Ревност!

 Според мен доста сложна ситуация. Наистина има доста казано и изписано на тема ревност между децата. Но вашият случай е по-особен. Което ми напомня да ви поднеса почитанията си за тази прекрасна постъпка - да осиновите детенце  . Мисля си, съвсем сериозно, че е много вероятно това да отмине с времето, но една консултация с психилог ще бъде от голяма полза. Не, че не можете и сами да се справите, но няма да навреди. При нас случая е по-различен, но аз никога не съм се опитвала да убеждавам Вени колко е важен за мен. Напротив, прибяхгвах до метода да го привлека към отговорностите свързани с бебето. Че Боби е малък, трябва да се пази и т.н. Мога да се похваля, че не сме имали изблици на ревност. Но всяко дете е различно
    Както и да решите да постъпите, ви желая пълен успех!

Ами честито момиченце, да ви е жива и здрава!
Всички деца ревнуват. Класически подход от книгите е да му обясните, че е естествено да ви е ядосан и да се чувства така, но вие много го обичате, и това няма да се промени никога, вашата обич няма да намалее, само защото имате и друго дете. И че животът му няма да се промени, всичко ще си е както преди. И това му го повтаряте често. Ако той си има приятелчета с по-малки братя и сестри, разкажете му как живеят те, и как са щастливи (примерно).
Не отричайте негативните му емоции, кажете му, че го разбирате и искате да ви казва, когато се чувства така.
А всъщност, това че реагира така явно, май е хубаво - бързо ще го преодолее. Много по-зле е, когато детето таи такива чувства в себе си дълго време, и уж видимо не ревнува, а се подтиска и това все избива отнякъде.

Възхищавам се на родители осиновили дете  поздравления!
Може би Боби реагира по този начин,защото не е бил в очакване на бебето/все пак през бременноста все се говори как и кога ще се роди,как ще го кръстят,какъв пол и т.н/и детето е в очакване на бебето,а във вашата ситуация то е дошло твърде неочаквано за него.
Той е бил център на вашето внимание,а сега сте заети да обгрижвате и бебе,и той се чуства ощетен.
Когато се роди малкия започнах да обръщам двойно повече внимание на големия,който въпреки че не се издаваше виждах как ревнува.
Мисля,че този период ще отмине,особено като започнат да играят двамата,като започнат да си говорят.Колкото и да се скарани,ако аз се скарам на един от тях,другия ме гледа лошо/така се защитават/ 

Честито бебче, да ви е здраво и много да ви радва / и прекрасно име си има /
Всички деца ревнуват.
Съгласна сам изцяло с мнението на шемет.

Не се притеснявай, ами се огледай за неща с които баткото да може да се включи към новата ситуация, примерно той да носi хавлията като е за банята, да ти подава чисти памперси, или пък да и носи млекото, водичката и тн, виж с търсачката има наистина доста теми писани, дай му време, бъдете търпеливи, все още му е нова ситуацията, доста майки са се оплаквали от каки и батковци, които на втория ден им казали че стига толкова бебе, вече може да го върнат в родилното нормално е, не мисля че е от значение че не е бил съпричастен на бременеенето

Аз казвам на големият ми син, че бебо обича най-много него. Показвам му колко бебо му се радва и възхищава - дори и да е глупаво бебешко хилене. Говоря му като пораснат колко много ще се обичат и защитават. Направи им общ свят, в който синът ти да има водеща роля и постепенно нещата може да се променят.
Браво за постъпката ви.

Добра тактика Браво!

