Не издържам вече на поведението му...

мога само да ти кажа - стискай зъби!!!!

от предната ти тема за агресията ми стана много мила, ама сега вече съвсем!!!! няма как - не си единствената, нито първата, нито последната!!! 

колкото до второто - нали знаеш <малки деца - мали проблеми, големи деца - големи проблеми>, така че няма за какво да чакате!!!

УСПЕХ и МНООООООООГО ТЪРПЕНИЕ!!! 

stelt, благодаря за милите думи! Точно в момента имах нужда от тях.
 

Предлагам ти да пробвате по същия начин както направихте Калоян 

Явно имате нужда от почивка един от друг с малкия. Има ли начин? Опитай се по-малко да му се налагш за някой неща - като не му се ляга - остави го пред ТВ няколко вечери и го мори повече през деня. За други като бой - бъди безпрекословна - не го удряй, просто го хвани така че той да не може да удря.

Успех

  Трудна работа. Май игнорирането на лошото поведение води до най-добри резултати, на детето не му е интересно да се тръшка, противи и отговаря, ако не предизвиква внимание с това, но пък не е лесно да се правиш, 4е не ти дреме ...
Успех!

какво да ти кажа, май при всички е така....
трябва да си намериш някакъв отдушник, някъде да изливаш отрицателната емоция, за да не товариш с нея съпруга си

Успокоявай се с това, че това поведение е етап от растежа на детето и ще премине. Знам колко е трудно и изнервящо, много добре те разбирам и за това, че си го изкарваш на мъжа  после. Обясни му, как се чустваш за да не остане с усещането че това е лично отношение. Ще премина, имай търпение и гледай по ведро на нещата. 

Ами много добре те разбирам, е не бием никого, но тръшкането ни е втора природа, направо след един прекаран ден незнам къде се намирам. Истината е че малко почивка върши работа, ако има кой да те отмени поне за един ден, на другия нещата няма да ти се виждат толкова черни.
И аз май си го изкарвам на мъжо, дето все е на работа, и не вижда какво прави синът му като го няма, но гледам да си напомням, че той не е виновен, и му казвам, че просто ми е трудно в момента, но ще се справим.
А за второто, какво по хубаво, може и малкия да се успокои, като види, че вече има и друго човече в къщата.

Миналото лято Алина(1г10м) беше абсолютно същата. Напълно те разбирам и ти съчувствам. При нас помогна едно голямо мое усилие да не се ядосвам и да не проявявам агресия, никаква и само мили думи и жестове. Също така вместо да седим на едно място - площадка с деца, правихме големи разходки с много разговори (аз задавам въпроса си така че тя да отговаря "да", понеже не говореше особено тогава). Това я изморяваше и заспиваше по-лесно. А заспиването.. просто я оставих сама да легне и да заспи,когато тя пожелае. Тя ставаше, разхождаше се... и най-накрая лягаше и заспиваше...... като през това време аз също лягах и често заспивах също

За преминаване, знам че ще премине, но е влудяващо. Никола изпада в истерия, ляга на земята и започва да рита и тръшка. Вчера без малко да си направи и цицина на челото. Добре че тъщата идва през деня да го гледа, та "тормоза" е само рано сутрин и вечер.
Накой няма ли инфо на какво се дължи това и коя е правилната реакция?

Подкрепям напълно!
А за посягането на други деца-имай търпение,това са периоди,ще отминат,но не преставай да му обясняваш,че когато удря,другите ги боли-колкото и да се прави,че не чува,бъди съгурна,че разбира идеално.Дъщеря ми в момента е в такава кофти фаза-за втори път вече...

Моята принцеса Александра е копие на това, което описахте всички - единственото, което помага и имаме малък напредък е непрестанно да й се отвлича с нещо друго вниманието, в никакъв случай да не се подхожда с агресия към нея, защото тя самата става още по - агресивна, но в същото време да не се говори непрекъснато на детето как трябва да е добро, да не удря, да не се тръшка и т.н., защото му става фикс идея и прави на пук. Когато изпадне в истерия или удря се оправяме като й се отвлече вниманието, а след като се успокои ясно й обяснявам, че това не е правилно.В същото време е добре да се избягват кратки заповедни форми, тъй като в тази възраст децата искат вече да са самостоятелни, но са несигурни - затова този период се обяснява като защитна реакция на децата. . Удрят за всеки случай - да не им вземат играчките или да не им развалят формичката в пясъка. Инатят се, защото мислат че са пораснали и могат да решават сами /тъй като могат сами да вървят, нямат памперс и биберон като бебетата и т.н./. На нас като родители ни остава да сме търпеливи и да не показваме пред детето, че в крайна сметка при проблем се стига до крясъци или шамарчета, защото те ще предпочетат краткия път и няма да опитват първо с добро, а направо ще прилагат агресия за бързо справяне със ситуацията....
Май стана малко объркано , но съм "новак" във форумите и моля за извинение  

