми убеждение е, че всяка родителска философия, която се опира на убеждението, че детето е манипулатор (=врагът), който само гледа да разиграва родителите и трябва да бъде държан под контрол с всякакви мерки, е изначално погрешна, в конфликт с природата на родителството и залага предпоставките за по-нататъшните конфликти в отношенията родители-дете.
Това е абсолютно лично мнение - съзнавам, че не отговаря на общите нагласи и че вероятно  ще има хора, които ще се почувстват обидени, затова изрично казвам, че не влагам нищо лично и не целя това! Всеки от нас взема собствените си решения и би трябвало да е в състояние да приема спокойно и с увереност различните позиции, ако наистина смята, че е прав.

Не, нито с едното, нито с другото дете съм го правила и няма да го направя. Бебето винаги има причина да плаче и колкото по - малко е, толкова по - основателна е причината. Гушкането при рев /не мрънкане/ не разглезва, то възпитава, дава сигурност.

Hedra великолепно изказване!!! 

Не го оставям да реве...все намирам с нещо да му отвлека вниманието..но снощи си порева.От две вечери го взимам в нащо легло,защото има сополи,а снощи настоях да заспи в собственото си, и се наложи да му се наложа.надявам се тази вечер той да не иска пак в нашето,защото този метод хич не ми допада:(

Оставяла съм я в моменти когато знам, че плаче от инат. Имаше моменти в който когато влезе човек при нея в стаята почваше да крещи и да иска да я вземеш, като излезна от стаята след няколкоминутен рев спира и се заиграва Когато обаче плаче поради някаква друга причина и не се успокоява - никога не съм я оставяла.

Не!
Хедра се е изказала великолепно, както винаги   

Както обикновено - Хедра е описала най-точно и най-ясно за какво става въпрос. Браво, Хедра!
 

Ами ... моят син просто не е ревлив , инцидентни са случаите в които се е разплаквал и веднага съм го вземала да го гушна или да си поиграем . Убедена съм , че детето не плаче без причина и си мисля , че подобно " възпитание " не е добра идея .

   

Децата не плачат без причина. Независимо каква е тя, породила тревога в детето, дали е болка, уплаха, от скука,  превъзбуда или плаче за сън, майката трябва да се отзове. Не оставям детето да плаче, нито вкъщи, нито навън.

В родилното ми казаха, че трябвало от време на време да плаче, че да се развивал белия дроб 

Hedra, браво!

Оставям го да си поплаче,разбира се. Чак да се дере и да заспи от умора не,но не мога да съм с него ежесекундно. Принципно е много спокойно бебе,но като всички останали си е и рекетьорче и обича да се глези понякога Та процедурите са според случая

Оставяла съм я не повече от 7-8 пъти и то когато знам, че е оти нат. А как знам ли, ами първо се усеща по самият рев и държане, а след това като съм я оставила, ако спре да плаче в близките 3-4 минути - си е било от инат, ако продължи - определено има нужда от мамина ласка и така си се приспиваме

Не съм ги оставяла и двамата - мъчно ми беше и не желаех да се чувстват изоставени и безпомощни. Не мисля, че е полезно за децата в тази възраст, когато все още нямат капризи, а само нужди. Сега не са разглезени деца, напротив.

Не я оставям да плаче.
Като малка я гушках много, но и много си стоеше  в кошарката- не обичаше да е постоянно на ръце, рано започна да си заспива самичка, да се заиграва сама.
Знае обаче, че е достатъчно да каже "мамо" и аз да влезна в стаята при нея.
И аз съм на мнението на Никол- не е задължително винаги да се взима детето на ръце.Но и Нели не е била плачлива. Понякога е достатъчно само да влезна и тя да ме види, друг път да я погаля по главата или да й оправя одеалото. Щом е спокойна и усмихната, значи всичко е наред.

На този въпрос не може да се отговори еднозначно-да,оставям го или не,не го оставям.Разбира се,че никой не би си оставил детето да се дере часове наред и да заспи от умора.Всяка майка познава детето си и усеща от какво има нужда в момента.Аз пък не намирам за възпитателно вземането на ръце при най-малкото недоволство от страна на детето или разнасянето му навсякъде само и само да не поплаче малко.Имам позната която по цял ден разнася детето си което вече е на 1г3м със себе си,защото не може без нея.В тоалетната,в банята той в количката и с нея,когато трябва да спи-пак с нея.Е, с такова възпитание не съм съгласна.