А на авторката на темата - честито ви момиченце и браво за благородната постъпка 

Честито    !
И аз като останалите ще ти кажа, че е нормална постъпката и е добре, че детето говори за чувствата си. Не се опитвай да ги променяш, важното е той да почувства, че е разбран, че не го осъждате за чувствата му. Кажи му че е нормално да изпитва това, кажи му че и ти понякога ревнуваш и се чувстваш изоставена. Дай му примери как той обича и теб и татко си и баба и т.н. Кажи му, че сърцето е достатъчно голямо и в него има място за всички.
Спокойно, с времето нещата ще се наредят, но и в бъдеще ще имате моменти на ревност. След време и малката може да започне да ревнува от батко си, но щом приемаш нещата за нормални, без да драматизираш ситуацията, ще намериш верния път.
Аз мисля, че дори ти да беше родила малката баткото пак едва ли щеше да е готов за появата и, то възрастните не сме готови винаги та едно дете ли .
Трудно е да гледаш 2 деца с малка разлика, но пък е весело  .
Успех и Поздравления за прекрасната постъпка    .

Поздравления   
Нормална е реакцията на Боби, но аз съм сигурна, че в момента опипва почвата под краката си и иска да се увери, че не загубил обичта ви. Повтаряйте и на двамата, че ги обичате. Кажете на Боби, че той е батко и той е този, който ще закриля сестричката си, ще я учи на думи, на игри, ще й помага да порасне. Важно е да се почувства значим и важен член на семейството.
Най- добрия съветник е обичта
     

Честито ти бебче Ивка 
Четох темата ти в другия форум и се радвам за равръзката. Малката е много сладичка.
Според мен трябва да се радваш, че баткото реагира по този начин. Има и други два по-лоши варианти. Единият от тях е по-голямото дете да е агресивно към бебето, а другият е да се затвори в себе си и да не говори за чувствата си. При Вас малкият все пак ви казва как се чувства. Реакцията му е нормална, от теб зависи как ще му поднесеш нещата, въпреки, че каквото и да му казваш ревност винаги ще има, дори и по-натаък да не се усеща толкова. Незнам какво точно сте му казали за бебето, тази дума "взехме" може би трябва да му я обясните с думи подходящи за него, като например, че това е Вашето бебе и е трябвало да си го вземете. Понякога Габриела също ме пита защо съм родила Моника и аз й казвам, че за да си има приятелка с която да си играе и че след време тя ще й бъде най-голямата приятелка. И аз й говоря, че бебто много я обича и когато е на градина й е мъчно за нея(На бебето за каката). Когато съпругът ми вземе бебето на ръце, каката отива веднага и започва да го стиска и прегръща. Можеш да му кажеш, че така сте станали истинско семейство, че семейството има двама родители и за  да е истинско трябва да има и две дечица. И всякаккви подобни нещица измислени от теб, които да го карат да се чувства сигурен в малкия му свят.
Успех, ще се справиш 

И аз си мислех за някакъв практически съвет, макар, че момичетата са дали много добри съвети до момента, но например си мислех да кажете на Боби, че когато сте отивали да вземете сестричката му, вие сте видяли и други бебета, но точно Преслава е искала да има батко, толкова добър като него, който ще се грижи за нея, ще я защитава, с който ще си играят...Един вид, да му дадете идеята, че тя е избрала него за батко и много го обича, може да му купите някакъв символичен подарък (ако не сте го направили де), който все едно е от бебето, за да се почувства някак си важен и значим и в нейните очи... Това ми се върти като идея, бързо справяане с проблема ви желая и много, много щастие умножено по 4    

Момичета благодаря ви за чудесните съвети.Днес като,че ли Боби е малко по-спокоен.
Ревността му е  определенно само към татко му.
Когато разбрахме,че ще си имаме момиченце не е минавали  ден през който да не говоря на Боби за сестричето.
Той беше много щастлив и все още е.
За помощ непрекъснато ми помага с беба.Когато излезем на разходка почти никой не успява да се приближи до количката,защото баткото пищи истерично да не доближават сестричето и,че то е само негово.
Ревността му идва от там,че е много привързан към татко си и не може да приеме факта,че татко му трябва да дели обичта си към Боби вече и към Преслава.
Определенно сега аз и татко му му обръщаме двойно повече внимание от колкото на беба.
Все си мисля,че това е временен период и всичко след време ще отшуми,много се надявам да е така.
Ще видя как ще се държи през следващите дни и ще пиша.
Още веднъж благодаря на всички за съветите,ще са ми много полезни.

