- Публикувана: 19 авг. 2018, 14:55 ч.
- Последно мнение: 15 март 2019, 09:31 ч.
Дразните ли се на "хранителни проповеди" ?
Обаче да споделя - мнооого се дразня когато разни хора предлагат на детето ми сладки и бонбони, че и се сърдят когато твърдо отказвам.
Имам решение - събирайте ги и ми ги изпращайте. Таква всички ще са доволни
Ще се разберем на лични за цената на грам
Познавач съм на добрата стока ... 
Дразнещо е по принцип когато друг те съветва без да си го искал или да си му споделял, че имаш конкретен проблем и нужда от съвет.
Зависи и каква е формата на намеса, разбира се. Има деликатни хора - умеят го, без да дразнят. Има демонстратори на всичкознание, които грубо и безцеремонно се намесват в чуждия живот и много дразнят с поведението си. Без значение каква е темата - хранене, общуване, обучение, изобщо - начин на живот.
Ако просто споделят мнение по тема, която се обсъжда - имат право на това, разбира се. Не е задължително то да съвпада с това, на останалите в дискусията.
...
Човек има право и на диета да е дори на празник и аз не мога да му определя решенията в тази насока. Като ми каже, че е на диета, хич няма и да се разтъжа. Сервирам каквото яде, ако ме е предупредил и съм имала време да се подготвя, ако не е - каквото имам и е подходящо и толкоз. Не се събирам с хора по празници, за да ядем. Гладни няма да останем.
Изключително ми е неприятно да ми се натрапва храна. Когато кажа, че не ям нещо, смятам, че възпитаният човек ще се спре до там и няма какво да ми настоява като леля в детската градина.
Кой ще нахалства е все едно - важно е да не си натрапва личните решения на останалите хора.
Невъзпитано е да се обсъжда фигура, здраве, личен живот и външен вид на друг човек. Ако той иска да започне разговор на такава тема - да, тогава би могло. В друг случай е признак на не особено висока култура.
Зависи и каква е формата на намеса, разбира се. Има деликатни хора - умеят го, без да дразнят. Има демонстратори на всичкознание, които грубо и безцеремонно се намесват в чуждия живот и много дразнят с поведението си. Без значение каква е темата - хранене, общуване, обучение, изобщо - начин на живот.
Ако просто споделят мнение по тема, която се обсъжда - имат право на това, разбира се. Не е задължително то да съвпада с това, на останалите в дискусията.
...
Човек има право и на диета да е дори на празник и аз не мога да му определя решенията в тази насока. Като ми каже, че е на диета, хич няма и да се разтъжа. Сервирам каквото яде, ако ме е предупредил и съм имала време да се подготвя, ако не е - каквото имам и е подходящо и толкоз. Не се събирам с хора по празници, за да ядем. Гладни няма да останем.
Изключително ми е неприятно да ми се натрапва храна. Когато кажа, че не ям нещо, смятам, че възпитаният човек ще се спре до там и няма какво да ми настоява като леля в детската градина.
А по-добре ли ви звучи,когато месоядните започнат да дават акъл на вегетарианци и вегани,че видиш ли ти,ако не ядяли животински храни,щели да се поболеят,да им залипсват хранителни вещества,че този вид ядене бил един вид психично разстройство.Дори съм чела коментари как жени вегетарианки били приличали на пилета?,имали вид на болнави,на анемични и били погрозняли...Чак пък толкова да си прост и злобен..не го разбирам това.
Хубаво е да сме обективни,защото надсмешките са двупосочни и идват както от едните,така и от другите.
Хубаво е да сме обективни,защото надсмешките са двупосочни и идват както от едните,така и от другите.
Кой ще нахалства е все едно - важно е да не си натрапва личните решения на останалите хора.
Невъзпитано е да се обсъжда фигура, здраве, личен живот и външен вид на друг човек. Ако той иска да започне разговор на такава тема - да, тогава би могло. В друг случай е признак на не особено висока култура.
По принцип ми е безразлично другите хора какво ядат или не ядат, но има едно много дразнещо качество у вегетарианците: ако по някакъв повод каниш хора, непременно ще те уведомят, че са такива и едва ли не трябва специално да се погрижиш за тях... Добре де, ама ако аз отида на гости у вегетарианец, няма да се погрижи да има за мен пържоли. И що така?...
