Мразя го тоя живот.....

Смени обкръжението си! Започни нещо ново - спорт, прическа, вземи си домашен любимец. Чети повече. И най-важното - спри да мислиш по този начин!

Ако е истина:
Успокой се!
Не се смущавай чак толкова от чуждото мнение . Вместо да се намразваш вземи и покажи на всички , които те обиждат , че не си такъв. Ако изграждаш самочувствието на база само от чуждото мнение , грешиш, толкова ли е важно какво мисли някой си?! Ако покажеш на подигравачите , че не ти пука и че можеш сам, те ще се откажат и ще спрат да те провокират. Какъв ти е другият избор, да седиш затворен и да се мразиш ли?

Ако темата е пързалка : много жалко за теб и опита за коледна пързалка🎄❄⛸

Проблема е вкъщи.
Опитай де се преместиш и да бъдеш самостоятелен.  Дори и да са прави, не е редно да те смачкват така психически.

Всичко започва от родителите и грешките във възпитанието, които те не допускат нарочно, затова преди хората да създават семейство трябва да разберат личните си недостатъци, за да не вредят на детето. Хората край теб са те вкарали в лош, омагьосан мисловен кръг, потърси психотерапевт, за да промениш вярванията си, защото това, в което вярваш е постоянно през по- голямата част от живота ти, за разлика от мислите ти, които се променят, и не отлагай, защото ще изгубиш ценно време. Не искам да те обидя, а да ти дам съвет. Не можеш дс промениш себе си без да приемеш себе си такъв, какъвто си с всичките си недостатъци, мисълта, че има нещо сбъркано в теб ти пречи.  Можеш да прочетеш тази статия:
https://emotionalintelligenceproject.com/how-to-trust-yourself/t … l-over-self-worth

Може да не е особено успокоение, но трябва да знаеш, че това е често срещано и почти всички след завършването на средно образование и напускане на училище се чувстват така - неясно. За тях бъдещето е непредвидимо, често пъти дори изглежда твърде сложно, понякога имагинерно. И причината за това е съвсем проста - училището е структурирана среда, дава рамка, в която ако не влезеш, поне се опираш. След това вече няма никакви рамки, можеш да правиш с живота си каквото искаш. Леко е смущаващо, да не кажа плашещо. Колкото повече обмисляш как да начертаеш живота си в далечно бъдеще и правиш дългосрочни планове, толкова по-тревожно се чувстваш. За това приложи обратната тактика, мисли за малки отрязъци за време, мисли просто как да продредиш утрешния ден, не поглеждай голямата картина... Едно огромно стълбище, винаги буди страх, един висок връх буди невъобразима тревога... Но хиляди души годишно изкачват Еверест, просто защото гледат към крачката пред себе си и избягват върха.

За гласа ти - възможно е и да не е на телевизионен водещ, но имай предвид, че ние познаваме всеки един глас, но не и своя собствен. Именно за това, когато го слушаме на запис изглежда твърде странно, трудно е да повярваме, че това е нашият собствен глас, просто мозъкът не е свикнал с него, вероятно няма и да свикне.

По-важното тук е друго - обкръжението и средата ти са такива, че те карат да се доказваш, непрекъснато да преследваш някакви цели, кои реални, кои изфабрикувани от нечий неудовлетворен ум. Имай предвид, че всеки път когато някой не е доволен от нещо в себе си, ще насочи жестокост за същата слабост към всички други. Също така знай, че твоите качества на се по-тъмна страна от всички "недостатъци", и изобщо защо говорим за недостатъци? Ако хората, с които общуваш те ценят, няма да те карат да ги усещаш, няма да ги осветяват по толкова груб и болезнен начин. Помисли за това...

Нали разделът е и за указания, затова е писал тук и защо при положение, че някой моли за съвет, веднага трябва да е пързалка? Точно на Нова година хората си правят равносметки и ако нещо ги тревожи, тревогата се засилва от това, че всички край тях са весели.

