Село за постоянно живеене в Южна България

На всичките ви критерии отговаря Садово, на 15 км. от Пловдив. Има канализацията. Добра инфраструктура, редовен автобусен и  железопътен транспорт. Района е земеделски и почти всички къщи са с големи дворове. За престъпността не мога да кажа. Формално се води град, но реално си е село(около 2000 жители). Общински център е. Има поликлиника, спешна помощ, детска градина и училище.

Дано не те заблуждавам, но не се сещам за село в равнината с плодородна почва, в което да няма битова престъпност. Такива села търси високо в планината.

Всички села около Пловдив са хубави- Брани поле, Брестовица, Брестник и още куп други. Но във всяко село има махали, а където има махали няма как да няма престъпност. За мен една ромска делнична сватба със тонколони, издаващи бумтене като бомбата над Хирошима до 2:00- 3:00 ч през нощта си е чисто престъпление.

Гурково

Мерси за идеите!

То съвсем без (битова) престъпност няма да е, но някак не ни се ще да е като в Северозапада например, където цели села ги тероризират крадливи цигани.

Засега си харесахме Рупките, Михайлово, Плодовитово, Виноградец, Лесичево, Рогош, Землен, Скутаре и още няколко други.

За Рогош знам, че е пълно с цигани.

с. Црънча, Пазарджик. На 10 км. е от града и в полите на Родопите. Няма цигани, задружно село е.

https://www.facebook.com/groups/1681554955398169/ и https://www.facebook.com/groups/135329406510014/

Благодарим много за полезната информацията за селата Рогош и Црънча!

Леко, по-леко започваме да се ориентираме по-добре за селата, в който евентуално бихме търсили нещо за нас.

Надяваме се да получим още ценна информация за села или малки градчета от първо лице.

Ето и нашият актуализиран списък:

Пазарджишко: Варвара, Црънча, Лесичево, Виноградец

Пловдивско: Калояново, Скутаре,Строево, Калековец, Стряма, Войводиново, Царацово, Около Раковски, Садово, Родопската Яка

Старозагорско: Михайлово, Рупките, Землен, Гурково, Плодовитово

Хубави са селата в Старозагорско, ама не знам да има такова без цигани. И да има, от съседните села ще прииждат нощем да правят золуми...
Хубавото и богато село е рай за паразитиращите. За домовете може да се разчита донякъде на СОТ, но за реколтата няма спасение.

Село Розово -на 5 км от Казанлък и на 30 от Стара Загора.Страхотно местенце между Стара планина и Средна гора.Не съм чувала да се оплакват от престъпност.

В повечето случаи имоти по 2 дка няма, обикновено става дума за 2 имота, обединени в двор. За селата, към които имате интерес, потърсете плановете за регулация, ако има такива, или кадастралните планове.

Била съм в Рупките. Хубаво, спретнато, малко селце и съвсем близо до Чирпан.

Обикновено колкото по-близо е селото до града, толкова дворовете са по-малки.
Селата около Пловдив на равното са много опечени, не знам откъде идвате и дали сте свикнали с това. Нощите са прохладни в тия от Родопската яка, но там дворовете обикновено са стръмни, а имотите скъпи.
Имам познати от Дълго поле, които всеки ден пътуват за да работят в Пловдив. Пътят е много добър и връзката е бърза.. Занимават се и със земеделие, до момента не са се оплакали от грабежи. Но и не отсъстват за дълго, живеят си там.

Благодарим за информацията от последните постове!

Спомената такава заедно с имената на местата вече е в нашата база данни.

С канализацията се примирихме и тя вече не е критерий.

Основното или по-точно най-ценната за нас информация в момента е за подредени, задружни и спокойни места.

Има ли някой информация за такива?

Смятаме след около две седмици да преминем в по-конкретна фаза, т.е. да си направим списък, на първо време с около пет до максимално десет села, в които да правим огледи.

В Лесичево цигани няма. Никога не е имало, още преди 50 години. Но къщи с 2 дка двор не знам дали ще намерите. Дворчетата са малки, нашето 350 кв.м като на повечето други. Проблеми с водата още отпреди 50 г. Преди години селото беше наводнено от скъсана язовирна стена, трудно се съвзеха хората. Иначе е разкошно място, много ми е мило там. Ще купите евтино.
Около Пловдив след Скутаре е Маноле. Има големи дворове, плодородно е, вода има бол. Само големи къщи. Има махала, но то е навсякъде. Около болницата е най-добре. По-скъпо е.

Ми ся, мисля че бъркате с приоритетите. Първата ви грижа трябва да е количеството шведи. После идва демографията. Защото никак не е лесно за психиката да живееш сред изоставени старци.

Проверявайте за водоснабдяването и електроснабдяването. Има много села, в които това са "хронически" проблеми и не се решават с десетилетия.

Мога да кажа за Брестник, циганите са в две къщи под наем, други цигани няма.
Селото се намира на склон но има и равни части.
До колкото знам е доста скъпо обаче, тъй като е много близко до Пловдив.