Щото те са по-висши и не убиват 
Наскоро една позната върла вегетарианка пак се опита да ми държи лекции и ме пита дали обичам животните. Аз викам - Естествено че ги обичам. Не ям неща, които не обичам
И аз съм имала периоди и то големи на вегетерианстване, ама явно обичта към животните ми е била недостатъчна.
Наскоро една позната върла вегетарианка пак се опита да ми държи лекции и ме пита дали обичам животните. Аз викам - Естествено че ги обичам. Не ям неща, които не обичам
И аз съм имала периоди и то големи на вегетерианстване, ама явно обичта към животните ми е била недостатъчна.
Преди време четох едно интервю с д-р Гайдурков, авторът на книгата "Човешкото хранене" : Човекът е единственото същество, забравило храната си . Лично на мен ми беше интересно да прочета още една гледна точка, поднесена по интелигентен начин, въпреки че на този етап аз не бих могла да изключа месото от менюто си. Обичам да готвя, експериментирам и най-важното - месото ми е вкусно. Върли вегани и вегетарианци не познавам, по-скоро аз съм "най-крайната" по отношение на храненето за близките ми 
, но с удоволствие бих изслушала доводите на такъв, неговите убеждения, стига думите му да не звучат агресивно и наставнически!
Моето мнение е, че най-добрата "проповед" е личният пример. Хората не са глупави, виждат как се чувстваш, как изглеждаш - кипящ от енергия, с хубава кожа, лъскава коса, хубави зъби - все признаци за здрав организъм. В крайна сметка все от някъде се започва, малко по малко. Никой не се е родил със сьомгата и авокадото в устата.
, но с удоволствие бих изслушала доводите на такъв, неговите убеждения, стига думите му да не звучат агресивно и наставнически!Моето мнение е, че най-добрата "проповед" е личният пример. Хората не са глупави, виждат как се чувстваш, как изглеждаш - кипящ от енергия, с хубава кожа, лъскава коса, хубави зъби - все признаци за здрав организъм. В крайна сметка все от някъде се започва, малко по малко. Никой не се е родил със сьомгата и авокадото в устата.
Дразнещо е,в последно време още повече при мен.Преди са ми правили някакви тъпи забележки,но тогава не им обръщах толкова внимание.Е сега ще дразнят непоискани съвети и "опит"."Как може да ядеш този гаден/безвкусен/горчив шоколад" или "Знаеш ли колко боклуци има в това/колко калории/колко е вредно".Това че съм бременна,не означава да съмна диета и да не ям каквото ми се хапва.Избягвам такива теми,ако почне някой лекция директно го подминавам или приключвам разговора с "Не ме интересува мнението ти".Приятелите ми ме познават,никога не е имало крайни изказвания по темата.
Щото те са по-висши и не убиват
Наскоро една позната върла вегетарианка пак се опита да ми държи лекции и ме пита дали обичам животните. Аз викам - Естествено че ги обичам. Не ям неща, които не обичам
И аз съм имала периоди и то големи на вегетерианстване, ама явно обичта към животните ми е била недостатъчна.
Наскоро една позната върла вегетарианка пак се опита да ми държи лекции и ме пита дали обичам животните. Аз викам - Естествено че ги обичам. Не ям неща, които не обичам
И аз съм имала периоди и то големи на вегетерианстване, ама явно обичта към животните ми е била недостатъчна.
Е, това си е тяхно решение - но ако не са склонни да проявяват същото уважение, което изискват, не е ли редно просто да не приемат никакви покани от не-вегитарианци и а не канят такива?..
Логично е така Кати, ама много от вегетарианците държат само на тяхните си виждания.
Но не всички вегетарианци са такива. Имам такава позната. Не налага на никому нищо, дори мъжа и яде месо. Децата им също чат пат. Като цяло при тях, който иска да яде месо да си го готви сам.
Но помня как ми разказа в началото на брака им как без да иска мъжът и донъсел полумрял шаран и я помолил да го сготви. А онзи се събудил и почнал да подскача из кухнята. Сещайте се върла вегетарианка как е реагирала. Та оттогава е наредила господина да си готви месните яденета
Но не всички вегетарианци са такива. Имам такава позната. Не налага на никому нищо, дори мъжа и яде месо. Децата им също чат пат. Като цяло при тях, който иска да яде месо да си го готви сам.