Потискането на мислите може да има обратен ефект, има експеримент, в който са казали на хората да не мислят за бяла мечка и накрая те мислели точно за това.

Нищо ти няма, съвсем нормален човек си.
Ако не са те приели от първия път, а искаш, ще продължиш да опитваш. Носът ти е създаден като част от теб, за да си гармоничен и завършен. на друг не би прилягал и няма никакво значение кълко сантиметра е или каквото там още си си втълпил.
По въпроса за провалите, покажи ми един човек, който не е преминавал през провали в нещо, което е искал и опитвал да постигне или получи...  По-важното е след някой неуспех да знаеш как ще продължиш напред.

Горе главата! Животът е прекрасен.

Темата беше в друг раздел!
Казвам си за всеки случай. Както предполагам си видяла съм дала достатъчно съвети на момчето и съм си дала мнението по въпроса. Всичко , за което е помолил е спазено.

Подраздел указания е пряко свързан с използването на форума, не с указания как човек да си живее живота.

Ще подходя с шега. На този свят се делим на хубави или умни. ( Аз съм от умните примерно). Ти обаче не пасваш на нито една от двете групи. Ако ще си от хубавите - вземи си карта за фитнес, марков анцунг, бмв на старо и си готов.
 
Ако ще си от умните - този резултат от Йелтс е смешен, а да не те приемат в Англия дето приемат всеки който е с над среден успех и може да тегли студентски заем - е трагично. Прочети, поучи и ще стане. Не е непостижимо...

Просто се определи накъде клониш и направи нещо.

Много от нас като тийнейджъри сме мислили са самоубийство но слава богу сме запазили здрав разум да не го правим. Да не се харесваш на тази възраст е част от израстването...

Как така си в Англия и тепърва кандидатстваш?  
Болни родителски амбиции?
Ако ти е писнало от всичко и от всички - стани доброволец - попътувай, събери си мислите и най-вече себе си.  
Ще се учудиш колко сме издръжливи хората... Ще се учудиш и как мъничките неща носят радост, каквато големите не могат. Носът и гласът ще са последното нещо, което някой ще оценява....
Клише е, защото е вярно - животът е пред теб. И от теб зависи как ще го изживееш.

https://www.azlyrics.com/lyrics/pearljam/jeremy.html

Не са амбиции,а комплекси.
Свикнали са да се държат така, вече неосъзнато го правят.Сигурна съм, че не ти мислят лошо и много те обичат,просто някои родителите по този начин - грешният, се опитват да амбицират децата си да постигнат повече, тоест все да са недоволни, дори и да си перфектен за да се стремиш към повече, но така без да искат само те смачкават

Честита нова година и дано е по-успешна и щастлива за всички!

Благодаря на всички за съветите и оказаната подкрепа!!!:blush:
Ще направя всичко възможно да се справя с проблемите и комплексите си:)
Честита Нова година на всички ви!!!!
Желая ви много щастие и късмет през новата година!!!!!!!

Спорт, спорт и пак спорт!
За другото - не знам, но за гласа - със сигурност е такъв, какъвто го чуваш на записа. Това е братче, но да не ти пука! Млад си още, ще загрубее малко още, спокойно!
Спорт и учение, и хич да не ти пука!

Здрасти!
Спри да живееш за хората! Както са казали по-горе, спорта е много добро лекарство за справяне с депресията и ниското самочувствие! Не можеш да се харесаш на всички, а и е трябва. Нужно е да се харесаш на себе си. Много е важно и родителите да не мачкат децата с прекалено високите си очаквания.
Намери твоето нещо и го прави с цялата си любов и страст, без да се стремиш да се харесаш на някого! Успех ти желая!

Намери това, което теб те влече, което на теб ти харесва и изобщо не слушай другите. "Ама в това няма хляб", "Не е престижно" и пр.  (ако случайно ги чуеш след избора си) - пропускай такива неща покрай ушите си. Имам примери за хора, които след подобни съвети, сега са по-зле, отколкото ако въобще не бяха се вслушвали.
Чуждото мнение знам колко може да боли (изживяла съм го), но съм сигурна, че постепенно ще намериш хора, които да те приемат какъвто си. Носът ти, гласът ти и прочие външни белези са неща, които са маловажни и правилните хора въобще няма да се вълнуват от тях.