дали съм оставяла моето момиче да плаче? Да, оставяла съм я. Но с предел - ако минат 10 - 15 минути плач, тогава се показвах да ме види. Нещо повече - никакво взимане на ръце не я успокояваше - започваше и по - силно да плаче. И до ден днешен (1г7м) тя не обича да е наръце, да бъде гушкана - просто така е устроена. Сигурно бих откликвала повече на плача й с взимане на ръце, ако усещах, че това с нещо й помага. Имало е и такива случаи - например, когато боледуваше от ваксините. Е, тогава я носих на ръце около 3 дни, почти непрекъснато, защото нито спа, нито яде и действително носенето и люлеенето я супокояваше.
Има логика в това, че детето чувства по - голяма опора в родителя, ако в трудни за него моменти той е наблизо и тази близост най-силно се проявява с физическата такава. Това важи в началния период. Считам, че майката не трябва да приема едното или другото мнение за крайна истина. А трябва да наблюдава детето си и да прави най-доброто за него.

Аз никога не съм го оставяла,дори и за 5 мин.

Браво Хедра! Точно такова нещо имах нужда да прочета!
Ние сме още много мънички, но НАПЪЛНО споделям мнението ти, че майчинството = внимание + саможертва. За да може да израстне уверен и пълноценен Човек. Не мисля, че за децата до годинка /а и повече/ има нещо такова като глезене, инат и т.н. Та нали затова са бебета??? Освен другите грижи имат нужда от гушкане и най - вече от ЛЮБОВ! Особено до момента, в който почнат да разбират и осъзнават някои неща. За какво възпитание може да говорим, когато става въпрос за едно вързопче от рефлекси, инстинкти и импулси?
Благодаря ти Хедра още веднъж, че ме убеди, че е повече от правилно това, че при всеки плач се изстрелвам към люлката без да си задавам и аз подобни въпроси! Комфорта на детенцето ми е на първо място. Не мога да си представя да го чувам, че се захласва от рев и аз спокойно да си правя нещо друго. Звучи ми меко казано нечовешко.
 

Не, не съм я оставяла да реве в кошарата . Бяхме с мнооого дълги колики и само, като я гушнех се успокояваше, не мисля, че съм я разглезила с това.
Виж обаче сега, като вземе да реве от инат я оставям и тя като види, че не става на нейната-млъква и се заиграва.

Това е абсолютно вярно! Аз говорех за Гери в момента - т.е. от 3-4 месеца и то както казах - оставя я за 3-4 минутки - ако се е заиграла си е било от инат, ако не е - подозирам, че отново е от инат /и по-скоро от желание за внимание - започват глезотийките /, но отивам да си я гушкам - не я оставям за повече от 3-4 минутки максимум

i az taka.  ПОдкрепям написаното.

Нямам сърце да го слушам как реве.Дори с риск да го разлигавя го взимам на ръце.

Не, не съм го оставяла, даже вече свикна да спи само при нас, а кошарата е за играчките

Твърдо НЕ ! Винаги отивам да видя какво му е, той не е от ревливите бебета, и мога да кажа че адски много го прегръщам и целувам и детето хич не ми е глезено, дори не иска да бъде гушкан повече от 2-3 минути, а иска самостоятелност и независимост !
Всяко живо същество иска любов и грижи, а нашите деца най-много  

Хедра ,шапка ти свалям за хубавия постинг!!!  Както винаги - на ниво! 