С. Левски е типично равнинно село в Горно-Тракийската низина -на 18 км от Пазарджик, на 23 км от Панагюрище. Редовен автобусен транспорт. Има редовно медицинско обслужване. Къщите са с   дворове, вода, канализация. Има роми, но не са в отделна махала, а са в къщи из селото.  Българите са преобладаващи. Не съм чула за престъпност.  Минус е, че закриха училището и децата пътуват до близко средищно училище.

Цалапица
- на кръстопът, от една страна магистрала Тракия, от другата - пазарджишко шосе, свързващо Пловдив - Пазарджик,  артерия посока Родопите също
- около 4 хил.  жители официално,  с приходящи около 6 хил.
- детска ясла,  градина , основно училище
- транспорт посока Пловдив и обратно около 8-10 курса дневно
- сравнено с други населени места, като Съединение например, което е в ниското и при  повече дъжд се наводнява, то  Цалапица с изключение на периферията югоизток е на високо
- ако къщата е стара, по-добре без вкопано мазе
- последните десет години се изкупиха доста имоти, което вдигна цените. Доста и се строи
- ромите са малка общност, твърде заети да работят тяхно си стопанство, да упражняват занаят, че да крадат и се шляят. Имат по- уредени къщи от българите.
По- скоро е добре да се случи на комший.
-  минус - няма канализация - един голям двор ще даде възмжност за правилно изградена яма, без проблеми за години напред
- топло е да, лятото, но така е в низината
- село, в което има млади хора, има живот


п.п  от т. нар. родопска яка - Белащица харесвам. Скъпи имоти,  обаче.

Мога да предложа село Марица, преди 2 години бяхме харесали къща там (ние си търсихме за вила, в крайна сметка харесахме и купихме в района на Ботевград и сме мнооого доволни!). Та в с. Марица мисля, че имаше училище, хем е в планината, хем не по някакви чукари, недалече е от Боровец и Самоков, също и от Пазарджик. Има готина и оправна кметица и живот и слънце в селото. Дворове имат, но не знам дали чак от 2 декара се намират.

За Пловдив - Скутаре е добре, Войводиново също. Брестовица също е добре, само че и там като навсякъде имотите са с повишени цени. Рогош също е много подредено и има хубави отзиви и за там.

Привет,

кратък ъпдейт от нас.

В крайна сметка купихме къща в село Рупките, което е на около 6 километра от град Чирпан.

Селото ни привлече най-вече със следните неща:
- заспало селце и засега уж няма (крадливи) роми
- близост до две магистрали
- малък град в непосредствена близост (Чирпан)
- сравнително близо до три големи града (Пловдив, Стара Загора, Хасково)

Иначе самото село е малко, но има много големи имоти. Впоследствие се запознахме с млади хора, които живеят там от доста време и са доволни.

Ако някой се нуждае от по-конкретна информация, било то за селото или за опита ни от самото търсене, да пише.

Честито! Важното е, че сте намерили своето местенце!

Благодарим! Дано!

Здравейте, интересуваме се от имот в с. Рупките.Не става дума за постоянно живеене(поне засега). Идеята е почивка и отдих през уикендите. Бихте ли ни помогнали с повече информация? Какви са вашите впечатления? 🙂

Здравей! С удоволствие, само трябва да кажете какво ви интересува по-точно, защото вероятно вие търсите нещо различно от това, което ние търсехме.

Ние сме прекарали само няколко часа в селото досега и ни се стори много спокойно - чуваха се само птичките По информация от предишните собственици в къщата никога не е влизано, въпреки че е била практически необитаема няколко години. Пътят до селото е добре, улиците са нормални за българско село.

Ние търсихме в големите сайтове за обяви и в момента даже се намират няколко къщи - от много запазени/ремонтирани до евтини разпадащи се. Обикновено имотите са с големи дворове. Има, разбира се, и необявени имоти - ние се разходихме малко и видяхме няколко такива.

Честито, звучи супер!
Ако не те притеснява може да споделиш за каква цена взехте имота и какво представлява?
Успех и щастливо пребиваване там!

Мерси
Взехме го за 20 500 лева. Двуетажна къща с южно изложение, с доста пристройки и малко над два декара равно място. Къщата е строена през 60-те години и има нужда от доста сериозен ремонт, но е стабилна.

Най-важно е как се чувствате там и че има място
Ще постегнете къщата и ще ви е дом!

А каква е причината?

Здравейте, с приятелката ми искаме да избягаме от града а на мен май ми се живее в някое спокойно селце може би близо до някой град в който може да се работи и да не се патува много +имот под наем защото за сега нямаме средства да закупим свой.. Дори ако не село кой град не толкова депресиращ с гадни хора бихте препоръчали

Гурково е все още град, с предимно не българско население.