Забелязал съм, че ако никола не си легне до 21:30 става още по-нервен (то има ли на къде повече ), спи неспокойно и твърде често се буди "кисел"  .

Когато Александра тръгна на детска ясла, вечерта думите на сестрата бяха "спокойно, половината деца са набити, аз цялата съм оскубана, но дъщеря ви е добре." Може би тога прекалихме с натякванеот, че никой никога не се удря, та сега си носим последствията през първи клас, но това е друга тема. Идеята ми е, че явно всяко дете преминава през такъв етап. Не знам на какво се дължи и изобщо може ли да се избегне. Аз също неведнъж съм искал да "избягам" някъде сам, особено след като съпругата ми е била седмица в командировка.

Може да си "новак", но това което си написала е много смислено. Чак ме е яд, че не мога така ясно да дефинирам мисълта си.
Мисля, че си повече от права

От обяснения относно удрянето устата ме боли-не помагат, ама изобщо  
Май наистина най-добрата тактика за всяко тръшкане, удряне и прочее е да се отвлича вниманието-майка ми все това ми повтаря, но тя е с него за 30 мин. на ден. И аз мога да имам търпение за толкова  
Май просто съм бая изморена и търпението ми, което преди беше доста повече се е поизчерпало.
Преди свекърва ми го взимаше за събота или неделя и в повечето случаи преспиваше там, но от март вече почти не ходи там, тъй като са в ремонт, а и не идват почти да го виждат сега  
Майка ми и баща ми го взимат вечер за по половин час, но къде ти да си починеш за толкова, аз само едната стая не мога да оправя за толкова време.
Надявам се на морето да си почина малко, макар че ще сме с него, та не знам  

За лягането и изморяването....Калоян е постоянно навън, когато не спи. Търчи и играе до късно, изморява се доста, според мен.
Почти не мога да го прибера преди 20:30.
Просто според мен неискането да ляга е част от голямото НЕ  

  благодаря klisurov .Не че е по темата, но наистина някак си ми беше неудобно да се вклучвам в дискусията на "врелите и кипелите" във форума. вече ще съм по- спокойна

Има доста предположения на какво се дължи това. Основното е, че децата така изразяват емоциите си. При нас вече овладели се възрастни /повечето поне/ се изразява в спектъра от удряне, викане и тръшкане на врати до.... главобол.

Най-правилния начин е да не се обръща внимание. Така наречения 'игнор'.

Дъщеря ми започна да си удря главата в пода, когато беше на 8 месеца. Сега е на повече от 2 години и мина през главата в пода, главата в стените, удари с ръце по главата /това продължи най-дълго, защото баща й се ужасяваше/, тръшкане по пода, търкаляне по пода... Още се проявява от време на време. Аз излизам от стаята, в която става преставлението и съответно при подобни прояви НИКОГА не става на нейното.

Звучи ми много познато. Синът ми е същия. Може би е малко по-голям от твоето дете и може би разбира малко повече, като му се обяснява. Ако имаш нерви да го правиш. Защото като си прекарала един изнервящ ден с него вкъщи (или навън, все тая) накрая вечерта ми идва понякога да се заключа в банята и да не изляза от там доста време.

В общи линии съм забелязала, че най-големите проблеми обикновено стават когато му се спи. Затова ако имам нерви, с приближаването на времето за сън организирам по-кротки игри - сядам при него на пода и строим нещо с кубчета, търкаляме колички и т.н. Понякога четем книжки. С две думи "гледам да поуспокоя топката".  Навремето още като беше много малко бебе една мама на по-голямо детенце беше дала съвет за прибирането от разходка - не да му кажеш "Хайде да се прибираме", а да му кажеш "Я да видим сега, можеш ли да качиш стълбите сам". Е, и моето и твоето дете (предполагам) отдавна могат да качват стълбите сами, но важен е принципа. Винаги когато видя, че не иска да се прибира се опитвам да измисля нещо интересно, с което да го прилъжа, понякога купуваме нещо, което трябва да се прибере вкъщи и така си и оставаме горе, или са му много мръсни ръцете и му казвам "Я да ми покажеш как може да се измиеш сам" и всякакви подобни отвличащи вниманието, интересни за правене глупости. Резултат не винаги има и ми се случва понякога да се прибирам с ревящо, ритащо дете в ръце плюс торба с играчки и колело например.