Като цяло в гимназията е малко брутално,мен също доста са ме подигравали. След като влязох в университета обаче, видях че на никого не му пука за тези неща и се успокоих някак си. Имай малко търпение, с времето става по-добре. За родителите ти едва ли нещо ще се промени, шансът ти е да се отделиш от тях. Иначе ще намериш и приятели и работа, не се тревожи.
Но както казаха по-горе учи здраво, за да се развиваш. 4 от 9 точки са твърде малко, дори наполовина не са. Спортувай, но на първо място учи, много е важно, ама много!
Успех!

Това просто не може да не е пързалка

В Англия се кандидатства или от България, с българска диплома, или от Англия, но след изкарване на специални обучителни форми и набирането на така наречените A-levels. И в двата случая да се кандидатства с резултат 4 от IELTS е някакво недоразумение По-скоро според мен това 4 пресолява манджата в подигравката с аудиторията тук А ако написаното е истина и момчето наистина си вярва, че е дал всичко от себе си, то просто нещо му куца наистина. Да не говорим, че да си в Англия струва пари, кой ги плаща?


 

Мен ме приеха от 3тия път споко.

И аз съм за спорта, помага определено!

Това наистина е много полезно!

Ех, тези родители създаващи смачкатани, комплексирани деца в желанието си да ги "поправят".

Няма да повярваш, но по-голямата част от човечеството сме посредствени. Да, не всички знаем колко см. са ни носовете, но пък всички не харесваме гласовете си на запис. Но стига съм се шегувала

Виж сега, има неща, които разбираме като порастваме - те са част от съзряването и ако не се случат по една или друга причина изпадаме в състояния като твоето.

1. Никой не е съвършен. Ние също. И не е нужно да бъдем съвършени и да харесваме всичко в себе си. Нужно е да разберем кои са силните и хубавите ни страни и да се научим да се харесваме и обичаме донякъде.

2. Не всеки успява от първия път. Нужно обаче е да има в нас упорство. Да опитаме пак, упорито  и понякога инатливо да се подготвяме и опитваме отново.

3. Всичко което не харесваме в себе си можем да променим - как? С упорство. Не е нужно да прекаляваме, но трябва ежедневно да упорстваме да подобрим това което не ни допада и в характера ни и във външността ни, заобикалящия ни свят и т.н..

4. Родителите ни желаят най-доброто - но понякога правят огромни грешки. Тяхното мнение не е меродавно - нека намерим нашето мнение за света и нещата. Нека сами разберем кои сме, а не другите да ни казват.

С две думи - кой какво е казал и подиграл - НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. Опознай себе си.

Срещни се с психолог няколко пъти.
ЧЕТИ книги.
Намери си хоби, което ти е интересно.
Ако на работа не се вземаха посредствени хора - всички работни места щяха да са свободни

С две думи - вече си голям. Надскочи пубертета, когато не се харесваш и отхвърляш себе си. Започни да се опознаваш и разбираш кой си. Проучи се не с отхвърляне а с разбиране и харесване.

Причети тази книга - Тънкото изкуство да не ти пука книга от Марк Менсън

И после продължи с книги за себепознание и самочувствие. 

...

И от правопис!

Като тръгнем от ника, минем през мрънкането за анатомичните дадености и стигнем до жалбите на недооценен, звучиш на не повече от 13 години. Безпомощен, зависим. Ако беше на толкова, сигурно бих ти съчувствала, но на 19 (деветнадесет!!!) да обвиняваш родители, връстници, вселената за собствения мързел е доста тъпо. Не бил готов да почне работа, щото нямал самочувствие. Ти да видиш! Ами то самочувствие се изгражда с постижения, твоите какви са? Наистина ли си въобразяваш, че ако гласът ти е по-мъжествен, носът по-къс и ходеше по-изправен, ще е достатъчно да получиш уважение от околните? Мразел живота, искал да се самоубива... Я вземи си надскочи мързела и опитай да направиш нещо за себе си - спорт за фигура, четене за интелект, работа, за да не си зависим, пък то - самочувствието, току-виж те намерило.

