Мнение относно диалог с родителите.

Герда,има го не само при осиновените. Дължи се на недоизградена връзка със значимия възрастен. Ако възрастният / родителят в детството си е имал нарушена емоционална връзка с родителите си става емоционално дистанциран и неспособен да създаде пълноценна емоционална връзка със своето дете, а то от своя страна не умее да комуникира и създава връзки с връстниците си. За това казах, че само оплакване/ информиране на родителят не върши работа. Защото колкото и да говори вкъщи, дори и да наказва, той не е в градината и в училище, за да контролира детето. Та първо трябва да се изясни дали има някакви обстоятелства, които предизвикват това поведение на детето и тогава да се работи за отстраняването им и корекция на поведението.

Ами права си, не винаги родителя може да се справи, не при всички проблеми. Тук пак идва ролята на институцията, която трябва да предложи опции - специалисти, консултанти и други ... но ...

Не е така,просто 80% от родителите си мислят,че тяхното дете НИКОГА НЕ БИ направило еди какво си .И когато им се каже нещо,яда,разочарованието и агресията се прехвърлят на човека,който им го е казал.
В твоя случай детето е роднина на директора и Г-на явно не иска да вижда майката разстроена.
Дали е правилно?Не,не е.
Според мен единственото нещо,което би постигнала с възражение на тази "заповед" е да бъдеш махната от този пост и друга да го заеме.Жена,която ще "изпълнява" и няма да разстройва директора....
Да не говорим,ако си в частна детска градина.
Близка приятелка е детска учителка и по време на стажа си мина и през една частна градина.Разказвала ми е доста неща,но най-фрапиращото беше следното:"4 годишно момиченце застава срещу нея,прави възможно най-наглата физиономия и и изкрещява-"ти си никоя,аз съм важна тук и ще правиш каквото АЗ ти кажа!".И тя няма право на възражение.
Тук също не веднъж е повдиган въпроса, масово родителите не им допада някой да им каже,че с детето им има проблем.Повечето настръхват и реагират злобно и неправилно.
Този ми коментар също ще предизвика подобна реакция,знам....защото как смея така да говоря,всеки родител си познава детето.Да...и майката на побойника си го "познава"

В случая става въпрос за тригодишно дете. Някои деца по-късно се научават да общуват с другите, но е важна ролята на учителя да бъдат приети от останалите. Учителите в детската градина учат децата и на съпричастност, толерантност към различните. Виждала съм го в групата на дъщеря ми. А за веакцията на родителя е много важно и как ще бъде поставен въпросът - като оплакване "детето не се държи добре, удря без причина, тормози, невъзпитано е, проблемно е, имам на главата си още Х деца....." или "Забелязахме, че Х удря, трудно комуникира... Това ни тревожи. Какво според Вас можем да направим, за да му помогнем да се приобщи? Има ли нещо, което трябва да имаме предвид/ което искате да споделите? " Ако учителят се оплаква, да това може да настрои родителя негативно, все пак към детето му се подхожда с негативизъм и е нормална защитна реакция. Все пак родителите не са слепи и не може да не забелязват ако има нещо притеснително в поведението или развитието на детето. И когато най-големият им страх бъде озвучен от друг, става реалност. Ако обаче учителят покаже, че проявява съпричастност и търси начин да помогне на детето, съвместно с родителя, защото те са един екип, тогава и родителят колкото и да му е болно няма да посрещне всичко на нож. Родителят е склонен да съдейства в името на детето си, когато има доброномереност и загриженост насреща.

Слепи или не - много често са точно слепи - избирателно слепи.
Мисля, че беше на ООН някакво установено като норма или нещо подобно - за да се получат резултати, трябва в триъгълника учител/терапевт-дете-родител, двамата най-важни човека, които трябва да свършат работата са учителят/терапевтът и родителят. Ако приемем, че на учителя/терапевта им е задължение, то ако родителят не иска или не може да вземе активно участие,  нищо не се получава, дори учителят и детето да са положително настроени.  Родителят остане ли избирателно сляп, глух и отрицаващ, ако ще гръм да падне, нищо няма да помръдне и на милиметър положително, а ще се влошава. Фактите са си факти - те са горчив хап, който трудно се възприема.

Много жалко за плача, обаче поне майката е информирана вече.
Не може детето да тормози другите деца и майка му да не знае, това е абсурдно.
Директорът явно желае да има специално отношение към неговата роднина, едва ли би постъпил така с някое не-роднинско дете, понеже очевидно е нередно.

Това, че детето удря другите деца, не говори за него, че е зло или с лош характер. Аз с изумление видях наскоро нашето малко момченце да рита по крака малката си сестричка, тя пада и той се смее. Много смешно. Просто не е в състояние да прецени докъде стига играта и от къде нататък вече е сериозно. Трябва да се говори с децата, и да не се толерира безчувственост, за да не стане норма.