Том и Джери са ми първи помощници, ако имам нещо спешно за вършене. Иначе като цяло, цялата домакинска работа я върша като спи. През седмицата ходя на работа, така че правенето на вечеря и самото похапване остават за след 22.00, което си е доста уморително, но по-малко изнервящо от разправиите с него - "Не пипай там", "Остави това", "Не отваряй печката", "Не изключвай пералнята" и прочие.

Лягането вечер в повечето дни не е проблем, но е резултат от дълга и уморителна "дресировка". Доскоро доста често почваше да плаче, когато го понеса към другата стая. Но постепенно докато го преобличам и говоря, че навън е тъмно и всички деца вече са заспали изброявайки поименно всички деца от яслата и квартала, за които се сетя плача поспира и започвам с убежденията, че Ники си има негово легло и не може да спи при мама. И ако много, ама много иска, може да дойде при мен, като стане светло навън. Това някакси го успокоява, но не изключва чат-пат и десетократното излизане от леглото и появяването на една бодра свежа муцунка на вратата на хола.

За удрянето и аз приемам съвети, защото за мен е неразрешен проблем все още. И ако вече схваща, че не може да удря по-малките деца, то нищо не го спира да налита на по-големите, на мен и на баща си. Иначе е съвсем наясно, че не е хубаво да удряш, но какво от това.

Всички тези неща вършат работа при моето дете и са плод на проби и грешки, и на съвети на мами от форума. Но все трябва да има нещо, което да върши работа и при твоето дете  

Съжалявам, че стана толкова дълго и объркано, но го писах на части, открадвайки по някоя и друга минута от работното време.

Пробвала ли си вечер педи лягане с четенето на книжки? Ние имаме ритуал, които спасява положението. Значи ляга се в леглото с хубава книжка с много картинки - любима му е Мечо Пух и Цар Лъв. Около 20 тина минути се разглежда книжка - къде чета, къде разказвам по картинки, къде той ми разказва по картинки 
После на Мечо Пух му се доспива, слагаме книжката под възглавницата и почваме да го приспиваме - Мечо Пух де 
И така. Заедно с Мечо заспива и Митко.

Преди около 2 седмици сина ми изкара вирус с температура и през този период всичко му се позволяваше. Но това беше огромна грешка - сега не можем да познаем детето си. Имам претенции,че съм страшно търпелива към Тодор, но ми се случи 2-3 пъти да се разкрещя като абсолютна истеричка  . Постоянно крещи, блъска, изпада в нервни кризи като не стане на неговото. С баща му обмислихме въпроса и решихме и да прилагаме следната стратегия- вкъщи го оставяме да се тръшка докато му мине ( 5-10 мин и после идва и иска да го гушна). Е, трябва да се въоръжиш с търпение Когато истерията протича навън, просто го вземам на ръце и без грам колебание  налагам мнението си- прибираме се. Той крещи, удря- ужас . А аз просто си вървя привидно спокойно, но непоколебимо и най-важното - не обръщам внимание на ужасените  минувачи!
Повярвай ми- вече има ефект!!!
Успех и на теб 

Това все едно аз съм го писала 
По 30 мин. обяснявам, че еди-кой-си(неговите приятелчета или братовчеди) си имат легла, в които спят, че навън е тъмно, че всички спят и т.н.
Тези номера нимават много рядко, или поне минаваха. Сега само крещи: "Искам отатъка" (демек в другата стая) и нищо не помага. 
И врно цъфва на врата доста пъти 

Знаеш ли, че този ритуал го зарязахме- с четенето. Не знам защо 
Май е било голяма грешка. Още днес ще му купя нова книжка 

Мои братовчеди живеят в Австралия. И двете семейства имат и малки деца. Твърдят, че там боят е забранен, ако те видят да биеш детето си, могат да ти отнемат родителските права. Обясниха ми, че там е нормална картинка детето да се тръшка по пода (особено в магазин за детски играчки), а родителите да седят отсрани и да не им обръщат внимание. Мисля, че това определено помага, лошото е, че тук все ще се намери някой да ти "помогне" и в крайна сметка все има кой да обърне внимание на детето, което е и целта му - да се "впечатлиш" и да направиш това което то иска. А като не може да каже какво е то, кошмара е пълен.