Моето предложение е да се хване общак и да копае канавки. Което е три в едно: спорт, работа и наместване на чивиите. Щото бездействие и опити за самоанализ са много кофти комбинация.

Както е казал един бизнесмен: Имаме план. Нарича се "правене на неща". Хващаш нещо и правиш. Директор на водопад няма да станеш веднага след 12 клас, така че просто трябва да действаш. На хората не им пука. Повечето не те забелязват и няма да те коментират в главата си.

Преди време пак имаше един такива мрънкачи на 19, ма били кльощави, светът не ги обича...абе хора, мъже сте! що не вдигате тежести барем?

Разбирам!До някъде това е вярно,но понякога нещата не са толкова лесни и то за всеки.Не отричам,че имам мързел,както всеки един човек на тази планета,само че не съм чак толкова мързелив и не това е причината за моите чести депресивни състояния.Аз си и спортувам и уча и си имам занимания и цели в живота(естествено не съм чак такъв спортист или учен,но не съм и човек,който по цял ден абсолютно нищо не прави...)Проблемът обаче е,че цял живот с каквото и да се захвана все се намира някой,който да ме обезкуражи,като види с каквото там се занимавам и всеки път ми каже,че всъщност нищо не правя....То хубаво градивна критика,ама всеки път(нон-стоп) като се повтаря е напълно нормално да изгубя смисъл и воля,както и всеки друг на моето място.И в крайна сметка като от всякъде ми се казва,че за нищо не ставам и всичко правя грешно,как мога да почна работа като там не може да се греши,защото ще те уволнят и като знам,че може би ще бъда уволнен.Няма значение възраст,пол и т.н.,когато човек се чувства недооценен.Да!Самочувствието идва от успеха и работата,която си свършил,но и преди това трябва да го имаш,за да имаш смелостта да предприемеш следващата стъпка и увереността,която е ключът към получаването на нова работа, защото тя те прави по-убедителен в очите на другите,докато по-чувствителните и притеснителните ги отхвърлят моментално!!А НЕ ТРЯБВА ДА Е ТАКА!!!!Защото всички сме различни!!!Някои са по-смели,други-по-плахи и емоционални,но всички заслужаваме уважение и подкрепа!!!Независимо какви сме!
Но по-важният въпрос тук е ЗАЩО едните са по уверени и щастливи,а другите не?
Отговорът е не защото сами са си виновни,а защото едните са по обичани и ценени от другите.Докато на едните им се е казвало:"Браво;Справяш се;Продължавай;Не се предавай;Поне опита;Сега не успя,но не се отказвай!Следващият път ще се справиш;Ти си прекрасен/на...." и т.н.,другите са чували:"Ти си боклук;За нищо не ставаш...."или:"....Да,да...правиш ти...ТРЪНКИ!;Правиш,ама друг път..."и така това оставя белег за цял живот и е нормално да има такива като мен.Защото всичко около нас е енергия,било то положителна или негативна,и не зависи от нас в каква обстановка ще се родим!!И съответно,още от малък,всеки попива енергията,която се носи около него.И това си е наистина вярно защото преди години даже учени и експерти са направили експеримент с две еднакви цветя в саксии.И за двете се грижели еднакво,поливали ги по едно и също време,но разликата била там,че на едното са му говорили неща от сорта..:"Ах,какво хубаво цвете;колко бързо расте..." и то порастнало значително бързо и станало много красиво,докато на другото му викали:"Аман от това проклето растение;за нищо не става;няма ли най-после да порастне;до кога ще го поливам......" и то умряло на третия ден.Същото е и с хората.Затова трябва да бъдем ценени,за да сме уверени и да успеем,а не да ни мачкат и да трябва да се доказваме!Защото именно мачканите стават или злобни и завистливи,непонасящи чуждото щастие,или отчаяни и затворени в черупката си.После що били такива и що не се вземат в ръце...Еми защото нямат вяра в себе си и воля.За да се мотивира,човек трябва да чува и положителни неща за себе си.В противен случей се отчайва.