moonlight123, първо, браво че търсиш диалог с родителите. Според мен си постъпила правилно. Аз сигурно съм от досадните родители и искам всичко да знам, но и моето дете е по-малко и още е в ясла.
Второ, като родител, мисля че всичко трябва да се казва. Естествено трябва да има и подход, ако им се представи че детето им е едва ли не агресивно изродче, първата им реакция ще е да се защитят, защото ще го приемат като атака. Това не значи да се захаросва положението, просто да се говори добронамерено и градивно.
Имаше един период, в който синът ни удряше бабите си и въпреки че имам обяснение защо го правеше и че виждах че в яслата няма никакви проблеми, изрично попитах сестрата дали удря тях или децата. Тъй като всеки ден ми казват едно и също - "спокойно, само сутрин плаче, през деня е много спокоен, яде, спи/спа малко, играе си с другите деца и т.н.", изобщо не чакам да ми казват те, питам аз всеки път когато успея да хвана сестрите за по-дълъг разговор.
Също искам да знам ако друго дете е ударило моето. Бих искала да имам възможността да разбера дали изобщо детето ми е осъзнало че са го ударили, дали го е запомнило и дори в тази ранна възраст да се опитам да му обясня, че така не бива. Това обче не съм питала, разчитам че ако има нещо ще ми кажат. Веднъж синът ни се прибра и каза че е паднал в яслата, веднага се обадих на госпожата, не беше падал и ми казаха че ако има нещо такова ще ми кажат.
Веднъж в преддверието на групата едно дете нарочно ритна/бутна леко сина ни в гръб докато ги обувахме (абсолютно непровокирано), реакцията на бащата беше "К'во правиш, бе" и толкова. Така че разбирам и на преподавателите в яслите и градините колко им е трудно, когато имат такива ситуации. Надявам се повечето директори да имат истински механизми за действие и да подкрепят преподавателите и децата, а не да замазват положението както в случая...

Е, сега нали има камери на много места, може би е много добра идея поне да се ползват и за това родителите да видят как се държат децата им. Ако учителките постоянно казват дали и кой ударил, казал някакви неприятни думи или са се сбутали или скарали пред вратата на тоалетната или на площадката, ще има да правят централна емисия новини.

Леле, Анди, представям си как, след такова наблюдение, между родителите ще настане "кратка схватка и след схватката- разгром".

То е като жена/мъжът ти да получи кратко филмче, докато му изневеряваш. Също и жената/мъжът на другия герой от филмчето. То затова я има онази приказка, че знанието носи печал, а в нашенския вариент е "по-добре да не се дебнем, защото може да се хванем".

Изненадва ме, че има такъв въпрос от учител и силно се надявам спестяването на информация да е единична практика, а не масово явление. Моето дете е на ясла и от самото начало помолих да ми се казва всичко значимо, което забелязват и мисля, че в това отношение жените са искрени.

Досега не са ми казвали, че е имало удари по други деца, но например са ми казвали, че понякога като хареса много нещо от обяда им, рови по чинийките на другите деца да взима, съответно  някои от тях започват да плачат. Тя е тригодишна, вече разбира, обяснявах няколко пъти вкъщи, нарочно я сложих с други приятелски деца да обядва на една маса и мисля, че има ефект, отучила се е, защото скоро не са се оплаквали от нея. Ако ми бяха спестили тази информация, как мислите, че щях да взема някакви мерки, а и нещата можеха да ескалират- например да удари друго дете, за да му взема от яденето, или нещо друго? Понякога от нещата, които ми казват в яслата, си правя извода, че тя се държи по различен начин там и вкъщи, например у нас никога не е взимала храна от моята или която и да е чужда чиния....

Моля ви като родител, постъпете отговорно и кажете каквото там се случва с това дете на майка му.

Интересно би било, ако авторката напише тук как в крайна сметка се е развила ситуацията.

Не мога да напиша нищо за развитие по темата, тъй като от 4 дена съм вкъщи, болна от шарка ... Когато се върна, ще разбера.

Това, което много ненавиждат родителите, още от "едно време" е някой да ги "поучава". Ако директно започнете с разговор за това колко са сбъркали във възпитаването на децата си, то моментално ще бъдете отхвърлени, дори може от нормален разговор да преминете на лични нападки. За това трябва да се обърне внимание деликатно на детето и да се разберат условията, които предизвикват такъв отговор от негова страна и какво стимулира това му поведение, най-безопасно е това да стане в детската градина, ако има опитен педагог, който има познания за детската психика или най-добре детски психолог, който да създаде необходимата беседа с детето и да установи какво би могло в средата да отключи такова държание и от коя среда се намират стимулите. След това, ще бъде лесно директно да бъдат променени, ако са ниво детска градина или родителите да бъдат напътени от самия експерт към проблема. Обикновено родитеите на деца в тази възраст, могат да са по-раними и от тях...

Не е правилно, според мен, да се казва "какво е" детето. По този начин му се залепя етикет.
Може да се каже какво е правило - постъпки, ситуации, последствия.
"Какъв си?" и "Какво правиш?" са различни неща...

Може да се попита родителят какво мисли за проявите на детето и какво, според него, би помогнало да се намалят въпросните. Надали ще има конкретни отговори и препоръки , но поне диалога ще е отворен. Ако майката плаче, да бъде попитана има ли нужда от помощ? (Кой знае какво се случва в това семейство...)
 
Може и да се помисли, какви мерки може да вземе учителят (ползвайки педагогическата си компетентност) вътре в групата, за да минимализира агресивните изблици на детето, както и за да предпази другите деца.
Същият (учител) може да се консултира с психолог по повод въпросния казус. Психолозите са създадени не само за децата и родителите, учителите също имат право да получат психологическа подкрепа, когато изпитват затруднения.