Сватя, ще се справите, сигурна съм .

  Честито! Да Ви е жива и здрава щерката!

 Разликата между моите деца също е 3 год. и 3 мес. Всички деца ревнуват.
 Като се прибрахме с малкият от болницата нямаше по-голяма помошничка от сестра му. Много му се радваше и не даваше на никой да го пипне. А на разходка като излизахме не даваше никой да се приближи до количката, защото това си е нейното братче.
 Обръщахме й на нея повече внимание и се поуспокои. Но определено и тя се сърдеше на нас, а не на бебо.
 После имаше затишие - бебето все още не нарушаваше нейната територия. Обаче после като започна да щъка и да пипа нейните играчки пак имахме "бум в ревността". Сега нещата са се поуспокоили - само каката от време на време започва да си измисля нещо и да мрънка - например "Аааа, ти на него му каза браво, а на мен не!". Радвам се, че тези моменти са все по-редки и се надявам в бъдеще да отшумят и да се обичат така както ние със сестра ми и брат ми.
 Ще се справите - децата като почувстват, че не са лишени от обич другото не е толкова важно .

Ивка, за съжаление не мога да ти дам добър съвет от личен опит защото имам само едно дете, а братя и сестри нямам.
Колкото и да си се старала да подготвиш Боби за появата на сестричката, за него това малко или много си е шок, а струва ми се, навлизането й във вашия живот е станало малко по-внезапно и рязко, отколкото, ако беше родена. Сигурно, някъде, дълбоко в себе си, Боби си мисли "Явно не им стигам само аз и затова искат и нея". Така че, напълно правилно постъпвате, като му обръщате "двойна доза" внимание. Когато се убеди, че за вас е все така безценнен, сигурно и ревността ще намалее. Много добре сте се сетили и активно да го вклучите в грижите за беба - чувствайки се по-голям и отговорен за нея, скоро ще ревнува по-малко.
Сакари имаше много ценен пост по въпроса, не еднократно цитиран. Ще се опитам да го намеря, но ако не успея, дано друг го направи.

Това е въпросният пост на SAKRY:

"....Още докато бях бременна с Криси промих мозъка на Сашо, за да нямам проблеми след това...Той я обичаше още докато ми беше в корема.Говореше й през пъпа ми, като на микрофон.Родих дъщеря ни на 19.09.2001.Умишлено не пуснах Сашо на детска, колкото и да ми беше трудно с двамата.За да не се чувства той изолиран правех следните неща.Когато някой се обадеше по телефона да ни честити аз казвах само "благодаря" и помолвах веднага съответния човек да честити надълго и нашироко първо на баткото.После хващах слушалката и загрявах линията, но исках първо той да получи необходимото внимание по повода.По същия начин, ако някой дойдеше вкъщи да види бебето го карах след като влезе у дома да иска разрешение от баткото да влезе при бебето.Хубавото е, че близките ни веднага включваха за номера и се хващаха на хорото.Сашо се правеше на важен и ги караше първо да си измият ръцете и после ги пускаше при бебето при условие, че не го пипат.Така го карах да се чувства по-важен от бебето и господар на положението.Ако навън някой съсед искаше да надникне в количката пак баткото даваше разрешение.Става ми смешно като си спомня.Ако някой дойдеше вкъщи само с някакво подаръче за бебето, но не и за баткото аз не разрешавах да бъде подарено, като тактично обяснявах защо.Имала съм много сконфузни ситуации, но мисълта за сина ми беше по-важна.Ако някой обърнеше внимание първо на бебето или правя знаци или сритвам по кокълчето, за да загреят, че първо сина ми е на ред.Много ми е жал за втори деца, които са пращани при баби веднага след раждането на второто дете.При ежеминутното и ежедневно обслужване на бебето го полех да ми помага, колкото и досадно да ми е било.Правех се на безпомощна и че само той може да спаси положението.В повечето случаи ми пречеше и избеснявах вътрешно, но виждах колко значим се чувстваше, направо летеше.Така не го изолирах в ъгъла само да гледа и да си мисли, че бебето го е изместило и вече е номер две.Казвах му да ми донесе това или онова, да маже с 1 пръстче дупето на бебето с крем, да й държи шишето, да й избира дрехите, да я къпе заедно с мен, по-късно да я храни под мой контрол, да залепва лепенките на памперса, да й пуска музика, да вози количката/но сам пред мен/, да й мие играчките, да сипва лъжичките адаптирано мляко в шишето пак под мой контрол и т.н. и т.н. По този начин той живееше с мисълта, че ми е невероятно необходим, беше адски горд и наистина се чувстваше по-важен от бебето.А тя се радваше най-много на батко си.Спомням си, че тя се обрина по едно време и той си стискаше ръцете в юмручета, трепереше от зор, че не можеше да я пипа, но очите и лицето му грееха, когато застане пред нея.Това което искам да ти кажа е, че дъщеря ти разбира нещата буквално в момента.Щом мама се занимава само с бебето, значи само него обича.Я да го обърна на щуротии, че дано ме забележи, пък нищо, че ми вика.Тя не разбира, че бебето е напълно зависимо от теб в този момент и във всяка една минута трябва да го обслужваш.За нея това не е нормално.За нея бебето си е нашественик и узурпатор, колкото и да го обича.И понеже го обича, не може да превърне ревността си в агресия към бебето, а го обръща на пълен негативизъм спрямо теб.По този начин те обвинява за това, че нямаш време за нея.Сори за тежките думи, но това го приеми като зов за помощ от нейна страна.Не ти го пожелавам, но може би има вероятност да се обърне срещу брат си, ако не вземеш мерки.Пределно ми е ясно и до болка ми е познато колко ти е трудно с двете деца.Но мисля, че ако сега не си постелеш, а и между тях също, по-късно ще ти стане много по-трудно да оправиш нещата.Ако се скарам на едното ми дете, веднага си намирам повод да смъмря и другото.Ако похваля единия, другия сам се бута да го похваля и него за нещо.Но това не го правят, за да се състезават, а защото се научиха да получават по равно всичко от мен.Детето не трябва да се чувства специално или единствено, а достатъчно и наравно важно с другото дете в семейството, колкото и да ти е трудно.Сашо казва, че сестра му му е най-близкия човек, защото са направени от едни и същи половинки.Това ми говори изключително много.В някоя тема казах, че сина ми скоро разсъждаваше на глас кого обичам повече - него или сестра му.Понеже не можа да си отговори каза, че той е на далавера, защото съм обичала само него 6 години и после съм заобичала и двамата еднакво.Не мога да кажа, че няма проблеми между тях, но те са несъществени и категорично не виждам ревност.