Когато някой е попаднал в дълбока дупка,трябва да му се спусне въже за да излезе,а не да го замерват с камъните,които още преди това са го уцелили и бутнали в нея!Въжето е надеждата и добрият комплимент,камъните са болезнената критика,а дупката е дълбоката депресия.
Аз много пъти съм попадал в такива дупки и с помощта на такива въжета съм се измъквал от тях,но винаги за кратко,защото в мига,в който се измъкна от едната,следващият камък ме уцелва и падам в следващата.......И така постоянно....
Може би ако не бяха тия камъни,всичко щеше да е наред и нямаше да имам тия проблеми...
Спомням си и за едно филмче със зелено същество на име "Grinch",което било много злобно и мразело целият свят,защото когато било малко всички му се подигравали и го критикували.Това също е напълно подходящ за темата пример..........
Относно носът,гласът и т.н..... Те са от естетическа гледна точка...Не ми е за това дали ще ме възприемат или не.Аз също съм срещал хора с такива недостатъци и не съм ги съдил по това и не ми е правило чак такова впечатление,но всички се стараем да изглеждаме и звучим добре.
Не казвам да имам глас като на някой Бог или да съм неземен красавец.Просто искам всичко да си ми е нормално,както при повечето хора и навярно като на всички,които четете това в момента.Щом повечето могат да имат приятни гласове,защо и аз да не мога?...Не искам много.Искам просто моя глас да е до толкова хубав,до колкото да може да се каже,че е приятен за ушите и да мога да си го харесвам аз самият(и докато говоря и-на запис.Дори и на записа да е различен-не ме интересува!Важното е да е що годе пак нормален и да ми харесва и независимо от това коя от двете версии чуват останалите-пак да съм спокоен че чуват един приятен и нормален звук,който пасва на визията на едно нормално 19-годишно момче!!)
Същото се отнася и за носът ми.Знам,че това не е най-важното,но наистина се надявам моят нос да е съразмерен с лицето ми.Да не дразни окото.Да е пропорционален.Това е!
Иначе всеки си е красив по свой си начин.Лицето е като една рисунка.Като една картина.Дали ще е детска рисунка или картина на велик художник-все е произведение на изкуството!Ако има обаче едно петно,ей така,случайно,дали от кафе или нещо друго,върху която и рисунка и картина да е пльокнато,то ще дразни страшно много!То просто не трябва да е там!Ще загрозява цялото изображение.Същото е и с лицата и шзлишъците по тях като големият нос,бенките,пъпките и все неща,с които хората воюват.Защото тези неща са като някакви дефекти,които могат да загрозят и най-красивото лице и да закрият неговият чар и блясък.
Затова се притеснявам.Не защото искам да съм много красив,а просто всичко да си ми е на мястото и по мярка.Това е.
Благодаря за вниманието и се извинявам за безкрайно-дългото съобщение.

Казах ти вече, на никой няма да му пука за гласа ти, носа ти и каквото там, ако просто копаеш канавки, това като първа стъпка.

Повечето хора се приемат и им става комфортно в живота чак към 35-40. Тогава разбираш, че на хората просто не им пука за теб толкова, колкото си въобразяваш.

Колкото до работа и уволнения или да не те взимат - свиквай, всички са така, отхвърлянето е норма в живота. Не ти се пише в никое досие.

