Какво е любовта според вас

В стила на - ще разбереш като пораснеш, ще ти кажа, че ще разбереш, като я срещнеш. После ще има въпрос бременна ли съм. После ще питаш как да разбера кога започва раждането. Но пак ще разбереш, когато дойде. После ще папкате, спинкате, акате, после ще вдигате температура и така до края на света.
Никого не съм питала за тези неща. Те се усещат, не се виждат и разказват.

На колко години си? Какво е за теб любов?

Четенето на розАви романчета не води до нищо добро.

Временно явление.
После нещата улягат, и ти трябва да осъзнаеш дали той е ТОЙ, или да продължиш напред.
Междувременно, ако това е той, любовта се е превърнала в нещо повече.

Любов е когато виждаш красота във всичко..

Любовта е кат' копейка,
Дрънне, звънне и офейка.

Любовта е ограничено във времето явление, което да ти помогне да си затвориш очите за някои недостатъци на отсрещния и да ги приемеш. Ако има взаимност, той ще направи същото. Ще си паснете, ще си живуркате, а когато любовта изчезне (доста бързо става) вече ще сте се нагодили един към друг и ще живеете живота си заедно. Демек - любовта е първоначалната спойка, която да ви задържи заедно, докато се появят по-важни неща, които ще ви държат заедно занапред.

Любовта е, когато всеки от двамата "оставя на масата" нематериални неща. Това изгражда връзка между Вас. Когато някой от двамата (или и двамата) започнат да слагат на масата материални неща, тогава любовта (и връзката, която имате) се превръща в бартерна сделка.

За мен, това е влюбването.То те държи на "нокти" и предизвиква трепети в стомаха.
Любовта е доста по-различно чувство, осъзнато, поддържано, търсено, подхранвано....Любов е, когато се радваш на усмивката на другия, когато страдаш, когато него го боли, когато не можеш да си представиш живота без него, когато нямаш търпение да чуеш гласа му, когато ти липсва докосването на ръцете му, дори да сте били заедно само преди час.....
Установявам, с голяма доза съжаление, че много малко хора изпитват и са преживели истинска любов.Повечето се плъзгат по повърхността на чувствата и като поутихнат трепетите, хукват да търсят следващата "любов".

Любовта не е споделено състояние. Това е първата грешка на мнозина, да не кажа всички, както е видно и от коментарите дотук.
Тя е чувство, даване и мяра за живота.
Да, две любови могат да се срещнат, но това се случва изключително рядко, защото хората сме глупави и повърхностни същества, изтъкани от илюзии, очаквания и изсквания.

Любовта беше в ръцете на партньора ми в събота, когато дъщеря ми изгаряше  с 40 градусова температура. Разнасяше я из цяла София, докато разберем какво и е.

Любов е когато погледнеш някой и искаш да остарееш с него, просто защото го обичаш, а не, за да имаш някаква сигурност с парите. И на мъжете да не им е само домашна прислужничка.

Кармична връзка, създадена през поредица от предишни животи.

Любовта е когато го завиваш докато спи..когато отиде до магазина за битови неща, но междувременно ти купи любимия шоколад..когато докато го чакаш да се върне от работа, му приготвиш любимата вечеря..когато се наложи да извади космите ти от косата от канала, без да се погнуси..когато се скарате, но въпреки това заспите прегърнати..когато може да прекарате цял ден в мълчание и това да е приятно..когато си правите често малки изненади..когато и двамата мислено мечтаето за общото ви бъдеще..когато като правите нещо, първо мислите за реакцията на другия..когато ти нареже плод, защото знае, че ти се яде ама и яко те мързи.. Общо взето все едни такива дребни неща, но да знаеш, че точно тези дребните неща те карат да се чувстваш пълноценно и да не искаш никога да спираш да ги правиш..

Малка си още да разбереш думите ми, но за мен истинската и вечна любов е тази към децата ми. Обичала съм мъже, но сега като се обърна назад си давам сметка, че съм била използвана и истинска любов(за мъж иде реч) или няма или не съм я срещнала още...

Тук съм съгласна. Не вярвам да мога да обичам мъж толкова колкото обичам детето си.