Аз не бих си оставила бебчето да плаче за нищо на света ,особено след като прочетох следната статия:
               Плачът - всичко друго но не и "полезен за дробовете"

“Плачът е много вреден за новороденото, защото той намалява капацитета на белите дробове, повишава интракарциналното налягане и поставя началото на стресова реакция в организма.”(Андерсон, 1999)

 

Плачът не е полезен за дробовете на бебето. Един от най-разпространените митове от медицинския фолклор е “Оставете бебето да плаче, това е полезно за дробовете.” Още в края на 1970-те години проучвания доказват, че бебета, които са оставяни да плачат, имат пулс, достигащ тревожно високи нива, и понижено съдържание на кислород в кръвта. Когато същите тези бебета биват успокоени, сърдечно-съдовата им система бързо се нормализира, показвайки ясно, колко бързо бебетата разпознават, че вече са на сигурно място. Ако бебето бъде оставено да плаче и не бъде успокоено, то остава в състояние на физиологичен и психологически дистрес.”

“Ранният стрес, който е резултат от отделянето от майката, води до промени в мозъка на бебето, които правят бъдещия възрастен по-податлив на на стрес през целия му живот,” казват Комънс и Милър, изследователи от Факултета по Медицина на Университета Харвард. Учените изследвали практиките за отглеждане на деца в САЩ и в други култури и казват, че широкоприетата американска практика, бебетата да спят в отделни креватчета – дори в отделна стая, - и да не се откликва бързо на плача им, може да доведе до случаи на пост-травматичен стрес и постоянна паника, когато децата пораснат, дори и в зряла възраст.

“Родителите трябва да знаят, че да оставят бебето си да плаче без нужда го уврежда за постоянно,” – казва Комънс. “Това променя нервната система на бебето, така че то става свръхчувствително към бъдещи травми.”

“... Причина за плача може да бъде, че бебето е изплашено, усеща болка, не се чувства комфортно или е изплашено. Чрез плача то се опитва да комуникира. Често, след като се събуди , бебето започва да дава “сигнали” на хората, които се грижат за него, чрез тихо промрънкване, което преминава в отчаян плач, ако не му бъде обърнато внимание.

Понякога плачът се тълкува погрешно като израз на гняв или като опит за манипулация. Но такъв отчаян плач може да бъде обяснен като страх. Страх, породен от неприятното усещане на бебето, че е изцапано, от къркорещата болка в стомаха, или от уязвимостта, която бебето усеща, когато е само в тъмното.

Страхът от нападение или смърт е дълбоко вкоренен у нас. Днес ние, като родители, знаем, че бебето е на сигурно място, само в люлката си. Но в мозъка на бебето е закодиран първичен страх, който често действа в ранна възраст. Бебето не може да осъзнае, че е в безопасност – то се чувства сигурно само до майка си или друг възрастен, който се грижи за него.

Когато бебето е в състояние на безпомощен страх, у него действа инстинктът за борба или бягство. Едно бебе обаче не може нито да се бори, нито да избяга. Ако паниката му не бъде успокоена от възрастен, внезапен приток на химикали и хормони може да започне да бушува в мозъка му, насочвайки се главно към амигдала и хипоталамуса, за нездравословно дълъг период от време.

 

Какво става в мозъка на бебето при продължителен плач?

Историкът-психолог Лойд деМаус обяснява: “Травмите, които са неизбежни поради състоянието на безпомощност, могат да бъдат сериозно увреждане на хипоталамуса, причинено от умирането на неврони (нанясайки по този начин значителни вреди). Това се случва поради огромното количество осводобени (по време на травматизиращото за бебето преживяване) кортизол, адреналин и други хормони на стреса, което не само уврежда мозъчните клетки и паметта, но и поставя началото на продължителен дисбаланс на биохимичния състав на мозъка. Смята се, че изобилието на тези химикали и хормони в мозъка причинява изчезването на чувствителността към страх (намираща се в амигдала) и намаляването на нормалните нива на серотонина.

Например, деца, които са травматизирани по подобен начин, често израстват без чувство на страх (и дори на съчувствие и съмосъхранение) и често стават побойници. В техния мозък има по-ниски нива на хормона вазопресин, който регулира агресията, и ниски нива на серотонин, който е познат като успокояващ нервотрансмитер. Ниските нива на серотонин са най-честата причина за насилие и се свързват с високи нива на самоубийства, убийства, палежи, антисоциално поведение, само-осакатяване и други проблеми, причинени от агресия

Скенерът на мозъка в множество проучвания показва, че амигдала е центърът, в който е съсредоточено усещането за страх. Затова се смята, че подобен начин на отглеждане на деца уграе основна роля (макар не винаги единствена) за появата на проблеми като фобии, пост-травматичен стрес, би-поларност и паник-проблеми.