Много хубаво си обяснил, без малко да се съглася с теб, но... ако беше на 13. На 19 човек може и трябва да поеме живота си в собствените ръце. Не казвам, че ще е лесно, разбира се, че е по-добре да тръгне с красива визия и високо самочувствие, но каквото - такова. Хващай се на работа, там никой не ти знае комплексите и се постарай да докажеш, че преди грешно са те оценявали. Колкото и добре да се аргументираш, това не са нищо повече от оправдания. Мъж си, здрав си, млад си, навсякъде търсят работници, докажи, че можеш. На себе си. Започни сам да се уважаваш.

Авторе, разбирам те и съм донякъде съгласна, но ако продължаваш така влизаш в порочен кръг, от който само ти можеш да излезеш със собствени усилия. Волята и мотивацията трябва да ги търсиш вътре в себе си, намирайки смисъл в резултата. Няма как да накараш вашите да почнат да те хвалят, но можеш да накараш себе си да изградиш нещо полезно, от което да се гордееш и ако е наистина добро, няма как да не си получиш признанието.
На работа също се греши, не уволняват за всяка грешка, споко. Това, което знам със сигурност е, че на работа взимат не толкова перфектни работници, а такива които имат огромното желание да се научат и да се развиват в тази работа. Аз съм на 23, в момента ще почвам 3тата си работа, все още не съм от най-опитните, но точно затова ме взеха - защото имам голямото желание да работя там и да се развивам.

Авторе, напълно те разбирам, но това не ти помага по никакъв начин.
И ти трябва да разбереш нещо: всички обитаваме горе-долу една и съща среда, всички сме подложени горе-долу на едни и същи удари. Но хората реагират различно на ударите. Някои се мобилизират и се изправят, когато ги повалят, а други се свиват в черупката си и страдат. До голяма степен ти избираш от кои да бъдеш.
Докато си дете, зависиш от родителите си. Да, родителите могат да нанесат големи травми. Но един възрастен човек може да се справи с повечето от тях. Родителите се обвиняват до време. После ти сам държиш съдбата си в собствените си ръце.

Спри да отделяш толкова време да се самоанализираш и да се вглеждаш в себе си, а вложи усилията си в някаква дейност. Хвани се на работа. Има неквалифицирани видове труд, където никой не те пита колко ти е дълъг носът, какъв ти е гласът и колко си изкарал от IELTS. Ако си в Англия, няма начин да не се търсят работници в строителството и в селското стопанство.

Това не е срамно. Много млади хора си изкарват прехраната така, докато си организират живота. Хем ще печелиш някакви пари, хем ще натрупаш самостоятелност и самочувствие, а ще ти се повишат и уменията да се организираш, хем няма да имаш време да мислиш за глупости.

Постигането на всяка една цел изисква планиране и изпълнение стъпка по стъпка. И да не се отказваш.

Не разбрах какво всъщност правиш в Англия. Явно не учиш. Кой ти покрива разходите?

Дишай, дишай и отново дишай!
Бях и аз на твоето дреже преди някакви годинки и днес съм много щастлива, че не си отнех живота.
Израстнах и аз в семейство с много напрежение и натиск, но според тях, това е било обучение да се боря с нещата в живота.. Пъъъълни глупости!
4ка айелтс не е нисък резултат и сто про има университети, които ще те приемат, но един съвет - бягай надалече от вашите!!!
Концентрирай се върху себе си и преви нещата, които те правят по-щастлив - чети, рисувай, започни нов спорт или каквото и да е, което жегва пламъка в теб.
Не търси какво е нормално, защото нищо не е. Всеки е индивидуален човек и всички сме различни.
А що до гласа на запис, никой не си го харесва Миналата седмица се запознах с един озвучител на детски филмчета, който може да прави сумати гласове, но знаеш ли какво ми каза той - също не си харесва гласа, така че това е съвсем окей.

Истинската себеобич започва, когато откриеш предимства в недостатъците си. Голям нос? Казват, че е и голямо друго нещо От стари римски времена, най-уважаваните мъже са били с големи носове, даже има фестивал по темата в Италия, със състезание за най-голям нос.

Има толкова много в този свят, което не си видял и много прекрасни неща, за които да живееш. Просто се вслушвай в себе си кое те прави щастлив и бягай към него! Лесна, проста и изпитана рецепта!

