Временна раздяла

точно така! 

И аз не вярвам във временната раздяла. С моя мъж не сме се разделяли, но от бившето си гадже поисках малко почивка. И веднага се почна с нападките, за други мъже, изневери и т.н. И хич не си заздравихме връзката.

Имали сме тримесечна раздяла, но преди да се оженим.Подейства ни отрезвяващо, особено на мен Връзката ни след това навлезе в нов, по-хубав етап После миналата година имахме една принудителна раздяла за два месеца - и добре, че беше принудителна, защото иначе сигурно щеше да има по желание Просто моментът беше идеален той да замине по работа и да останем сами със себе си за малко.Отново ни се отрази идеално.Аз лично мисля по-добре и по-трезво, когато той не е наоколо.Иначе ме разсейва
Така че ако имам нужда, отново бих избягала за кратко.Следователно - да, вярвам във временните раздели.Позволяват на любовта да бъде осъзната в чист вид, без ненужните подробности Ако не можеш да спиш от липсата на другия, много неща ти се изясняват Ако пък се чувстваш по-лек и освободен без присъствието му - това ти дава сили да теглиш чертата.

Абе аз винаги си мисля, че такаве временна раздяла е просто първата крачка към окончателната. Ако двамата искат малко да са далече един от друг- да го направят по не такъв краен начин /поне не официално/. На всеки му иска в даден момент да зацепи всичко- и на мен ми се е искало. Просто ден ми трябва да разбера, че не искам никаква раздяла. Отивам да видя нашите и после се прибирам. Та това е според мен

Според мен ефекта от временната раздяла зависи от това,дали чужди хора се намесват във връзката.Ако двама души имат нужда да останат за малко сами и да преосмислят отношенията си,чувствата си,желанията си,след това ще им е много по-лесно да ги споделят.Но ако по време на тази раздяла роднини,приятели,комшии и други,дето не им е работа се бъркат и дават съвети,временно разделените едва ли ще се съберат пак.
А и според мен,дори и да се разделят двама души след една такава временна раздяла е по-добре,вместо да продължават да се самозалъгват или да живеят по навик заедно.

Ужасно е да заспиваш до един човек,а да сънуваш друг.Така никой не е щастлив.

Аз живеех с мъжа ми няколко месеца,но този нов начин на живот ми беше много чужд и труден,не можах да свикна с новото място,роднините му и факта,че ще го виждам само вечер след работа.Върнах се в София за 2 седмици,обиколих дискотеките,накупих си нови дрехи,скъсах се от купони и в един момент разбрах,че каквото и да имам,ако мъжа ми не е с мен,няма да съм истински щастлива.И бях сигурна,че искам да живея точно с него.Когато се прибрах и той ме посрещна му казах какво точно ми тежи,как се чувствам,какво искам и какво не искам.От тогава нямаме проблеми,той не позволява на майка си да ми лази по нервите ,а ако прояви такива мераци я реже навреме.Но за мен е важно,че постигнахме консенсус-аз се женя за него, той за мен и други хора нямат място в нашите отношения-роднини,приятели,братя и сестри са добре дошли на кафе или вечеря,но нашият личен живот си е за мен,него и бебето.

Раздялата помага да помислиш с чувство на необвързаност.  Ако ти е терсене така, значи раздялата е временна.  Ако се почувстваш свободен и щастлив - така си и остава.

Когато се стигне до там, че да мислиш за временна раздяла, вече е твърде късно. Трябва да се говори и да се срещнете някъде по средата, ако има с кого да разговаряш и той има желанието да те чуе.

Зависи от ситуацията, но обикновено временната раздяла става постоянна.

За мен такова понятие като временна раздяла не съществува. За 12те години, в които сме заедно с моя съпруг сме имали много разногласия по различни поводи, но никога не ми и идвало на ум на мен или на него да се разделим за малко. Проблемите сме си ги решавали заедно, в семейството, а не на вън. Знам, че разделим ли се веднъж - ще е завинаги и за това и двамата внимаваме. Щом нишката веднъж се е скъсала, въпрос на време е да се скъса пак, защото и да я вържеш възела остава.

Силно зависи и от двамата индивида. За себе си лично мога да кажа, че предпочитам да го прескоча този етап. Предпочитам категорични решения, отколкото подобно увъртане. Според мен нямаме право да искаме почивка от семейството, в смисъла от отношенията в семейството. Това да не е като на работа - отпуска, почивка и пак като нови.
Та понятието временна раздяла не ми се връзва.

Не ми се е случвало...Дано и не ми се случи. Според стигне ли се дотам, нищо вече няма да е същото...