Временно или постоянно състояние на умопомрачение причинено от обекта на любовта ни привличащ ни като магнит в съчетание с желание да го виждаме само през розови очила. Дали това състояние ще се окаже взаимно и колко ще продължи никой не знае.

То не е и задължително... Това са съвсем различни видове любов. Безусловната любов към децата не пречи да обичаш безкрайно и половинката.

Доколкото знам, ти се радваш на здрав, щастлив и дълъг брак дотук, така че за мен си едно много голямо изключение. В същото време обаче, точно защото си изключение, твоето мнение лично аз не смятам, че е валидно в повечето случаи, Франсоаз.

Казвам го без грам заяждане.

Не го приемам като заяждане...      нали обменяме мисли?! 
Кое в мнението ми е невалидно?
Точно защото имам такъв брак, смятам, че знам нещичко за любовта.Няма да пиша коя поредна връзка  в живота ми е съпругът ми(че ще шокирам нЕкои хора), но не съм се омъжила за "първия срещнат".Значи, с определен брой мъже преди това не ми се е получила "любовта"....Това обаче не ме е накарало да се откажа от "мъжката любов", а напротив, амбицирало ме е да не спирам да търся и да се надявам да имам споделена такава.
Дори с най-най-най правилния човек за теб, дори със сродната ти душа, любовта не е дар, който получаваш и просто използваш цял живот.Любовта, без значение към мъж/жена, към детето, към родителите, е ежедневна грижа и ангажимент.Ако искаме да продължи цял живот, разбира се...иначе, писах назад, бързо се ориентираме да търсим следващата "любов", и следващата, и следващата....

Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Една от най-сложните теми, за която се пише от векове, и пак няма ясна дефиниция. Любовта е велико чувство, което е в състояние да те открили и да си способен да преминеш през най-тежките препятствия. Важи и обратното, ако е несподелена, може да те забие под морското равнище.
Иска грижи цял живот, и за да е истинска, трябва да е без каквито и да било условия. Според мен, включва физическото привличане, емоционална топлота, интелектуална основа, приятелство и общи интереси.

Защото ги сравняваш, делиш и пресмяташ. Повечето жени мислят така, и сами полагат основите на трайна неудовлетвореност в отношенията.
Едното няма общо с другото, нито пък любовта е несподелено състояние, щото да даваш само - това не е любов. Иначе, всичко може да бъде измерено така, щом е взаимно.
 Има  едни дъвки, с много хубави картинки по темата

Любовта е красива, но за мен, уви е валидно следното

Съвършено вярно,но мисля,че да обичаш и да си влюбен са две различни неща.
Не случайно е казано "Любовта е сляпа".

Любовта е това, което в момента ме спира да му извия врата докато хърка.

Любовта е това, което ме накара да израстна, да прогледна, в свят пълен със слепци. Любовта е най - добрият учител! Тя учи на прошка, благородност, пречупване на егоизма, изпитва границите ни, за да ни покаже, че възможностите ни са безгранични. Разрушава ни, за да ни покаже, че всеки следващ път сме способни да съберем парчетата и да продължим. Любовта наистина боли, за истинската няма нито начало, нито край. Раздяла в света на любовта не съществува. Онази, която идва и преобръща света ти на 360, онази, която е най - дълбокото изживяване някога, скъпоценното камъче във фалшивия свят.. Тя се случва един път в живота и зная, че не мога да я срещна отново.

Любовта.. За нея много се говори, а малко наистина са я срещали. Тези, които я описват, анализират, те не са се сблъсквали с нея. Да обичаш, да се разкъсваш, да предпочиташ да умреш, за да спре да боли, да се молиш да не обичаш човека.. но да не можеш да спреш. Любовта е свобода, и ако трябва да изберем да не бъдем с голямата си любов, защото заедно си носим една необяснима болка, ще го направим. Ще го пуснем, както и той ще пусне нас. Въпреки, че това е най - трудното някога решение, и в никакъв случай не искаш да живееш без него.

Не зная, кое е по - добре. Никога да не си я срещнал, или да си я имал, а след това да остави света ти празен, безсмислен?