Всички тук вярваме в теб и те подкрепяме!!!

И на мен точно тази част, с оценката от сертификатния изпит и рипането срещу съвсем реалистичното виждане на родителите, че с нея няма да го приемат, ми дойде горница. Не че нямаше и други, но това определено бе много необмислено.
А, и носът и сантиметърът ми идват в повече.
...
Иначе за хора с аналогични реални проблеми лично аз препоръчвам горещо трудотерапията - заетото време с полезни дейности отнема времето за глупости, изгражда личността и дава шансове за самостоятелност и изграждане на по-реално себеусещане.

Вай, ми то на никой не му се занимава, ма на - налага се. Ей ни, на - живи сме, въпреки всичко! Има надежда, значи, и ти да оцелееш.

Почти съм сигурна, че с 4 от 9 няма да го вземат никъде. Не е достатъчо. Минимум 6 се иска в лесните специалности, да не говорим за нещо наистина смислено да се учи...от 7 нагоре му трябва. Иначе всичко друго е изказано преди мен. Успех!

Авторе, голям мрънчо си. Стегни се. Никой не харесва мрънкащите. Искаш хората да те преценяват по успехите ти - постигни нещо.
Извинявай, но се държиш като 8-годишния ми син. 4-годишната ми дъщеря обаче не е такова мрънкало.
Нос, коса, очи, вежди - все тая. Можеш ли станеш по-висок? Или по-нисък? Тези критики от самия теб с какво ти помагат?
Започни работа, изнеси се на квартира, плати 2-3-5 сметки от собствено изкараните ти пари! Виж го тоя живот как е, що е. Е, гаден е. И за всички е така. Просто с различни неща. И започни да се забавляваш. Всеки има недостатъци. Това не са списанията и видео клиповете, които гледаш на Джъстин Бийпър. Това са хора, от живота.
Айде, горе главата и малко по-отговорно!

Какви са тези глупости от 19 годишен младеж!Това ,че никъде не са те приели да учиш си е твой неуспех,какво искаш да те похвалят ли?
Стягай се учи,работи  и ще има за какво да те хвалят.Външността е такава,каквато е-подобрение с добра лична хигиена,спорт за стегнато тяло и по-хубави дрешки.Като си повишиш общата култура и можеш да водиш разумен и интересен разговор,никой няма да ти мери носа./Справка Сирано дьо Бержерак/

Ясен ми е младежът, 19-годишен милениъл, който иска да получава медали за това, че е завършил на последно място.

Поздравления за смелостта да споделиш за проблемите си.Това означава, че търсиш решение и се бориш.
Самия факт, че си написал толкова дълга пуликация си е усилие. Определено се бориш с проблемите си и търсиш решение.

Според мен на първо място е необходимо да се промени средата ти.Намери начин да я промениш, за да може да си събереш мислите и разбери какво ти искаш от живота си.
Когато знаеш какво искаш от живота си и работиш в тази посока, твоята самооценка и увереност, ще се повишат.

Един от естествените начини да повишиш своята увереност е спорта.
Спорта помага както за укрепване на тялота, така и на психиката.
Мисля, че това е добър вариант за начало.

Ако имаш някакви въпроси, може да ми пишеш.
Ще се радвам , ако мога да ти помогна.

Аз се шокирах. 4ка на Йелтс било добре. Това значи, че не разбираш езика, ако случайно е истина тая тема и го мислиш, човече, запиши се на курсове, 4 band на Ielts си е провал https://takeielts.britishcouncil.org/find-out-about-results/unde … your-ielts-scores
Това е реалността. Като това е резултата, се хващаш да учиш, не да се жалваш.

.........
Какво е "МИЛЕНИЪЛ"??????

Не е милениъл, а е Gen Z. Аз съм ранен милениъл.

Човекът си е чист късен милениъл, едвам се е класирал, но все пак. Нали са родените от 1981 до 2001.

Звучи повече като GenZ.