Имайки предвид, че мозъкът се развива най-много през първите години на живота, правоподобно е да се смята, че непрекъснато повтарящото се наличие на голямо количество от тези променящи мозъка химикали през периодите на дълъг самотен плач, при наличието на травма от отделянето от майката/ родителите и при други ситуации, предизвикващи страх у бебето, може да предразположи бъдещия зрял човек към емоционални и социални пролеми.”

“В кръвта на всеки човек, дори на малките бебета, циркулира надбъбречният хормон кортизол. Произведен от надбъбречните жлези, този хормон помага за правилното функциониране на основни системи от организма. Организмът се нуждае от правилното количество кортизол в точно определено време. Ако има прекалено много или прекалено малко от хормона, организмът няма да функционира правилно. Хормоните на надбъбречната жлеза са познати също като хормони на стреса. Нивата им се покачват бързо, което помага на човек да реагира в случай на заплаха. Макар тези хормони да са полезни в някои случаи, ако нивата им останат прекалено високи за прекалено дълго, организмът е изложен на прекалено много стрес и някои негови системи, като имунната система, не могат да функционират правилно.

Опити, проведени, както с бебета, така и с малки животни, показват следните удивителни резултати:

    * Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да попречат на растежа;
    * Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да подтиснат имунната система.

“Удивителни биологични промени настъпват в организма на майката при плача на нейното бебе. Когато тя чуе бебето си да плаче, притокът на кръв към гърдите й се увеличава, придружен от биологичното желание “да вземе и да накърми бебето”. Кърменето, от своя страна, предизвиква повишаване на хормона пролактин, хормон, за който се смята, че е биологичната основа на “майчината интуиция”. Окситоцинът, който подпомага потичането на кърмата, носи усещане за релаксация и удоволствие, приятно отпускане от напрежението, предизвикано от плача на бебето. Тези усещания ви помагат да обичате бебето си.

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провели няколко проучвания през 1970-те, които е трябвало да сложат край на теорията за разглезването. (Интересно е да се отбележи, че винаги, и дори до наши дни, тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват оставянето на бебето да плаче, са основно мъже, с малки изключения. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени.) Тези учени изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата група били майки, които отговаряли незабавно и грижовно на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата в първата група, чиито майки са откликвали по-бързо и грижовно, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат неправилността на теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече, по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета получавала веднага грижовно успокоение при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат “по-силно”.

http://karmene.greatnow.com/harvard.html

 

Досега не съм го оставяла да плаче.Сърцето ми се къса като го гледам,че реве.

Инстинктивно разбрах ,че да се оставя да плаче детето ,не е на хубаво,но си признавам,че отначало и аз не бях много наясно и се поддадох на приказки от рода,че "ще се разглези",така че веднъж я оставих в кошарата да плаче и си налагах изкуствено да не отида при нея,макар че ми се късаше сърцето. Когато най-сетне не издържах и отидох,горката едва си поемаше дъх.Гушнах я и тя се успокои и заспа у мен,но аз дълго след това не можах да се успокоя.Идеше ми да си ударя главата о стената!!!Тогава се заклех,че това е за последен път и не ми пука ,кой какво ще каже по въпроса и кой какво мисли.
Правилно е това,което аз усещам като майка!
Постовете  на Хедра и infinity си ги добавих в Предпочитани  

--------------------------------------------------------------------------------------------
 

Оставям я да плаче, когато се глези найстина. Тогава тя заплаква за няма и минута и спира.

Пример:
Иска да пипа вътре в камината, а вече е наясно, че там е забранено, но въпреки всичко ме е издебнала и рови вътре. Аз й се скарвам и тя започва да плаче, за да я гушна и да не й се карам повече, защото знае, че е направила нещо непозволено. Тогава я гледам с ледена физиономия една минута най-много без да я гушкам и тя спира и започва да се подмазва.

Засега само в такива моменти е оставяна да плаче.

Оставям го, но когато се инати за нещо-взета играчка или изобщо нещо забранено,защото просто има деца които се мъчат всичко да постигнат с рев и винаги да се наложат.Самоче това майките на кротички дечица не могат да го разберат.