Любовта е най - силната магия. Изцеление, разбиране, приятелство, нелогична, луда и необуздана, не можеш да я затвориш в клетка, не можеш да отрежеш крилата й. Обичаш ли истински един човек, обичаш истински всяко живо същество, всяко растение, всеки един ден, всяко едно страдание, непоканено почукало на вратата ти. Любовта е красота, украсяваща обикновените дни в нещо уникално. Умение да цениш момента.. Тя е муза, това, което рисува картините ти, това, което пише стиховете ти.. Тя просто Е. И, никога, НИКОГА не си отива.

Любовта е човешка, ангелска и божествена. Повечето от вас, познавате човешката. За, да достигнете до по - висше проявление на любовта, трябва да сте готови на огромни жертви. Няма значение. Винаги ще си остана неразбрана, няма как да те разберат хора, които никога не са се докосвали до това, за което говоря. А, те наистина са малцина.

Винаги ще го обичам, така, както никой, никога преди и никой след това. А, сърцето ми е затворено след нея, едва ли някога ще говоря за нея.

Много интересна тема, още по интересни постове, всички до един лекичко в страни от темата.

1. Любов според мен има до една известна степен само и единствено от майка към дете, да не се обиждат бащите, ще кажа от родител към дете. Макар че бащите са по скоро нещо като треньори. Интерно е, че това повечето тук трябваше да го зная все пак е форума бг-мама.

2. Любовта е силното желание да помогнеш на този който обичаш да постигне мечтите си. Тази дефиниция аз сам си я измислих, и съм горд с това. Скоро в един сайт срещнах дефиницията за любов според психологията. Любовта е силното желание активно да участваш в постигането на целите на обекта на тази любов. Горе долу като това до което аз сам бях достигнал.

Всеки сам може да прецени за себе си според него колко дълго може да продължи любовта, между мъж и жена, особено в съвременния свят.

  За истинската ли да коментираме или за идеалната?

Истинската любов е само тази, която изпитваме към себе си. Всичко останало са обвързаности, отнасящи се към определен живот или части от него. Ама трябва бая условия да се изпълнят, за да стигнеш до това разбиране.

И за двете.

Това което искам също да кажа, че на това което се вика любов във времето което живеем. Всъщност не е любов, по дефиницията на тази дума. Всичко друго е но малко вероятно е да е любов.
Сексуалното привличане някой, обикновено жените, му викат любов много често. Аз съм мъж но дори не знам те на какво викат любов. Което май трябва да е много странно.

Истинската любов, е тази, която те кара да пренебрегнеш себе си, за да направиш друг човек щастлив, защото неговото щастие в крайна сметка, те прави щастлив. Егоизмът няма място при любовта. Да преодолееш своя Аз, заради Ние. А най-хубавият плод на подобно себенадмогване, е да видиш в лицето на друг, чертите на своя любим, а този друг, да те нарича "мамо/тате". Това съм научила до тук от опита си с любовта. Но пътуването ни продължава още уроци има по пътя.

И аз се сетих за дъвките https://www.loveiscartoon.com/a-cartoon/ и може би това ми хареса най-много https://www.instagram.com/p/BeVtzRMgRcd/?utm_source=ig_web_copy_link

За моите скромни 36 години мога да кажа , че проявленито на любовта,  което най-често виждаме през живота си е от майка към дете. Другите провалени са много, ама много кратки във времето. Или много, ама много редки. Нещо от рода на 1 на 100 000. Изисква се определена зрялост. А човек като е зрял е малко отегчен. А и време много не му остава.

Свързване.

Казват, че любовта е сляпа... Струва ми се, че се лъжат. Любовта вижда чудесно и недостатъци, и пороци, и най-малките несъвършенства на любимото същество, само че им намира известен чар."
Из книгата "След раздялата" от Ги Шантпльор

Трудно е  за обяснение но в интерес на истината вече се съмнявам че я има тази така наречена истинска любов

Е, то всеки я чака тая любов, обаче малко успяват да я забележат даже, какво остава да си я преживяват.

When asked for his definition of paradise, Johnny Cash replied,
“This morning, with her, having coffee.”

Има нещо специално в сутринта.
Човек демонстрира висша форма на любов през това време - няма дразги, нито скука, единствено радост от това да се събуди до близкия човек, преди да се влеее към рутината на деня.