Да се научиш да не обръщаш внимание на минувачи и прочие, според мен е първата стъпка към разрешаване на проблема.

В общи линии с тръшкането и аз процедирам така. Още една хитрина - мисля че беше yanita майката, която я сподели. Като реве дълго и напоително и най-вече на инат, му казвам, че съм много уморена и той ако иска, разбира се, може да си плаче в неговата стая колкото му душа поиска, и като престане, може да заповяда пак при нас. Това докато го водя към неговата стая. Действа просто безотказно. Особено първия път, баща му каза, че направо съм му скрила шапката на детето

"Просто според мен неискането да ляга е част от голямото НЕ  " - да, и аз така съм чела, че инатът при децата е техния начин да покажат характера си, като се опитват да наложат своето мнение на родителите си
като правим така, че да изглежда "че става на тяхното", им отвличаме вниманието и ги караме да се чувстват самостоятелни личности в собствените им очи

Ами, той никак не е лишен от гушкания и мили думи. Просто децата са различни.
На гушкането (в такива моменти) отвръща с още по-лошо поведение.

 
Съгласна съм, че е така. Ама аз много мразя да съм обект на внимание и да ме гледат. Даже понякога, за да не ми гледат сеира нахални баби, го взимам и правя това, което не смятам, че е правилно. 
Ох...м/у другото прочетеното до сега много ми помага, момичета.
Дано успея да се поуча от съветите.
Най-вече да не му обръщам внимание, да съм повече търпелива и да не си изпускам нервите.
Преди хич не ги изпусках, ама напоследък...  Ама хич не се харесвам така:oops:

Eто това е много важно. Сетра ми живее в Австрия, там също е напълно нормално, когато дете реве и се тръшка по улиците и никой на обръща внимание. А аз тук с промитият си мозък относно впечатлението, което правим на хората, умирам от срам, когато малкият крещи и ляга по улиците. И винаги ще се намери някой, който да ни гледа с детето като циркови мечки, а има и такива, които ме съветват какво трябва да направя . А децата много лесно усещат, когато родителите им се притесняват и веднага се възползват и пак и пак. Така че проблема не е само в детето, а и в начина, по който реагираме ние.

Явно всички родители сме имали горчивия опит с "милата" непозната  , която задължително ще попита- "Ама защо така плаче това малко детенце" и после веднага ще се обърне и ще обясни на съседката как днешните родители за нищо не ги бива
А едно време как били гледани децата...

Една мама тук (за съжаление не си спомням коя ) беше писала, че детето и се разтръшкало в някакъв магазин и тя толкова не му обърнала внимание, че накрая продавачката попитала "Извинете, това дете ваше ли е?"  

Това е от книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън, който е детски психолог.

Как да реагираме на истеричните кризи
Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.
Ако пък загубите самообладание и също се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето. То вече ще знае, че може да получи от вас каквото иска и когато иска с някоя хубава истерична криза. Не се старайте да вразумявате разярено дете или да го разсейвате с думи. В такъв момент то представлява буря от емоции. Не е в състояние да слуша езика на разума или на логиката. И в никакъв случай не се опитвайте да възпрете яростта му, като го заплашвате с бой. Нали сте чували родители да казват на истеризиращо дете: „Престани или скоро ще разбереш защо ревеш." Все едно да гасиш огъня с бензин.
Е, как тогава да постъпите, когато детето ви изпадне в истерична криза? Това, което е необходимо да му внушите е, че гневът му може и да е неизбежен, но няма да го доведе доникъде. Но как да го сторите? Просто го оставете само да изживее яростта си. Всяка майка трябва да намери начин да направи това. Бихте могли да стоите безмълвно и да изчакате кризата да отшуми от само себе си. Или ще предпочетете да говорите и да кажете: „Знам, че си недоволен и бесен, но иди в стаята си й стой там, докато се успокоиш. Когато свършиш, ще ти покажа нещо хубаво." Или пък строго ще му наредите: „Марш в стаята си." Вие сами трябва да откриете метода, който най-добре ви приляга, и да го използвате. Преди всичко обаче, опитайте се да помогнете на детето си да запази достойнството си, като му предложите, стига да е възможно, елегантен начин за излизане от задънената улица.
Да кажем няколко думи и за истериите в присъствие на приятели, роднини или на пазара. И в този случай използвайте антикризисните техники, но знайте, че имате срещу си нов противник, който може да се намеси и да ви попречи да намерите разумното решение - публиката. Ето тогава изскача чудовището: „Какво ще си помислят хората?" Ако присъстващите не познават детската психология, те несъмнено ще си помислят, че грешите, че просто трябва да дръпнете на детето един хубав пердах и да сложите край на кризата. Е, и какво от това? За какво отглеждате детето си - за да направите от него здраво и щастливо същество, или за да угодите на съседите си?