Но помня как ми разказа в началото на брака им как без да иска мъжът и донъсел полумрял шаран и я помолил да го сготви. А онзи се събудил и почнал да подскача из кухнята. Сещайте се върла вегетарианка как е реагирала. Та оттогава е наредила господина да си готви месните яденета
Не ме интересува кой какво яде, нито колко. Не искам да се интересуват и от моя хранителен режим. Нямам вегетарианци в близкото си обкръжение, та не ми се набутват в очите техните истини.
Напоследък наблюдавам битката с килограмите на колега. Ами, няма да му се получат нещата, видно е, но не си натрапвам мнението. Яде огромни порции, вярно, пиле, салати, черен хляб, зеленчуци на скара, ядки, но наистина огромни порции. И после- не свалям. Ами няма да сваляш, разбира се, но само тактично вдигам рамене. Не ме е питал, не съм казала.
Напоследък наблюдавам битката с килограмите на колега. Ами, няма да му се получат нещата, видно е, но не си натрапвам мнението. Яде огромни порции, вярно, пиле, салати, черен хляб, зеленчуци на скара, ядки, но наистина огромни порции. И после- не свалям. Ами няма да сваляш, разбира се, но само тактично вдигам рамене. Не ме е питал, не съм казала.
Аз никога не съм обичала да ям месо. Обожавам аромата му, готвя го всеки ден, просто не го консумирам. И винагии ми е било смешно, когато даден домакин се притесни, че не ям месо и трябва нещо специално да ми се приготви. На всяка маса винаги почти 50% от нещата са безмесни. Аз съм 40кг, колко си мислят, че мога да изям.
Ненавиждам репликите от рода на ''ти си 40кг, защото никога не си яла месо". Да сте чували за гени. Майка ми беше същата като мен допреди 5 години.
Вкъщи държа само на едно нещо относно храната - никаквa junk food и разни измислени продукти. Зеленчуци ,месо и млечни от мандрички, пазар и изпитани месарници. Никакви кренвирши, салами и подобни. Всичко сами си готвим.
Ненавиждам репликите от рода на ''ти си 40кг, защото никога не си яла месо". Да сте чували за гени. Майка ми беше същата като мен допреди 5 години.
Вкъщи държа само на едно нещо относно храната - никаквa junk food и разни измислени продукти. Зеленчуци ,месо и млечни от мандрички, пазар и изпитани месарници. Никакви кренвирши, салами и подобни. Всичко сами си готвим.
Наскоро една позната върла вегетарианка пак се опита да ми държи лекции и ме пита дали обичам животните. Аз викам - Естествено че ги обичам. Не ям неща, които не обичам
И аз съм имала периоди и то големи на вегетерианстване, ама явно обичта към животните ми е била недостатъчна.
И аз съм имала периоди и то големи на вегетерианстване, ама явно обичта към животните ми е била недостатъчна.
Вегетарианството с нищо не се различава от общото хранене от морална гледна точка. Чудно ми е какво мисли въпросната вегетарианка, че се случва с кокошките-носачки, овцете, козите и млеконадойните крави, след като производителността им спадне до ниво да не са рентабилни за отглеждане. Защото истината е, че и техният живот завършва в същите кланици, в които са били заколени прасетата, бройлерите и телетата.
Напълно си права. Обичта не е достатъчна. Затова можеш също да питаш познатата си какво прави с животните, които не обича, които са ѝ безразлични или които я отвращават. Защото изглежда тя е на мнение, че не трябва да експлоатираме и убиваме само онези, които обичаме, докато с останалите можем да правим каквото си щем.
****
Свикнала съм да приемам "хранителните проповеди" като това, което са: загриженост на седящия срещу мен, който в общия случай разполага с едностранчив поглед спрямо храненето. Образоваността, информираността ми и критичното ми мислене ми позволяват да защитя позицията си без да употребявам обиди и без да се съревновавам за това чии начин на хранене е по-здравословен в личен план.
Мнение по отношение на хранене давам само тогава, когато гледната ми точка бъде поискана или когато разговорът отиде в тази посока. По същността си веганизмът е ненасилие и аз, като веган, отказвам да прилагам такова.