Да, да ...По всички критерии мога да ти кажа едно китно планинско селце с красиви къщи без престъпност и прекрасни хора Града е на 3 км и той е прекрасен и хората са добри . Даже за две такива селца знам . но няма да ги напиша тук . Ако се интересуваш от моето мнение можеш да ме питаш на лични кои са селцата .

Всяко малко селце далеч от трите големи града е хубаво - за 1 месечна почивка!  
Максимум 1 до 2 години всеки млад и се е върнал -  не може да издържи дълго в тези места!    
Особено като мине и една сурова зима на такова затънтено селце.  
Като се убеди с очите си какво да си отцепен 15 дни от цивилизация и да  си на свещи две седмици!
Да лягаш в 16.30 ч.  на стъмване  - защото няма ток и си отцепен от над двуметров сняг.

Ти се майтапиш!

Поздравления за това, че сте взели това решение - да вдъхвате живот в село. Дано да има повече такива като вас! Успех от сърце ви желая.

Може би зависи и от хората, но по принцип съм съгласна с горното!
С мъжа ми мечтаехме да живеем в село край София и да пътуваме всеки ден - това ни беше идеята и целта, докато бяхме само с едно дете (и то почти бебе още). Тогава не се развиха така нещата, но винаги сме си мечтали за къща и двор. Преди 2г си купихме малка вила в село малко след Ботевград - мечтаното ни местенце - равен двор, само с трева и малко овошки (за да играят децата и да си опънеш шезлонг), село в планината, но в същото време с асвалтирани улици и не по чукарите. Като ходим уикендите не ни се тръгва, иска ни се и си мечтаем да работим там дистанционно, но не бихме живяли там постоянно (на този етап) основно заради децата - големите са вече тийнейджъри и цял месец там примерно им доскучава (въпреки че карат колелета и са разучили с мъжа ми разни планински пътеки, ходихме и до съседното село), но няма много деца (зимата хич), няма училище, детска градина, аптека... Красиво и е прекрасно, но точно за почивка. Пътят до София е 1ч., не е много, но миналото лято пътувахме няколко пъти директно за работа, ами плюс час път си е все пак, ставаш по-рано. И като се замислиш зимата първо ринеш 30 минути поне сняг, за да си изкараш колата. Една зима, добре, че купихме лопата за сняг от София и беше с нас в колата, едвам отворихме малката врата от сняг, за да отворим и влезем в двора изобщо, после колко сняг се изрина, за да се вкара колата.
При буря, или по-проливен дъжд (а в планината вали и зиме, и лете) спира тока. Не че е голяма драма (примерно телевизия не гледаме там), но яденето наполовина изпечено, а народът - гладен. Kaто няма ток, не се къпеш (освен за смелчаците със студена вода).

Но пък имаме приятели, пак в село край София - живеят си постоянно там, гледат си зеленчукова градина, децата са на домашно обучение. Казват, че имат и приятели там и с кой да играят. До София пътуват рядко, когато им се наложи. Та си зависи явно и от хората, и от мястото.

Писах на лично, ако може да споделите за селата.

Много благодарим! Нямаме търпение вече.

Ние се преместихме в с. Ивайло, Пазарджишко. Има си всичко и е толкова близо до града, че е почти квартал. Като цяло е тихо и спокойно, случва се от време на време да прихванем някое изпълнение от махалата, но е поносимо. Живеем тук малко повече от година и половина и сме под наем. Пазарджик ми се вижда приятно място, макар че като че ли липсват нощни забавления (ние не страдаме, защото имаме малко дете и така или иначе си стоим вкъщи). Районът е достатъчно спокоен, за да се придвижвам 99% от времето с колело, имаме стабилна интернет връзка (работим дистанционно и за нас това е важен критерий), добро впечатление ми прави, че всякакви аварии - ВиК или с електроподаването, се отстраняват в доста кратък срок, и мога да кажа, че врати не заключваме и не сме имали абсолютно никакви проблеми. Като цяло циганите не излизат от махалата, освен до магазина и не се мотаят наоколо. Дано тази информация ти е полезна =)

А как избрахте самото село?

Ако въпросът ти е насочен към мен - съпругът ми видя обявата за къщата и аз казах "защо не". А и е само на час от София, което намирам за голям плюс.

Да към теб е ,попитах как я избрахте,какво ви грабна ,местоположние,или само идеята да сте на село проучвахте ли или направо на обявата?

Къщата ни допадна, на мен селото ми се видя прилично, като идвахме на оглед... и това беше май. Той видя обявата случайно, не сме проучвали нищо, но ние така или иначе искахме да се преместим някъде под наем (уж за Пловдив бяхме тръгнали хаха), ако не ни хареса - да се прибираме вкъщи.

Здравейте, търсим къща от около година в Пловдив или наоколо и засега единствената, която ни допадна е в с.Рогош. Не сме от Пловдив и изобщо от този край и не знаем заслужава ли си да купим там /а цената не е малка/ и ще съм много благодарна ако някой сподели впечатления или каквато и да е информация - за престъпност, малцинства, пътна мрежа, инфраструктура?