Та когато родих Криси, Сашо беше неотлъчно до нас двете може би месец и половина.В един момент сам пожела да ходи пак на градина, защото му липсвали приятелите.Отиде на градина с бонбони, за да почерпи.Може би вече беше спокоен, че всичко е наред и нищо не се е променило за него у дома.Аз така си обяснявам нещата.На него му предложих 3-4 имена за малката и той й го избра.Даде си парите от касичката, когато й дупчихме ушите и много се гордее с това.От всяка екскурзия или лагер носи подарък само за нея.Давам му пари за училище, а той купува и за нея разните му там боклуци.Когато й се карам ми казва да му се карам на него, а нея да я оставя на мира.Сега съм отпуска, мъжа ми много пътува.Вися по цяла нощ във форума и сутрин спя до 11-12ч.Те стават двамата, отиват в хола, пускат си ТВ, а той прави закуска и за двамата.Маже филии, топли млляко на микровълновата, прави корнфлекс.И сега й помага да се облича.Не разбирай, че той я е поел изцяло и я отглежда.Понякога ми отказва.Просто съм го научила, че като помага на нея, значи помага на мен, за да имам време и за двамата.Научил я е на 7-8 думи и изрази на английски, на някои леко хулигански жаргони и се спукват от смях.Тя също умира за него.Когато го водехме на у-ще в първи клас ревеше след него като магаре във фоайето на първия етаж.Разделяха се по 10 мин. с целувки и прегръдки и събирахме всички погледи.Когато замине на лагер или екскурзия тя го търси зад вратите, под леглата и редовно плачеше:"Аз си нямам батко ми...".Забавляват се страхотно, играят си, рисуват, тя му се катери на конче, редовно я намирам сутрин гушната в неговото легло.Не разбирай, че са стигнали до болезнена зависимост един от друг.Има за какво да се дразнят взаимно.Тя на моменти много му досажда, все се вре при него.Има моменти, в които ги разтървавам.Тогава ги изгонвам на стълбите и гледам сеира през шпионката.Криси си бърка в носа, зяпа, защото не знае къде се намира и не разбира съвсем какво е станало.А нали е с батко си и не се трогва особено.А той- овесил нос и мисли...По едно време взе да й говори :"Видя ли сега какво направихме...Ние се скарахме и ядосахме мама.Сега тя ще погрознее и ще стане стара и ще бъдеме без майка.Хайде да се сдобриме и да бъдеме добри.Ще видиш мама как ще се зарадва!".Следват прегръдки целувки, а аз паднах от смях.Звънят, ухилили се до ушите и влизат по-тихи от тревата.Това беше може би преди 2 години.
Разказах ти основно само хубави моменти, за да ти кажа какво разбирам под резултат от добро постилане.Но мисля, че трябва да се започне от самото начало.Мисля, че не е късно и при теб.Стига да имаш търпение и да полагаш усилия.Голямото ти дете страда според мен, липсваш й, въпреки, че си непрекъснато с нея.Аз сравнително често трапосвам малката на свекърва ми и със Сашо ходиме да се черпиме - пасти, пици и т.н.той ми казва, че сега съм само негова, но без злоба към сестра си.Моята логика е, че в една възраст детето се нуждае болезнено основно от майка си.Използвам максимално и пълноценно това време със сина ми.След 2-3 години, а може би по-малко ще се нуждае съвсем естествено повече от приятели и гаджета.Но ако не му наситя сега душичката и не го обогатя не виждам как би се развил правилно и пълноценно в емоционално отношение.И оттам не би могъл да общува нормално.Много често му се извинявам за нещо.Знае, че и аз правя грешки като него и като всички.И най-сладко ми е когато ми каже :"Мамич, ти си мамич-трепач!"Вдъхвам на децата си самочувствие и вяра в себе си.Казвам им, че те са най-красиви, най-умни, че с всичко могат да се справят.Че майка им е най-хубавата и най-добрата.Че татко им е най-силния, най-добрия.Че най-много ги обичаме, че техния дом е най-хубавия и т.н. и т.н.Когато някое от децата ми е нарисувало нещо, а то на нищо не прилича му казвам, че е страхотно, но можеш още по-добре.Никога не съм казвала на някое от децата ми :"Ти си малък, не можеш още...еди какво си."Предпочитам :"Много си голям/а/, но трябва още малко да пораснеш...Да опитаме все пак!".Много мразя израза :"Да бъдеш послушен/а/!"Направо го ненавиждам.Детето не е куче, че да бъде послушно...Винаги казвам :"Да бъдеш добър/а/".Това включва всичко, което трябва да включва, но не само послушание.Ужасна дума - робска.Говоря страшно много с децата си.Развинти ми се ченето и съм скапана от мислене и говорене.Искам тишина, да съм сама, да гледам тъпо в 1 точка...С деца е трудно, но без деца е АД.Темите, в които жените страдат, че не могат да забременеят ме разстройват ужасно.Прекланям се пред тези жени.Не мога да им помогна, нито да им кажа нещо умно.Всички като мен и теб трябва да си тежим на нашето място и да се справяме колкото можем по-добре, защото децата ни го заслужават.Заслужават го с това, че са ни направили МАЙКИ.Това само по себе си е най-голямото щастие, но от нас зависи доколко те ще са щастливи."