От опита ми покрай големия се научих да не обръщам внимание на изблиците му. И понеже съм доста нервна се опитвам да се "изключа" за да не се ядосвам. Като започне да се тръшка просто започвам да гледам на другата страна и се опитвам да не мисля за него като чакам да дойде сам при мен. Като започнем да се приспиваме затварям всички стаи и лягам на спалнята. Мартин става, обикаля, тропа по вратата на хола където са баща му и батко му и като види че не му отварят се тръшка малко и се връща при мен. Аз си леж кротко на спалнята и от време на време само го викам да дойде. Като му писне идва и си ляга, върти се малко и заспива. Гадното е че приспиването ни отнема по час-два, но се опитвам да съм спокойна и да си мисля че най-важното е не да стана да чистя или да готвя а да си гледам детето.

това тук важи с пьлна сила също,и преди съм казвала че съм спирала трафика пред голям магазин заради на Ния тръшкането..и не само -в ресторант, на паркинг, на гости се е случвало..най-мразя като е в библиотека или книжарница че хич не ми е забавно да тревожа народа около мен,но и там се  е случвало; продължава макс.до минута,и на тях не им е удобно да лежат по земята:П
за лягането вечер-помага определено ако има ритуал,предидимост и едно и съшо нешо ден след ден,децата обичат еднаквост,създава им усещане за сигурност..

naty_sk:  благодаря ти, много полезно инфо  

buni: "А аз тук с промитият си мозък относно впечатлението, което правим на хората, умирам от срам, когато малкият крещи и ляга по улиците. И винаги ще се намери някой, който да ни гледа с детето като циркови мечки, а има и такива, които ме съветват какво трябва да направя ..."
И аз така. Не че се страхувам толкова какво впечателние правя, колкото много мразя да съм обект на наблюдение, мразя да съм център на внимание в такива случаи.
Иначе на маса с приятели може да съм център на внимание с удоволствие

 

Момичета, искам да ви кажа, че като прочетох тея неща, които пишете, много се успокоих.
Бях се изнервила много, една единствена мисъл ми се въртеше из главата: "Не издържам, ще се пръсна, не мога повече..."
Днес прилагам цял ден нещата, които ме посъветвахте да правя  Е, не всички, но тези, които смятам за полезни.
Действат, бре 
Е, не винаги, но като цяло се чувствам къде-къде по-добре.

Вчера вечерта, като писах тази тема, си мислех: Винаги съм имала чувството, че се оправям с децата, че съм добра майка...А с един инат, тръшкане и Овнешки характер не мога да се преборя и се оставям така да ме повали психически...
И заявих на мъжа ми, че не искам второ дете 
Е, нещата днес изглеждат по-ралзлично, де...

сигурно тук във форума има много идеи за книги за възпитанието, но искам много горещо да ти препоръчам една книга - <мъдрата обич> на марта и уилям пийпър. книгата е точно това, от което казваш че иамш нужда - зарежда с енергия, макар че не е много лесна за четене. не знам дали има още издаване, но помня че беше на ИК <ciela>

Аз продължавам да повтарям, че това е период. Малкия е на година и 8 месеца. Кака му беше същото диване- едно след друго. Беля, рев, беля...Реве за всичко, само като му кажа "Не" и се тръшва, по градинките полудявам, особено в тази жега, търча, обяснявам, забранявам, радвам му се....най-много го обичам като спи. Та, децата побъркват родителите си до 4-годишна възраст, малко преди или след това. Кака му е на 4 и половина и е съвсем различна от преди няколко месеца...

Търпение, това е... не е лесно, психиатрично е понякога, но спокойствие до колкото е възможно е решението!