Не. Децата не разсъждават като нас. Въобще не ми ляга идеята, че е нарочно или че се глези. Щом едно дете плаче, значи нещо не му е наред или му е дискомфортно. То очаква мама да го успокои и постъпвам според очакванията му. Когато започне да разбира, тогава ще се учим на самостоятелност и ще обясняваме да не се глези и т.н. Сега е време за майчината обич и закрила, нека расте сигурно и не се чувства изоставено.

Не съм го оставяла. Отивам да видя какво има, милвам го, давам играчка, биба, водичка, говоря, ако не помогне го взимам за малко и като се успокои пак го слагам вътре. За сега не ми е създавал проблеми.

Не го оставям да плаче, и да исках, нямаше да успея Хедра е абсолютно права, а ти самата, след като казваш, че ти е жал, когато плаче, защо се притесняваш дали е правилно да успокоиш бебчето си? Това е ТВОЯТ майчински инстинкт, довери му се и няма начин да разглезиш детето си, а напротив, и двете ще сте много по-спокойни и щастливи! 

Не.
Не са заспивали на ръце и всъщност много рядко са искали изобщо да бъдат носени. И двете са страшно самостоятелни (дори и мъничкото) и с чувство за ред.
Според мен съществуват и други начини да приучиш детето си на дисциплина.

Реве си. Ако го взема на ръце, никога няма да заспи - разсънва се и явно мисли, че ще си играем пак.
Пък и не вярвам, че не се разглезва. Само като прочета в отчетните теми оплакванията на мами, дето имам чувството, че по цял ден бебе на ръце разнасят......
Но пък сигурно от това, че не го глезя, той почти не реве. Само ако му се спи. А тогава пореве малко и си заспива.
Това за постоянната паника също не го вярвам.
А и като го гледам сина ми - през повечето време не ме вижда, се чувства твърде спокоен и си се заиграва перфектно ич и не го е грижа, че ме няма

При нас е по същия начин. Когато всичко му е наред, Иво се забавлява сам с часове. Затова ако плаче, знам, че винаги има някаква причина и гушкам.
Обаче има едно но - нощно време никога не разнасям на ръце. Взимам, храня и връщам в кошарата. Времето за сън си е време за сън. Играта е за през деня, когато не държа да спи непременно.

Само малко и ако не се успокои я взимам.

От къде разбра и си сигурна, че детето вече разбира кое е позволено и кое не. Не искам да те критикувам, но аз никога не бих си обяснила нещата по този начин. Децата обръщат всичко на игра и са големи изследователи. И да, те плачат, когато им се караме, но не съм сигурна, че разбират за какво им се карат.
Голямото ми дете е на 7години и още не мога да кажа, че за всичко го разбирам, опитвам се само, та какво да кажа за бебе или дете на 1-2години, което не може да говори и да ми обясни защо плаче.

В никакъв случай! И въобще съм противник на този "възпитателен метод" - ще реве, реве и от умора ще спре, или заспи.
Надали едно толкова малко човече ще се разглези от допира до майчината кожа, или тяло.

Не, не бих го оставила да плаче........

понякога, особено ако само мрънка, но не плаче силно я оставям за 5-10 минути и ако не се успокои или започне да плаче по-силно я взимам. но за повече от 10 минути май ми се е случвало досега не повече от 2-3 пъти да не съм отишла при нея и или да я взема или да я успокоя в креватчето. не съм сигурна това в коя категория ме поставя - на осавящите или неоставящите да плаче детето. вярно е, че и буболечката е кротко и добро дете - отвреме-навреме мрънка, доста рядко плаче и често и е интересно и се забавлява и самичка докато аз върша нещо.
но да се оставя бебе да плаче 20-30 мин. и повече, това според мен не води да нищо добро - нито за детето, нито за майка му.

Никога не съм оставяла да плаче в леглото си. Според мен е пълно безумие да си оставиш детенцето да се къса от рев (на тази възраст), защото щяло да се разлигави...
Дрън, дрън...