Не отричам любовта като химична реакция и биологичен алгоритъм. В някои по-примитивни общества все още съществува пълноценно. В цивилизацията обаче "Сексът и градът" я уби. Не говоря за сериала като цяло, а за всичката суета, алчност и безчовечност около нас.

Когато срещнах мъжа на живота ми, уточнявам, че бях на 30+, осъзнах, че съм намерила истинската любов. За мен любовта е спокойствие и доверие. Заживях с моя човек, защото знаех, че мога да му се доверя и защото той ме поставя над всичко и дава във връзката ни без да смята и да изчислява.... В предишни връзки съм била под постоянен стрес и несигурност. И на мен ми трябваше време да се науча на самоуважение. Да не се поддавам на манипулации от типа - ще те обичам ако..... или - ще се промениш в името на любовта ни .....

Съгласна съм с keisitiо, че любовта е доверие, спокойствие и сигурност. Аз обаче бих определила любовта на живота си, едва на смъртния си одър. Преди животът ми да е в своя край, няма как да знам колко още любови ми предстоят. Кой знае, може истинската, все още да ме чака сгушена в някой ъгъл. ☺️

Доверие, спокойствие и сигурност имаше и между Сюзан и Дрю в "Meet Joe Black", но това съвсем не беше любовта както и героя на Антъни Хопкинс сполучливо го отбеляза:

Когато жертваш собствения си комфорт за сметка на този на другия и не мрънкаш за това, а ти идва отвътре. Иначе, на щастливи ресторантчета и моренца всеки може да е много бял и добър. Това не е показателно.
Щото когато правиш приятен жест, не ти вреди това, не мн жертваш нещо, дори може да ти донесе егоцентрично задоволство,че жестът е готин, следователно и ти си готин.

"Да обичаш, значи да дадеш на другия възможност да те унищожи, вярвайки, че той никога няма да го направи!". - не помня на кого е, но е много, много вярно.

 Любовта е действие - акт на грижа, отговорност и споделеност. Любовта е в срещата на две души, радващи да се открият - без изисквания, изгода, запълване на липси...  Цели, свободни...Другото е празни приказки, че и вредни: Обичам те, заради нещо си; обичам те, защото имам нужда от теб; обичам те, но искам да /се/ промениш...Или пък: ревнувам те, защото те обичам  - любимото оправдание на ревнивците /защо аджеба на някои жени им е толкова трудно да го разберат?!/. Там където вирее нарцисизма, желанието да притежаваш, да контролираш - любов няма.

Да жертваш себе си за другия. Когато те интересува повече неговото щастие отколкото твоето

А мен ме вълнуват и сега, на 40 + 😉
Защото си допълвам разбирането за любовта с годините. Любовта е не просто чувство, а усещане, обхващащо цялото ни същество - тяло, ум, емоции. Любовта променя и най- твърдото и принципно поведение, това е доброволно и щастливо себеотдаване.  Мисъл и желание - другият да е щастлив,  прошка, грижа, нежност. Едно от тези неща, ако липсва - значи не е любов!

Когато го срещнах го усетих със сърцето си. И от тогава сърцето ми "пее", най-нежната мелодия.

Любовта - в най-чистия и вид няма нищо общо с това, което възприемаме за любов и това, което очакваме. Любовта е индивидуално чувство, което по никакъв начин не се нуждае от съвместимост/обратна връзка. Любовта не забранява, не ограничава и не променя. Обича.
Ние сме хора... Любов в истинската форма трудно можем да дадем. Пред нея има: нужди, слабости, его. Ние се нуждаем. Ние изискваме. Ние не можем сами. Ние не можем така. Ние ревнуваме. Ние сме собственици.
Освен всичко, има и очаквания... “Не ревнуваш, значи не обичаш.”; “Не звъниш, значи не обичаш.”; “Не правите секс, значи не се обичате.”.
За съжаление, любовта, страстта, ревността, нуждата, приятелството... Това са съвсем различни явления, на които винаги откликваме с “Обичам”.
Аз съм изпитвала всички... и съм казвала “Обичам.” Но май всички, без любов...