Тъй като и Иван е в групата на "детските пубери" - тръшкане, удряне, ритане, хвърляне, крясъци, истерии и целия спектър от настроения, няма да ви разказвам нашето ежедневие. Вие сте го преживели, преживявате в момента или ви предстои да разберете за какво става дума. Има и късметлии, на които им се разминава, ние не сме от тях.

Ще си позволя да разкажа случка, която повече НЕ се повтори. Действието се развива на кварталната градинка. След двучасова игра с най-добрия му приятел Ники, изневиделица Иван намери камък (не беше малък камък) и съвсем умишлено удари Ники по главата. За щастие, нямаше рани и кръв, но детето си изкара акъла,  рев  и прочие. Хванах Иван за ръката, накарах го да съберем играчките (не че ми помогна) и си тръгнахме. НО на път към дома минах покрай магазините и павильончетата, от които купуваме бонбони, Зрънчо, сокчета и т.н. Естествено на всяко се почваше дърпане и викане, но аз повтарях: "Понеже удари Ники по главата с камък, днес нищо няма да ти купя." И колкото познати видях на всеки разказах: "Представяш ли си, моля ти се, Иван така и така..." През целия път виновника вървя с наведена глава и нацупена физиономия, но не си позволи да каже и дума. Като се прибрахме вкъщи Мълчаливо (от моя страна) се нахранихме, измихме и облякохме за сън. Той се опита да се поглези на баща си, не искаше да ляга с мене, дърпане, рев, но бащата беше железен: " Тази вечер нямаш право да избираш с кой да си легнеш, слушай майка си." Иван също се беше уплашил от постъпката си и рева в леглото половин час без почивка. Умори се и заспа накрая.
Не съм му крещяла, нито ударила на свой ред.
Аз обикновено гледам да съм около него, да пазя другите деца - удря ги, хвърля пясък, дърпа играчки - "нормалните" неща, но за зла участ този път го изтървах.
Добре, че с майката на Ники сме приятелки и е разбран човек. Не ме хвана за гушата.
Сега продължаваме да излизаме заедно и двамата си играят, както винаги. 
 

Малко хора биха проявили разбиране, като майката на Ники,  а и твоят подход сташно ми допада.  Поздравявам и двете ви

Emiliika   Евала за подхода ти и реакцията.
 аз сигурно бих откачила, бих му се карала и прочее  И Калоян един път хвърли камък по едно дете, но не го улучи 
И той си има едно причтелче, което направо обожава-всеки ден сме заедно. та същото причтелче (Стефан) преди беше нон стоп надран, главно около очите Но с майка му, и цялото им семейство, така сме се сприятелили, че няма проблем с отношенията.

Сега вече е на етап, че не посяга на приятелите си, само на непознати деца 

Ааа, значи ако сега направим още едно, тъкмо когато Калоян излезе от пубера си, онова другото ще влезе, а?  Или може да имам малко почивка, да глътна въздух и да събера сили 

Само пак да кажа: Тея дни прилагам успешно методите на игнориране и необръщане на внимание при тръшкане.
Освен, че има ефект, съм станала къде-къде по-спокойна и това със сигурност се отразява добре и на детето.
Освен това вече не му забранявам някои неща-например днес се събу бос в парка, на площадката.
Оставих го така за малко, после тихо го обух.
Казвам колкото се може по-рядко НЕ. По-скоро премълчавам, после си правя каквото смятам, че трябва, без да казвам: "така не може"; и м/у другото така ме слуша доста повече и е доста по-спокоен.

Аз нямам много опит с подобно поведение, но все пак нещичко - опитвала ли си да го хвалиш по-така като направи нещо, което си го помолила или ей така по негова инициатива. Поощрението при нас винаги е играело голяма роля. Аз често казвам браво. Вечер като се приспиваме си имаме няколко песни само за приспиване + книжки с картинки. Освен това като стане сънлива, правя кратък разбор на деня и и казвам "благодаря, че беше добро дете днес и направи това и това(ако е научила нещо ново или ми е помогнала или е нарисувала нещо .....)поводи все ще се намерят. То милото заспива щастливо и знае какво се цени . Успех и дано да ви мине скоро лошият период.

О,да, много го хвалим.
Напоследък го отучваме от памперса, вече 2 седмици е само с гащи (с изключение когато спи) но рядко си казва. Като си каже, или просто като го изпишкам, пада едно "Бравооооо" и т.н. 
Пък като си каже, че има аки и се изака, бива мнооооого мноооооого хвален