Момичета, аз каквото мисля си казах, обаче като гледам какви неща се пишат...
Нали намирате разлика между плач, и кански рев и дране?
Защото ако го правите, няма да нападате майките които позволяват на децата си да поплачат .
Не се засягайте, но какъв дистерес от 5-10 минути плач от умора или разкривяване? Какво захвърляне и изоставяне...
То това нападане на "лошите" майки, който не се втурват да гушкат при размъркване  е почти смешно
Аз не се притеснявам нито от убежденията, нито от поведението си и детето ми вече поотраснало е уравновесено и обичано дете.
Но майките който още се лутат и четат крайните ви мнения може и да не са така спокойни, а кому е нужно това?
Нищо лично не влагам, само обръщам внимание, че крайните мнения не са полезни.
Гушкайте или оставяйте да поплачат, но давайте инфо а не квалификации

  абсолютно вярно
само искам да допълня моя близка позната така на всяко мрънкане незначително или малко плакане веднага гушкаше нейната малка принцеса та така до 2 години са си все на ръце и за приспиване и за мрънкане и за глезотия и за всичко . Е аз не искам да ми се откъсват ръцете та за това съм от лошите майки дето оставят децата си малко да поплачат

Защо мислиш, че не разбира?
Ако вярваш, че разбира и го уважаваш и да оставиш да поплаче, винаги ще се чуства обичано и ценено детето
Закрила и обич са и блага дума, милване, приказка, играчка. А гушкането понякога благовидно принизява децата до неразбиращи нищо котета за гушкане.
Едно по-различно мнение, без да обиждам никого: често се случва майката след някой месец почти с досада да лашка и кандилка мъника молейки се да заспи.
Това е краен случай, но става и пътя за това е гушкане с и без повод, мир да има.

Да аз съм на мнение, че ако го науча наръце ще бера ядове.

Не съм го оставяла да плаче нито в креватчето, нито в кошарката. Но моят син не е от ревливите деца. Кротичък е и ако се разплаче все успявам бързо да го успокоя и да му предложа нещо интересно, с което да се занимава. Заиграва си се и спира да плаче.

Честно казано аз направо се втурвам.....и преди и и сега.........така ми идва от вътре........сърцето ми тълкува, че моето бебче има нужда от помощ и аз хуквам........

Не винаги успявам да съм "перфектна" и е имало случаи в които съм я оставяла да пореве, а не е трябвало. Пример: Виждам, че много и се спи, но около нея други деца играят и тя мрънка, а аз я натискам да спи. Отчитам си го като грешка, но съм правила и обратното: оставям я да играе и тъй като е уморена непрекъснато пада, удря се и хленчи за най-малкото нещо.

Има случаи в които няма друг начин: Уморена е, но не знам дали не се сеща, че и се спи или какво. Мига с очи като мишка, мрънка, нервира се, а като я сложа в леглот почва да пищи. Вече е раздразнена - гушкам я, а тя почва да ме рита и да се извива на дъга. Давам водичка - блъска и ръката ми, и шишето. Лягам до нея и я прегръщам, а тя ме бие по главата и се извива като змиорка. Тръшка се и реве яко - в такива моменти не знам кой е в по-голям стрес ТЯ или АЗ Не ми остава нищо друго освен да я оставя и да изляза от стаята и тогава рева продължава не повече от 5 мин. и заспива. Да тези 5мин. ми се къса сърцето, а след цялата сцена обикновено ръцете ми треперят. Трябва да уточня, че обикновено си заспива сама и нормално, но явно аз не мога да се справя с тези инцидентни състояния.

Третия случай, в който я оставям да плаче е когато сутрин се събуди по-рано от очакваното и писне за мляко. Е не мога да го произведа за части от секундата с магическа пръчка. Мислите ли, че трябва първо да отида, да извадя детето от кошарата, да го взема с мен да правим заедно мляко? (Питам съвсем сериозно и добронамерено)

Деца и майчини сърца разни!
Да сте живи и здрави!
Много сладък пост!

МИА, и трите ситуации са както ти решиш. Детето ще те рабере ако обясниш нежно, но настойчиво. Но с преумората, освен плач сама, май няма по-разумен и по-скъсяваш страданието вариант.

Не
Да мрънка-може,но разплаче ли се-успокоявам я.